Знаете, че ме обичате

Готини шафери и секси шаферки

— С тази рокля изглеждам сякаш имам силикон в бедрата — оплака се Кати, докато се оглеждаше в огледалото и бучкаше с показалец краката си.

— А на мен кожата ми изглежда сива — измънка Изабел. Тя сложи още един пласт крем на ръцете си. — Трябваше да си купя онзи бронзант в „Сефора“.

Блеър се изтъркаля от кревата и грабна роклята по модел на „Клои“. Беше дълга, лъскава и кафява, с мъниста по бюстието и мънистени презрамки, които приличаха на огърлица.

Блеър свали халата си с едно движение и след това нахлузи роклята през глава. Материята някак прилепна по тялото й, но не я стягаше — беше удобна. Огледа се в огледалото и забеляза, че роклята изобщо не я прави дебела. Даже изглеждаше секси. Предният ден тя беше на всички видове процедури по обезкосмяване и ексфолиране в „Аведа“ на улица „Спринг“. В косата си имаше нови златисти кичури, а цялото й тяло беше покрито с бляскава пудра. Блеър поразроши косата си, която тъкмо беше издухана от фризьора на майка й. Не й пукаше дали Кати и Изабел са доволни от роклите си, понеже на Нейт щеше да му е невъзможно да държи ръцете си далеч от нея тази вечер. Плюс това роклята вървеше превъзходно с обувките, които получи от баща си за рождения ден. Блеър беше горда с факта, че можеше да не изневери на баща си, дори на тъпата сватба на майка си.

— Знаеш, че ме желаеш — каза тя на отражението в огледалото, като се престори, че говори на Нейт. Изглеждаше добре и определено беше готова да го направят.

— Готови — каза Серена, като излезе от банята, ухаеща на сладък парфюм. Роклята стоеше страхотно и на нея, но Блеър се опита да не се заглежда. Така или иначе тя се беше справила чудесно в опитите си да не забелязва Серена цял следобед и нямаше смисъл да спира сега.

Някой почука на вратата.

— Хей, момичета, готови ли сте? — попита Арън.

Блеър отвори вратата и го видя заедно с брат си в коридора, облечени в смокинги. Арън беше подкъсил къдриците си, за да не стърчат във всички посоки и изглеждаше като рок звезда на връчването на наградите „Грами“. Поне веднъж Тайлър изглеждаше като съвършения малък джентълмен, с разделена коса и папионка с перфектен възел. Блеър трябваше да признае, че и двамата бяха очарователни.

— Уау, ама тая рокля си я бива — каза Арън.

Тайлър кимна утвърдително и каза искрено:

— Наистина изглеждаш добре, Блеър.

Блеър направи физиономия, наслаждавайки се на полученото внимание:

— Не мислите ли, че ме прави дебела?

Каква кралица на драмата.

Арън само поклати глава и отвърна:

— Откажи се, Блеър, знаеш, че изглеждаш секси.

— Наистина ли мислиш така? — Тя отново направи гримаса.

— Аха. И Муки смята така, защото аз го питах, но той не дойде — трябваше да го оставя вкъщи. Но определено ще пожелае крака ти в тази рокля.

— О, я се махай — викна тя, макар и на шега.

Блеър се обърна към Кати, Изабел и Серена и извика:

— Хайде момичета, да приключим с този мизерник.

Когато всички излязоха от стаята, Блеър хвърли последен поглед на огромното легло. Добре, следващите няколко часа щяха да бъдат ад, а и тя не знаеше къде ще учи следващата година, но днес беше рожденият й ден и тази вечер в този креват тя и Нейт най-накрая щяха да го направят.

— Ти, Сайръс Соломон Роуз, вземаш ли Елинор Уийтън Уолдорф за своя законна съпруга, за да я обичаш и да се грижиш за нея в здраве и болест, докато смъртта ви раздели? — попита унитарианският свещеник в параклиса на Обединените религии.

— Да.

— А ти, Елинор Уийтън Уолдорф, вземаш ли Сайръс Соломон Роуз за свой законен съпруг, за да го обичаш и да се грижиш за него в здраве и болест, докато смъртта ви раздели?

— О, да. Вземам го.

Мисти Бас се размърда на един от неудобните дървени столове и запита Тити Коутс:

— Я ми кажете отново защо бързат толкова със сватбата?

Г-жа Коутс се намести по-близо до приятелката си и й намигна съучастнически зад синия воал на прекрасната си шапчица:

— Чух, че останала без пари. Това е начинът да не е на червено.

Г-жа Арчибалд не издържа и се намеси, наклонявайки се по-близо до ушите на дружките си:

— Аз пък чух, че се влюбила в лятната му вила в Хамптънс. Искала да я купи, ама той не искал да продава. Затова измислила друг начин да се докопа до нея.

— Колко ли ще продължи? — запита любопитно Мисти.

— Ти колко дълго ще издържиш да живееш с това? — злобно се засмя Тити.

Те се загледаха в Сайръс, който изглеждаше по-червендалест отвсякога в сив дневен костюм на райе, с риза, вратовръзка и жилетка в цвят шампанско. Той носеше огромен златен часовник в джоба си и гети.

Гети? Този човек да не смяташе, че това е маскарад?

Елинор изглеждаше очарователно, с изключение на смешната рокля в цвят пепел от рози. В очите й имаше сълзи от щастие, а на врата китките и ушите й блестяха наследствени диаманти.

Но най-важното: шаферите и шаферките…

Блеър стискаше малък букет от зимни лилии и наблюдаваше Нейт, като изцяло игнорираше церемонията.

Преди няколко дни Нейт й беше изпратил кратък мейл с извинение, че не са се виждали от известно време, но му се налагало да прекара Деня на Благодарността с баща си в Мейн. Отговорът на Блеър беше незабавен, с обяснение колко се вълнува за тази вечер. Обаче Нейт не беше отговорил и Блеър се утешаваше с мисълта, че всичко ще си дойде на мястото, когато се видят очи в очи.

Разбира се, ако кучката Серена не им се пречкаше.

Блеър чакаше само за миг погледа на Нейт да падне върху Серена, за да го хване в крачка. Нейт обаче, следеше церемонията, а зелените му очи блестяха от светлината на свещите.

Блеър отново реши да е оптимистка.

Имаше малка вероятност, много малка, да е сбъркала в преценката си за ситуацията. Като изключим Серена, може би Нейт се вълнуваше точно колкото и нея за тази вечер. Защо иначе изглеждаше толкова добре? Та той излъчваше сексапил.

Но и тя също.

Роклята й прилепваше като презерватив, а под нея нямаше нищо, освен чорапи със силикон.

И обувките на Маноло Бланик.

Блеър беше готова. Тя беше сексмашина, заредена с букет.

Добре, но защо Нейт не я поглеждаше?

Нейт симулираше интерес към церемонията, за да избегне погледа на Блеър. Естествено беше забелязал, че тя изглежда превъзходно, но това само усложняваше нещата. В джоба си той стискаше любимата химикалка на Джени, която тя му беше дала, за да му напомня за нея, докато го няма за Деня на Благодарността. Нейт не можеше да доведе Дженифър на сватбата по обясними причини, но беше обещал да се срещнат по-късно в бара на хотела, за да може тя да го види в смокинг. Освен това, Нейт беше обещал да се въздържи от марихуаната преди сватбата, за което сега ужасно съжаляваше. Щеше да му се наложи да се срещне с Блеър абсолютно трезвен. Завря ръката си в джоба и стисна химикалката отново. Стомахът му се беше свил само при мисълта какво го чака.

Серена също беше развълнувана, макар да не й личеше. Всеки път, когато някой професионалист се захванеше с лицето и косата й, резултатите бяха невероятни. Цялото й същество сияеше, а роклята подчертаваше тесния й ханш, извивката на гърба й и прекрасните й крака.

Но в душата й беше хаос.

На първо място, тя се притесняваше за Дан, който напоследък се държеше доста странно.

Преди церемонията не беше успяла да се види с него, но предната нощ говориха по телефона. Май. Всъщност тя говори по телефона, а той само хъмкаше и накрая каза, че ще се видят на сватбата. Серена знаеше, че нещо не е наред, но не и какво.

Притесняваше се и за Блеър, въпреки факта, че Блеър я игнорира цял ден. По време на процедурите момичетата седяха една до друга и Серена чувстваше как напрежението се излъчва от нея като магнитно поле.

От другата страна на пътеката брат й Ерик й намигна. Изглеждаше като принц в смокинга си. Той беше мъжката версия на Серена със златистата си коса, сини очи, с няколко лунички на носа и трапчинки на бузите. Серена му беше разказала за интервюто в „Браун“, а Ерик беше реагирал подобаващо: майната им.

Това, разбира се, не беше най-ценният съвет, който някога бе получавала, но Серена ценеше опита на брат си — поне на него му вършеше работа. А и сериозно се замисли за художествено училище.

Извърна глава и потърси Дан сред гостите, но не успя да забележи развълнуваната му коса сред морето от прекрасни шапки и прически. Дали си беше направил труда да дойде.

Дан се беше превил на една пейка в дъното в опит да не обръща внимание на клюките около себе си, а ръцете му зверски се потяха.

— По-просташко е, отколкото очаквах — каза една жена.

— Боже, какво е облякла? — запита съседката й по място.

— Ами той! — продължи възмущението на двете дами.

— Ами роклите на шаферките. Това е чиста порнография!

Дан не разбираше за какво говорят. Всички присъстващи на сватбата му изглеждаха великолепни, особено Серена. Той се беше постарал да се изтупа максимално, но обувките му бяха далеч от подходящи, а ризата му не беше добре изгладена. За първи път се чувстваше толкова не на място.

Серена обаче пожела той да бъде там и така стана. Точно като жертвен агнец.

— Вече можете да целунете булката — обяви свещеникът.

Сайръс хвана Елинор през кръста, а Блеър притисна букета до стомаха си, за да избегне повръщането.

Целувката не беше особено дълга, но всеки израз на чувства от хора на възрастта на родителите ти и то на публично място може да ти обърне стомаха.

Сайръс настъпи винената чаша, увита в салфетка и от пианото се разнесоха поздравителни акорди.

Най-накрая бяха женени!

Всички гости последваха младоженците извън параклиса.

Отвън, на тротоара, Блеър се промъкна зад Нейт и прошепна в ухото му:

— Липсваше ми!

Той се обърна, като се помъчи да докара най-хубавата усмивка и я целуна по бузата:

— Поздравления, Блеър.

— За какво? Това е най-ужасният ден в живота ми — намръщи се тя, а после, като се приближи още малко, добави. — Освен ако не направиш нещо, за да го промениш.

— Какво имаш предвид? — продължи да се усмихва той.

На Блеър й беше дошло до гуша от недомлъвки затова каза направо:

— Имам предвид, че не нося бельо.

Усмивката изчезна от лицето на Нейт и той потърси химикалката в джоба си:

— Добре.

— Ти дори не си ми честитил рождения ден, а и не си ми подарил нищо. — Тя издаде долната си устна и потупа джобовете на Нейт.

Нейт стисна химикалката в ръка, за да я скрие от Блеър.

— Защо не попиташ онзи тип дали иска да ни снима? — предложи той.

Фотографът на Вог беше зает да снима младоженците на задната седалка на бентлито им. Блеър се приближи до него и като го дръпна за ръкава попита:

— Ще ме снимаш ли с гаджето ми?

Но когато се обърна, Нейт се беше покрил.

По-надолу на улицата Серена чакаше Дан да излезе от параклиса, точно както се бяха разбрали. Той се появи и тръгна към нея с наведена глава.

— Извинявай за всичко. Надявам се да не е било твърде странно — каза тя и леко го прегърна.

— Всичко е наред — каза той с ръце в джобовете.

— Е, за мен беше странно, а познавам тези хора — каза тя.

Изглеждаше истински благодарна, задето той е там и Дан реши да се поотпусне малко:

— Изглеждаш страхотно.

— Ти също. Хайде — усмихна се тя и го повлече към една лимузина. Бутна го на задната седалка и допълни: — Да се напием.

Цялата кола беше за тях. Дан обичаше аромата на кожена гарнитура. Той седна близо до нея и краката им се докоснаха.

— Благодаря ти, че дойде с мен — каза Серена.

Дан извърна глава и погледите им се срещнаха. Лимузината тъкмо щеше да тръгне, а Серена усети, че той ще каже нещо сериозно.

Тогава вратата се отвори и, останал без дъх, Нейт навря глава в колата:

— Хей, пичове, нещо против да се возя при вас?

Нямаше начин да го прецакат в кола само с Блеър.

Зад него се появи Ерик:

— А аз? Донесох пиене.

Той метна бутилка прасковен ликьор на седалката.

Серена се премести, за да направи повече място и каза усмихнато:

— Колкото повече, толкова по-забавно!

Дан не каза нищо. Просто запали цигара.