Игра на лъжи

27. ЧРД, умри!

— Ето я и нашата рожденичка! — извика Мадлин, пристъпвайки несигурно с яркосините си обувки с тънки високи токчета, облечена със сребриста парти рокля и станиолена корона. Тя постави на главата на Ема почти същата корона, на която с големи розови цифри беше написано „18“.

— Усмихни се! — До нея цъфна Шарлът с къса раирана рокличка и еспадрили. Тя се притисна към Ема и обърна фотоапарата с обектива към тях. Миг преди да блесне светкавицата, Лоръл се присламчи към групичката, прегърна Ема и се ухили широко.

— Зеле! — каза тя свръхентусиазирано. Усмивката й беше толкова бяла, колкото и туниката, която беше облякла върху черните си панталони. Ема се насили да се усмихне, но имаше усещането, че изглежда изплашена.

Приятелките на Сътън се пуснаха и започнаха да пеят „Честит рожден ден“. Шарлът ревеше с цяло гърло. Мадлин пееше точно както Мерилин Монро я беше изпяла на Кенеди. А Лоръл пееше сладко и невинно. Ема леко се отдръпна от нея.

Беше девет часа вечерта и купонът по случай рождения ден на Сътън се вихреше с пълна сила. Диджеят пускаше парчетата от верандата, където се беше разположил. Тълпата се полюляваше на дансинга. Момичетата от отбора по тенис разнасяха табли с ордьоври. Госпожа Мърсър беше опънала коледните лампички на верандата и беше напълнила купи за пунш с безалкохолна сангрия. Поне двайсет и пет евтини уеб камери бяха пръснати по верандата. Три лаптопа бяха сложени на масата до вратата; всеки беше оборудван с USB кабели за директно качване на снимките във Фейсбук и Туитър. Въздухът ухаеше на смесица от парфюми и телове за коса с лека добавка на алкохолни миризми. Върху голяма маса, поставена близо до вратата, беше натрупана купчина подаръци, повече, отколкото Ема беше виждала през живота си. Не че Ема беше в състояние да им се зарадва. Може и да беше облякла бледорозовата рокля, която беше открила в гардероба на Сътън, закачена на закачалка с лепенка „рожден ден“ на нея; може и да беше прекарала цял час във фризьорския салон, за да си накъдри косата; може и да беше обула обувките на високи токчета, които сигурно струваха колко целогодишния й бюджет за дрехи. Но въобще не се чувстваше празнично. При всяко проблясване на светкавица тя примигваше и се обръщаше стреснато. Всеки път, когато някой се приближаваше, за да я поздрави, тя се вцепеняваше. Всеки фойерверк, пуснат от господин Мърсър или някое от момчетата, я караше да примигва. Звучаха й като изстрели. Чувстваше се така, сякаш всяка минута й беше последната.

Надявах се, че греши.

След като изпяха „Честит рожден ден“ Мадлин, Шарлът и Лоръл прегледаха направените снимки.

— Мадлин изглежда пияна — каза Шарлът.

— А аз изглеждам дрогирана. — Лоръл се настани до Ема и й показа снимките. — Единствено ти изглеждаш нормална. Ако решиш да ги качиш във Фейсбук, ще трябва да използваш фотошоп, за да ни изрежеш.

Ема леко се отдръпна от Лоръл; близостта на тялото й я караше да настръхва. Тя я беше наблюдавала цяла вечер. През повечето време Лоръл беше танцувала на дансинга, поръчвайки си бързи, веселяшки песни, които караха всички да се раздвижват. Един час по-рано беше притиснала Ема до басейна и й беше връчила подаръка си за рождения й ден — два билета за „Клетниците“ следващата седмица.

— Можеш да заведеш когото поискаш, но аз бих го гледала с удоволствие — беше казала свенливо тя. — Помниш ли как играехме сцените, когато бяхме малки? Винаги си настоявала да играеш Козет.

Спомням си, исках да извикам аз. Но всичко ми се струваше не както трябва. Как така двете с Лоръл бяхме преминали от игра на „Клетниците“ към взаимна омраза? Как така сестра ми беше решила да ме убие?

Но Ема беше убедена, че Лоръл го е извършила — в съзнанието й ярко изпъкваше споменът как Лоръл се опитва да я удуши рано сутринта. Единственото, което не можеше да разбере, беше защо. Не трябваше ли да запази живота на Ема, за да не разбере никой, че Сътън е изчезнала? Може би Ема не се представяше твърде добре като Сътън. Може би Ема задаваше твърде много въпроси и си вреше носа навсякъде?

Нещо в другия край на верандата привлече погледа на Ема. През задната врата влизаше едно високо момче с късоподстригана коса, облечено с черен пуловер и дънки. Под мишница носеше кутия с шоколадови бонбони „Годайва“ и изглеждаше доста притеснен. Той огледа тълпата, сякаш търсеше някого. Сърцето на Ема подскочи. Итън.

Тя подаде фотоапарата на Мадлин.

— Ей сега се връщам.

— Но, Сътън — възмути се Шарлът, — ние още не сме ти дали нашия подарък.

— Само минутка — извика Ема през рамо.

Докато си проправяше път през тълпата, тя чу Шарлът да въздъхва.

— Какво й става?

Гостите или се бяха струпали покрай масата с храна, или танцуваха на дансинга. Докато се придвижваше между тях, остра миризма на ром погъделичка ноздрите й. Итън явно имаше проблем с минаването през вратата. Габриела го забеляза и се ухили при вида на бонбоните „Годайва“.

— Като че ли някой все още си пада по рожденичката, а? — каза тя и смушка Ема отстрани.

Ема не й обърна внимание и се вдигна на пръсти. Итън беше заклещен между Дженифър и Джулия, единствената открита — и изключително популярна — лесбийска двойка в училище, и трима футболисти, които като че ли разиграваха случка от последната им среща. Ема усещаше, че търпението му постепенно се изчерпва, също както се изтощава батерия на мобилен телефон.

Тя мина на зигзаг между момичетата, струпани около масата с гримове. И най-накрая ето го и него, оставя кутията с шоколадови бонбони на масата с подаръци, обръща се и тръгва към изхода. Тя го хвана за ръката. Раменете му се напрегнаха, но щом я забеляза, се усмихна.

— Значи успя! — възкликна тя.

Итън сви рамене равнодушно.

— Просто минавах оттук. Не мога да остана дълго.

— О! — Раменете на Ема се отпуснаха.

Обрамчените с дълги мигли очи на Итън огледаха събралите се гости. След това той докосна кутията с бонбони.

— Донесох ги за теб. Честит рожден ден. Дано го прекараш добре. — Той се наведе към нея. — Разбрах, че великите поетеси са пристрастени към шоколада.

— Благодаря. — Ема погали златистата квадратна кутия. Итън беше избрал микс от тъмен шоколад, който й беше любимият. — Наистина се радвам, че дойде.

Той й се усмихна. Но изведнъж лицето му застина, щом забеляза нещо зад гърба й. Ема се обърна тъкмо навреме, за да установи, че Гарет си проправя път през тълпата. Той сграбчи Ема, прегърна я през кръста, завъртя я около себе си и я целуна продължително.

Ема размаха безпомощно ръце, стресната от усещането на устните му върху нейните. Бузите й пламнаха. Всички ги гледаха и погледите им я изгаряха.

— Уху-у-у! — извика някакво момиче наблизо.

— Еха! — каза един от футболистите.

— Намерете си стая! — дочу се отнякъде гласът на Мадлин.

Най-накрая Гарет се отдръпна от нея и я пусна. Ема се огледа за Итън… но той беше изчезнал.