Убиец

25. Победителят е…

В събота вечерта Хана седеше пред тоалетката си и полагаше последните пластове грим върху лицето си. Черната, обшита с дантела, тясна рокля на „Рейчъл Рой“, която си беше купила за партито в „Радли“, й стоеше перфектно — прилепнала, но не плътно, към талията и ханша й. През седмицата беше твърде заета да се състезава за Майк Монтгомъри, за да се сеща за разни вкусни изкушения. Защо не можеше диетата „Майк“ да се предлага в шишенца?

На вратата се почука и Хана подскочи. На прага на спалнята застана баща й, облечен с черен пуловер с остро деколте и дънки.

— Отиваш ли някъде? — попита той.

Хана преглътна тежко, загледана в гримираното си отражение в огледалото. Баща й едва ли щеше да повярва, ако му кажеше, че ще си стои вкъщи.

— Правят парти по случай откриването на един нов хотел извън града — призна тя.

— Затова ли и вратата на Кейт е заключена? Двете заедно ли отивате?

Хана остави козметичната си четчица на масата, едва сдържайки усмивката си. Нямаше да отидат заедно, защото Хана беше спечелила Майк за себе си. Ха.

— Не съвсем — отвърна вместо това тя, преглъщайки чувствата си.

Господин Мерин седна на ръба на леглото й. Дот се опита да се настани в скута му, но той го пропъди.

— Хана…

Хана го погледна умолително. Нима смяташе точно сега да й припомни за наказанието й?

— Имам среща. Ще бъде много кофти, ако тя дойде с нас. Научих си урока, кълна се.

Господин Мерин изпука пръсти, навик, който Хана ужасно много мразеше.

— Кое е момчето?

— Просто… — Тя въздъхна. — Всъщност е малкият брат на Ариа.

— Ариа Монтгомъри? — Господин Мерин присви замислено очи. Хана си спомняше за един-единствен път, когато баща й беше видял Майк — когато заведе Хана, Ариа и останалите момичета на музикалния фестивал в „Пенс лендинг“. Ариа трябваше да вземе Майк със себе си, защото господин и госпожа Монтгомъри бяха извън града. Докато гледаха изпълненията на групите, Майк изчезна. Те трескаво започнаха да го търсят и накрая го откриха до щанда със снаксове. Занасяше се с едно от момичетата, които приготвяха понички.

— Кейт има ли кавалер? — попита господин Мерин.

Хана сви рамене. По-рано през деня беше накарала Майк да откаже срещата си с Кейт, като й каже, че е обещал на момчетата от отбора по лакрос да отиде заедно с тях. Ако й беше казал, че отива с Хана, Кейт веднага щеше да докладва на татенцето и да съсипе всичко.

Баща й въздъхна и се изправи.

— Добре. Можеш да отидеш сама.

— Благодаря ти — въздъхна Хана с облекчение.

Той я потупа по гърба.

— Просто искам Кейт да се чувства добре тук. Много й е трудно в „Роузууд дей“. Доколкото си спомням, и на теб не ти беше лесно в началото.

Хана усети как се изчервява. В пети и шести клас, когато двамата с баща й бяха много близки, тя често му се оплакваше от училището. „Чувствам се като едно голямо нищо“, беше си признала тя. Баща й винаги я успокояваше, че нещата ще се променят. Хана така и не му повярва, но накрая той се оказа прав. Сприятеляването й с Али промени нещата завинаги.

Тя го погледна подозрително.

— Кейт изглежда много щастлива в „Роузууд дей“. С Наоми и Райли са много добри приятелки.

Господин Мерин се изправи.

— Ако поговориш с нея, ще разбереш истината. Онова, което тя иска най-много, е да станете приятелки, Хана. Но ти като че ли правиш всичко възможно това да не стане.

След това излезе от стаята и тихо се отдалечи по коридора. Хана остана седнала, едновременно озадачена и ядосана. Все едно Кейт наистина искаше да са приятелки! Очевидно го беше казала на бащата на Хана само за да го привлече още повече на своя страна.

Хана удари с юмрук по матрака. Хората не се избиваха да й стават най-добри приятелки. Всъщност, като се замислеше, се сещаше само за две: Али, която беше избрала Хана измежду много други шестокласнички, и Мона, която в осми клас седна до Хана по време на прослушването за мажоретки и подхвана разговор с нея, след което я покани на гости у тях. Тогава Хана си мислеше, че двете момичета са я избрали по определени причини — Мона, защото Хана беше приятелка с Али и по тази причина се ползваше с определен статут, а Али, защото беше забелязала някакъв потенциал у Хана, останал скрит за останалите. Сега Хана знаеше, че нещата бяха съвсем различни. Може би Али също бе имала някакви зловещи мотиви — може би беше забелязала колко е несигурна Хана и колко лесно може да бъде манипулирана.

Дълбоко в себе си част от Хана искаше да вярва, че баща й казва истината — че въпреки всичко Кейт наистина иска Хана да й стане приятелка. Но след всичко преживяно й беше много трудно да повярва в искреността на бъдещата си доведена сестра.

Излизайки от стаята си, тя чу в банята да тече вода. Кейт пееше с цяло гърло най-новия хит от „Американски идол“, източвайки всичката топла вода. Хана се спря до вратата, усещайки леко безпокойство. Когато навън избръмча някакъв джип, тя се обърна и слезе по стълбите.

Хотел „Радли“ беше пълен с гости, фотографи и персонал. Хана и Майк навлязоха в автомобилната алея, спряха и дадоха ключовете на момчето за паркиране. Щом излезе от колата, Хана веднага забеляза очарователните тухлени тротоари, скованото от лед езерце в средата на задната поляна и големите каменни стълби, които водеха към величествената дървена врата.

Когато двамата с Майк влязоха в голямата зала, Хана се удиви още повече. Тема на партито беше Дворецът Версай и фоайето на хотела беше украсено с копринени гоблени и кристални полилеи, картини в позлатени рамки и натруфени диванчета. Стената в дъното беше покрита с огромна фреска, отразяваща някаква митологична сцена, а встрани Хана забеляза Залата с огледалата, също като в истинския Версай. От дясната й страна се намираше тронната зала, в която беше поставен висок кралски стол с пурпурни кадифени възглавнички. Гостите се бяха събрали около бара и разговаряха на групички. На подиума беше разположен оркестър, а вляво се намираха рецепцията, асансьорите и дискретна табелка, указваща пътя до спа центъра и тоалетните.

— Ау! — въздъхна Хана. Това беше нейният тип хотел.

— Да, става — рече Майк, потискайки прозявката си.

Той се беше издокарал с лъскав черен смокинг. Тъмната му коса беше прибрана зад ушите, разкривайки изсечените му скули. Всеки път, когато Хана го поглеждаше, ръцете и краката й омекваха. И за нейна голяма изненада, тя продължаваше да изпитва тъга. Една победителка не би трябвало да се чувства така.

Край тях мина сервитьор в бял костюм.

— Отивам да взема питиета — каза Хана, пропъждайки меланхолията си. Тя се приближи до бара и се нареди на опашката зад господин и госпожа Кан, които възторжено обсъждаха кои от изложените картини искат да купят. Вниманието й беше привлечено от проблясък на руса коса в другия край на залата. Там стоеше госпожа Дилорентис, потънала в разговор с някакъв среброкос мъж, облечен в смокинг. Той направи широк жест с ръка, сочейки балкона, извитите колони, полилеите, коридора към спа центъра и стаите за гости. Госпожа Дилорентис кимна и се усмихна, но усмивката й изглеждаше пресилена. Хана потрепери. Присъствието на майката на Али я караше да се чувства неспокойна. Все едно виждаше призрак.

Барманът се прокашля. Хана се обърна и си поръча мартини. Докато мъжът го приготвяше, тя се обърна и се вдигна на пръсти, оглеждайки се за Майк. Когато най-накрая го забеляза, той стоеше в ъгъла до една гигантска абстрактна картина, заедно с Ноъл, Мейсън и няколко момичета. Хана погледна с присвити очи красивото момиче, което му шепнеше в ухото. Кейт.

Доведената й сестра беше облечена в дълга до петите тъмносиня рокля и носеше обувки с високи токове. Наоми и Райли стояха от двете й страни — и двете носеха ултракъси черни роклички. Хана сграбчи мартинито си и се стрелна през залата, разплисквайки коктейла по пода. Тя се приближи до Майк и силно го тупна по рамото.

— Здрасти — рече Майк с невинно изражение на лицето. Кейт, Наоми и Райли я погледнаха, ухилени до уши.

Хана усети как кожата й се сбръчква. Тя хвана Майк за ръката и ги погледна.

— Чухте ли вече, момичета? Двамата с Майк ще бъдем заедно на бала.

Наоми и Райли я погледнаха объркано. Усмивката на Кейт увехна.

— На бала ли?

— Аха — пропя Хана и погали късчето от знамето, което беше завързала за златната верижка на своята чантичка „Шанел“.

Ноъл Кан тупна Майк по гърба.

— Супер.

Майк сви рамене, сякаш от самото начало беше очаквал Хана да го покани.

— Искам още една чаша „Йегер“ — каза той и тримата с Ноъл и Мейсън тръгнаха към бара, като леко се побутваха.

Оркестърът засвири валс и неколцина позастарели гости, които единствени знаеха какво е това, се впуснаха в танц. Хана сложи ръце на хълбоците си и се усмихна самодоволно на Кейт.

— И така! Кой е победителят?

Кейт подгъна коляно.

— Боже, Хана! — Тя избухна в смях. — Ти наистина ли го покани на бала?

Хана завъртя очи.

— Горката. Не си свикнала да губиш. Но трябва да приемеш фактите такива, каквито са.

Кейт яростно поклати глава.

— Нищо не разбираш. Всъщност аз дори не го харесвам!

Хана издаде пърпорещ звук с устните си.

— Харесваш го толкова, колкото и аз.

Кейт наведе брадичка.

— Така ли? — Тя скръсти ръце на гърдите си. — Просто исках да видя дали веднага ще хукнеш след някой, когото смяташ, че харесвам. Стана за смях, Хана. Всички знаехме за този номер.

Наоми се изкиска. Райли изду устни, опитвайки се да не избухне в смях. Хана примигна объркана. Сериозно ли говореше Кейт? Наистина ли Хана беше обект на шега?

Лицето на Кейт омекна.

— О, успокой се. Приеми го като отплата за онази история с херпеса и вече сме квит! Защо не купонясваш с нас? В Залата с огледалата има няколко страхотни момчета от училището в Бренмънт.

Тя я прегърна през кръста, но Хана се отдръпна. Защо Кейт се държеше толкова мило? Как така това се оказа разплата за историята с херпеса? Хана трябваше да разкаже на всички, че Кейт има херпес. Ако не го беше направила, Кейт щеше да разкаже на всички за нейния проблем с повръщането.

Внезапно Хана си спомни колко смаяна изглеждаше Кейт, когато тя изтърси пред всички за херпеса. Беше погледнала Хана толкова безпомощно, сякаш беше заслепена от предателството. Възможно ли е Кейт въобще да не е възнамерявала да разкаже тайната на Хана? Възможно ли е онова, което й беше казал баща й — че Кейт иска да са приятелки — да се окаже истина?

Но не. Не.

Хана се обърна към Кейт.

— Ти искаше Майк, но го получих аз.

Произнесе го по-силно, отколкото беше възнамерявала. Неколцина гости се спряха и ги погледнаха. Един як мъж, облечен със смокинг, най-вероятно бияч, погледна предупредително Хана.

Кейт сложи ръка на хълбока си.

— Наистина ли искаш да бъде така?

Хана поклати глава.

— Аз спечелих! — извика тя. — Ти загуби!

Кейт погледна над рамото й и изражението на лицето й се промени. Хана се обърна. Майк държеше в ръцете си две мартинита — едно за него и едно за нея. Очите му бяха наситено сини. По начина, по който я погледна, веднага стана ясно, че той разбира много добре какво се е случило току-що. Преди Хана да успее да каже нещо, той внимателно остави питието до полупразната й чаша и се обърна, без да каже нищо. Изпъна рамене и се изгуби в тълпата.

— Майк! — извика след него Хана. Събра полите на роклята си и се затича. Майк си мислеше, че тя само се е преструвала, че го харесва… но може би съвсем не беше така. Той беше забавен и естествен. Може би беше по-добър от всички момчета, с които беше излизала досега. Това обясняваше защо всеки път, когато се намираше край нея, тя усещаше как в гърдите й пърхат пеперуди, защо се усмихваше замаяно всеки път, когато й изпращаше есемес, защо сърцето й заби лудо, когато едва не се целунаха пред входната врата. Обясняваше защо Хана нямаше настроение тази вечер — тя не искаше играта с Майк да свърши.

Стигна до края на залата и започна трескаво да се оглежда, но той не се виждаше никъде.