Знаете, че ме обичате

Сватбеният прием не е купон

— Сигурно си много развълнувана!

— Поздравления, скъпа!

На Блеър не й беше лесно, а майка й и Сайръс също не улесняваха нещата. Мускулите на лицето я боляха от усмивки и й се повръщаше от целувки и лицемерни въпроси от рода на: „Сигурно си много щастлива?“.

Нещата бяха стигнали до краен предел, когато фотографът я накара да позира, с допрени към червената буза на Сайръс устни. Отврат!

— Много е готина за приятел — чу Блеър Арън да говори за нея. Тя седеше до него, а той не спираше да се хвали колко е доволен от нея като сестра. Блеър усещаше сарказма му и искаше да го фрасне с нещо.

„Честит ми рожден ден, честит ми рожден ден“ — помисли си горчиво тя. Веднага след като приемането на гостите свършеше, щеше да отиде да намери Нейт и сериозно да си поговорят. Той не разбираше ли колко се нуждае тя от него в този момент? Не виждаше ли?

— Поне това са направили като хората — прошепна Мисти Бас на съпруга си, след като минаха покрай младоженците и влязоха в елегантната бална зала на хотел „Сейнт Клер“. Залата блестеше от белите покривки, среброто, кристала и светлина на свещите. В ъгъла имаше арфист, който тихичко свиреше, а сервитьорите летяха нагоре-надолу с чаши шампанско и водеха гостите до масите им.

Ако Блеър се беше ангажирала с подредбата на масите, нещата щяха да имат леко по-различен облик, но Серена, Нейт, Ерик и Дан бяха сложени на една маса, като Серена беше между Дан и Нейт. От другата страна седеше Чък Бас, най-неприятният човек според Дан и Серена. Той беше наплескал косата си с гел, което беше нетипично за него. Така изглеждаше като пенис повече и отпреди.

(Пенис, съществително: дразнещ, арогантен кретен. Обикновено, но не винаги, дребен и плешив. Смята се за най-якия пич в стаята.)

Всъщност Чък беше страшно красив, като моделите от реклами за афтършейв, обаче поведението му беше на пенис.

От двете страни на Чък седяха Кати и Изабел, гърчещи се от неудобство в твърде тесните си рокли.

Дан зае мястото си и се загледа в изобилието от сребърни прибори.

— Не е много трудно — каза Чък нахакано и посочи към лъжицата за супа, — просто караш отвън навътре.

— Благодаря — отвърна Дан и изтри мокрите си ръце в панталона на смокинга. Не трябваше да идва.

Сервитьорите донесоха първото ястие: тиквена паста и панер с топли бели хлебчета.

— Малко съм объркан — продължи Чък да доминира в разговорите на тяхната маса. Той посочи Серена с ножа си за хляб и попита. — С него ли си? — сочейки към Нейт. — Или с него? — посочвайки Дан.

Ерик се разсмя и обясни саркастично:

— Те са тройка. Нейт винаги си е падал по Дан, а Серена ги запозна.

Серена разбъркваше пюрето си и погледна извинително към Дан:

— Тази вечер Дан е моят кавалер и сигурно в момента ме мрази.

— Не, не те мразя — каза Дан.

Обаче се почуди кой ли е истинският отговор на въпроса на Чък. С него ли си? Беше ли тя с него? Дали?

В крайна сметка всички гости бяха посрещнати и Блеър, заедно с уголеменото си семейство, се запъти към официалната маса. Тя седна между Арън и Тайлър, което означаваше с гръб към Нейт. Не можеше да повярва на лошия си късмет. Нейт и Серена седяха един до друг на съседната маса, а тя беше заточена заедно със семейството си. Направо невероятно.

Наведе се назад, за да прошепне в ухото на Нейт:

— Може ли да поговорим насаме след речите?

Нейт колебливо поклати глава и погледна часовника си. Скоро Дженифър щеше да е на бара и с малко късмет щеше да се измъкне от разговора с Блеър.

Удовлетворена, Блеър се наведе напред и пресуши шампанското си на един дъх. Ако най-накрая щеше да загубва девствеността си с Нейт, трябваше да се отпусне.

— По-полека, принцесо. Не искам да ме оповръщаш — предупреди я Арън.

— Защо не? Това ще е подобрение — каза тя с чаша в ръка, докато чакаше да я напълнят.

Сайръс четеше от някакви листчета, упражнявайки речта си.

— Не се притеснявай, скъпи. Просто бъди себе си — успокои го Елинор и го потупа по рамото.

Блеър пресуши поредната чаша шампанско и извърна поглед настрани. Не беше чувала по-лош съвет.

Сервитьорите взеха чиниите от пюрето и напълниха чашите с шампанско. Сайръс Роуз се потеше като прасе. Той взе една вилица и почука по чашата си. Блеър нямаше да издържи да стои там дори още една минута. Тя изжабурка устата си с шампанско, за да я почисти и дръпна Нейт за ръкава.

— Давай да тръгваме, веднага — каза тя през зъби.

Нейт се обърна и я изгледа с празен поглед.

— Ако може да привлека вниманието ви за момент! — каза Сайръс и продължи да дрънчи по чашата си.

— Да вървим — заповяда Блеър.

Нейт погледна часовника си. Дженифър щеше да е там всеки момент и той нямаше намерение да я кара да чака, понеже в Блеър плаче на рамото му в някой ъгъл.

— Но Сайръс ще държи реч — възрази той.

Тя заби нокът в рамото му и изсъска:

— Именно, хайде!

Нейт поклати глава. Той пое въздух и издиша.

— Просто се отпусни — посъветва я и се обърна.

— Какво? — загледа се тя в гърба на Нейт, все още несигурна дали е чула правилно. Голият й задник я сърбеше от допира на роклята. „Това не се случва“, каза си Блеър. Нейт не се държеше като идиот и не я разкара току-що. Тя сънуваше.

Сайръс прочисти гърлото си.

— Блеър — изсъска майка й от другата страна на масата.

— Не бъди груба — каза Арън, като я хвана за ръката и я завъртя с лице напред.

Цялата стая се смълча в очакване на речта.

— Благодаря на всички, че дойдохте и че променихте плановете си за Деня на Благодарността, за да присъствате! — След това той се отнесе в тъпата реч, която Блеър беше чувала да упражнява вкъщи, кръстосвайки коридора, облечен в същата пижама, като тази, която беше откраднала за Нейт.

Тя стоеше мирно и наблюдаваше мехурчетата в чашата си с шампанско. Ако мръднеше дори с едно мускулче, главата й щеше да експлодира.