Игра на лъжи

33. Внимавайте, Сътън се върна

Малко по-късно Итън остави Ема пред алеята към дома й. Повечето лампи в къщата все още светеха, макар че колите вече ги нямаше. Когато Ема отвори вратата, Дрейк се хвърли към нея и я облиза по ръката. Старият страх от кучета вече не я парализираше. Явно беше свикнала с него.

— Ето те и теб — Лоръл изскочи от дневната и се хвърли към Ема, обвивайки врата й с ръце. — Навсякъде те търсихме! — Тя се отдръпна назад и огледа сестра си от глава до пети. — Защо избяга така? Изстреля се така, сякаш алеята гори!

— Просто исках да остана сама — призна Ема, надявайки се, че лъжата, която беше измислила в колата на Итън ще прозвучи достоверно. — Аз… Нещо странно се случи с Гарет.

Лоръл се ококори.

— Какво?

Ема се отпусна на дивана и притисна възглавницата към гърдите си.

— Дълга история. — Тя погледна към бюфета в дъното на стаята. Някой беше внесъл всичките й подаръци от верандата и ги беше струпал върху него. Зачуди се дали стаята на Сътън все още прилича на младоженски апартамент.

— Иначе добре ли се забавлява? — попита Лоръл, поглеждайки я загрижено.

Ема извърна глава.

— О, да. Определено — излъга тя. Беше научила доста неща, да. Ужасяващи, да. Но забавни?

— Нали не се… сърдиш за нещо? — Лоръл перна с пръсти пискюлите на възглавницата. — Шарлът каза, че може да си отишла в стаята ми. И че може да си… видяла нещо. И затова си избягала така от нас…

Ема се облегна на възглавниците. Макар че й се искаше да признае, че е видяла клипа, макар че искаше да вярва, че Лоръл, сестрата на Сътън, няма нищо общо с това, тя смяташе, че е твърде опасно да й се довери.

Зачуди се как да постъпи. Според Итън клипът с удушаването е бил заснет преди около месец — а не в деня, когато беше пристигнала Ема. Това означаваше, че Сътън е прекарала седмици наред тук след това и преди да бъде убита. Доколкото Ема знаеше, инцидентът с удушаването на заснетия клип отдавна е бил забравен. Тогава какво ли се е случило междувременно?

Ема вдигна очи и изгледа студено и безизразно Лоръл. Внезапно беше разбрала как трябва да постъпи.

— Наистина видях нещо в стаята ти — рече тя с монотонен глас.

Кръвта се отдръпна от лицето на Лоръл.

— Какво?

Ема се изправи и бавно се приближи до нея. Лоръл зяпна, когато сестра й протегна ръце и я хвана за шията. Очите й се ококориха.

— Сътън! — изхленчи тя.

Ема остана така известно време, поставила ръце на шията на Лоръл. След това се отдръпна, завъртя очи и игриво плесна сестрата на Сътън по бузата.

— Падна ли ми, кучко.

Минаха няколко секунди, преди Лоръл да въздъхне с облекчение. Тя се облегна назад и потърка шията си.

— Колко си зла.

— Знам. Но сега сме квит. — Ема се върна на мястото си. Но докато отместваше възглавницата си, ръцете й трепереха. Въобще нямаше да й е лесно. Отново се беше върнала в началото — всички бяха заподозрени.

— Ето я и нашата рожденичка! — разнесе се гласът на госпожа Мърсър от коридора. Тя влезе в дневната. След нея вървеше господин Мърсър с четири мъфина върху розов поднос. Върху най-големия беше забодена една свещ-фойерверк. Той постави таблата на масата пред Ема. Плодови мъфини. Любимите й.

Госпожа Мърсър се настани на дивана и вдигна ръце така, сякаш дирижираше оркестър.

— Готови ли сте?

Те запяха въодушевено „Честит рожден ден“, като господин Мърсър пееше с фалцет, а Лоръл — високо и фалшиво. Това беше първият път, когато толкова много хора пееха заедно „Честит рожден ден“ за Ема.

Когато песента свърши, госпожа Мърсър прегърна Ема през раменете. Господин Мърсър се присъедини, последван от Лоръл.

— Честит рожден ден, малка моя — каза госпожа Мърсър. — Обичаме те.

— А сега си пожелай нещо — посъветва я господин Мърсър.

Фойерверкът върху тортата пращеше и пропукваше. Ема се наведе напред и затвори очи. Откакто Беки изчезна, желанието на рождения й ден винаги беше едно и също: да има семейство. И сега формално погледнато, по най-невероятен начин то се беше изпълнило. Сега Ема искаше да си пожелае нещо по-голямо, нещо, което затъмняваше всичко останало: да намери кой е убил близначката й Сътън. Веднъж завинаги.

Аз се наведох напред. Такова беше и моето желание. Дори мъртвите момичета имат право на желания за рождения си ден.

Ема повтори желанието си на ум веднъж, втори път, трети — и духна силно, сякаш се опитваше да издуха миналото си. Фойерверкът проблесна ярко и угасна. Всички заръкопляскаха, а Ема се усмихна.

Както и аз. Сестра ми беше успяла да угаси свещта от раз. Което означаваше, че желанието ни определено щеше да се сбъдне.