Убиец

11. Най-добре облеченото момиче в роузууд

В сряда следобед Ариа стоеше във фоайето на новата къща, която Байрън и Мередит бяха купили. Трябваше да признае, че мястото е наистина очарователно. Едноетажната къща в стар стил се намираше на един уединен завой. Имаше орехови дървени подове, медни полилеи и стенни свещници. Както беше обещала Мередит, къщата имаше малка таванска стая, с идеална за рисуване светлина.

Единственият недостатък беше, че от прозореца на спалнята си тя можеше да види ветропоказателя върху покрива на къщата на Иън. Освен това имаше изглед към оголената гора, където бяха открили очевидно фалшифицирания труп на Иън. Полицейските коли бяха изчезнали, но на места земята беше разровена и в калта се забелязваха много следи от ботуши. След като вече знаеше, че най-вероятно Иън е още жив — и все още се намира в Роузууд — тя не можеше да погледне към гората, без да й се догади. А когато малко по-рано застана на входа, очаквайки Мередит да отключи вратата, Ариа беше готова да се закълне, че е зърнала някой да се скрива зад къщата. Но когато се приближи до ъгъла и погледна, там нямаше никого.

Сутринта Байрън изпрати товарачи в дома на Ила, за да вземат някои неща от стаята на Ариа. Предишната вечер тя най-после се обади на майка си и й съобщи, че ще се премести да живее при Байрън за известно време, за да може да опознае Мередит по-добре. Ила помълча, вероятно спомняйки си онзи път, когато Ариа беше нарисувала едно кървавочервено, изпълнено с омраза прелюбодейско А. на блузата на Мередит, след което попита дали има нещо, което да я е разстроило.

— Разбира се, че не! — извика бързо Ариа. Ила отговори, че много би искала Ариа да остане; имало ли нещо, което би могла да направи за нея? Да, можеш да се отървеш от Ксавие, изкушаваше се да предложи Ариа.

Накрая тя отстъпи и каза на Ила, че ще остави част от обзавеждането и дрехите си в старата си спалня и ще поделя времето си между двете къщи. Тя не искаше Ила да си помисли, че я изоставя. А и колко трудно щеше да бъде да избягва Ксавие? Ариа можеше да отсяда при Ила в дните, когато знаеше, че той няма да е там — когато е извън града, уреждайки изложби, например.

Хамалите бяха оставили по-леките кутии в предното фоайе и Ариа започна да ги пренася горе. Когато се наведе, за да вдигне малко кашонче с надпис „чупливо“, Мередит пъхна едно бяло пликче в задния джоб на тесните й дънки.

— Имаш поща — пропя тя и тръгна по коридора с мокър парцал в ръка.

Ариа измъкна плика. Името й беше написано с главни букви. Тя потрепери, сещайки се какво беше казала Емили на Хана: „А. се е свързвал с нас и по други начини“. Тя не беше подготвена за нова вълна от съобщения.

В плика намери покана и два оранжеви билета за парти в новия хотел „Радли“. Към тях беше прикрепено съобщение:

Ариа пъхна хартийките обратно в плика с разтупкано сърце. Може би щеше да се окаже доста по-трудно да избягва Ксавие.

Тя се качи по стълбите и влезе в малката си, уютна спалня. Винаги си беше мечтала точно за такава, с тавански прозорци над леглото й, място за сядане до прозореца и леко наклонен дървен под, върху който ако оставиш молив в единия край, той сам ще се търкулне до другия. Кашоните от старата й спалня стигаха до тавана, а плюшените й играчки бяха разпилени по повдигнатото й на платформа легло, което родителите й бяха купили от един склад в Дания. Закачи по-голямата част от дрехите си в стария гардероб, който Байрън беше купил от „Крейгслист“, тениските, бельото и чорапите нареди в долните чекмеджета. Трябваше да намери място за вълнените дрехи, одеялата, омалелите й обувки и кутиите с игри от стария й гардероб.

Но точно в този момент не й се занимаваше с това. Искаше просто да се хвърли на леглото и да размишлява за вчерашната си среща с Джейсън Дилорентис. Дали флиртуваше с нея? Защо толкова бързо се смени настроението му? Дали причината беше направеното по телевизията изявление, че спират търсенето на тялото на Иън?

Тя се запита дали Джейсън все още има приятели в района. В гимназията прекарваше много време сам, слушаше музика, четеше или размишляваше. Али беше изчезнала в последния учебен ден и оттогава Ариа почти не го беше виждала. След края на лятото той замина за Йейл и тя нямаше представа дали след това изобщо се беше връщал у дома.

Интересно, как ли приемаше случващото се? Дали имаше с кого да разговаря за това? Тя си спомни какво беше казала Емили тази сутрин на люлките — как Джейсън й се разкрещял, че одраскала колата му. Емили изглеждаше притеснена, но Ариа можеше да си представи какво би направила самата тя, ако някой убие Майк. Сигурно също щеше да откачи, щом види, че някой е одраскал бронята й.

В този миг познатата кутия от маратонки „Пума“ привлече вниманието й. „Стари есета по литература“, гласеше етикетът. Ариа рязко си пое дъх. Кутията беше омачкана, буквите от надписа — избелели. За последен път беше поглеждала в кутията онази събота, когато всички се бяха промъкнали в двора на Али, за да откраднат знамението й.

Ариа беше погребала спомена за случилото се дълбоко в съзнанието си, но сега позволи на мислите да я връхлетят и всяка подробност се появи кристално ясна в съзнанието й. Спомни си как Али се обърна и тръгна към къщата си, оставяйки след себе си аромат на ванилов сапун. Спомни си как побягна през гората към къщи, земята беше все още влажна от валелия преди няколко дни дъжд. Помнеше листата на дърветата, които бяха много зелени и гъсти, и осигуряваха плътна сянка от късното лятно слънце. Гората миришеше на бор и още нещо… може би на цигари. Някъде в далечината изрева косачка.

Изпука съчка. Зашумяха храсти. Ариа видя черната тениска и русата коса на Джейсън и затаи дъх. Беше си фантазирала, че някой ден ще срещне Джейсън… и ето на. Тя не знаеше какво я накара да погледне към знаменцето, което висеше от джоба му. Щом осъзна какво гледа тя, той протегна ръка и й подаде парчето плат, без да обели и дума. В един миг знаменцето беше в чантата ми. В следващия го нямаше, им беше казала Али. Защо Джейсън го беше откраднал от Али? На Ариа й се искаше да мисли, че е по практични и етични причини, а не от злоба. Нямаше начин Джейсън да е тормозил Али, както беше намекнала Джена и както искаше да вярва Емили. Всъщност Джейсън винаги защитаваше Али. Той изскочи отникъде, за да се намеси, когато Иън и Али разговаряха пред стола в деня, в който беше обявено началото на „Капсулата на времето“. Дори когато се опитаха да откраднат знаменцето на Али и Емили им изшътка да мълчат, за да чуят караницата в къщата на Али, Джейсън изхвърча навън, ядосан от нещо. Когато Али излезе, за да разговаря с тях, тя все още изглеждаше притеснена и нервно поглеждаше през рамо към къщата. Ако имаше проблеми с Джейсън, нямаше ли да е спокойна, когато него го няма?

Сутринта Спенсър каза, че искала да открадне знаменцето на Али, защото според нея тя се е сдобила с него нечестно. Може би Джейсън също беше почувствал вина. Може би беше казал на Али да не разкрива, че той й е признал къде е скрил своето парче, и се беше раздразнил, когато бе чул. Али да се хвали на всеослушание в столовата.

Ариа седна до кутията. Толкова много време беше минало от последния път, когато погледна Алиното късче, че вече беше забравила какво е нарисувано на него. Тя вдигна капака и той се огъна. Във въздуха се разнесе прах.

— Ариа? — долетя гласът на Байрън от долния етаж. — Слизай, партито започва!

Ариа спря за миг. Под купчината стари хартии надничаше синьото ъгълче на знамето.

— Идвам! — извика тя, донякъде облекчена, че е била прекъсната.

Мередит, Байрън, група мърляви мъже, в които Ариа разпозна колегите на Байрън от „Холис“, и няколко двайсетинагодишни момичета с панталони за йога или опръскани с боя дънки, обикаляха из всекидневната. На масата бяха разположени френска кафемашина, бутилки вино и минерална вода и голям поднос със сандвичи, а отстрани до дивана се виждаше голяма купчина подаръци. В този миг някой от лявата страна на Ариа се прокашля. Майк седеше в ъгъла на разглобяемото канапе, а до него се беше настанила красива брюнетка. Ариа примигна, останала без думи. Това беше Кейт, бъдещата доведена сестра на Хана.

— Ъ-ъ-ъ, здрасти — каза предпазливо Ариа. Кейт се усмихна самодоволно. Майк се усмихна още по-самодоволно. Той постави ръка на бедрото на Кейт и тя му позволи. Ариа се намръщи, питайки се дали мозъкът й не се е увредил от праха в новата й таванска стая.

Във фоайето затракаха токчета и Ариа се обърна тъкмо навреме, за да види Хана, която влизаше. Тя беше облякла зелена копринена рокля с гол гръб и беше завързала като колан на кръста своето парче от знамето на „Капсулата на времето“. Носеше кутия, увита в подаръчна хартия. Ариа понечи да я поздрави, но Хана не гледаше в нейната посока. Тя се беше вторачила в Кейт. Устата й се сви.

— О.

— Здрасти, Хана! — махна й Кейт. — Радвам се, че успя да дойдеш!

— Ти не си поканена — сопна й се Хана.

— Напротив, поканена съм — отвърна Кейт с уверена усмивка.

Под едното око на Хана заигра мускулче. Червенина плъзна от врата към бузите й. Ариа въртеше глава от едното към другото момиче, чувствайки се едновременно объркана и очарована.

Мередит като че ли се забавляваше.

— Майк, да не си довел две момичета?

— Хей, нали това е купон — отвърна Майк, като сви рамене. — Колкото повече, толкова по-весело, нали?

— И аз така казвам! — изграчи Кейт. Когато свръхслабата Кейт се усмихваше по определен начин, тя напомняше на Ариа на крещящия гибон от плаката на „Нешънъл джиографик“, който висеше на вратата на старата й спалня. Хана определено беше по-красивата от двете.

Хана опъна рамене назад, приближи се до Мередит и протегна ръка.

— Хана Мерин. Аз съм стара приятелка на семейството. — Тя подаде подаръка си на Мередит, която го постави върху купчината с другите неща. Хана изгледа намръщено Кейт, настани се от другата страна на Майк и се притисна към него така, че коленете им да се докосват.

Кейт погледна към пригоденото за колан късче знаме на кръста на Хана.

— Какво е това нещо? — Тя посочи едно черно петно.

Хана я погледна високомерно.

— Това е жаба манга. Очевидно.

Ариа се настани на люлеещия се стол, изпълнена с изумление. Тя улови погледа на Хана и кимна към мобилния си телефон. Започна да й пише есемес — сутринта Хана крайно неохотно им беше дала номера на новия си телефон.

Айфонът на Хана изпиука. Тя прочете съобщението, погледна Ариа и отговори. Няколко секунди по-късно телефонът на Ариа изжужа:

Ариа отвори прозорец за отговор. Хана нямаше да се измъкне толкова лесно. „И аз самата току-що разбрах — написа тя. — Ти да не би да харесваш Майк?“.

„Може би — написа Хана. — Той е единственото момче, което не можеш да ми откраднеш“.

Ариа стисна зъби. Хана имаше предвид миналата есен, когато Ариа излизаше с бившето й гадже Шон Ейкърд. Изглежда и до днес смяташе, че Ариа го е откраднала от нея.

Мередит започна да разопакова подаръците си и да подрежда всичко на масичката. Първите неща бяха бебешки играчки, одеялце и помпа за гърда от Майк. Когато стигна до подаръка, увит в раирана хартия, Кейт се изправи.

— О, този е моят! — Тя потърка ръце ликуващо. Хана се намръщи още повече.

Мередит седна на дивана и разопакова подаръка.

— О, Господи! — ахна тя и извади едно кремаво гащеризонче от покритата с розова хартия кутия:

— Направено е от органична монголска кашмирена вълна — изрецитира Кейт. — Напълно оригинално.

— Много ти благодаря. — Мередит притисна гащеризончето към лицето си. Байрън разтърка преждата между пръстите си и кимна мъдро, сякаш беше някой специалист по кашмир. Раздърпаните памучни тениски и фланелени пижами бяха повече в неговия стил.

Хана рязко се изправи и тихичко изписка.

— Да не си душила из стаята ми?

— Моля? — попита Кейт и се ококори.

— Знаела си! — изпищя Хана. — Прекарах часове в търсене на идеалния подарък.

— Не знам за какво говориш. — Кейт сви рамене.

В този момент Мередит разопаковаше пакета, който беше донесла Хана. Вътре се намираше още една кутия от „Съншайн“.

— О! — рече Мередит с любезен тон, изваждайки същото гащеризонче от същата розова хартия. — Много е красиво. Отново.

— Никога няма да са ти излишни — засмя се Тейт, един от колегите на Байрън, и по брадата му се посипаха трохи от сандвича, който ядеше.

Кейт също се захили добросърдечно.

— Великите мозъци мислят еднакво — каза тя, а лицето на Хана се изкриви от гняв. Погледът на Майк прескачаше от едното момиче към другото; очевидно той поглъщаше жадно задаващата се драма.

Внезапно Ариа забеляза тъмна сянка, която мина покрай прозореца. Косъмчетата по ръцете й настръхнаха. В двора стоеше някой и наблюдаваше партито.

Тя огледа стаята, но като че ли никой не го забелязваше. Прокашля се, изправи се и се измъкна в коридора. С разтуптяно сърце отвори входната врата и излезе навън. Кварталът беше ужасно тих, във въздуха миришеше на пушек. Небето потъмняваше и лампата в началото на алеята хвърляше блед златист кръг светлина върху тревата. Тогава тя отново забеляза фигурата до пощенската кутия и отскочи назад. Слава Богу, не беше Иън. Беше…

— Джена? — извика тихо Ариа.

Джена Кавана беше облечена е тежко ватирано черно палто, черни ръкавици и сива шапка — ушанка. Нейният златист ретрийвър стоеше с изплезен език. Тя вдигна глава и я обърна по посока на звука. Устните й се разтвориха.

— Аз съм, Ариа — обясни Ариа. — Вчера с баща ми се нанесохме тук.

Джена леко кимна.

— Знам. — Тя не помръдваше. На лицето й беше изписано виновно изражение.

— Добре ли си? — попита след минутка Ариа, сърцето й не спираше да бие ускорено. — Трябва ли ти нещо?

Джена избута големите си слънчеви очила „Гучи“ нагоре по носа. Беше много странно да видиш някой с тъмни очила в мрака. Изглеждаше така, сякаш се кани да каже нещо, но след това се обърна и махна с ръка.

— Не.

— Чакай! — извика Ариа, но Джена продължи да върви. Ноктите на кучето й почукваха по леда. Обувките й не издаваха никакъв звук. След миг от нея се забелязваше само бялото й бастунче, което се местеше от единия към другия край на тротоара.