Короната

Двайсет и девета глава

Фокс се досещаше какво значи срещата в кабинета ми. Затова отказа да се яви и вместо това се сбогува с мен чрез Нийна, която му уреди стая в хотел, тъй като полетът му до Клермонт беше на следващата сутрин.

Чувствах се някак омерзително, сякаш ми се беше разминало твърде лесно. Очаквах известна съпротива. А получих отстъпление.

Хейл обаче влезе през вратата усмихнат до уши, пременен и готов да напусне двореца като истински джентълмен. Прекоси кабинета ми с отворени обятия, а аз се хвърлих към тях, изпълнена с доверие към него.

– Толкова много ще ми липсваш – прошепна той в ухото ми.

– И ти на мен. Но знаеш как да се свържеш с мен, ако ти потрябвам, нали?

Той кимна.

– Нийна ми обясни, като ми даде самолетния билет.

– Радвам се. Защото по всяка вероятност ще си ми нужен скоро.

– Така ли? – учуди се той, отстъпи назад и поизпъна сакото си.

– Разбира се. Все някой ще трябва да ушие булчинската ми рокля.

Хейл застина на място и усмивката изчезна от лицето му, сякаш мислеше, че си правя груба шега с него.

– Идлин... сериозно ли говориш?

Хванах го за раменете.

– Ти ме прикриваше, когато народът ме замеряше с храна. Предложи ми приятелството си, преди да съм готова да го приема. Дори сега ме защитаваш повече, отколкото заслужавам. Най-малкото, с което мога да ти се отплатя, е да стана първата ти клиентка. Ще следя бурната ви кариера с интерес, сър.

В очите му просветнаха сълзи, но той успя да запази самообладание.

– Малко ме е страх да си тръгна – призна той. – Толкова много неща ще се променят, като напусна двореца.

Кимнах.

– Не е задължително да е в лоша посока.

Той се засмя.

– Кога стана такава оптимистка?

– На моменти съм.

– Май с всичко е така – въздъхна той.

– Май да – съгласих се аз. Прегърнах го за последно. – Приятен полет и се заеми с модела веднага щом се прибереш.

– Шегуваш ли се? Ще започна още в колата!

Хейл ме целуна по бузата и ми намигна.

– Чао, Идлин.

– Чао.

След като Хейл си тръгна, всичко сякаш се избистри пред очите ми. Това беше краят. Оставаха само двама кандидати и един синеок възлюбен. Само дето не знаех с кого да говоря първо. Като се замислих, осъзнах, че Еико е наясно какво предстои. Нямаше да се изненада от новината. Същото обаче не важеше за Хенри и предполагах, че няма да го понесе леко. Затова щях да говоря първо с Кайл, за да имам достатъчно време да обясня спокойно на Хенри с болезнената помощ на неповторимия му преводач.

Почуках на вратата на Кайл с разтреперана ръка. Не си бях подготвила специална реч. И макар да очаквах положителен отговор, нямаше как да знам със сигурност. Ами ако внезапно беше решил, че не си струвам усилията.

Прислужникът му ми отвори с дълбок поклон.

– Ваше Величество.

– Бих искала да говоря с Кайл, ако обичате.

– Съжалявам, госпожице, но го няма. Спомена, че трябвало да вземе нещо от собствената си стая.

– О. Ясно, знам къде се намира. Благодаря ви.

Отправих се към третия етаж по същия път, който бях извървяла в нощта, когато Кайл се съгласи да ме целуне в коридора. Колко странен обрат настъпваше в живота ни.

Вратата на стаята му беше открехната и го видях в ъгъла. Беше хвърлил сакото и вратовръзката си на леглото и шкуреше малко парче дърво, което навярно подготвяше за конструкцията до себе си.

– Може ли да вляза?

Той завъртя глава към мен и няколко кичура коса паднаха върху лицето му. Отново я пускаше дълга, но вече не ми изглеждаше толкова зле, колкото някога.

– Здрасти – каза той, изтупа ръцете си и дойде да ме посрещне. – Надявах се да те видя днес.

– Така ли?

Той преметна ръка през кръста ми и ме поведе към дъното на стаята.

– Гледах телевизия тази сутрин и разбрах какво се случва с Мерид.

Врътнах очи.

– Знам. Доста главоболия ми създава.

Той изтупа праха от един стол и аз седнах срещу него, оглеждайки творенията му. Подробни синьо-черни скици, купчини книги с множество хвърчащи листове между страниците им и миниатюрните му сгради, разпилени по масата като малък град. Беше създал собствен свят в стаята си.

– Наистина ли може да ти предложи брак? – попита тревожно, сякаш преди всичко се боеше да не му отмъкне мен самата, а не цялата страна.

– Може, но аз няма да приема – въздъхнах. – Оказва се, че Мерид не е съюзникът, за когото го имах. Заплаши, че ще настрои народа срещу мен, и първоначално не знаех дали наистина би го сторил. Но като видях как с хитрина проникна във всеки дом днес... гениален е, наистина. Както се изрази лейди Брайс, това е мигновена, подмолна окупация.

– Окупация? Какво, да не би внезапно да си е наумил, че иска короната?

Прокарах пръсти по една от скиците му.

– Не бих казала, че е внезапно. Мисля, че със семейството му от доста време търсят пролука. Неопитната млада кралица на трона им предлага отлична възможност. А сега иска да стане принц-консорт и да осъществи плановете си посредством моето име. Единствената ми надежда е да се сгодя, преди да е опитал да ми предложи брак, защото съм сигурна, че пресата ще излапа новината и няма да ми се налага да му отказвам.

– Да го направим тогава.

– Кое?

– Да се оженим. Идлин, бих се оженил за теб още тази вечер. Няма как да се бори с двама ни и със семействата ни. Хората ни подкрепят от самото начало. Омъжи се за мен, Идлин.

Погледнах в милото, угрижено лице на Кайл Удуърк и за момент реших, че наистина ще мога. Все си мислех, че ще е лесно да извървя пътя до олтара и той да ме посрещне там. Винаги успяваше да ме разсмее. А и след изминалите два месеца знаех без всякакво съмнение, че щеше да ме подкрепя цял живот.

– Ще ти призная, че дойдох тук, за да ти отправя същото предложение. Но... не мога.

– Защо? Защото не паднах на коляно ли? – Той веднага поправи грешката си и стисна ръцете ми. – Или защото ти трябва да предложиш на мен?

Коленичих пред него.

– Не. Нито едно от двете.

Лицето му посърна.

– Не ме обичаш.

Поклатих глава със мях.

– Не, и това не е. Всъщност май те обичам прекалено много. Не точно в романтичния смисъл, но определено те обичам.

– Тогава защо?

– Заради всичко това – отговорих аз, махвайки към творенията му. – Кайл, не мога да ти обясня с думи колко е важ­но за мен, че си готов да се обвържеш с мен за цял живот, само и само да ме спасиш от Мерид. Като се има предвид колко неприятности ти създавах, това си е цяло чудо.

Той се засмя, без да пуска ръцете ми.

– Но ти винаги си искал да избягаш от двореца. Да строиш. И мисля, че мечтата ти е прекрасна. Толкова много хора по света искат единствено да рушат. Чудесно е, че мечтаеш да се отдадеш тъкмо на обратното.

– Но аз нямам нищо против да се откажа от това. Наистина.

– Аз обаче имам. И в крайна сметка, когато опасността отшуми, ти също ще съжаляваш. Ще се измъчваш. Ще ме мразиш. – Очите ми плувнаха в сълзи. – Не мога да живея в свят, в който ме ненавиждаш.

– Ще остана, Иди. Казвам ти, искам го.

– Не мога.

– Можеш. Току-що каза, че се налага. Кой би се справил по-добре от мен?

Горещи сълзи рукнаха по лицето ми.

– Моля те, не ме принуждавай да ти го налагам.

– Не можеш да ме изгониш, Иди.

Изтръгнах ръце от неговите и станах на крака, бършейки лицето си. Сведох поглед към Кайл, моя грижовен, самоотвержен приятел, и свиках всичките си сили.

– Кайл Удуърк, заповядвам ти да напуснеш двореца за срок от една година.

– Какво?

Той стана и сви ръцете си в юмруци.

– Като компенсация за това, че ще останеш без дом, и за услугите ти към кралското семейство получаваш напълно обзаведен апартамент в Бонита.

– Бонита? Това е в другия край на страната!

– Освен това ще ти бъдат назначени средства и материали за стартирането на жилищен проект за бездомните на територията на окръжната столица.

Лицето му омекна.

– Какво?

– Ако се окажат недостатъчни, ти е позволено да пишеш до двореца, а аз лично ще уредя да ти бъдат изпратени възможно най-бързо.

– Идлин...

– Ти винаги ще останеш част от семейството ми, Кайл, но няма да се омъжа за теб. Не мога да ти го причиня.

– Но все за някого трябва да се омъжиш – пророни угрижено той. – Нямаш друг избор.

– Ще избера Хенри. Фокс си тръгна преди няколко часа, а Хейл вече пътува към летището.

Той ме гледаше смаяно.

– Това наистина е краят, а?

– Бях готова да прекарам остатъка от живота си с теб. И все още мога. Но бих се мразила, ако те задържа тук. Би било безсърдечно от моя страна.

– Ами Хенри? Ще бъдеш ли щастлива с него?

Преглътнах тежко.

– Той ме боготвори.

Кайл кимна.

– Май пълната всеотдайност не е толкова зле.

Усмихнах се.

– Благодаря ти. Помогна ми да запазя здравия си разум през тези месеци, но не мога да ти отнема единственото нещо, което наистина обичаш.

Той кимна отново.

– Разбирам.

Отидох до него и той ме прегърна толкова силно, че почти ме заболя.

Когато най-сетне проговори, имах чувството, че е на ръба на сълзите.

– Ако някога мога да ти бъда полезен с нещо, само ми кажи.

Аз заплаках върху рамото му.

– Добре. И аз съм готова на всичко за теб.

– Освен да ми станеш съпруга.

Отдръпнах се назад, но, за щастие, на лицето му имаше усмивка.

– Освен това. – Пуснах го и преплетох пръсти пред себе си. – Ще направя официалното изявление утре. Ще те помоля дотогава да останеш тук, за да не надуши пресата какво се случва. След това не искам да виждам лицето ти цяла година. Чуваш ли, Удуърк?

– Поне за сватбата няма ли да направим изключение?

– Е, разбира се.

– И за Коледа?

– Естествено.

Той се замисли.

– Ами за рождения ти ден?

– Е, Арън обеща да си дойде за него, така че тържеството вероятно ще е паметно.

Кайл кимна.

– Добре тогава. Една година, с изключение на тези три дни.

– Идеално. А междувременно ще се занимаваш с призванието си – свих рамене аз, сякаш не беше нещо важно.

Той поклати глава.

– Най-сетне ще строя. Наистина ще строя.

– И ще променяш човешки съдби.

– Благодаря ви, Ваше Величество.

– Пак заповядай. – Целунах го по бузата и изтърчах през вратата, преди да съм размислила. – Ще се видим в студиото утре. Ще ти изпратя информация, като науча повече.

В коридора притиснах длан към стомаха си и вдишах дълбоко. Бях взела решение. Тогава защо имах чувството, че губя контрол?

Върнах се бързо в кабинета и с радост установих, че всички действаха по задачите си и уреждаха утрешното събитие. Всички, освен мен.

– Лейди Брайс, ще извикаш ли Ерик, ако обичаш? Искам да обсъдим някои неща за утрешното предаване.

– Веднага.