Знаете, че ме обичате

Мотел 6 или „Бест Уестърн“

— Може би трябва да караме през Мидълтаун и да видим Уеслиън — предложи Арън и отвори шибидаха на сааба.

Тъкмо се бяха качили на 95-та магистрала в Кънектикът. През целия път дотук Блеър не продума нито дума и Арън се справи с излизането от града съвсем сам. Касетофонът свиреше някаква хипарска регемузика.

— „Трябва да се съвземеш!“

Блеър събу обувките си и сложи краката си на таблото:

— Няма да си подам документите за никъде другаде, освен Йеил. Но може да караме през Уеслиън, ако държиш.

Арън извади цигара от някаква странна кутийка и я запали. Той тръсна глава и попита:

— Какво те кара да вярваш, че ще те приемат?

— Планирам да уча там от малка. Това трева ли е?

— Няма начин. Тези са билкови, искаш ли да пробваш една? — ухили се Арън.

Блеър направи физиономия и извади една „Мерит“ от пакета си:

— Предпочитам тези.

— Тези ще те убият — отбеляза Арън и се придвижи в средната лента. — А тези са сто процента натурални.

Блеър се загледа през прозореца. Не й се слушаше лекция на тема полезните свойства на билковите цигари.

— Мерси, но не — каза тя с надежда, че така поставя край на разговора.

— Така, опитвам се да разбера, дали си голяма купонджийка. Нещо ми казва, че като си пуснеш косата, ставаш неузнаваема и необуздана.

Блеър продължи да зяпа през прозореца. Всъщност той беше абсолютно прав, но не й пукаше какво си мисли. Нека си мисли каквото ще.

— Не точно — каза тя и продължи да пафка.

— Имаш ли си приятел?

— Да.

— Той не иска да учи в Йеил, така ли?

— Не. Искам да кажа, иска. Тази седмица обаче, ще ходи до „Браун“ с няколко приятели.

— Ясно — кимна Арън.

Нещо в начина, по който го каза, вбеси Блеър. Сякаш Арън виждаше през нея, можеше да чете мислите й и знаеше как тя беше паднала на колене да го моли да дойде с нея, а той отказа.

Да си го начука, задето я кара да се чувства като нищо.

— Виж сега, това не ти влиза в работата. Дай да стигнем там, става ли?

Арън поклати глава и посочи към тенекиената кутия с билкови цигари на таблото:

— Сигурна ли си, че не искаш да опиташ? Ще те поразмекнат.

Блеър поклати глава.

— Добре — каза той, влезе в най-лявата лента и натисна газта.

Блеър се загледа в ръката му на скоростния лост. Нокътят на палеца му беше морав и носеше пръстен във формата на змия. Ако не й беше доведен брат, това щеше да е адски секси.

Но той беше и то не беше.

Дан беше толкова депресиран, че и през ум не му минаваше да се надруса с Нейт и приятелите му на задната седалка. През целия път до Риджфийлд всички си бяха говорили за разни неща, за които Дан си нямаше и понятие. Като например, за барове, за които не беше и чувал, за разни местности, които не беше посещавал, за да плава или да играе тенис. Дан прекара миналото лято, работейки в една книжарница на Бродуей и малко в една закусвалня. В книжарницата му даваха безплатни книги, а в закусвалнята му позволяваха да пие колкото си иска кафе. Всичко беше супер. Той обаче не сподели това с останалите. То не беше бляскаво като техните истории.

Дан знаеше, че Серена не се прави на сноб, тя не беше такава. Не й се налагаше да се катери по социалната стълба, защото вече заемаше първото стъпало. Това, което го депресираше, е, че тя не искаше да остане насаме с него. Ако искаше, нямаше да превърне уикенда им в размазващ купон.

— Кой иска? — попита тя с кашонче от шест бири в ръка.

— Аз — казаха и четиримата, включително Нейт, който караше.

— А, не, Нейт, ти ще почакаш малко — отвърна Серена.

— О, я стига, бях надрусан, като взех книжка — защити се той.

— Съжалявам — каза тя и подаде една бира на Чарли. — Нали искаше да си голямата работа, да шофираш. Е, време е да си платиш.

Антъни се захили и ритна седалката на Нейт:

— Тате, стигнахме ли вече?

— Млъквай там, или ще спра и ще те напляскам здравата — викна Нейт грубиянски.

От задната седалка изригна буен смях.

Дан седеше до прозореца и наблюдаваше билбордовете по магистрала 95 и мразеше Нейт и приятелите му. Първо му отнеха сестрата, а сега и приятелката. И това все едно вече нямаха всичко, което бяха пожелаят, поднесено на проклет сребърен поднос. Дан знаеше, че не е честен, но и не му беше до това. Беше бесен.

Той посегна към джоба си за цигара, а ръцете му се тресяха повече отвсякога.

Но едно беше сигурно, не беше там съвсем безцелно. Утре щеше да изкара интервюто по най-добрия начин.

Арън забеляза знак за Мотел 6 на двадесет мили от Ню Хейвън и тръгна към него.

— Какво правиш? Не сме стигнали.

— Да, но тук има Мотел 6, а и сме достатъчно близо — каза Арън, все едно това обясняваше нещата.

— Какво му е страхотното на Мотел 6?

— Чисти са, евтини са, имат кабелна, а машините за храна са страхотни — каза той.

— Аз помислих, че ще отидем някъде на хубаво място с рум сървис — изсумтя Блеър.

— Довери ми се — настоя той и паркира пред регистратурата.

Блеър остана в колата с кръстосани ръце, докато той отиде да ги регистрира. Опитваше се да се прави на какъвто не е и това беше адски дразнещо. Макар че беше доста гот да се отбиеш в мотел с червен сааб, каран от момче с къдри. Паркингът беше осветен с бледа светлина, а стаите имаха дебели завеси. Изглеждаше точно като място, на което би отишъл, за да се скриеш от предишния си живот.

Арън се върна с ключовете:

— Имаха само една стая, но е с голямо легло. Нали нямаш нищо против?

Блеър беше убедена, че той очаква от нея да изпадне в истерия и да си поиска собствена стая.

— Няма проблем — каза тя, все щеше да се справи.

Арън се върна в колата и потегли отново към главния път.

— Сега пък къде отиваме? — запита тя. Мразеше маниера на Арън просто да прави каквото му хрумне, когато му хрумне, без да му пука за нейните желания.

— Това е другото хубаво нещо на Мотел 6. Те са на пътя и покрай тях винаги има готини магазини за каквото и да ти потрябва — обясни той и паркира пред „Шоп’н’Сейв“. После извади кредитната карта на майка си и каза:

— Да нападаме.

Блеър врътна очи.

Поне знаеше как да използва пластмасата.

Нейт шофира, докато вече не го държаха краката. Приятелите му се хилеха на задната седалка вече два часа и половина, а той се нуждаеше от бира.

— Отбивам. Видях табела за „Бест Уестърн“, нали са готини?

— Семейството ми отседна в апартамент в „Бест Уестърн“, когато веднъж водихме сестра ми на лагер и беше хубаво — каза Дан.

— Имат апартаменти? Мислех, че са мотели — учуди се Джереми.

— Имаше рум сървис и хладилник с напитки — каза Дан отбранително.

— Задължително взимаме апартамент — каза Чарли.

Дан затвори очи и започна да се моли точно в този „Бест Уестърн“ да няма апартаменти. Все още имаше надежда той и Серена да са сами в стая. Щеше да е почти по-хубаво, отколкото беше очаквал.

Леглото в Мотел 6 беше претрупано с храна. Имаше чипсове, царевични и картофени, шоколадов пудинг без мляко, соево сирене, бисквитки и разбира се бира в кутийки.

— Обзалагам се, че дават нещо готино по TNT — каза Арън и се пльосна на единия край на леглото. Той отвори една бира и се пресегна за поредната от билковите си цигари.

Блеър оправи една от възглавниците и след това се подпря на таблата като прилежно прибра краката си под брадичката. Точно това никога не беше правила — да яде гадна храна в мотел с момче, което почти не познава, и да гледа гадна телевизия. Беше някак… различно.

— И аз искам — тихо каза тя.

Арън не мръдна погледа си от телевизора и й подаде една бира, а сребърният му пръстен проблесна.

— Виждаш ли, казах ти. Дават „Умирай трудно“ 2. Чудесно.

— И една такава — каза тя и посочи към цигарата му.

Арън се обърна към нея и се усмихна:

— Казвам ти, ще те смекчат.

— Става — каза безразлично тя.

Беше прекарала няколко стресиращи дни, защо пък да не си почине?

Арън й подхвърли една цигара и кибрит.

— Внимавай да не дръпнеш твърде бързо, че ще си изпържиш дробовете.

Тя раздразнено врътна очи, знаеше как да пуши. На гърба на тениската на Арън пишеше „Власт за хората“ и това също я дразнеше. Той смяташе, че е готин, либерален и политически ангажиран. Тя запали една клечка и я поднесе към цигарата си. Само няколко дръпвания, малко бира, а може би и поничка, след което си лягаше.

На другия ден трябваше да се погрижи за бъдещето си.

В апартамента в „Бест Уестърн“ имаше две двойни легла и разтегаемо кресло. На стените имаше ловни картини, а през големия прозорец се виждаха увеселителните паркове на града, които бяха затворени за зимата. Виенското колело висеше като гигантски скелет, а Дан не можеше да откъсне поглед от него.

Нейт и приятелите му си бяха поръчали много пици и кашон с бира, а сега се боричкаха на леглата за дистанционното. Джереми искаше да гледат порно на платения канал, Нейт искаше стар уестърн по „Браво“. Чарли искаше да изгасят светлините, да отворят всички прозорци и да пуснат „Рейдиохед“ по уредбата.

Серена се къпеше. Дан подушваше парата под вратата. Миришеше на лавандула и восък, а тя пееше:

Voulez vous couches avec moi, ce soir?

Да, Дан беше навит да спи с нея тази нощ. И то доста. Но нямаше изгледи това да се случи.

— Хей, дано не сте ми омазали леглото с мазнина от салам — предупреди Серена, като отвори вратата на банята, увита в голяма бяла кърпа.

— Кое е твоето легло? — попита Антъни и шумно се оригна.

— Още не съм решила. Но ако си решил да се оригваш и пърдиш на това, аз ще спя на другото — отговори тя.

Отиде до чантата си и извади от там сива тениска и карирани боксери.

Всички момчета я следяха с поглед, трудно беше да не го правят.

— И не изяждайте цялата пица, умирам от глад — каза тя и се върна в банята, за да се преоблече.

Дан запали цигара, а ръцете му отново се тресяха. Стана от стола край прозореца, взе една бира от леглото и седна на дивана. Нямаше какво друго да прави, защо да не се напие.

Серена се появи отново, облечена в дрехите, които занесе натам, взе парче пица и една бира и се настани на дивана до него. Какво облекчение, че другите бяха с тях. Стихотворението на Дан беше за любов и смърт, и как той живеел заради нея. Серена го харесваше и то много, ама трябваше малко да се отпусне.

— Наздраве за колежа. Няма ли да е забавно, ако всички влезем в „Браун“? — каза тя и размаза пицата си в бирата на Дан.

Дан кимна, изхвърли кена и отиде за следващия.

„Аха, страшно ще е забавно. Направо ще се пръсна от смях.“

Блеър лежеше на леглото и държеше бисквитка над лявото си око, като гледаше в тавана с дясното. Малко паяче се движеше към лампата.

— Гадост, има паяк на тавана — каза тя. Беше изпила три бири и изяла четири понички. Сега за десерт хапваше бисквитки с топено сирене.

— Знаеш ли какво забравихме? — попита Арън, като ритна празната кутийка от бира и завря цяла шепа фритос в устата си.

— Вода? — попита тя, понеже беше изяла толкова захар, сол и мас, че умираше от жажда.

Трите билкови цигари, които беше изпушила, не помогнаха.

— Не. Бонбони — каза Арън.

Блеър се усмихна. Защо не, един „Кит Кат“ ще й дойде супер.

— Окей.

Те излязоха на пръсти от стаята и отидоха до машината в края на коридора. Блеър избухна в смях, като видя килима — кафяв на червени шарки. Кой ги обзавеждаше тези места?

Арън пък стоеше пред машината:

— Не мога да реша — мръщеше се той.

Блеър стърчеше до него. Имаше „Кит Кат“, но и „Сникърс“, „Туикс“ и „Олмънд Джой“. Това си беше труден избор.

— Колко дребни имаме? — попита тя сериозно.

Арън протегна ръка. Имаше точно за две и половина десертчета. Или две и някаква дъвка.

Блеър отново избухна в смях:

— Получавам само шестици по математика за напреднали, а не мога да си избера шоколадче.

Арън пусна три монети в дупката и грабна ръката й:

— Затвори очи и натисни едно копче.

Той приближи ръката й до бутоните, а тя натисна един от тях и чу как десертчето падна в определеното за това място. Наведе се да го вземе.

— Чакай, хайде пак — каза Арън и пусна още три монети.

Блеър се опита да си спомни къде стои „Кит Кат“-а, но не можа и натисна друг бутон. Нещо падна и тя отвори очи. Там имаше „Олмънд Джой“ и пакет с презервативи.

— Стига бе — викна тя.

— Път! — изкрещя Арън, грабна шоколадчето от ръката й и се затича по коридора.

— Чакай, това си е мое — викна Блеър и хукна след него по чорапи. Беше някъде след два през нощта. Интервюто й беше след по-малко от девет часа и макар да не искаше да си признае, се забавляваше.

Йеил, шмейл.

Дан лежеше на кревата и слушаше лекото похъркване на Чарли. На другия край на стаята Серена делеше един креват с Антъни или пък беше Нейт? Не можеше да прецени. Устата й беше леко отворена и предните й зъби блестяха на лунната светлина. Навън виенското колело приличаше на огромно око, което ги гледаше. Дан се обърна към стената. Много му се искаше да стане и да напише стихотворение, но не си беше взел тетрадката. Беше предположил, че ще е твърде зает да се забавлява със Серена, та да му се прииска да пише сериозни неща. Сега започна да вярва, че нещата не стават така както ги плануваш.

Животът е скапан, а после умираш. Може би точно това се е опитвал да каже Сартр в „Без изход“.

Дан отметна завивката и стана. На път за банята, за да си налее чаша вода, той мина покрай леглото, на което спяха Серена и Нейт. Сега видя, че това беше Нейт. На възглавницата между тях бяха двете им ръце, хванати заедно.

Държаха се за ръце в съня си.

Той извърна поглед, взе една химикалка от нощното шкафче и се заключи в банята.

Когато почувстваш остра нужда да напишеш стихотворение за абсурдността на човешкото съществуване, и тоалетната хартия ще свърши работа.

Блеър беше наясно, че спи странно. Не беше свалила сутиена си, а пликчето с шоколадови парченца още седеше на възглавницата й, но щеше да се оправя с това на сутринта. Стомахът й беше пълен, но се чувстваше добре, а тя знаеше, че трябваше да повърне, ако искаше да влезе в любимите си кожени панталони. Но и това можеше да почака до сутринта. На леглото до нея Арън се смееше в съня си и пляскаше с ръце, все едно се опитваше да повика кучето си. Уолфи? Това ли беше името на кучето? Тя се замисли, но не можа да се сети. Дори не се сещаше какво прави там, в странен мотел с Арън и смешните му къдри. Но беше хубаво да заспиш с аромата на бисквити с шоколадови парченца и кедровия аромат на стопроцентовите му натурални цигари. Това й напомни за Нейт.

Хммм. Май някой най-накрая си разпусна косата. Някой, който забрави да помоли на рецепцията за събуждане.