Короната

Осма глава

– Тази вечер вие ще сте в центъра на бюлетина.

Лейди Брайс кръстосваше пред бюрото ми. Действаше ми успокоително да гледам елегантните ù стъпки, докато премисляше всичко. И татко правеше така понякога. Караше ме да се разхождам в градината с него, за да поумува върху някоя бъркотия.

– Знам, че нямам много опит в това, но Гаврил ще ми помага. Пък и ми хрумна как да представя напредъка на Избора.

– Чудесно. Крайно време беше и вие да допринесете с нещо – пошегува се тя. – А като стана дума за Избора, възникна един въпрос. Но още се чудя дали има смисъл да го повдигаме в ефир.

Присвих очи насреща ù.

– Какво става?

– Ами – подхвана тя. – Мерид Илеа участва в едно радио­предаване вчера. Записали сме го, ако искате да го чуете, но в общи линии стана ясно, че е посетил двореца и ви е изпратил цветя.

– Е, и?

– Попитаха го дали това значи нещо.

Загледах я недоумяващо.

– Но в момента тече Изборът. Как...?

– Той отвърна по същия начин, но добави и че съжалявал, задето бил загубил връзка с вас. Освен това изтъкна колко красива и интелигентна сте станали.

Лейди Брайс вдигна вежда, а аз усетих лека тръпка в стомаха си.

– Така ли е казал?

Тя кимна.

– Защо изобщо го обсъждаме?

Опитах да укротя дишането си.

– Трябва да знаете, че медиите тръбят за срещата ви. Което може да доведе до две неща: да опорочи Избора или...

– Как може да го опорочи?

– Ами, ако излезе, че игнорирате кандидатите заради него...

– Ясно. Кое е второто нещо?

– Стига да имате желание, може да включите и него в играта.

Засмях се.

– Правилата на Избора са доста строги. Не мисля, че мога да добавям участници, когато ми скимне.

Тя сви рамене.

– Мерид е обществена фигура.

– Съветваш ме да го приема като кандидат?

– Не. Съветвам ви да имате предвид, че медиите са разгласили за познанството ви и трябва да сте внимателна в контактите си с него. И с Елита.

– Няма да ми е трудно. Особено при положение че почти не съм контактувала с него. Не искам да застрашавам процеса по никакъв начин. Вече доста пъти го направих неволно, а държа народът да е наясно, че Изборът е важен за мен. Не съм насърчавала Мерид и не смятам, че има смисъл да обсъждам отношенията ни по време на бюлетина.

– Ясно.

– Добре.

Само в моя живот един благороден жест на състрадание можеше да се изопачи в нещо скандално.

– Не се сърдете за следващия ми въпрос, но с какъв тоалет възнамерявате да се появите довечера?

Сведох поглед към тялото си.

– Нямам представа. Напоследък не ми остава време да мисля за облеклото си.

Тя огледа дрехите ми.

– Сигурно ще ви прозвучи обидно, но повярвайте ми, не искам да ви засегна. Мисля, че трябва да направите следващата стъпка. Имате чудесен вкус и моделите ви са прекрасни, но е време да спрете да се забавлявате с избора си на дрехи и да започнете да се обличате в подкрепа на думите си.

Заболя ме при мисълта, че трябва да разруша имиджа, който си бях изградила, и да подчиня стила си на хорските вкусове.

– Разбирам. Какво предлагаш?

Тя скръсти ръце умислено.

– Бихте могли да облечете някоя от роклите на майка си.

Погледнах към часовника.

– Ако тръгна веднага, ще успея да избера някоя. Но само Нийна е способна да я преправи достатъчно бързо, а тя се занимава с графика ми за идната седмица. Освен това имам обедна среща.

Лейди Брайс плесна радостно с ръце.

– Ооооо!

– Боже! Сякаш не ми беше достатъчно, че баба нарече Фокс „голям сладур“.

Тя скръсти ръце и се засмя.

– Сериозно?

– Тази жена е неудържима.

– Сигурно е семейна черта. Побързайте. Отивайте да си избирате рокля.

– Добре. Прати ми Хейл. Бива си го колкото Нийна, пък така ще разберем дали е и толкова бърз. И още нещо: направи ми конспект за довечера. Страх ме е да не си глътна езика в ефир.

– Дадено.

Изхвърчах в коридора, молейки се мама още да е в болничното крило, защото щеше да ми е страшно неудобно да я безпокоя, докато си харесвах рокля в стаята ù. Но бях сторила само две крачки, преди да видя Гънър. Той скочи от пейката и ми се поклони.

– Здравей. Всичко наред ли е? – попитах, като го доближих.

– Да – отвърна той. – Е, като изключим това, че съм на път да извърша нещо много глупаво и сърцето ми ще се пръсне.

– О, моля те, недей. Затрупана съм с глупости.

Той се засмя.

– Не, спокойно. Просто... исках да те помоля за нещо.

Вдигнах вежди.

– Добре – отвърнах предпазливо. – Имаш две минути.

Той преглътна звучно.

– Добре, ох. Много съм поласкан, че ме задържа в Елита. Накара ме да повярвам, че съм изпъкнал с нещо в очите ти, макар че нямам представа с какво.

Свих рамене.

– Стихотворението ти ме разсмя. Смехът е важен.

Той се усмихна.

– Съгласен съм, но това само доказва, че логиката ми е вярна. – Чудеше се къде да сложи ръцете си от притеснение. – Просто напреднахме с играта, а ти си толкова заета и нито веднъж не сме се срещали насаме, затова се питах доколко имам шанс да спечеля.

– Справедлив въпрос. Но в момента не мога да ти отговоря. Има толкова много фактори.

– Именно – отвърна ентусиазирано той. – Затова ще ти отправя една нелепа молба. Може ли да те целуна?

Отстъпих назад.

– Моля?

– Не бих го направил без твое желание. Но мисля, че една целувка може да разкрие много. И ще е достатъчна да разберем дали си струва да продължаваме напред.

Молбата му прозвуча някак мило. Сякаш, въпреки че по всички вестници ме имаше снимана как целувам Кайл, не ме смяташе за момиче, което би целунало всеки. Явно елиминацията на Джак го подтикваше да действа внимателно. А това само по себе си ме правеше по-склонна да изпълня желанието му. Но имах чувството, че щеше да е глупаво от моя страна да рискувам загубата на кандидат от Елита, без дори да опитам да го опозная по-добре.

– Възможно е да станеш принц. Да имаш повече пари, отколкото са ти нужни, да станеш толкова известен, че дори хората без телевизори да познават лицето ти. Наистина ли си готов да заложиш всичко това за една целувка?

– Готов съм да заложа твоето и моето щастие.

Поех си дъх замислено.

– Добре.

– Да?

– Да.

След като привикна с мисълта, Гънър сложи ръка на кръста ми. После сведе лице до моето, но спря на няколко сантиметра и се разсмя.

– Малко е странно.

– Чакам ви, сър.

Той се усмихна тъкмо преди устните ни да се докоснат. Имаше много хубави неща в целувката ни. Устата му не беше скована и не опита да пъхне езика си в гърлото ми. Освен това ухаеше доста приятно, макар и не на канела или цветя... или друго познато нещо. В общи линии ми хареса.

Но самият факт, че давах оценка на целувката ни, докато се случваше...

Гънър се отдръпна от мен и стисна замислено устни.

– Май не, а?

Той поклати глава.

– Не се получи. Но не че беше зле!

– Просто не беше чак толкова добре.

– Именно. – Като че ли го заля облекчение. – Много ти благодаря, че се съгласи на този експеримент, но мисля, че е време да си вървя у дома.

Усмихнах се.

– Сигурен ли си? Може да останеш за бюлетина и да си тръгнеш сутринта.

– Не. – Той се засмя свенливо. – Имам чувството, че ако остана, ще започна да се разубеждавам. Ти може и да си най-красивото момиче, което някога ще срещна, но... не мисля, че си подходящата за мен. А не искам да намеря доказателство за обратното, при положение че толкова време се убеждавам, че е малко възможно.

Протегнах ръка.

– Уважавам решението ти. Желая ти успех.

Гънър стисна ръката ми.

– И аз на вас, Ваше Височество.

Гънър се отправи към стълбището и в този момент видях един прислужник да води Хейл към стаята на мама. Махнах му да дойде при мен, а той впери очи в отпадналия ми ухажор.

– Каква работа имаше Гънър тук? – попита Хейл.

– Важно решение. Ела с мен. Трябват ми ръцете ти.