Убиец

15. Ан гард, Кейт!

Един час по-късно същата вечер Хана се въртеше пред странната модернистична къща на семейство Монтгомъри и чакаше Майк да се появи. По-рано следобед тя се беше обадила на баща си, за да го пита дали вечерта може да отиде в библиотеката да учи за контролното по френски… без Кейт. Обясни, че трябва да е сама, за да успее да запамети дългия списък с неправилни глаголи.

— Хубаво — отвърна рязко баща й. Слава богу, че вече не прилагаше толкова строго правилото „навсякъде с Кейт“ — предишния ден беше позволил на Хана да отиде сама да избере подаръка за партито на Мередит. Изглежда, че беше позволил и на Кейт да пазарува сама… в същия магазин. Веднага, щом Хана получи позволение от баща си, тя прати есемес на Майк, в който искаше да излезе на среща с него… само двамата. Баща й нямаше да умре, ако не знае всичко.

Тя погледна към прозореца и малките кубични лампи над входната врата на семейство Монтгомъри. От години не беше идвала в къщата на Ариа и беше забравила колко е странна тя. На предната й стена имаше само един прозорец, разположен леко под ъгъл над стълбищата. От друга страна задната й стена беше изцяло покрита с прозорци, от първия до третия етаж. Веднъж, когато Хана и останалите момичета се бяха събрали в бърлогата на Ариа, за да гледат семейство елени, които се разхождаха в задния им двор, Али се загледа в огромните прозорци и цъкна с език.

— Не ви ли е страх, че хората ще ви шпионират? — Тя я смушка леко с лакът. — Но пък сигурно твоите родители нямат никакви тайни, които да крият от останалите, нали? — Ариа се изчерви и излезе от стаята. Тогава Хана не разбра защо приятелката й се разстрои толкова, но вече знаеше — Али беше открила, че бащата на Ариа си има любовница и я измъчваше с тази информация по същия начин, както мъчеше Хана с повръщането й.

Каква кучка.

Майк се появи на входната врата. Беше облякъл тъмни дънки, дълго вълнено палто с вдигната яка и носеше огромен букет от рози. Хана усети лек гъдел в стомаха си. Не че се вълнуваше от срещата или нещо такова. Просто й беше много приятно да получи цветя в този сив зимен ден.

— Страхотни са — каза тя, докато Майк отваряше вратата. — Но нямаше нужда.

— Добре. — Майк притисна цветята към гърдите си и целофанът изскърца. — Тогава ще ги дам на другата си приятелка.

Хана го хвана за ръката.

— Да не си посмял! — Това определено не беше смешно, не и след номера с Хана и Кейт, който беше извъртял на партито на Мередит. Тя забарабани с пръсти по волана на своя приус. — И така. Къде отиваме?

— В „Кинг Джеймс“ — изненадващо рече Майк.

Хана го погледна предпазливо.

— Никакъв „Рив Гош“. — С нейния късмет щеше да се окаже, че Лукас е техният келнер. Tres3 неловко.

— Знам — отвърна Майк. — Отиваме на пазар.

Хана сбърчи нос.

— Ха.

— Сериозно говоря. — Майк протегна ръце. — Искам да пазаруваш цяла вечер. Знам, че вие, момичетата, обичате да го правите и искам да те направя щастлива.

Сериозното изражение на лицето му не се промени. Хана рязко смени скоростите.

— Тогава да тръгваме, преди да си решил нещо друго.

Те потеглиха по заобиколните улички, като Хана намаляваше скоростта всеки път, когато видеше знак за преминаващи елени — по това време на годината те бяха ужасно невнимателни. Майк пъхна един диск в уредбата на колата. Разнесе се пулсиращ бас, последван от виещия глас на певеца. Майк веднага започна да пее. Хана разпозна песента и също тихичко започна да припява. Майк я погледна.

— Знаеш ли кои са тези?

— Лед Цепелин — отвърна безизразно Хана. Бившето гадже на Хана, Шон Ейкърд, се беше опитал да влезе в една група миналото лято, но реши, че са твърде мрачни за чистия му, непорочен слух. Веждите на Майк се стрелнаха изненадано нагоре. — Какво, да не мислиш, че слушам Майли Сайръс? — сопна му се тя. — Или Джонас брадърс? — Всъщност Кейт слушаше Джонас брадърс. Както и разните бродуейски музики.

Когато стигнаха до мола, и двамата пееха текста на „Dazed and Confused“. Майк знаеше наизуст всеки ред и дори направи драматично китарно соло, което накара Хана да се превива от смях.

Паркингът беше претъпкан. Вляво се намираше „Хоум Депо“, вратите на „Блумингдейл“ бяха в средата, а висшата мода — с магазини като „Луи Вюитон“ и „Джими Чо“ — се кипреше вдясно. Когато излязоха на чистия нощен въздух, Хана чу как някой изпъшка. Един мъж стоеше до бялата си кола на паркинга на „Хоум Депо“ и се опитваше да качи нещо, което приличаше на резервоар с пропан-бутан в багажника на колата си. Когато се отмести встрани, тя забеляза надписа на вратите. Полиция Роузууд. Мъжът имаше ъгловато чене и остър нос. Изпод черната му вълнена шапка стърчеше кичур тъмна коса.

Уайлдън?

Хана го наблюдаваше как вдига втори резервоар, опитвайки се да го нагласи до първия. Какво, да не би у тях да нямаше нормално отопление? Зачуди се дали да не му махне с ръка, но след това бързо се извърна. Уайлдън беше заявил пред пресата, че те са си измислили за трупа на Иън в гората. Беше настроил целия град срещу тях. Задник.

— Да вървим — каза тя на Майк, като за последен път погледна към Уайлдън. Той беше затворил багажника и говореше по телефона си напрегнато. Хана се сети за времето преди няколко месеца, когато той ходеше с майка й. Беше преспал у тях и на сутринта Хана чу шепот в коридора. Когато надникна навън, видя Уайлдън да стои напрегнат до прозореца, загледан в двора. Гласът му беше прегракнал и суров. С кого говореше, по дяволите? Да не беше сомнамбул? Хана се върна в леглото, преди да успее да я забележи.

Всъщност какво намираше майка й в този тип? Уайлдън беше сладък, но не чак толкова. Когато Хана се засече с него в банята, той дори не изглеждаше впечатляващо полугол. Хана въобще не си падаше по Майк, нали така, но въпреки това смяташе, че щеше да изглежда много по-апетитно по хавлия.

„Отър“, любимият бутик на Хана, се намираше между „Картие“ и „Луи Вюитон“. Тя влетя вътре, вдъхвайки дълбоко аромата на свещите „Диптик“. От уредбата се лееше песен на Фърги, а пред нея се редуваха рафтове с облекла на Катрин Маландрино, Нанет Лепър и Москино. Тя въздъхна блажено. Кожените якета бяха блестящи и лъскави. Копринените рокли и прозрачните големи шалове заслепяваха със златните си нишки. Саша, едната от продавачките, я забеляза и й махна. Хана беше една от най-почитаните клиентки на „Отър“.

Тя веднага избра няколко неща, наслаждавайки се на звука, който издаваха дървените закачалки, когато се удряха една в друга.

— Искаш ли да ги отнеса в пробната ти? — разнесе се зад гърба и превзет глас. Хана се обърна. Майк стоеше до нея. — Вече ти избрах една и отнесох в нея някои неща, които подбрах специално за теб — добави той.

Хана отстъпи назад.

— Избрал си дрехи за мен? — Това трябваше да се види. Тя се отправи към пробната, чиято плюшена завеса беше дръпната встрани. На закачалката до огледалото висяха няколко неща. Едното бяха черни кожени панталони с висока талия. Следващото беше подчертаваща фигурата туника е дълбоко V-образно деколте и големи цепки отстрани. До тях висяха няколко сутиена „Уондърбра“ и бикини-прашки.

Хана се обърна към Майк и завъртя очи.

— Добър опит, но по-скоро адът ще замръзне, отколкото аз да облека тези неща. — Тя отново погледна кожените панталони. Интересно, Майк смяташе, че тя носи номер нула.

Лицето му увехна.

— Няма ли поне да премериш бельото?

— Не и пред теб — подразни го Хана. — Ще трябва да използваш въображението си. — Докато дърпаше завесата, не се сдържа и се усмихна. Майк заслужаваше няколко точки заради проявената изобретателност.

Тя остави велурената си чанта на малката кожена табуретка и приглади знаменцето от „Капсулата на времето“, което беше завързала за едната й дръжка. След известни размишления Хана реши в памет на Али да го украси така, както го беше направила приятелката й в шести клас. Логото на Шанел се кипреше до манга жабата. Една състезателка по хокей на трева вкарваше топката в инициалите на „Луи Вюитон“. Хана беше доста доволна от резултата.

Тя се обърна, съблече пуловера си, разкопча сутиена, свали ципа на панталоните си и ги изрита встрани. Докато се протягаше за първата рокля, завесата изведнъж се раздели. Майк подаде глава през процепа.

Хана тихо изписка и покри гърдите си с ръце.

— Какво правиш, по дяволите? — изписка тя.

— Опа! — изрева Майк. — Мамка му. Извинявай, Хана. Помислих си, че това е тоалетната. Това място прилича на лабиринт! — Очите му се спряха върху цепката на бюста й. След това погледът му се плъзна към оскъдното й дантелено бельо.

— Махай се! — изрева Хана и го ритна с голия си крак. Няколко минути по-късно тя излезе от пробната, преметнала една от роклите през ръка. Майк се беше настанил на фотьойла до голямото трикрило огледало. Приличаше на малко лошо кученце, което току-що беше сдъвкало чехлите на господаря си.

— Сърдиш ли се? — попита той.

— Да — отвърна ледено Хана. Всъщност, честно казано не й пукаше особено — чувстваше се поласкана, че Майк толкова жадуваше да види тялото й. Но при всички положения щеше да си отмъсти.

Тя плати за роклята и Майк я попита дали иска да вечерят.

— Само не в „Рив Гош“ — напомни му Хана.

— Знам, знам — отвърна Майк. — Има едно място, което е много по-добро.

Той я поведе към „Годината на заека“, китайски ресторант до магазина на „Прада“. Хана сбърчи нос. Буквално усещаше как задникът й расте само от близостта до мазните, тлъсти и пикантни сосове, които като че ли всички китайци използваха в кухнята си.

Майк забеляза отвратения й поглед.

— Не се тревожи — увери я той. — Решил съм проблема.

Една кльощава азиатка, пъхнала пръчки за ядене в кока си, ги отведе в едно уединено сепаре и им наля чашки горещ зелен чай. В ъгъла имаше гонг, а от рафта над главите им се хилеше голяма нефритена статуя на Буда. Появи се един по-възрастен сервитьор и им поднесе менютата. За изненада на Хана Майк промърмори няколко думи на мандарин. Той посочи Хана, сервитьорът се поклони и се обърна. Майк се облегна назад и самодоволно чукна по гонга.

Хана зяпна.

— Какво му каза, по дяволите?

— Казах му, че си модел на бельо и трябва да пазиш фигурата си, затова бихме искали да видим специалното здравословно меню — обясни равнодушно Майк. — Не обичат да дават тези менюта на хората. Трябва да знаеш как да си ги поискаш.

— И ти знаеше точно как да кажеш модел на бельо на китайски? — сопна му се Хана.

Майк сплете пръсти зад врата си и се облегна на кожения диван.

— Научих това-онова по време на адски скучното ми пребиваване в Европа. Думите модел на бельо са първите, които научавам на всеки език.

Хана очаровано поклати глава.

— Мили боже.

— Значи нямаш нищо против келнерът да си мисли, че си модел на бельо? — попита Майк.

Хана сви рамене.

— Не особено. — Все пак моделите на бельо бяха красиви. И много слаби.

Лицето му грейна.

— Чудничко. Доведох последната си приятелка тук, но тя въобще не хареса номера със специалното меню. Реши, че я обективизирам или някакви подобни глупости.

Хана отпи бавно от чая си. Не знаеше, че Майк е имал предишни приятелки.

— Това… настоящата ти приятелка ли е?

Сервитьорът им подаде менютата — обикновено за него и диетично за Хана. След като се отдалечи, Майк кимна.

— Наскоро скъсахме. Тя не спираше да мрънка колко съм бил обсебен от мисълта да бъда популярен.

— И с Лукас беше така — изписка Хана, преди да се замисли. — Не му хареса, когато казах на всички, че Кейт има херпес. — Тя примигна, ядосана, че е произнесла името й на глас; Майк сигурно щеше да я защити. Но той просто сви рамене.

— Трябваше да го направя — продължи Хана. — Мислех си, че тя ще… — Гласът й секна.

— Какво си мислеше? — попита Майк.

Хана поклати глава.

— Просто си помислих, че тя ще каже нещо гадно за мен. — Хана смяташе, че Кейт ще разкаже на всички за проблема й с повръщането, нещо, което за нещастие беше споделила с нея в момент на слабост. И беше повече от сигурна, че ако не я беше изпреварила с херпеса, Кейт щеше да се раздрънка пред всички.

Майк се усмихна одобрително.

— Понякога трябва да се играе мръсно.

— Наздраве за това. — Хана вдигна чашата си с вода и се чукна с Майк, изпитвайки благодарност, че той не беше настоял да разбере какво гадно нещо е щяла да каже Кейт.

Те приключиха с вечерята и изсмукаха портокаловите сокчета, крито им бяха поднесени със сметката. Майк направи на Хана двусмислен комплимент за смучещите й качества и я посъветва да запази малко сили за по-късно. След това се извини и отиде до тоалетната. Хана го проследи с поглед как лавира между масите и осъзна, че това е шансът й за отмъщение. Тя се изправи бавно, остави салфетката си до чинията и се промъкна по коридора. Изчака вратата на мъжката тоалетна да се затвори, преброи до десет и връхлетя вътре.

— Опа! — извика тя. Гласът й отекна в блестящото празно помещение.

На стената имаше поредица писоари, но Майк не стоеше пред нито един от тях. Нито пък забеляза обувките му под вратите на кабинките. От страничното помещение с умивалниците се разнесе шум и Хана се насочи към него. Майк се беше изправил до умивалника, а на плота до него лежаха гребен, дезодорант и паста за зъби. В ръката си държеше четка. Когато я зърна в огледалото, лицето му пребледня.

Хана се изсмя.

— Да не би да се контиш?

— Какво правиш тук? — изграчи той.

— Извинявай, помислих си, че това е дамската тоалетна — изрече Хана заучената си реплика. Но ефектът не беше такъв, какъвто очакваше.

Майк примигна и бързо напъха тоалетните си принадлежности в раницата си. Хана се почувства виновна — нямаше нужда Майк да се отказва. Тя излезе от помещението.

— Ще те чакам отвън — промърмори тя. Излезе и се отправи към мястото си, усмихвайки се доволно. Майк си миеше зъбите. Това означаваше ли, че иска да я целуне?

Докато пътуваха към къщата на Майк, те слушаха „Whole Lotta Love“ и отново пееха заедно с Лед Цепелин. Тя отби в алеята пред къщата на Майк и угаси двигателя.

— Ще ме изпратиш ли до вратата?

— Разбира се — отвърна Хана, осъзнавайки, че пулсът й се ускорява. Тя последва Майк по каменните стълби до вратата на семейство Монтгомъри. Отляво на вратата имаше каменна дзен градина, която обаче беше замръзнала — тънък слой лед покриваше пясъка.

Майк се обърна към нея. На Хана й харесваше, че е малко по-висок от нея — Лукас имаше нейния ръст, а Шон, бившият й бивш, беше дори по-нисък.

— Беше почти толкова забавно, колкото когато излизам с момчетата — обяви Майк.

Хана завъртя очи.

— Няма да е зле да им дадеш почивка и в събота вечерта. Ела с мен на откриването на „Радли“.

Майк опря палец в брадичката си, преструвайки се, че обмисля предложението.

— Мисля, че може да се уреди.

Хана се изкиска. Майк леко докосна ръката й. Дъхът му миришеше на мента. Почти несъзнателно тя се наведе напред.

Вратата се отвори. Ярка светлина плисна от фоайето на къщата и Хана отскочи назад. Вътре стоеше висока брюнетка. Не беше майката на Майк и със сигурност не беше Ариа. Сърцето на Хана застина.

— Кейт? — изписка тя.

— Здрасти, Майк! — извика едновременно с нея Кейт.

Хана я посочи с пръст.

— Какво правиш тук?

Кейт примигна невинно.

— Дойдох по-рано и майката на Майк ме покани. — Тя се обърна към него. — Много е мила. А картините й са страхотни. Каза ми, че една от тях ще бъде закачена във фоайето на „Радли“ — голямото откриване ще е в събота. Направо трябва да отидем заедно, не мислиш ли?

— Как така си дошла по-рано? — прекъсна я Хана.

Кейт притисна ръце към гърдите си.

— Майк не ти ли каза? Имахме среща.

Хана се обърна към Майк.

— Не, Майк не ми каза.

Той облиза устните си с виновно изражение на лицето.

— Странна работа! — изкряка Кейт. — Още вчера се разбрахме да се видим.

Майк я погледна.

— Но ти ми забрани да казвам…

— Освен това — прекъсна го Кейт с невинния си сладък глас, — ти не трябваше ли да си в библиотеката, Хан? Когато не те видях в залата на репетициите на „Хамлет“, се обадих на Том. Той ми каза, че трябвало да учиш за изпита по френски.

Тя заобиколи Хана и хвана Майк за ръката.

— Готов ли си? Ще те заведа на едно страхотно място за десерт.

Майк кимна и погледна към Хана, която беше зяпнала от изненада. Той извинително повдигна рамене, сякаш искаше да каже: „Нали не сме обвързани?“.

Хана ги проследи със зашеметен поглед, докато слизаха по стълбите към алеята, където ги чакаше аудито на Изабел, майката на Кейт. Хана беше толкова погълната от мисълта как ще завърши срещата й с Майк, че въобще не го беше забелязала. Затова ли Майк се контеше в ресторанта? Освежаваше се за среща номер две? Как може да не иска да се обвързва?

Двигателят на аудито изрева, колата потегли по алеята и се изгуби от погледа й. В настъпилата тишина Хана чу как някой зад нея изсумтя. Тя се напрегна и рязко се обърна. Ново изсумтяване. Сякаш някой се опитваше да потисне смеха си.

— Има ли някой? — извика Хана към тъмния двор на семейство Монтгомъри. Не получи отговор, но не можеше да се отърве от усещането, че там се крие някой. А.? Побиха я студени тръпки, които проникнаха чак до костите й. Тя бързо изтича по стълбите към колата си.