Убиец

4. Това момче е мое

По-късно същата вечер Хана Мерин седеше на лъскавата бяла маса на кафенето „Пинкбъри“ в мола „Кинг Джеймс“. Бъдещата й доведена сестра Кейт Рандъл, Наоми Циглър и Райли Улфи седяха около нея, а пред всяко момиче на масата имаше по една мъничка купичка със замразен йогурт. От тонколоните се носеше някаква игрива японска песен, а покрай бара се бяха наредили момичета от основното училище „Свети Августин“ и си избираха сладкиши.

— Не мислите ли, че „Пинкбъри“ е много по-добро място за срещи от „Рив Гош“? — рече Хана, имайки предвид бистрото във френски стил в другия край на мола. Тя махна с ръка към атриума. — Намираме се точно срещу „Армани“ и „Картие“. Можем едновременно да оглеждаме готините момчета и великолепните диаманти, без да ставаме.

Тя загреба една огромна бучка замразен йогурт и я пъхна в устата си, изпускайки едно кратко м-м-м, за да подчертае колко е добра идеята. След това подаде мъничко късче на Дот, миниатюрния й доберман, когото беше донесла в новата му луксозна кучешка кошничка „Джуси кутюр“. Служителите в „Пинкбъри“ не спираха да я стрелкат със злобни погледи. Според някакво тъпо правило тук не се допускаха кучета, но те със сигурност имаха предвид мръсни кучета, като лабрадори и санбернари, и онези ужасни малки ши цу. Дот беше най-чистото куче в Роузууд. Всяка седмица Хана го къпеше с кучешки шампоан с аромат на лавандула, внесен от Париж.

Райли завъртя на пръста си кичур от меднорусата си коса.

— Но тук не може да се внася вино, както правим в „Рив Гош“.

— Да, но в „Рив Гош“ не могат да се внасят кучета — отвърна Хана, като взе в шепи малкото личице на Дот. Тя му даде още едно късче пинкбъри.

Наоми хапна от йогурта си и веднага си сложи червило.

— Освен това светлината тук е твърде… неблагоприятна. — Тя се огледа в кръглите огледала, които висяха по стените на „Пинкбъри“. — Чувствам се така, сякаш порите ми са се разширили.

Хана тресна купичката си на масата и малката пластмасова лъжичка подскочи.

— Добре, не желаех да се стига дотук, но преди да скъсаме, Лукас ми каза, че в „Рив Гош“ има плъхове в кухнята. Наистина ли искате да ходим на място, което има проблем с гризачите? Нали не искате да ядете пържени картофки, в които те са се изхождали?

— Или пък не искаш да ходиш там заради проблема с Лукас? — подсмихна се Наоми и отметна русата си коса през рамо. Кейт се изсмя и я поздрави, вдигайки тост с чашата си, пълна с ментов чай. Беше си я купила по-рано в „Старбъкс“. Че кой, освен лелките, пие ментов чай? Ненормалничка.

Хана погледна намръщено към почти доведената си сестра. Не можеше да я разбере. По-рано през седмицата двете доста се бяха сближили, споделяйки някои тайни на закуска. Кейт намекна, че има „гинекологичен проблем“, но не обясни какъв, а Хана си призна за повръщането насила. Но когато А. започна да намеква, че Кейт не е точно новата най-добра приятелка, а по-скоро злата доведена сестра, Хана започна да си мисли дали не е сбъркала, като се е доверила на Кейт. Затова на благотворителното събиране на „Роузууд дей“ Хана изтърси пред цялото училище, че Кейт има херпес. Тя беше повече от сигурна, че ако не го беше направила, Кейт щеше първа да раздрънка тайните й.

Наоми и Райли веднага усетиха в историята с херпеса някаква надпревара за надмощие, затова в неделя сутринта се обадиха да поканят Хана и Кейт на разходка в мола, сякаш нищо не се беше случило. Кейт като че ли също беше решила да загърби случилото се, защото докато пътуваха към мола, тя се обърна към Хана и каза:

— Хайде да забравим за снощи, става ли?

За нещастие не всички приеха номера с херпеса като ход на кралица, какъвто всъщност беше. Лукас, тогавашното й гадже, каза, че между тях всичко е свършило — че не иска да бъде с момиче, което е толкова обсебено от популярността си. А когато бащата на Хана научи за случилото се, той й нареди да прекарва всяка минутка с Кейт, за да могат да се сближат. Засега се отнасяше сериозно към наказанието. Сутринта, когато Кейт искаше да отиде до кафенето „Уауа“, за да си вземе диетична кола, Хана трябваше да я придружи. А после, когато Хана реши да отиде на курс по йога, Кейт изтича на горния етаж, за да облече своите панталони капри. А след обяд на входната врата на Хана цъфна пресата с въпроси за Иън Томас, който беше нарушил условията за домашен арест и беше отишъл при Спенсър.

— За какво са говорили? — грачеха репортерите. — Защо не го издадохте на полицията?

— Криете ли нещо от нас, момичета?

Докато Хана обясняваше, че е разбрала за появата на Иън в двора на Спенсър много след като това се е случило, Кейт стоеше до нея и си слагаше блестящ гланц на устните, в случай че репортерите поискат мнението и на друго роузуудско момиче. Нямаше никакво значение, че беше в Роузууд едва от една седмица. Беше се нанесла в къщата на Хана след като майка й прие високоплатена работа в Сингапур. Майката на Кейт, Изабел, и бащата на Хана също се бяха нанесли в къщата и смятаха да се женят.

Отврат!

А сега устните на Кейт се изкривиха в съжалителна усмивка.

— Искаш ли да поговорим за Лукас? — докосна тя ръката на Хана.

— Няма за какво да говорим — сопна й се Хана и дръпна ръката си. Нямаше никакво намерение да се разкрива пред Кейт — това толкова й напомняше за миналата седмица. Беше й тъжно за Лукас и той започваше да й липсва, но може би просто не им беше писано да са заедно.

— Но и ти изглеждаш доста разстроена, Кейт — рече с медено гласче Хана, отвръщайки на удара. — Ерик не се е обаждал, нали? Горката. Разби ти сърцето.

Кейт наведе очи. Ерик Кан, по-големият брат на Ноъл, се интересуваше от Кейт… е, поне докато не беше споменат херпесът.

— Може би така е по-добре — продължи безгрижно Хана. — Казват, че Ерик е голям играч. И че харесва само момичета с големи гърди.

— Гърдите на Кейт са си супер — намеси се бързо Райли.

Наоми сбърчи нос.

— Никога не съм чувала, че Ерик е играч.

Хана смачка салфетката си, ядосана, че Наоми и Райли скочиха толкова бързо в защита на Кейт.

— Значи вероятно нямате толкова сигурни връзки като мен.

Всички млъкнаха и се заеха с йогуртите си. Внезапно с ъгъла на окото си Хана зърна руса коса в атриума и рязко се обърна. Минаваха група момичета около двайсетте, размахали пазарски чантички от „Сакс“. Всичките бяха брюнетки.

Напоследък Хана често виждаше фантомни проблясъци на руса коса и непрекъснато я обземаше зловещото усещане, че това може да е Мона Вандерваал, бившата й най-добра приятелка. Тя беше починала преди около два месеца, но Хана не спираше да се сеща за нея — за гостуванията, които си бяха правили, за съвместните пазарувания в мола, за всичките пиянски нощи в къщата на Мона, когато се присмиваха на момчетата, които си падаха по тях. Но сега Мона я нямаше и в живота на Хана зееше огромна дупка. В същото време се чувстваше като идиот. Всъщност Мона не й беше приятелка — Мона беше А. Беше съсипала връзките на Хана, беше изнесла на показ мръсното й бельо и я беше измъчвала в продължение на месеци. А най-добрите приятелки определено не блъскат най-добрите си приятелки с джипа на баща си.

След като момичетата отминаха, Хана забеляза позната тъмнокоса фигура, която стоеше пред „Пинкбъри“ и говореше по телефона. Тя присви очи. Това беше полицай Уайлдън.

— Просто се успокой — промърмори той в телефона си с напрегнат глас. Сбърчи вежди, докато слушаше отговора на човека от другата страна. — Добре де, добре. Седни и не мърдай. Ей сега идвам.

Хана се намръщи. Дали беше научил нещо за трупа на Иън Томас? Освен това й се искаше да го попита за зловещата закачулена фигура, която беше видяла в гората онази нощ. Тя се беше навела заплашително над Хана и след няколко секунди беше вдигнала пръст към устните си, прошепвайки „ш-ш-шт“. Защо някой ще шътка, освен ако не е направил нещо ужасно — и не иска да бъде видян? Хана се питаше дали този човек няма нещо общо със смъртта на Иън. Може би той също беше А.

Хана се накани да стане, но преди да успее да отблъсне стола си, Уайлдън хукна нанякъде. Тя отново се отпусна на мястото си, решавайки, че той просто е зает с нещо. За разлика от Спенсър, Хана не мислеше, че Уайлдън крие нещо. Преди да приеме новата си работа в Сингапур, майката на Хана беше излизала с него, и Хана смяташе, че го познава малко по-отблизо от останалите. Добре де, когато го завари да излиза от банята, увит в любимата й хавлия, тя се почувства доста неловко, но общо взето той беше приятен човек, който се грижеше за тях, нали? Щом смяташе, че А. е имитатор, може би наистина беше така. Защо му е да ги подвежда?

Въпреки това Хана реши да не рискува. С тази мисъл в главата тя измъкна чисто новия си айфон от калъфчето от телешка кожа на „Диор“ и го показа на момичетата.

— Така. Смених си номера, но нямам намерение да го раздавам наляво и надясно. Трябва да ми обещаете, че няма да го давате на никого. Ако го направите, ще разбера. — Тя ги изгледа сериозно.

— Обещаваме — отвърна Райли и бързо измъкна своя блекбъри: Хана им изпрати есемеси с новия си номер. Всъщност отдавна мислеше да си смени номера — това беше идеалният начин да се отърве от А. Освен това приемаше смяната като начин да се освободи от всичко, което се беше случило миналия срок. Voila2! Всички скапани спомени изчезват завинаги.

— И така — каза Кейт, след като момичетата приключиха с есемесите, привличайки отново вниманието към себе си. — Относно Ерик. Преодолях го. Пълно е с други хубави момчета, които се разхождат наоколо.

Тя кимна с брадичка към атриума. Група играчи по лакрос от „Роузууд дей“, сред които Ноъл Кан, Мейсън Байърс и по-малкият брат на Ариа, Майк, се мотаеха около фонтана. Майк разказваше някаква история и бясно ръкомахаше. Намираше се твърде далеч от тях, за да чуят както казва, но останалите момчета поглъщаха захласнато всяка негова дума.

— Тези хлапета? — Хана направи отвратена физиономия. — Кажи ми, че се шегуваш. — Някога двете е Мона се бяха споразумели никога да не излизат с никой от отбора по лакрос. Момчетата правеха всичко заедно, от ученето и тренировките във „Филаделфийския спортен клуб“, мрачния фитнес салон на гърба на мола, до яденето на гадни пилешки ордьоври в „Чикфил-А“. Хана и Мона обичаха да се шегуват, че освен това тайно си уреждат групови гостувания с преспиване и взаимно си правят прическите.

Кейт отпи от ментовия си чай.

— Някои от тях са много яки.

— Кой например? — предизвика я Хана.

Кейт проследи с поглед момчетата, докато минаваха покрай бутика на Дейвид Юрман, М.А.С. и „Лъш“, магазина, в който продаваха милион различни ръчно изработени свещи и сапуни.

— Той. — Тя посочи към едно от момчетата, което вървеше най-отзад.

— Кой, Ноъл ли? — Хана сви рамене. Ноъл Кан ставаше, стига човек да си пада по богати момчета, които нямат усет за шегите и сипят наляво и надясно майтапи за тестиси, трето зърно и животни, които правят секс.

Кейт лапна бъркалката си и я задъвка.

— Не Ноъл. Другият. С тъмната коса.

Хана примигна.

— Майк?

— Страхотен е, нали?

Хана се опули. Майк, страхотен? Той беше шумен и дразнещ, и недодялан. Добре де, може би не беше съвсем зле — имаше същата синьо-черна коса, дългуресто тяло и ледено сини очи като на Ариа, но все пак…

Внезапно Хана усети как я обзема собственическо чувство. Работата беше там, че Майк я следваше от години като изгубено кученце. През един уикенд в шести клас, когато Хана, Али и останалите гостуваха на Ариа, Хана се събуди посред нощ, за да отиде до тоалетна. В тъмния коридор се протегнаха две ръце и я хванаха за гърдите. Хана извика, а Майк, тогава в пети клас, отстъпи назад.

— Извинявай. Помислих те за Али — рече той. След миг се наведе и я целуна. Хана не се възпротиви, вътрешно поласкана — тогава тя беше пълничка, грозна и смотана, и момчетата не се избиваха за нея. Технически погледнато, това беше първата й целувка.

Хана се обърна и погледна Кейт. Чувстваше се напрегната, като тенджера под налягане.

— Съжалявам, че трябва да ти го кажа, скъпа, но Майк харесва мен. Не си ли забелязала как ме зяпа всяка сутрин в „Стийм“?

Кейт прокара пръсти през кестенявата си коса.

— Аз също съм в „Стийм“ всяка сутрин, Хан. Няма как да се разбере кого гледа.

— Така е — намеси се Наоми, отмахвайки от лицето си няколко кичура от израсналата си, изрусена до бяло коса. — Майк ни гледа всичките.

— Да — рече Райли.

Хана притисна пръстите си с френски маникюр към бедрото си. Какво ставаше тук, по дяволите? Защо тия двете толкова стабилно поддържат Кейт? Хана беше кралицата в училище.

— Ще я видим тая работа — изръмжа тя и се изпъчи. Кейт вирна глава, сякаш искаше да каже: „Така ли?“.

След това се изправи.

— Знаете ли какво, момичета? Внезапно ми се припи червено вино. Искате ли да мръднем към „Рив Гош“?

Очите на Наоми и Райли светнаха.

— Абсолютно! — отвърнаха те в унисон и също се изправиха.

Хана изписка ядосано и всички спряха. Кейт прехапа долната си устна с изражение на фалшиво съчувствие.

— О, Хан! Ти наистина ли си толкова… разстроена заради Лукас? Наистина вярвах, че не ти пука.

— Не ми пука! — сопна й се Хана, с издайнически треперлив глас. — Не ми пука за него. Просто… Не искам да ходя на място, където има плъхове.

— Не се тревожи — нежно каза Кейт. — Няма да кажа на баща ти, че не си искала да дойдеш.

Тя метна чантата си „Майкъл Корс“ през рамо. Наоми и Райли въртяха глави от Хана към Кейт и обратно, опитвайки се да решат какво да правят. Най-накрая Наоми сви рамене и отметна русата си коса.

— Идеята за червено вино страшно ми харесва. — Тя погледна Хана. — Съжалявам. — А Райли просто тръгна след нея, без да каже нищо. Предателки, помисли си Хана.

— Гледайте да не намерите някоя плъхска опашка в чашите си — извика тя след тях. Но момичетата не се обърнаха, а продължиха бавно към изхода, хванати за ръце, заливащи се в смях. Хана ги проследи с поглед, бузите й пламтяха от гняв. После се обърна към Дот, пое си няколко пъти дълбоко дъх и загърна рамене с кашмиреното си пончо.

Кейт може й да беше спечелила днешната битка, но войната далеч не беше свършила. Все пак тя беше великолепната Хана Мерин. Онази глупава малка кучка си нямаше никаква представа с кого си има работа.