Игра на лъжи

17. Никога-никога

По-късно същата вечер Лоръл шофираше колата си с една ръка, а с другата увиваше дългата си руса коса на кок. Движеха се по стръмния вълнообразен път към къщата на Шарлът, уединено имение нагоре в планината, кацнало на една гола скала.

Лоръл спря пред портала и Ема огледа къщата, докато сестра й слезе и натисна бутона на интеркома. След няколко мига от говорителя се чу глас.

— Лоръл и Сътън сме! — извика Лоръл в микрофона. Някакво резе изщрака и вратата бавно се отвори.

Пред тях се разкри покрита с плочки пътека. Тучна зелена поляна я заобикаляше от двете страни, допълнена от гигантски кактуси сагуаро, цъфнали храсти текома и креозотови растения. В центъра на кръглата алея се издигаше каменен фонтан, пълен с голи каменни херувимчета. Зад него се издигаше самата къща, масивна тухлена сграда с панорамни прозорци и оберлихти. Над масивната входна врата висеше малка кула с месингова камбана. Иззад близката дървена ограда надничаха няколко коня, а пред гаража чакаше блестящо сребристо порше.

Лоръл паркира колата и погледна Ема.

— Благодаря ти, че не се възпротиви на идването ми тук.

Ема отметна кичур коса от лицето си.

— Няма проблем.

Лоръл се облегна върху волана.

— Тази седмица си малко… различна. Да не си започнала нова диета?

— Не съм различна — бързо отвърна Ема.

— Не ме разбирай погрешно, не виждам нищо лошо в това. — Лоръл извади ключа на колата от гнездото. — Като изключим отмъкването на колата ми. И как изведнъж хукна нанякъде тази сутрин. — Тя се усмихна накриво. — Добре де, и още едно-две неща.

— Обичам да държа хората нащрек — промърмори Ема и вирна глава. Макар че нямаше желание Лоръл да я разпитва за странното й поведение, някак си й стана приятно, че сестра й беше забелязала промяната в нея.

Момичетата тръгнаха по излъсканата пътека, която водеше до входната врата, и натиснаха звънеца. Разнесе се звън на гонг и пред тях застана симпатична жена с широка усмивка. Тя беше облечена със свръхтесни дънки, които подчертаваха всичко, дълга раирана риза, каквато Ема беше виждала на витрината на „Ърбън Аутфитърс“ и сребристи обувки на високи токчета, изрязани на пръстите. На главата си беше вдигнала чифт бели слънчеви очила „Рей-Бан Уейфеърърс“, а на ушите й блестяха диаманти с размера на грахово зърно. Тя имаше златиста, безупречно гладка кожа, буйна руса коса и блестящи очи с цвета на Карибско море. Ема погледна към Лоръл, чудейки се коя е тази личност. По-голямата сестра, която се е прибрала от университета?

— Здрасти, Сътън — поздрави момичето. — Здрасти, Лоръл. — Тя кимна с глава към раираната й брезентова чанта на „Мейдуел“. — Страшно ми харесва.

— Благодаря, госпожо Чембърлейн — изчурулика Лоръл.

Ема едва не си глътна дъвката. Госпожа Чембърлейн?!

Аз също бях изненадана. Въобще не можех да си я спомня.

— Мацки! — извика Шарлът от горния етаж. Лоръл и Ема се усмихнаха на госпожа Чембърлейн — тя ги погледна очаквателно, сякаш умираше от желание да я поканят при тях — и тръгнаха нагоре по витата стълба, над която висяха шарени картини в стил Джаксън Полък.

Шарлът ги въведе в спалнята си — която беше два пъти по-голяма от стаята на Сътън и милион пъти по-голяма от всичко, в което някога бе живяла Ема. Мадлин и близначките Туитър вече се бяха настанили на раирания килим в средата на стаята, похапваха снаксове от една голяма купа и пиеха кока-кола.

— Тъкмо разказвахме на Лили и Габи за номера, който скроихме на Ниша. — Мадлин подръпна нагоре деколтето на блузата си, за да не се вижда сутиенът й.

— Не че вече не бяхме чули за него — пропя Лили и махна една власинка от ръкавиците си без пръсти в стил Аврил Лавин.

— Може би някой път ще ни позволиш да ти помогнем в подготовката за някой номер — добави Габи и оправи лентата, която придържаше дългата й руса коса. — Имаме тонове убийствени идеи.

Шарлът седна на пода и гребна шепа снакс.

— Съжалявам. В Играта на лъжи участват само четирима души. Нали така, Сътън? — Тя отново погледна към Ема, сякаш последното решение беше нейно.

Ема усети как я побиват тръпки. Играта на лъжи. Дори само името й караше кръвта във вените й да замръзва.

— Точно така — отвърна тя след кратка пауза.

Габи направи физиономия.

— Значи можем да бъдем част от клуба, когато си правите шеги с нас, но не и обратното, така ли? — Тя смушка Лили и сестра й кимна. Очите им блестяха.

Настъпи продължителна пауза. Мадлин и Шарлът се спогледаха.

— Това беше друго.

— Да, определено. — Шарлът се обърна и погледна многозначително Ема. Тя се заигра с връзката на обувката си — искаше й се да знае какво имаха предвид.

Шарлът се прокашля, нарушавайки неловкото мълчание.

— Добре. Има една игра, която можем да я играем всички… — Тя отвори вратите на големия дървен гардероб в дъното на стаята. — И тъй като всички сме тук, време е да я започнем. — Тя извади бутилка водка „Абсолют цитрон“, която криеше зад гърба си. — Какво би представлявала новата учебна година без поредния кръг „Никога-никога“.

Тя разля прозрачната течност в тумбести чашки и ги раздаде на останалите.

— Само да ви припомня, че трябва да кажете нещо, което никога досега не сте правили. Например: аз никога-никога не съм целувала с език господин Хауи.

— Пфу! — изписка Лили.

— И тогава всяка, която е целувала господин Хауи, трябва да отпие от чашата си — завърши Шарлът.

— Само че трябва да се казват истински неща — заяви Мадлин, завъртайки очи. — Не глупости, които никоя от нас не би направила.

— Сътън може и да е целувала господин Хауи. — Шарлът погледна престорено свенливо Ема. — Един Бог знае.

Всички се закискаха нервно.

— Аз съм първа — доброволно предложи Мадлин. Тя ги огледа една по една. — Досега никога-никога… не съм бягала от училище четири поредни дни.

Тя се отпусна назад върху петите си, без да отпие от чашата си с водка. Габриела и Лилиана също държаха чаши в скутовете си. Ема също не помръдна. Мадлин я щипна по коляното.

— Ехо? Ами онзи път, когато избяга в Сан Диего за един дълъг уикенд?

— Наистина дълъг уикенд — изкиска се Шарлът. — Помислих, че си умряла! — Тя кимна с глава към чашата на Ема. — До дъно, фръцло!

Ема не знаеше какво друго да направи, освен да отпие от водката. Едва не се задави. Усещането беше като да смучеш накрайника на бензинова помпа, като същевременно ядеш изгнил лимон.

Шарлът беше следващата. Тя почука с нокти по стъклото, размишлявайки.

— Да видим. Аз никога-никога досега… не съм отмъквала нечие гадже.

Всички седяха неподвижни. Мадлин погледна Лоръл. Шарлът се обърна към Ема и тихо изхъмка. Ема изведнъж осъзна какво иска да й каже тя. Повдигна колебливо чашата към устата си.

— Добре — рече тихо Шарлът. Ема се ухапа силно по вътрешната страна на бузата. Кой би предположил, че една игра на напиване ще се окаже толкова богат източник на информация за сестра й?

Аз ги наблюдавах онемяла. Вече бях научила две неща за миналото си. Щеше ми се да продължат да играят цяла нощ.

— Аз никога-никога не съм се къпала гола в минералния извор. — Лоръл беше следващата. Всички пиха, с изключение на нея и Шарлът. Ема предположи, че Сътън е достатъчно смела, за да го направи и също отпи от чашата си.

— Аз никога-никога не съм преписвала на контролно — обяви Шарлът. Мадлин и Лили я погледнаха и отпиха от чашите си. — Какво бихме правили без теб, Шар? — каза Мадлин. Ема предположи, че също трябва да пие.

— Никога-никога досега не съм писала любовно писмо на директора Ларсън — каза Габриела. Шарлът и Мадлин погледнаха към Ема и се разкискаха, което означаваше нова глътка. Вече не й се гадеше; започна да свиква с вкуса. Крайниците й омекнаха. Стиснатата й челюст се отпусна.

Лоръл пожела да е следващата.

— Никога-никога не съм спала със студент. — Тя се отпусна назад и ги погледна.

Мадлин посочи Ема и се ухили.

— Помниш ли онова момче в „Плюш“? Мислеше си, че е на нашите години, а всъщност беше на двайсет и две?

— Иха! — изпискаха близначките Туитър в един глас, наистина впечатлени.

Шарлът повдигна вежда.

— Кога е било това?

Мадлин се намръщи.

— Юли?

Връхчето на носа на Шарлът почервеня.

— И как реагира Гарет на това?

Мадлин притисна длан към устата си. Габриела се закашля. Ема завъртя чашата си между дланите. Страхотно, значи Сътън е била крадла на гаджета и освен това е мамила приятеля си.

Аз се опитах да си спомня, но в главата ми беше пълна каша. Мамила съм Гарет? Че защо да го правя?

— Може пък да съм объркала датите — избъбри Мадлин. — Беше преди Сътън да тръгне с Гарет.

— Да, така беше — съгласи се Ема с надеждата, че е така, но дълбоко в себе си се съмняваше. Шарлът си играеше с айфона си и не отговори.

Дойде ред на Ема. Тя погледна приятелките на Сътън. Всички се бяха позамаяли. Мадлин се хилеше глупаво. Стаята беше започнала да мирише на алкохол.

— Хубаво — рече тя и си пое дълбоко дъх, опитвайки се да формулира фраза, с която да зададе въпроса, който отдавна се въртеше в главата й. — Никога-никога не съм… участвала в номер за Играта на лъжи.

Близначките Туитър се спогледаха с горчивина, но Шарлът, Лоръл и Мадлин завъртяха очи.

— Пфу — изръмжа Шарлът, вдигайки чашата към устата си. — Ехо, Ниша? Днес?

— Не, нещо различно от Ниша — поправи се Ема. — Наистина… гаден номер. Нещо, което ще ви накара да се почувствате ужасно, след като приключи. — Номер, който би накарал някой да поиска да си отмъсти, искаше й се да добави. Номер, който би накарал някой да завлече Сътън на полето и да я удуши.

Участничките в Играта на лъжи млъкнаха и се спогледаха изненадано. Габриела и Лилиана естествено се въздържаха, но Лоръл взе чашата си, погледна нервно към Ема и виновно отпи от нея. Едновременно с нея отпиха Мадлин и Шарлът. Шарлът кимна с брадичка към чашата на Ема.

— Мисля, че ти също трябва да пиеш, скъпа.

Ема преглътна остатъка от водката, парливата течност изгори стомаха й. Ако сега погълнеше запалена клечка кибрит, сигурно щеше да се взриви.

— Честно казано смятах, че ти ще направиш първия номер за годината. — Шарлът наля още „Абсолют“ в чашите им. — Какво стана с онова велико нещо, с което се хвалеше цяло лято?

— Да! — Мадлин вдигна чаша във въздуха. Част от течността се разплиска. — Нали каза, че ще е жестоко! От сума ти време треперя в очакване.

Ема усети горчивина в устата си. Значи Играта на лъжи не означаваше да се правят номера само на останалите в училище… а и на момичетата в групата. Изведнъж пред очите й се завъртя клипът със задушаването. Спомни си как Сътън се отпусна безжизнено след като огърлицата се вряза в гърлото й. Как остана да лежи неподвижно, докато някой не се приближи и не свали превръзката от очите й. Ами ако не беше толкова наранена, колкото изглеждаше? Колко надалеч би стигнала заради един добър номер?

Изведнъж всичко започна да се навързва в главата й. Спомни си бележката, която Лоръл беше намерила под чистачката си. Представи си телефона и портмонето на Сътън, оставени на бюрото й; просто нямаше как Ема да не ги намери. Освен това собствената й лична карта беше изчезнала и сега нямаше как да докаже коя е всъщност.

Сърцето й затупка лудо. Боже, помисли си тя. Ами ако най-великият номер се случваше в момента? Ами ако Ема беше основната атракция?

Алкохолът изгаряше стомаха й. Тя се изправи, залитайки, хукна към най-близката врата и я отвори. Зад нея имаше цяла стена чанти и обувки. Ема затръшна вратата и тръгна в обратна посока.

Шарлът се изправи, хвана я за раменете и я завъртя наляво.

— Банята е натам, слънце. — Тя я побутна нежно към бялата врата в другия край на стаята. — И не повръщай във ваната като последния път!

— Това направо го пускам в Туитър! — изкиска се Габриела.

— Не, аз ще го пусна! — изписка Лилиана.

Ема нахълта в банята и затръшна вратата зад себе си. Наведе се над огромния мраморен умивалник и осъзнаването на ставащото се стовари с пълна сила върху нея. Сътън въобще не беше мъртва. Тя беше организирала всичко. Някак беше открила съществуването на Ема и беше качила клипа със задушаването в интернет, за да може отдавна изгубената й близначка да я намери. Беше привикала Ема при каньона Сабино, знаейки много добре, че Мадлин ще я забележи на път за купона на Ниша. Сътън ги беше накарала всички да помислят Ема за нея… както беше успяла да измами и самата Ема.

Подозренията на Ема се преплетоха с моите. Дали наистина съм знаела за нея от преди? Дали я бях примамила тук, а след това бях станала жертва на собствения си номер? Момичето, което опознах тази вечер, онази Сътън, която всички познаваха толкова добре, изглеждаше напълно способна да го извърши. Но докато ровех в оскъдните си спомени и наблюдавах Ема, на която не можех по никакъв начин да помогна, всичко това не ми се струваше реално. Не исках да е истина.

Ема грабна резервната ролка тоалетна хартия от шкафчето и я запрати по стената. Тя отскочи от облицованата с плочки стена и падна във ваната. Ема се свлече на пода върху влакнестото килимче. Помещението беше огромно, с мини сауна и тоалетна масичка, върху която беше струпана повече козметика, отколкото предлагаха в „Сефора“. По стените имаше снимки на Шарлът и останалите момичета, някои от тях поставени в рамки, други закачени с кабарчета, трети просто напъхани под ъгълчетата на огледалата. Над тоалетната чиния висеше снимка на Мадлин в пета позиция. От стената до душкабината й се хилеше голият до кръста Гарет.

Повечето снимки бяха на Сътън. Тя гледаше, усмихваше се и пращаше въздушни целувки от всеки ъгъл. Правеше реверанси и се кискаше, въртеше се с разперени ръце, позираше, облечена в пищни рокли, а липсващият медальон блестеше на шията й. Внезапно Ема намрази образа на сестра си. Вгледа се в най-близката фотография, любителска снимка на Сътън, Шарлът и Мадлин, които стояха пред „Ин енд Аут бъргър“ и лакомо лапаха пържени картофки.

Преди да успее да се спре, тя грабна един молив за очи от масичката и нарисува свинска зурла на лицето на Сътън. След миг добави дяволски рога и опашка. Това я накара да се почувства малко по-добре.

Чу момичетата да се кискат в спалнята. Ема се изправи, погледна обезумялото си отражение в огледалото и наплиска лицето си с вода. Можеше да направи само едно нещо: да съсипе глупавия номер на Сътън, преди тя да изскочи от мястото, където се криеше, и да изкрещи: „Шегичка!“. В никакъв случай нямаше да й позволи да спечели.

Ема… Толкова ми се искаше да може да види блещукащото ми тяло и да разбере, че това не е шега. Че наистина и окончателно бях мъртва. Едно беше да върти очи пред начина ми на живот и да бърчи нос на приятеля ми, но въобще не исках да си мисли, че съм такъв човек, който е готов да използва отдавна изгубената си сестра по този начин. Самата аз не исках да бъда такъв човек.

Изведнъж флуоресцентната лампа на тавана угасна.

— Ехо? — извика Ема. Тя започна да търси дръжката на бравата, но не я намираше. Блъсна се в металното кошче за отпадъци. От другата страна на вратата се чу трясък. Шарлът изпищя.

— Сътън? Ти ли си това? — извика Лоръл. На долния етаж се включи аларма. Разнесоха се стъпки… прозвуча сирена. Ема се разтрепери.

Изведнъж мракът събуди спомен. Пред очите ми проблеснаха петна. Чух съскащ звук. Внезапно отново се озовах до сухото речно корито зад курорта, викайки името на Лоръл, с ръка, която затиска очите ми и опрян в гърлото ми нож. Само да изпищиш и си мъртва. Тогава изведнъж видях какво се случи после…