Короната

Девета глава

Излязох от дрешника на мама, облечена с избраната от двама ни рокля. Повдигнах леко горната ù част, за да изглеждам по-благоприлично.

– Благодаря ти, че ми помагаш – казах на Хейл, който веднага се зае да я подръпва тук-там и да я тропосва с карфици.

– Шегуваш ли се? Та аз подготвям тоалета на бъдещата кралица. Направо съм на седмото небе от щастие. – Той подръпна плата още малко, следейки резултата в огледалото. – Е, не е същото като да ти направя мой модел рокля, но и това ще е впечатляващо попълнение в автобиографията ми.

Изкисках се.

– Просто ми е съвестно, че ангажирах целия ти следобед.

– Да ти кажа, понякога ни е скучно в Мъжкия салон. Сигурен съм, че Кайл би дошъл да ми прави компания, докато работя. Иън също.

– Иън – изненадах се аз. – Трудно ми е да си представя, че би общувал доброволно с някого.

Хейл се усмихна.

– Такъв си е. Но май започна да се поотпуска. Понякога говори с мен и с Ерик. Навярно защото той не му е конкуренция.

– Предполагам. Май не е дошъл тук, за да среща нови приятели, но не мисля, че е възможно да минеш през целия процес, без да се сближиш с някого. Прекалено трудно е. Колкото и да ми е напрегнато на мен самата, знам, че и на вас не ви е леко.

– И все пак ние сме по-облагодетелствани – отвърна той и намигна на отражението ми в огледалото.

Килнах глава.

– Знам ли. Колкото повече се замислям по въпроса, толкова по-тъжно ми става, че накрая ще трябва да отпратя всички ви... без един. Ще ми липсвате.

– Хрумвало ли ти е да си направиш харем? – попита делово Хейл.

Превих се на две от смях и една карфица ме боцна в кръста.

– Ох!

– Извинявай! Не бива да се шегувам, когато има толкова игли наоколо. – Той мина пред мен и аз застанах мирно, наблюдавайки очите му, аналитичния поглед в тях. Сигурно и аз оглеждах по същия начин скици, проектозакони и понякога дори хора. – Мисля, че тук трябва да я постесним. Убедена ли си, че кралицата няма да има нищо против? На някои места ще се наложи рязане.

– Не се безпокой. Имаш пълно разрешение да кълцаш където сметнеш за нужно.

– О, това ме кара да се чувствам толкова важен.

– Е, така си е. Помагаш ми да изглеждам като водач на народа тази вечер. Нужни са хиляда дребни нещица, за да го постигна, така че съм ти задължена.

– Добре ли си?

Вдигнах поглед, без да осъзнавам колко сериозен беше станал тонът ми.

– Да. Просто понякога ми идва в повече. Но се старая да се държа.

Хейл взе една карфица от кутийката, която ни беше оставила прислужницата, и ми я подаде.

– Използвай я следващия път, когато имаш чувството, че всичко се разпада. Ще помогне, обещавам.

Поех я бавно и я завъртях между палеца и показалеца си. Поне за момента му вярвах.

* * *

Хенри дойде точно навреме. Влетя в приемната, сякаш през последните петнайсет минути едва се беше сдържал да не хукне към долния етаж. Прескочи церемониалностите, директно хвана ръцете ми и ме целуна по бузата, разсмивайки ме за пореден път.

– Здравей днес!

Усмихнах се.

– Здравей, Хенри.

Ерик, който стоеше зад него, се поклони и аз му кимнах в отговор.

Хванах Хенри под ръка и го поведох към масата. Бяха ни приготвили две близки места и едно по-отдалечено.

– Заповядай – покани ме Хенри, като дръпна стола ми.

Седнах, а той се спусна нетърпеливо към другата страна на масата, за да заеме мястото срещу мен... след което разговорът рязко спря. Махнах капака от чинията си, за да последват примера ми. След няколко мълчаливи хапки реших да разсея напрежението.

– Как е семейството ти? – попитах Хенри. – Сестра ти?

– Miten on Annika? – каза той, обръщайки се към преводача си за потвърждение. Ерик кимна и усмихнат до уши, Хенри върна вниманието си към мен. – Добре. Тя много доб­ре. Липсва.

Отвърнах му с тъжен поглед и кимнах.

– Напълно те разбирам. Нямаш представа колко ми се иска Арън да беше при мен.

Той се наведе към Ерик със спокойно изражение и изслуша бързия превод на отговора ми.

– Твоя майка? Добре тя? – поинтересува се после с видимо усилие.

– Да, слава богу. Вече се възстановява в собствената си стая.

Ерик отново му се притече на помощ. Продължихме в този дух още няколко минути, но колкото и труд да беше вложил в изучаването на английския, Хенри изглеждаше не по-малко напрегнат от мен. Чувствах се ужасно. Разговорът ни протичаше толкова сухо. Едно беше да използваш услугите на преводач с някой чуждестранен посланик, а съвсем друго с човек, който живееше в дома ми. Макар и на Хенри да не му оставаше много време в двореца, ми се искаше да говоря с него, само с него, поне от време на време.

– Ерик, в какви отношения е Хенри с останалите момчета от Елита? С твоя помощ ли си общуват?

Той се понадигна в стола си.

– Главно. Хейл и Кайл успяха да научат няколко думички.

– А останалите?

Той стисна гузно устни, сякаш се притесняваше да не очерни името на другите кандидати.

– Гънър проявява известен интерес към него, Фокс също, но като че ли не искат да приемат предизвикателството. Контактите с него изискват доста работа. А Иън говори с мен, но дори не се опитва да подхване разговор с Хенри.

Въздъхнах тежко, докато през главата ми прехвърчаха няколко идеи.

– Как ти звучи да изнесеш на всички ни малък урок по фински утре сутринта?

Ерик вдигна вежди.

– Наистина ли?

– Абсолютно. Несправедливо е само Хенри да се мъчи.

Като чу името си, Хенри стрелна очи към мен. Определено следеше разговора ни по свой собствен начин, но се зарадвах, че сам разбра какво съм намислила.

Ерик заговори бързо на фински и очите на Хенри светнаха още повече.

– И аз говоря? Говори? – попита въодушевено, сякаш готвехме парти, а не урок.

– Разбира се – отвърнах и Хенри засия от радост, видимо замислен върху участието си в предстоящото събитие.

– Май му направи много приятна изненада – коментира Ерик.

– Съжалявам, че не се сетих по-рано. Така ще улесним всички.

– Дано. Въпреки това ще наблегна на уроците по английски. Нямам особено желание да участвам в бюлетина отново.

Направих физиономия.

– Не беше толкова зле.

– Беше ужасно! – Той поклати глава и ме посочи с вилицата си. – Майка ми не спира да говори за това. „Какъв си ми хубавичък! Защо не се усмихваш повече?“ Кълна се, влудяващо е.

– И обвиняваш мен за това? – попитах аз с престорено възмущение.

– О, да. Теб обвинявам! Не обичам да ме снимат.

Той потрепери. Радвах се, че не изглежда истински ядосан, въпреки че усещах колко сериозно говори.

Засмях се, а той заби смутен поглед в чинията си и се усмихна. Чак в този момент осъзнах, че на Хенри му се налагаше да гледа как си приказвам с преводача му, и то когато трябваше да съм на среща с него самия.

– Знаеш ли, Хенри, може да организираме цял ден на Суендуей и да ни научиш как да готвим прочутата ти супа.

Ерик му преведе и Хенри отново заликува.

– Kalakeitto! – възкликна той.

Много неща ми бяха любопитни около Хенри. Исках да узная повече за семейството му, особено за сестра му. Дали би му харесало да живее в двореца и да работи с мен, или го притесняваше това, че може да има още неприятни моменти като парада, както и че щеше да му се налага да ме брани от гневните тълпи до края на живота си. Исках да го попитам за целувката ни в кухнята, дали бе мислил много за нея, или я беше отписал като недоразумение.

Но докато не намерехме начин да задам въпроса си насаме, а не чрез Ерик, това беше изключено.