Игра на лъжи

Епилог

Онази нощ, докато тя се подготвяше да си ляга, аз се мотаех из стаята си, чаках и размишлявах. Разглеждах нещата, които някога бяха мои. Чаках спомените да се появят. Нямаше ги.

В главата ми се въртяха само онези три проблясъка: злобният кикот на приятелките ми. Огърлицата, която се впива в гърлото ми. Отчаяният поглед на Итън, докато се опитва да ме накара да дишам. Но какво се беше случило след този спомен — и онзи клип? Приятелките ми може и да не ме бяха убили онази нощ, но някой беше успял да се докопа до мен. Може да е била Мадлин или Шарлът, или Лоръл… но можеше и да е някой друг.

Който и да беше той, със сигурност трябва да е невероятен актьор. Освен това оставаха толкова много възможности и въпроси. Какво толкова бях направила, за да ми погодят най-добрите ми приятелки подобен номер? Играта на лъжи си беше чисто фукане — каква ли беше причината почти да ме убият? Ами горките близначки Туитър, изключени от светая светих на Играта на лъжи? Те твърдяха, че имат много убийствени идеи за шегички — убийствени не в прекия смисъл. Освен това го имаше и загадъчно изчезналият Теър Вега. Дали щеше да се появи отново? Щяхме ли някога да разберем какво съм направила? Момче, което изчезва малко преди убийството на момиче, изглежда ужасно подозрително…

Наблюдавах Ема, която се приготвяше за лягане. Лицето й беше спокойно и доверчиво. Искаше ми се да бяхме имали поне един ден заедно, поне един час. Искаше ми се да мога да прошепна в ухото й онова, което знам със сигурност: Винаги спи нащрек. Не приемай нищо на вяра. Най-добрите ти приятелки може да са най-големите ти врагове. И най-важното, не трябваше да вярва на нито едно нещо, което вече знае за мен. Не бях сигурна откъде го знам, но някъде дълбоко в мен имаше нещо, което все още не можех да разбера напълно, но което ми подсказваше, че на този етап аз съм най-ловкият играч в Играта на лъжи.

Приятни сънища, отдавна изгубена моя сестро. Ще се видим утре… макар че ти няма да ме виждаш.