Короната

Десета глава

Роклята беше червена. Мама не я беше обличала от години и отчасти това ме накара да избера точно нея. Хейл скъси дългите дантелени ръкави до лактите ми и премахна няколко от долните ù пластове, за да пада по-естествено по тялото ми. Наистина някои от промените бяха необратими, но резултатът беше толкова впечатляващ, че дори мама да си я поискаше обратно, вероятно щеше да я носи и така.

Елоиз вдигна косата ми в семпъл кок, украсен с плитки, а аз си избрах тиара с рубини и сякаш цялата пламнах.

Наистина изглеждах прекрасно. Знаех го и бях благодарна на всички, които ми помогнаха да постигна излъчването на жена, в чиито ръце можеше да бъде поверено бъдещето на страната. Изглеждах възрастна, по-възрастна, отколкото се чувствах, и видът ми някак подхождаше на поведението, което вече трябваше да спазвам. Въздъхнах, опитвайки да свикна с роклята. Моментът налагаше да се превърна в тази жена.

Подръпвах червения плат оттук-оттам, когато Джоузи влезе в студиото.

– Роклята ти е превъзходна – възкликна тя и докосна сатена.

Аз продължих да я опъвам.

– На майка ми е.

– Съжалявам за нея, между другото – рече тихо Джоузи. – Май не съм ти го казвала още.

Преглътнах.

– Благодаря, Джоузи. Много мило.

– Знаеш ли, след цялото това напрежение не е лошо да организираме едно парти.

От гърлото ми се изтръгна нещо като смях.

– Малко съм ангажирана в момента. Може би... след като нещата се поуталожат.

– Аз ще се заема! Просто ще поговоря с няколко прислужнички и ще скалъпим нещо до седмица.

Извърнах поглед от огледалото.

– Както казах, малко по-натам.

Отдалечих се от нея, за да се съсредоточа.

Тя обаче тръгна след мен, решена да постигне своето.

– Но защо? Не е ли редно да отпразнуваш случая? Така де, все пак си кралица и...

Завъртях се гневно към нея.

– Не съм кралица. Тази титла принадлежи на майка ми, която едва не умря. Фактът, че така лесно забравяш тази подробност, обезсмисля съчувствените ти думи отпреди малко. Толкова ли не разбираш, Джоузи? Да не мислиш, че работата ми се състои само в перчене с хубави рокли и галавечери?

Тя замръзна на място и стрелна очи из стаята, за да види дали някой не ни гледа. Нямах намерение да я унижавам. Дори я разбирах донякъде. Неотдавна и на мен самата нищо не ми носеше повече радост от причина да съставя списък с гости; неотдавна и аз възприемах работата на кралицата като вечно перчене с хубави рокли и ходене по галавечери...

Въздъхнах.

– Не исках да те обидя. Но би било неуместно да организирам парти, при положение че майка ми още се възстановява. Моля те, прояви малко разбиране, колкото и да сме се карали в миналото. Просто опитай да се поставиш на мое място.

Тя се нацупи.

– Та аз само това искам. Естествено, теб те интересува единствено когато може да ти е от полза.

Идеше ми да ù откъсна главата. На коя част от живота ми в момента можеше да завиди? Както и да е, сега трябваше да се съсредоточа върху бюлетина.

– Извинете? – провикнах се на една прислужничка. – Ще отведете ли госпожица Джоузи в стаята ù? Поведението ù тази вечер ме изнервя, а трябва да съм спокойна за предаването.

– Да, Ваше Височество.

Прислужницата се обърна ведро към Джоузи, без да взима под внимание личните ни дразги.

– Мразя те – изпуфтя Джоузи.

Аз ù посочих вратата.

– Добре, но това можеш да го правиш и от стаята си.

Дори не изчаках да видя дали ще се подчини. Тръгнах към мястото си и веднага забелязах, че сцената е устроена по-различно отпреди: скамейките за Елита бяха от едната страна, а моят стол – срещу тях.

Докато се взирах в тъжния самотен стол, Кайл дойде до мен.

– Каква беше тази сцена с Джоузи?

Усмихнах се и запърхах с мигли.

– Нищо, миличък. Просто се замислих сериозно доколко я искам за зълва.

– Малко е раничко за това.

Засмях се.

– Не, просто имахме... недоразумение. И ми е леко гузно, защото я разбирам. Но ми се ще и тя да разбере мен.

– Не знам дали е възможно. Джоузи мисли само за себе си. А случайно да си виждала Гънър?

Присвих очи.

– Тръгна си днес следобед. Не дойде ли да се сбогува с вас?

Кайл поклати глава.

Отидох при останалите момчета, които изправиха гърбове, като ме видяха да наближавам.

– Гънър да се е сбогувал с някого от вас?

Всички момчета поклатиха недоумяващо глави, с изключение на Фокс, който се покашля.

– Отби се при мен. Гънър е малко сантиментален и щеше много да се разчувства от дългото сбогуване. Просто ми каза, че не му било тук мястото и имал позволението ти да си тръгне.

– Така е. Разделихме се съвсем по приятелски.

Фокс кимна.

– Май се опасяваше, че ще се разколебае, ако остане за по-дълго. Помоли ме да предам на всички, че много ще му липсват. – Той се усмихна. – Свестен човек.

– Така си е. Но и вие обмислете думите му – призовах ги, поглеждайки всеки в лицето. – Тук става въпрос и за вашето бъдеще, не само за моето. Не оставайте тук за нещо, с което не бихте успели да се справите.

Кайл кимна замислено. Хейл ми се усмихна широко. Иън запази типичното си равнодушие, а Хенри слушаше превода на Ерик с объркано изражение.

Сигурно бих прекарала цялата вечер в разсъждения около реакцията на всеки от тях, но все пак ме чакаше предаване на живо.

– Хейл – прошепнах, сочейки към роклята. – Благодаря ти.

– Разкошна – оформи той с устни.

Знаех, че говори искрено, и опитах да заема по-достолепна стойка. Исках да се представя подобаващо на роклята, която носех.

* * *

Камерите заработиха и аз отправих възможно най-сърдечен поздрав към народа.

– Ще започна с новина около събитието, което най-много ви интересува. Майка ми е добре. В момента се възстановява в собствената си стая и баща ми е неотлъчно до нея. – Опитах да не мисля за стойката си и за това къде да дяна ръцете си. Вместо това си представих родителите ми, които несъмнено гледаха бюлетина по пижами, заобиколени с одобрена от докторите храна. Картината извика усмивка върху лицето ми. – Всички знаем колко истинска е тяхната любовна история. Макар че не ми беше особено лесно да заема поста на баща ми. Брат ми Арън, настоящият принц-консорт на Франция, също е доказателство за силата на сък­ровената любов. Получихме вест, че се чувства отлично на новата си позиция и вече може да се нарече един щастлив съпруг. – Усмивката отново превзе лицето ми. – В което не намирам нищо изненадващо. Всеотдайността му към принцеса Камил винаги е била непреклонна, независимо от разстоянието помежду им, и дори не мога да си представя колко е щастлив да бъде с нея във всеки един момент. Що се отнася до състоянието на страната ни – колкото и да не ми се искаше, сведох поглед към бележките си, – част от безпокойството, което ни обземаше напоследък, отшумя през изминалите седмици. – От една страна, това беше самата истина, но ако говорех за личното си безпокойство, носът ми трябваше да расте с всяка дума. – Като се има предвид колко усилия е вложил баща ми в постигането на мира, мисълта, че най-сетне е възможно да го осъществим, ме радва неимоверно.

Засегнах всяка планирана тема – бюджетния проектозакон, предстоящото откриване на сондажния проект и промяната в съвещателния съвет, която накара няколко души в студиото да настръхнат, а като приключих, огледах публиката в търсене на някои важни лица. Лейди Брайс и генерал Леджър кимнаха одобрително. Баба нервничеше, отегчена от проточилата се новинарска част на бюлетина; сигурно чакаше само да чуе разговора с момчетата. А Ерик ми се усмихна доволно от мястото си до сцената.

– Ваше Височество – поклони ми се Гаврил. – Позволете да кажа, че предвид обстоятелствата, заради които се озовахте на този пост, се справяте фантастично.

– Благодаря ви, сър.

Нямах представа доколко искрена е похвалата му, но навярно, чувайки думите му, доста хора щяха да се замислят по въпроса.

– Но ми е чудно, след като се трудите толкова усърдно, остана ли ви време за младите ни господа? – попита той и кимна към Елита.

– Малко.

– Наистина? Има ли какво да споделите с нас?

Той размърда многозначително вежди и отново се замис­лих колко различна беше сценичната му персона от истинския Гаврил. Беше шоумен, и то най-добрият.

– Да, но за да е по-забавно... няма да споменавам имена.

– Няма да споменавате имена?

– Ето например един от участниците ни напусна днес – казах аз, макар и да съзнавах, че точно тази загадка щеше да се разбули само след няколко секунди. – Нека добавя, че скъпият ни бивш ухажор си тръгна в подобаващо настроение.

– О, интересно! – отбеляза Гаврил. – Тази игра ми харесва! Да чуем още.

– Ами, днес един от кандидатите ми поднесе подарък от скъпоценен метал.

– Я виж ти! – възкликна Гаврил и заоглежда ръцете ми за пръстен.

Аз ги вдигнах пред камерите.

– Не, не е златен. А стоманен. Получих шивашка карфица. Но повярвайте, много ми е скъпа.

Из публиката и Елита се разнесе смях, а аз се надявах сценката да се е получила също толкова очарователно на малкия екран.

– Моля ви, кажете, че имате поне още една изненада за нас – подкани ме Гаврил.

– Да, има – успокоих го аз. – По-рано тази седмица един от кандидатите ни ми заяви, че определено не бил влюбен в мен, а аз му отвърнах, че чувствата ни са взаимни.

Гаврил ме гледаше ококорено.

– А случайно именно той да ни е напуснал?

– Не. Точно това е интересното. Не сме влюбени един в друг, но нямаме никакво желание да се разделяме.

Свих закачливо рамене и се усмихнах, заслушана във въздишките и кикота, носещ се из студиото.

– Е, сигурен съм, че голяма част от зрителите ни ще будуват цяла нощ, мъчейки се да отгатнат за кого говорите, но ще сме ви много благодарни за малко по-конкретна информация.

– Можете да се обърнете към момчетата за такава.

– Добра идея. Позволявате ли да разпитам младите ни хубавци?

– Разбира се – отвърнах с усмивка, доволна да се отдръпна от фокуса на вниманието поне за един прекрасен момент.

– Добре, да започнем от долния ред. Сър Фокс, как се чувствате?

– Прекрасно, сър. Благодаря.

Той се поизправи на мястото си и се усмихна широко.

– Народът разбира, че принцесата е подложена на голям стрес в последно време и дните ù са много натоварени, затова срещите на четири очи спаднаха драстично – отбеляза благосклонно Гаврил.

– Да, и преди това беше впечатляващо да наблюдаваме усърдната ù работа, а фактът, че се нагърби с още повече през последните дни... е наистина вдъхновяващ.

Килнах глава и в тялото ми се разля приятна топлина. Вдъхновяващ? Колко мило.

Гаврил кимна в знак на съгласие.

– Предвид всичко това, бихте ли ни разказали нещо интересно от преживяванията ви с принцесата?

По лицето на Фокс мигновено изплува усмивка.

– Като че ли взаимоотношенията ни достигнаха върха си след прочутото спречкване, когато Бърк си отиде у дома. Тя дойде да говори с мен и беше толкова откровена за надеждите си. Освен това изслуша и моите. Смятам, че това е една страна от нея, която малцина имат привилегията да зърнат. Вярно, невъзможно ù е да обикаля от врата на врата и да отделя на всеки по час от времето си... но когато е с теб, присъства цялостно. Наистина те слуша.

Бях запомнила с топли чувства онази вечер с Фокс, но не съзнавах колко е била значима и ценна за него.

Кайл вдигна ръка.

– Съгласен съм с Фокс. Всички знаят, че с Ид... ъ... с принцесата се разбираме отскоро. Още от началото на новото ни приятелство усещам, че изслушва с интерес всичките ми тревоги и надежди.

– Например? – подкани Гаврил.

Кайл сви рамене.

– Е, не е нищо вълнуващо, но съм много увлечен по архитектурата, а принцесата отдели време да разгледа скиците ми. – Той вдигна пръст, сякаш току-що се беше сетил за нещо. – И то при положение, че бяхме пийнали малко вино и несъмнено я бях поотегчил.

Всички захихикаха, а аз се усмихнах на Кайл. Сценичните изяви му се отдаваха с такава лекота, вечно имаше да каже по нещо хитроумно. Това ми даваше още по-голяма увереност, че не съм сбъркала, като съм му разкрила чувствата си.

За да не прекъсва добрия ритъм на разговора, Гаврил отиде при Иън.

– Сър Иън, може да се каже, че вие сте най-мълчаливият от цялата ни групичка. Имате ли какво да добавите?

Иън запази типичното си равнодушие.

– Наистина не говоря много – съгласи се той, – но държа да изтъкна, че принцесата е изключително съобразителен човек. Макар и вече да сме само петима, не проведе никоя от елиминациите лекомислено. Стига ми да погледна господата от Елита, за да се уверя, че принцесата е направила най-добрия избор както за себе си, така и за народа си. Камерите не можаха да уловят настроението в Мъжкия салон, когато ù се наложи да проведе последната елиминация. Във въздуха не витаеше нито капка враждебност. През цялото време се бе отнасяла с нас толкова великодушно, че нямаше как да ù се сърдим. Всички изключени кандидати си тръгнаха в доб­ро настроение.

Гаврил кимна.

– А какви смятате, че са вашите собствени шансове? Стигнахте до челната петица!

Естествено, Иън отговори безупречно.

– В ръцете на Нейно Величество съм. Тя несъмнено е най-добрата жена, с която всеки от нас би могъл да се обвърже, затова е нормално да има високи стандарти. Важно е не как аз преценявам собствените си шансове, а какви са нейните лични предпочитания. Когато настъпи моментът, тя сама ще ни ги разкрие.

За пръв път чувах Иън да говори толкова дълго, но веднага се изпълних с благодарност към него. Макар и взаимоотношенията ни да бяха регламентирани и съвсем неромантични, той виждаше толкова добри неща в мен. А може би просто го биваше за актьор.

– Много интересно. Ами вие, сър Хейл? Доколкото си спомням, вие пръв отидохте на среща с принцесата. Как се чувствате в момента?

– Чувствам се голям щастливец – отвърна сърдечно Хейл. – Откакто се помня, я гледам по паради, по телевизията или в списания. – Той ме посочи. – Плашещо красива е, а погледът ù може да прогори дупка в теб, ако не внимаваш.

Коментарът му ме опари леко, но беше толкова откровен, че не можах да сдържа усмивката си.

– Но ми се отдаде възможността да вечерям с нея веднъж и успях така да я разсмея, че изплю питието си.

– Хейл!

Той сви рамене.

– Истината щеше да излезе наяве рано или късно. Защо пък да не я споделим още сега!

Покрих лицето си с ръце, чудейки се какво ли си мислят мама и татко за мен.

– Важното е, че всичко казано дотук за нея е вярно. Упорита е, родена е за водач и да, мисля, че ако си науми, може да изстрелва огън през очите си. – В студиото се разнесе хихикане. – Но освен това е добър, всеотдаен слушател и знае как да се смее. Ама наистина да се смее. Не знам колко хора ще успеят да го видят, затова се чувствам голям късметлия, че имах тази чест.

Целият разговор с Елита представляваше толкова ярка възхвала на добрите ми качества, че започвах да се чудя дали момчетата не действаха по сценарий. Ако наистина беше така, дължах една огромна благодарност на инициатора.

Когато камерите угаснаха, отидох при Гаврил.

– Благодаря ти. Представи се блестящо тази вечер.

– Винаги съм бил на ваша страна и така ще си остане.

Той ми намигна и продължи по пътя си.

Публиката постепенно се изнизваше от студиото, а аз поостанах малко, изпълнена с гордост. Бях се справила, и то почти сама. Момчетата от Елита бяха фантастични, по-любезни, отколкото можех да се надявам. Мама и татко щяха да са толкова доволни.

– Браво – Кайл преметна ръка през кръста ми. – Първият ти самостоятелен бюлетин отива право в учебниците по история!

– Наистина се опасявах, че ще оплескам всичко, но гледай! – Отскочих встрани и разперих ръце във въздуха. – Цяла съм.

Хейл дойде отнякъде и се изкиска.

– Да не очакваше хората да нахлуят през вратите и да те разкъсат на парчета?

– Кой знае!

Фокс се смееше, а Иън стоеше настрани, макар и с усмивка на лицето. Толкова им бях благодарна. Ако знаех как да изразя признателността си, сигурно щях да ги затрупам с възхвали.

– Вечеря? – предложи Фокс и момчетата закимаха.

Чух Хенри да повтаря развълнувано една и съща дума, която вероятно значеше, че с радост би похапнал. Събрахме се в малка групичка и тръгнахме заедно към трапезарията.