Игра на лъжи

24. Нима всяко момиче не мисли, че сестра й иска да я убие?

В четвъртък след поредната ужасна тренировка по тенис Ема седеше на леглото на Сътън с тетрадка и химикал в скута. „Сензация — написа тя. — Сестра се опитва да открие убиеца на близначката си. Напрежението е неописуемо“.

Тя остави химикала на леглото и притвори очи. Надяваше се, че ако го напише като новинарско заглавие, ще го направи да изглежда по-приемливо, по-реално. Но в случващото се нямаше нищо нормално. Вместо това тя отново състави списък с приятелите на Сътън и потенциалните им мотиви да я убият. Досега беше направила поне десетина версии на този списък, надраскани на гърба на тетрадките й, смачкани и захвърлени в кошчетата за боклук, записани в айфона на Сътън, което донякъде си беше жива подигравка. Проблемът беше, че всяка от участничките в Играта на лъжи си имаше мотиви — Шарлът, понеже Сътън й беше откраднала Гарет. Лоръл, защото Сътън… явно беше направила нещо на Теър. Дали Мадлин й е ядосана по същата причина?

Старият телефон на Ема изпиука — беше го скрила под леглото си. Тя остави тетрадката настрани и се пресегна да го извади. След новичкия айфон старото й блекбъри изглеждаше ужасно очукано. Сякаш виждаше скитащо се помиярче на улицата, след като беше прекарала сума ти време само с породисти кучета.

Алекс й беше изпратила съобщение:

„НАПЪЛНО“ — написа Ема в отговор. Вече дори не се притесняваше да лъже. Двете с Алекс си бяха разменили няколко есемеси през седмицата и Ема не й беше казала нито думичка за онова, което в действителност се случваше тук. Що се отнася до Алекс, тя знаеше, че Ема е отседнала у семейство Мърсър, за да може двете със Сътън да се опознаят, точно както в приказките.

Почти веднага получи нов есемес:

Ема се отпусна на леглото и се намръщи. Нямаше представа какво да прави с тях — особено с парите. „ЗАСЕГА ДА СТОЯТ ТАМ“ — написа тя в отговор.

Точно в този момент вратата на спалнята й бавно се отвори. Ема се търкулна назад и побърза да пъхне блекбърито под възглавницата си. Показа се Лоръл. Зад нея стоеше госпожа Мърсър, понесла коша с пране.

— Какво правиш? — попита Лоръл, влизайки в стаята.

Ема усети как се изчервява.

— Да си чувала, че първо се чука?

Лоръл се смути.

— Извинявай.

— Бъди по-мила, Сътън — скара й се госпожа Мърсър. Тя отиде до гардероба на Сътън и остави купчина изпрани дрехи до телевизора. Сред тях беше и раираната рокля на Ема. На Ема й се искаше да й благодари — от години никой не й переше дрехите, — но имаше усещането, че госпожа Мърсър винаги го прави за Сътън.

След като госпожа Мърсър излезе, Лоръл остана в стаята. Ема прибра косата си зад ушите. В главата й нахлу адреналин, ръцете й се разтрепериха. Единственото, за което можеше да мисли, беше снимката на Лоръл, която носеше медальона на Сътън.

— Какво искаш? — попита тя.

— Исках да те питам дали си готова за педикюр в „Мистър Пинки“. — Лоръл постави ръце на кръста си. — Ако все още искаш да ходим, разбира се.

Ема примигна безизразно и се втренчи в яйцевидния стол, който се мъдреше в ъгъла. Върху него все още стояха банските и чорапите, които Сътън беше оставила, преди да умре; сърце не й даваше да ги премести оттам. След уклончивия коментар на Ниша от предишния ден тя бе влязла във Фейсбук акаунта на Сътън и отново прегледа страницата на Лоръл. Ема се беше досетила, че Лоръл и Теър са били приятели, но нямаше представа, че Лоръл си е падала по него. Но след като отново разгледа снимките, беше повече от очевидно. На всички групови снимки Лоръл стоеше до Теър. На една от тях Теър се смееше на нещо, казано от Шарлът, а на заден план се виждаше Лоръл, която го гледаше. Една връзка към Ю Тюб показа клип, в която Теър и Лоръл танцуваха танго на училищния бал. Когато той я наведе назад, на лицето й имаше възхитена, отнесена усмивка. Усмивка на човек, който иска нещо повече от приятелство. Но през май, месец преди предполагаемото бягство на Теър, съобщенията, които бяха разменяли на стените си, изведнъж рязко секнаха. Вече нямаше снимки на Теър и Лоръл заедно. Сякаш нещо — или някой — ги беше разделил.

„Не се прави на глупачка, Сътън — беше казала Ниша. — Знаеше, че тя си пада по него“. А в дневника си Сътън беше записала на седемнайсети май: „Л. все още е съсипана заради Т. Вземи се в ръце, кучко. Той е просто някакво си момче“. Т. очевидно беше Теър. Но така или иначе тя не получаваше отговор на въпросите си. Никой не си беше направил труда да опише какво точно се е случило.

Не че аз си спомнях нещо. Надявах се, че не бях направила нещо, което да нарани малката ми сестра, но всъщност нямах представа какво е станало.

Ема наблюдаваше Лоръл, която взе един парфюм от шкафчето на Сътън и го помириса. Усмихна се мило, сякаш нямаше нито една злобна клетка в тялото си. Тогава Ема се сети за жерава, който Лоръл беше поставила до чинията й миналата седмица. Може би просто си правеше погрешни изводи. Само защото Ниша беше казала, че Лоръл е искала да я убие, не означаваше, че наистина го е направила. Хората така си говорят. И може би имаше добра причина Лоръл да носи медальона на Сътън на снимката в телефона на Мадлин. Същият медальон сега висеше на врата на Ема.

— Чакай само да си обуя едни дънки — реши най-накрая тя.

Лоръл се усмихна.

— Ще те чакам долу. — Докато вървеше към вратата, тя рязко спря и очите й се разшириха. — Какво е това?

Ема проследи погледа й и се паникьоса. На леглото лежеше тетрадката й. На листа бяха надраскани думите: „Душат момиче в къща. Тя подозира приятелките си“. Ема грабна тетрадката си и я прикри с ръка.

— Просто един проект за училище.

Лоръл замълча за миг.

— Ти не правиш проекти за училище! — После поклати глава и излезе от стаята. Но преди да тръгне надолу по стълбите, тя отново погледна към Ема.

От мястото, където бях, беше трудно да преценя дали я погледна въпросително… или беше нещо друго.

„Мистър Пинки“ беше малък салон в подножието на хълмовете. Помещаваше се в търговски комплекс, в който имаше още магазин за органичен йогурт, холистичен котешки хотел и някакво място, което рекламираше на витрината си „Перфектно прочистване на дебелото черво! Свалете два килограма за няколко минути!“. Добре, че Лоръл не я завлече вътре.

Салонът представляваше отчасти луксозен спа салон, отчасти Стар Трек. Маникюристите носеха прилепнали костюми, които би трябвало да отразяват последната мода, но според Ема бяха готови да се качат на космическия кораб и с все салона да полетят към мъглявината Небюла.

Ема и Лоръл седнаха на лъскавия сив диван да почакат.

— Готова ли си за партито си? — попита Лоръл, извади един балсам за устни „Напстик“ и си сложи.

— Предполагам — излъга Ема. Когато се беше прибрала от тренировката по тенис, върху леглото й имаше нови RSVP картички. На всички пишеше неща от сорта на „Чакам с нетърпение!“ и „Купонът на годината!“

— Не може да не си. — Лоръл я смушка в ребрата. — Планираш го от доста време! Гарет каза ли ти вече какво ти е подготвил?

Ема поклати глава.

— Защо? На теб каза ли ти?

Лоръл се усмихна широко.

— Не. Но чувам разни слухове…

Ема сграбчи тапицерията на дивана. Защо подаръкът на Гарет беше толкова важен?

В залата жужаха сешоари за нокти. Въздухът миришеше на лакочистител и лосион за ръце с алое вера. Ема бръкна в чантата си и докосна салфетката от Теър. Стомахът й се сви на топка. Тя възнамеряваше да я извади след като приключат с маникюра, но повече не можеше да чака.

— Лоръл?

Лоръл я погледна и се усмихна. Ема постави салфетката на дивана между тях.

— Намерих това в гардеробчето ми в съблекалнята.

Когато Лоръл погледна към ухиленото пияно личице, между веждите й се оформи бръчка. Пръстите й започнаха да човъркат някаква мъничка дупчица на дънките й. Чу се остър звук от разпаряне и дупката внезапно се разцепи.

— Ох — прошепна тя.

— Много съжалявам. — Гласът на Ема потрепна. — Не знам как се е озовала там. — Технически погледнато, това не беше лъжа.

Лоръл взе салфетката и се загледа безизразно в пъстроцветните шишенца с лак, подредени на рафта. Ема стисна силно облегалката на дивана. Дали Лоръл ще избухне? Ще изкрещи ли? Ще я нападне с ножичките за нокти?

— Голяма работа — рече най-накрая Лоръл. — Не като да нямам милион такива в стаята ми.

— Липсва ли ти? — избъбри Ема.

Лоръл продължи да потупва с ръка по айфона си.

— Разбира се. — Гласът й беше равен. Сякаш двете просто седяха и обсъждаха различията между кремообразното и хрупкавото фъстъчено масло. След това тя кимна към бутилката минерална вода, която Ема беше взела от домашния хладилник. — Може ли да пийна малко?

Ема сви рамене и Лоръл отпи голяма глътка. Щом остави бутилката на тоалетната масичка, раменете й започнаха да потръпват. Тя отметна глава назад и се стовари върху дивана. Хвана се с две ръце за гърлото и погледна Ема с уплашени, ококорени очи.

— Не… мога…

Ема скочи на крака.

— Лоръл? — Лоръл издаде хъркащ звук, метна се веднъж и се отпусна неподвижна. Русата й коса се разпиля по дивана. Дясната й ръка се свиваше спазматично.

— Лоръл! — Извика Ема. — Лоръл? — Тя я разтърси за раменете.

Очите на Лоръл бяха затворени. Устата й беше леко отворена. Айфонът й се изплъзна от ръката й и падна на килима.

— Помощ! — извика Ема. Тя се наведе над нея и се ослуша за дишане. Лоръл не издаваше нито звук. Ема я хвана за китката. Като че ли имаше пулс. — Събуди се — извика тя и я разтърси. Тялото на Лоръл беше отпуснато като на парцалена кукла. Сребърните й гривни зазвъняха.

Ема се изправи и се огледа. Едно тъмнокожо момиче, което седеше в стола за педикюр със списание „Воуг“ в ръце, ги гледаше с любопитство. Към тях бързо се приближи една дребничка испанка.

— Какво й става?

— Не знам — отвърна уплашено Ема.

— Да не е бременна? — предположи жената.

— Не мисля…

— Хей. — Жената хвана ръката на Лоръл. — Хей! — извика тя близо до лицето й и я плесна по бузата. Ема отново наведе ухо към устата й. Сети се за курса по дишане уста в уста, който беше карала в шести клас. Как беше, първо стисва носа и вдишва в устата или обратното?

Изведнъж нещо студено и мокро я докосна по ухото. Ема се дръпна стресната. Това… език ли беше? Тя се взря в лицето на Лоръл. Изведнъж очите й се отвориха.

— Бау!

Ема изпищя. Лоръл избухна в смях.

— Тотално те изпързалях! Наистина си помисли, че съм мъртва!

Жената изцъка с език.

— Всички ни измами. Какво ти става? — Тя се отдалечи, поклащайки глава.

Ема отново седна на дивана. Сърцето й биеше ускорено.

Лоръл изпъна тениската си, бузите й започнаха да придобиват цвят.

— Добре си ме обучила, сестра ми. Но никога не съм предполагала, че ще успея да те измамя с нещо толкова елементарно! — След това тя стана, преметна чантата си през рамо и тръгна покрай рафтовете, за да си избере лак.

Ема не сваляше поглед от Лоръл, отпусната назад, с леко замаяна глава. Това определено беше много изобретателен начин да смени темата за Теър. Но в него имаше и нещо смущаващо. Момиче, чиято по-голяма сестра е направила нещо, за да прекрати връзката му с момчето, което харесва, не се измъква просто така с номер и кискане. Ако някой беше причинил нещо такова на Ема, тя щеше да му даде да се разбере. Да си върне. Да му отмъсти.

Ема вдигна глава. Ярките лампи пареха на главата й. Тя можеше да се сети само за една причина Лоръл вече да не е разгневена.

В този миг аз си помислих същото: Може би Лоръл вече беше получила своето отмъщение.