Короната

Шестнайсета глава

Когато мама влезе в студиото в петък вечерта, цялата стая избухна в аплодисменти. Тя махна с благодарност, а татко вървеше толкова близо до нея, че помежду им нямаше и милиметър пролука. Мама накуцваше леко, тъй като докторите бяха взели вена от едното ù бедро, но въпреки това се носеше толкова грациозно, че човек трябваше да се загледа, за да забележи. Беше избрала рокля с високо деколте, което често докосваше, навярно защото се притесняваше да не се види белегът ù.

– Изглеждаш прелестно – казах, за да я разсея, като се изравних с нея и татко.

– Благодаря ти. Ти също.

– Как се чувстваш, татко?

Наведох се, за да погледна от другата ù страна, и опитах да прочета емоциите по лицето на баща ми.

Той килна глава наляво и надясно.

– Отчасти облекчен, отчасти притеснен. Не заради теб, ти ще се справиш отлично. Просто се тревожа как ще го приеме народът.

Направи ми впечатление, че изглеждаше отпочинал, а и несъмнено, като виждаше мама пременена, настроението му се повдигаше.

– Аз също. Но знаехме, че този ден ще дойде рано или късно. Предпочитам да го направим сега и да ти помагам, докато мога.

Мама въздъхна замечтано.

– Най-сетне ще се скрия от светлината на прожекторите – пророни тя. – Харесва ми да съм на по-заден план.

– Хората ще продължават да следят живота ти, скъпа моя – предупреди я татко. – Просто опитай да стоиш с вдигната глава тази вечер, а аз ще съм до теб, ако ти потрябвам.

– Значи, нищо не се е променило?

Той се усмихна.

– Нищо.

– Виж какво, нямам намерение да те изритвам от трона, но ако ще се разнежваш, за нула време ще те пратя в някоя колиба.

Мама ме целуна по главата.

– Успех тази вечер.

Двамата се отправиха към столовете си, а аз тръгнах към момчетата.

– Ваше Височество.

Иън се поклони с нетипично ярка усмивка на лице.

– Привет, сър.

– Как си тази вечер?

– Добре, бих казала. Очаква ни много вълнуващо предаване.

Той се приведе към мен и прошепна:

– Винаги съм готов за малко вълнение.

Миришеше на афтършейв и тютюн и излъчваше обичайната си леко хипнотична аура.

– Напоследък бях доста заета, но ми се струва, че е време с теб да си уредим среща.

Той сви рамене.

– Ако ти желаеш. Вече ти казах, нямам намерение да изисквам нищо от теб.

– Явно се чувстваш добре.

– Напълно – отвърна с усмивка той. – И както винаги съм на твое разположение, ако имаш нужда от мен.

Той се поклони отново и отиде да седне до Хейл, който му прошепна нещо. Иън поклати глава в отговор. Хейл изглеждаше притеснен и чак сега осъзнах, че не бяхме говорили от провалената ни среща. Само че май още не бях готова да се заема с това.

Въпреки това отидох при малката групичка кандидати.

– Прекрасно е, че кралицата се завърна при нас – отбеляза Фокс.

Усмихнах се широко.

– Наистина. Тя ще ни разкаже малко за състоянието си, след това е ред на обичайните новини, а за финал баща ми ще направи едно важно обявление. Тази вечер можете да дишате спокойно.

– Слава богу! – въздъхна Кайл и се отпусна назад с усмивка.

Аз се изкисках.

– Чувството ми е познато. Е, просто си стойте тук и излъчвайте очарование.

– Дадено – пошегува се Иън, с което ме изненада, тъй като не бе присъщо за него.

Хейл се засмя, Хенри също се усмихна, макар и изражението му да издаваше, че не разбира какво се случва.

Заклатих глава и понечих да си тръгна, когато някой докосна леко китката ми.

– Простете, Ваше Височество – каза Ерик. – Чудех се дали да не седна в публиката, щом тази вечер няма да има въпроси към кандидатите.

Ясните му сини очи отразяваха ярките светлини на прожекторите.

– Боиш се, че ще те завлека в средата на сцената, ако не се скриеш?

Той се засмя.

– Представа си нямаш колко.

– Не се тревожи. В безопасност си. Но Хенри ще трябва да разбере обявлението на баща ми, така че стой наблизо.

Ерик кимна.

– Разбира се. А ти добре ли си? Изглеждаш малко притеснена.

– Така е. И то много – признах си аз.

– Мога ли да ти помогна с нещо?

Сложих ръка на рамото му.

– Стискай ми палци. Очертава се интересна нощ.

Заех мястото си до мама и огледах малката публика пред нас. Модните предпочитания на Джоузи отново ме смайваха. Беше покрита в толкова много пайети, че някой можеше да я помисли за главната атракция пред камерите тази вечер. Може би такъв беше планът – да е подготвена, в случай че я извикахме на сцената.

Генерал Леджър обичайно стоеше прав, но тази вечер седеше до госпожица Луси, а тя се беше сгушила в него. Той обърна леко глава, за да я целуне нежно по челото. Не се гледаха в очите, нито си говореха, но усещах, че общуват безмълвно. И двамата бяха потънали в свой собствен свят.

Можех да ги наблюдавам с часове, но нещо друго привлече вниманието ми. Кадън ми махаше бурно, а като го поглед­нах, вдигна два палеца. Усмихнах му се в отговор и му махнах с премерен жест.

– Щом той е толкова развълнуван от предстоящото, можеш да си представиш колко ще се зарадва Арън, като чуе.

Мама подръпна отново дантеленото си деколте, подреждайки внимателно всичките си защитни слоеве дрехи.

– Да – отвърнах лаконично аз с мисълта, че щом не се обаждаше дори да ме успокои, че е добре, може би изобщо нямаше да се развълнува от новината.

Включиха камерите и предаването започна.

Мама откри осведомителния бюлетин, уверявайки народа, че се възстановява.

– Чувствам се прекрасно благодарение на опитните ни доктори и грижите на семейството ми – обясни тя.

Знаех, че това щеше да е единствената важна новина за публиката до голямото ни обявление. Аз самата почти не слушах информацията за фондовете и международните отношения; предполагам, същото важеше и за останалата част от страната.

Накрая татко се качи на подиума в центъра на сцената. Отправи поглед към обектива на камерата и въздъхна бавно.

– Граждани – подхвана той, но веднага спря и се обърна към двете ни с мама. Аз я хванах за ръката, притеснена, че е размислил. Колкото и да се боях да заема мястото му, щеше да е проява на слабост да се откажа сега.

Той ни погледа за момент, усмихвайки се бавно, после върна вниманието си към камерата.

– Скъпи граждани, тази вечер излизам пред вас, за да поискам снизхождението ви. През двайсетте ми години на престола сторих всичко по силите си да предотвратя войните и напрежението, заплашващо мирното съществувание на страната ни от толкова време. Сключихме нови съюзи, отървахме се от някои архаични обществени модели и опитахме да дадем на всеки от вас възможно най-голям шанс за лично щастие. Дойде моментът да поискам същото от вас. Заради скорошните здравни проблеми на съпругата ми напоследък не успявам да се съсредоточа върху развитието на страната ни, нито да поддържам съществуващото статукво. Затова след дълги размисли и дискусии семейството ни реши дъщеря ми, принцеса Идлин Шрийв, да се възкачи на трона.

Той направи пауза, за да могат зрителите да осмислят новината, и в този момент чух най-неочаквания звук: овации.

Вдигнах поглед и видях, че идват от момчетата. Всички ме аплодираха. Кайл скочи на крака, видимо развълнуван от новината, а Хейл последва примера му, пъхна пръсти в устата си и изсвири. Когато всичките кандидати се изправиха, осъзнах, че и останалата част от публиката е направила същото. Не само госпожица Марли и генерал Леджър, но и гримьорките и продуцентите на предаването.

Внезапната им радост ме трогна толкова, че долната ми устна затрепери леко. Но усетих как подкрепата им връща самоувереността ми. Май всички тревоги се оказваха напразни.

Татко, окуражен от ликуващата публика, продължи с речта си, докато овациите постепенно не утихнаха.

– Вече подготвяме коронацията, която ще се състои в края на идната седмица. Тъй като принцесата следи делата ми през целия си живот, съм уверен, че поверявам страната ни в сигурни ръце. Държа да ви съобщя и че Идлин сама предложи да поеме поста по-рано, за да можем ние с майка ù да се оттеглим от ръководните си позиции и да поживеем като съпруг и съпруга, тъй като досега не ни се е отдал този шанс. Надявам се да отпразнуваме заедно хубавата новина. Цялото ни семейство благодари на вас, народа ни, за неотлъчната подкрепа.

Веднага щом татко приключи с изявлението си, цялата публика отново избухна в аплодисменти и радостни възгласи. Тръгнах към подиума и докато двамата се разминавахме, той вдигна ръка да плесне дланта ми за поздрав. Не можех да не му отвърна. Спрях пред подиума със свит на топка стомах.

– Искам да благодаря на всички в двореца за помощта и насоките им по време на регентството ми и да изразя пред цяла Илеа радостта си. Не мога да опиша колко съм щастлива, че ми се предоставя този шанс да помогна на родителите си. – Изрекох това от дъното на сърцето си. Цялото притеснение на света не можеше да заглуши подобно чувство. – А тъй като предстои да ме коронясат за кралица, един от господата пред вас няма да стане просто принц. Незабавно ще бъде провъзгласен за принц-консорт.

Надникнах към Елита през рамо и ми направи впечатление, че докато някои – като Фокс и Кайл – сияеха от радост, Хейл се мръщеше. Значи, поведението му по време на срещата ни не е било просто моментна приумица. Мъчеше го истинско колебание. Какво се беше случило? Как го бях загубила?

– Предстоящата коронация ще е едно от най-големите събития, организирани в двореца. За повече информация можете да посетите местната Служба за административни услуги, тъй като ще поканим по едно семейство от всеки окръг на тържественото събитие. – Това беше моя идея и не се съмнявах, че Мерид ще я одобри. – Ценим високо подкрепата ви в този преходен период. Благодарим ти, Илеа. Лека нощ!

Веднага щом камерите спряха да снимат, отидох при мама и татко.

– Можете ли да повярвате?

– Всичко мина чудесно! – възкликна мама. – Момчетата запляскаха и всички ги последваха. Получи се толкова естествено и не се съмнявам, че атмосферата в студиото е заразила зрителите пред екраните.

– Това е добър знак – съгласи се татко. – И мисля, че елементът с незабавното провъзгласяване на избраника ти за принц-консорт определено ще разнообрази Избора.

– Сякаш не беше достатъчно напрегнат и бездруго – въздъхнах аз с усмивка, твърде щастлива, за да се замисля в каква лудост се забърквах.

Татко ме целуна по челото.

– Справи се прекрасно. А сега предполагам, че на теб ти трябва почивка – обърна се той към мама.

– Добре съм – врътна очи тя, докато слизаха от сцената.

– Сигурна ли си? Може да поръчаме вечеря в стаята ни?

– Бог ми е свидетел, че ако си позволиш такова нещо, ще те замеря с нея.

Засмях се. Все по-ясно си представях как са се карали по време на техния Избор.

А сега аз трябваше да се справя с моя.