Короната

Единайсета глава

Изпитвах такова задоволство, докато се изкачвахме по стълбището и вървяхме по коридора, такова спокойствие и задушевност, че просто нямаше на какво друго да ги отдам, освен на факта, че се чувствах удобно в обкръжението си.

Радостта ми продължи до момента, в който отворихме вратата на трапезарията.

Мама и татко още бяха на горния етаж, а баба се беше оттеглила в стаята си. Остън не се чувстваше добре тази вечер, затова Кадън му правеше компания, а близнакът ми се намираше на цял океан разстояние от мен.

Като видях празната кралска маса, ми се прииска да се скрия някъде.

– Ваше Височество? – загрижи се Ерик и аз вдигнах поглед към тревожните му очи. Имаше нещо успокояващо в тях, нещо, което помнех от драмата в кухнята. Тогава ми се беше сторило, че мога да видя душата му през тях. Дори сега, когато се намирахме сред толкова много хора, кристалночистите му сини очи разсейваха тъгата ми. – Добре ли си? – попита той и по тона на гласа му разбрах, че повтаряше въпроса си.

– Да. Ако обичаш, ще пренесеш ли онези столове от другата страна на централната маса? А ти, Иън, би ли му помогнал? – Двамата тръгнаха да изпълняват молбата ми. – Хейл, Фокс? Ще вземете ли чиниите?

Аз също се спуснах да местя прибори и чаши. Преди другите да се настанят, аз заех мястото на татко. Кайл седна от едната ми страна, а Хейл – от другата. Фокс, Хенри, Ерик и Иън се наредиха срещу нас и съвсем скоро дългата помпозна маса се превърна в център на уютна вечеря. Аз и момчетата ми.

Когато дойдоха да сервират, келнерите се пообъркаха, изненадани от новата подредба, но все пак успяха да обслужат всички. Запомнил примера ми от обедната ни среща, Хенри започна да се храни пръв и всичко останали го последваха.

– Е, надявам се, че сте готови за утре – подхванах аз. – Сутринта Ерик и Хенри ще ни изнесат урок по фински.

– Наистина ли? – попита развълнувано Кайл.

Ерик кимна със зачервени бузи.

– Какъв е учебният план? – поинтересува се Фокс.

Ерик вдигна очи към тавана, сякаш още го обмисляше.

– С Хенри решихме да пропуснем обичайните уводни занятия като азбуката например. В нашия случай ще е най-полезно да наблегнем на разговорните ви умения. Затова на първо място ще се научите да питате колко е часът и други подобни.

– Страхотно! – одобри Хейл. – Искаше ми се да понауча още нещо. Чудесна идея, Ерик.

Той поклати глава.

– Идеята е на бъдещата ни кралица. Благодарете на нея.

– Ей – обади се Кайл, привличайки вниманието ми. – Може ли отново да обсъдим невероятното ти представяне на бюлетина? Знам, че и преди си чела новини, но воденето на цяло шоу е истински подвиг.

– Освен това – намеси се Фокс – трябва да отбележим каква чест е да седим тук тази вечер. За всички ни, с изключение на един, това ще е първият и последен път на кралска маса. Незабравимо изживяване.

– Така си е – съгласи се Иън.

Макар и Хенри да не участваше в разговора ни, усещах, че и той се вълнува. Но, естествено, щеше да е по-изненадващо, ако изглеждаше тъжен. Когато Ерик му преведе, той вдигна чаша с думите:

– За Идлин.

Останалите също вдигнаха чаши и повториха тоста му. Аз едва сдържах сълзите си на радост, оставайки напълно онемяла. Не успях дори да им благодаря, но по погледите им си личеше, че го подразбират.

* * *

Имаше толкова много хубави неща, върху които да съсредоточи вниманието си народът, но заради голямата елиминация по-рано същата седмица и напускането на Гънър преди бюлетина, като че ли отново хората се настройваха срещу мен. Поне ако съдех по вестниците. Имах чувството, че не бяха чули нищо от думите на Иън за трудностите, които бях преживяла около това решение. Шепа вестникарски заглавия изместиха цяло живо предаване на заден план.

За моя изненада, до снимката ми под статиите се мъдреше красивото лице на Мерид, заедно с коментар, че е изпуснал шанса си, тъй като Изборът вече беше в ход.

– Дайте ми ги – настоя Нийна, смачка вестниците на топка и ги хвърли в кошчето за боклук. – Май напоследък наблягат не на новините, а на клюките.

– Несъмнено – съгласи се лейди Брайс. – Опитайте да се съсредоточите не върху хорските думи, а върху собствените си постижения.

Кимнах, съзнавайки, че е права. Винаги ми казваше точно онова, което и татко би ми казал, ето защо нещо ме караше да се вслушвам в думите ù.

– Просто не знам дали съм способна да се концентрирам върху бъдещите си постижения, докато не овладея общественото мнение. Каквото и да предложа, дори да е нещо, което биха подкрепили, ако инициаторите му са мама или татко, вероятно ще бъде посрещнато с неодобрение. Трябва да си избера съпруг – казах решително. – Сигурна съм, че това ще успокои хорските страсти. Или поне се надявам, защото определено не съм любимка на народа.

– Идлин, това не е...

– Вярно е. Убедена съм, лейди Брайс. Усещала съм го от първо лице. Има ли нужда да ти напомням за парада?

Тя скръсти ръце.

– Добре, хубаво. Не сте любимка на народа. И определено съм съгласна, че намирането на съпруг може да помогне. Върху това ли ще работим днес?

– Поне през следващите пет минути. Вярвам на главата си малко повече, отколкото на сърцето си, затова ми е нужна помощта ви. Да го обсъдим.

Нийна сви рамене.

– Кой заема челна позиция? Кайл? Целият дворец скандира за него. Толкова е сладък и умен... и... боже, ако не го искате, пратете го на мен.

– Ти нямаш ли си приятел?

Тя въздъхна.

– Хич не обичам, когато сте права.

Засмях се.

– Ще излъжа, ако кажа, че не чувствам връзка с него. Дори му го споделих... но все отлагам. Не знам защо, но не съм готова да го посоча като фаворит.

– Добре – отвърна лейди Брайс. – Кой друг изпъква?

– Хейл. Държи се прекрасно и положи клетва да ми се доказва всеки ден. Досега не ме е разочаровал. А и общуването с него е лесно. Това е една от причините да харесвам и Фокс.

– Фокс е по-атрактивен от Хейл – отбеляза Нийна. – Знам, че звучи повърхностно, но хората обръщат внимание на подобни неща.

– Разбирам, но красотата е субективно понятие. Нали знаеш, че някои хора ни привличат, защото успяват да ни разсмеят или защото ни се струва, че четат мислите ни? Искам да взема и това под внимание.

Нийна се усмихна.

– Значи, избирате Хейл пред Фокс?

Поклатих глава.

– Не това имах предвид. Просто казвам, че външният вид не е всичко. Трябва да се фокусираме върху други качества.

– Например? – подкани лейди Брайс.

– Ами например върху неизчерпаемия оптимизъм на Хен­ри. Каквото и да се случва, той сияе от радост. И нито за миг не се съмнявам в чувствата му към мен.

Нийна врътна очи.

– Това е хубаво, но той не знае английски. Изключено е двамата да проведете по-задълбочен разговор.

– Да... вярно е. Но е много мил и би се държал добре с мен. Според Ерик може да проговори езика ни, но ще му отнеме време. Откакто го включих в Елита, учи до полунощ. А и аз сега отивам на урок по фински. Можем да се трудим съвместно, освен това Ерик ще остане колкото е нужно.

Лейди Брайс поклати глава.

– Не е справедливо спрямо Ерик. Той си има семейство, работа. Едва ли е възнамерявал да остава в двореца цели пет години. Ами ако иска да си намери приятелка?

Щеше ми се да ù кажа, че греши... но не можех. Ерик не е знаел колко време ще продължи Изборът, когато се е съгласил да дойде, но със сигурност не бе планирал да остане в двореца, докато работодателят му научи английски. А щеше да е егоистично да искат такова нещо от него.

– Би останал. Сигурна съм – успях да скалъпя аз.

Последва мълчание, сякаш лейди Брайс беше наясно, че се заблуждавам, и обмисляше да каже нещо по въпроса. Вместо това обаче просто въздъхна.

– Кой остана? Иън? – попита тя.

– Положението с Иън е малко по-сложно, но повярвайте ми, и той е важен.

Нийна примижа насреща ми.

– Значи... всичките са фаворити?

Въздъхнах.

– Така излиза. Чудя се какво ли значи това: че изборът ми е правилен или грешен.

Лейди Брайс се засмя.

– Правилен. Наистина. Може и аз самата да не разбирам какво харесвате в Иън, нито как ще подходите към Хенри, но всички момчета си имат своите положителни качества. Мисля, че на този етап е най-разумно да ускорим обучението им и да започнем с истинската им подготовка за трона. Това несъмнено ще помогне на някои от тях да заблестят.

– Звучи страшничко.

– Но не е. Просто трябва...

Лейди Брайс не успя да довърши мисълта си, защото баба отвори вратата със замах.

– Първо трябва да поискате разрешение – предупреждаваше я с дискретен тон един страж.

Тя продължи към мен.

– Е, момичето ми, време е да си вървя.

– Толкова скоро? – учудих се и я прегърнах.

– Не мога да издържам дълго. Майка ти се възстановява след инфаркт и въпреки това има безочието да ме командори. Знам, че е кралица – призна тя, вдигайки ръце във въздуха, – но аз съм ù майка, а това е далеч по-важна титла.

Засмях се.

– Ще го запомня.

– Така и трябва – отвърна тя и щипна бузата ми. – И ако нямаш нищо против, вземи че си намери съпруг при първа възможност. Все пак по-млада няма да стана, а искам да видя поне едно правнуче, преди да си отида. – Тя погледна корема ми и размаха пръст. – Не ме разочаровай.

– Дооооообре, бабо. Чака ни доста работа, така че тръгвай към къщи и задължително ми се обади, като пристигнеш.

– Разбира се, миличка. Разбира се.

Умълчах се за малко, радвайки се на шантавата ми баба.

Нийна дойде до мен.

– Е, според вас кой от петимата кандидати ще е най-склонен да ви направи бебе? Да добавим ли и този фактор в списъка?

Дори най-свирепият ми поглед не успя да потуши ентусиазма ù.

– Не забравяй, че мога да поръчам разстрел по всяко време.

– Може и така да е, но баба ви е на моя страна, така че нямам повод за тревога.

Провесих рамене и се замислих върху нелепото си положение.

– За жалост, Нийна, май си права.

– Не унивайте. Баба ви го казва с добро.

– Ще опитам да го запомня. Е, приключихме ли тук? Чака ме урок по фински.

* * *

– Съжалявам, съжалявам, съжалявам! – изстрелях, нахлувайки в библиотеката. Момчетата ме посрещнаха с радостни възгласи, а аз дотърчах до свободното място на масата на Хенри, Хейл и Иън. – Дългът ме зове.

Ерик се засмя и сложи малка купчина листове пред мен.

– Извинена си. И не се притеснявай. Не сме стигнали далеч. Прегледай първата страница, а Хенри ще ти помогне с произношението, докато аз проверя как се справят останалите. После ще продължим напред.

– Добре. – Вдигнах първата страница – ксерокопие на негови записки с рисунки в полето – и се усмихнах. Първата ни задача беше да се научим да броим до дванайсет, за да казваме колко е часът. Още като прегледах простичкия урок, ме обзе смущение. Притесняваше ме най-вече това, че в думите нямаше достатъчно гласни, а малкото налични се появяваха на най-неочаквани места. – Така... – Проточих, гледайки първата дума: yksi.

– Юкси?

Хенри се изкиска и поклати глава.

– Казва се йоок-си.

– Йоокси?

– Да! Други, други – подкани ме той и макар далеч да не се справях добре, беше хубаво някой да хвали усилията ми. – Произнася се как-си.

– Как-си… какси.

– Добре, добре. Сега е колме.

– Кулме – опитах аз.

– Неее – рече търпеливо той. – Кол-ме.

Опитах отново, но не ми се получи. Числото три ми създаваше големи затруднения. Кавалер, както винаги, Хенри се приведе напред, готов да ми отдели толкова време, колкото ми бе нужно.

– Произнася се „о“. Кол-ме.

– О. О – повторих аз.

Той вдигна ръка и сложи нежно пръсти на бузите ми, за да промени формата на устата ми, но успя само да ме погъделичка. Усмихнах се широко, неспособна да произнеса правилно дори един звук. Той обаче не пусна лицето ми. След малко хуморът напусна очите му и веднага разпознах изражението в тях. Бях го виждала и преди в кухнята, когато ми беше вързал ризата си вместо престилка.

Беше толкова пленителен, че напълно забравих за останалите хора в стаята.

Докато Ерик не пусна една книга върху съседната маса.

– Отлично – коментира той и аз се отдръпнах бързо от Хенри, молейки се никой да не е забелязал случилото се помежду ни. – Май всички се справяте с числата, затова ще опитаме да ги използваме в изречение. Ако погледнете на дъската, ще видите един писмен пример. Но както всички се досещате, произношението е малко сложно.

Момчетата се засмяха, явно затруднени от числата не по-малко от мен самата... и явно твърде погълнати от урока, за да забележат, че с Хенри почти се бяхме целунали. Съсредоточих погледа си върху дъската, мъчейки се да мисля за звуковия състав на думите пред мен, вместо за близостта на Хенри.