Не питай, не казвай

13. Съблазън и тайни

Спенсър се нареди край шведската маса на семейство Кан, оглеждайки сервираната храна. Някои от тези боклуци приличаха на котешко повърнато. И кой нормален човек ще седне да пие квасено мляко?

Две ръце я хванаха за раменете.

— Изненада! — каза Зак Пенитисъл, размахвайки отворена бутилка с кехлибарен цвят пред лицето й. Вътре се плискаше някаква зеленикава течност, която миришеше на лакочистител.

Спенсър повдигна вежда.

— Какво е това?

— Традиционен финландски шнапс. — Той наля няколко пръста в две пластмасови чаши, които взе от масата. — Отмъкнах го от бара, докато никой не гледаше.

— Лошо момче! — Спенсър го заплаши с пръст. — Винаги ли си толкова непослушен?

— Затова съм черната овца в семейството — подразни я Зак и я погледна така, че в корема й запърхаха пеперуди.

Тя беше наистина развълнувана, че Зак прие поканата й да я придружи на партито у семейство Кан. След вечерята в „Гошен ин“ не спираше да мисли за веселия им флирт. Дори след като седнаха на масата при останалите от семействата им, те не спираха да си разменят потайни усмивки и палави погледи.

Двамата излязоха от дневната и се настаниха на стълбището в коридора. Партито стана още по-шумно, след като една голяма група от „Роузууд дей“ се разтанцува полка, а някои от възрастните вече започваха да завалят думите.

— Обикновено не наричам момчетата от Харвард „черната овца на семейството“ — каза Спенсър, продължавайки разговора им.

Зак се облегна назад и се намръщи.

— Кой ти каза, че отивам в Харвард?

Спенсър примигна.

— Баща ти така каза по време на вечерята. Преди да се срещнем на бара.

— Естествено, че ще е той. — Зак отпи сериозна глътка от шнапса. — Честно да ти кажа, не съм съвсем сигурен, че двамата с Харвард ще си паснем. На мен повече ми допадат Бъркли или Колумбия. Не че той го знае, разбира се.

Спенсър вдигна чашата си.

— Ами, да пием за това да получиш каквото искаш.

Зак се усмихна.

— Винаги получавам онова, което искам — рече той многозначително, от което гърбът й настръхна. Спенсър усещаше, че тази вечер между тях щеше да стане нещо.

— Това алкохол ли е? — разнесе се гневен глас. Сестрата на Зак, Амилия, се появи иззад ъгъла, понесла чиния, пълна с храна.

Спенсър въздъхна и затвори очи. Майка й беше във възторг, че е поканила Зак на партито — така щяха да се опознаят по-добре.

— Всъщност, защо и Амилия не дойде с вас? — изчурулика тя секунда по-късно. Преди Спенсър да успее да възрази, госпожа Хейстингс вече говореше с Никълъс, прехвърляйки поканата за Зак към сестра му.

Амилия искаше ли въобще да бъде тук? Тя започна да гледа навъсено от мига, в който мина през прага на семейство Кан. Когато господин Кан пусна традиционна финландска фолклорна песен, тя откровено се намръщи и запуши ушите си.

— Искаш ли малко? — Зак подаде чашата си на Амилия. — Има вкус на ментов пай, любимият ти!

Амилия се отдръпна назад и направи физиономия.

— Не, благодаря. — Нейната представа за парти беше да облече раирана риза „Брукс брадърс“, закопчана догоре, запасана в тясна дънкова пола, която стига до под коленете й. Изглеждаше точно като госпожа Ълстър, учителката по математика на Спенсър.

Амилия се облегна на парапета и погледна към жителите на Роузууд.

— Значи тези хора са ти приятели? — Тя произнесе думата „приятели“ с такъв тон, както може би произнасяше „матрак, пълен с бълхи“.

Спенсър огледа тълпата. Тук бяха повечето ученици от последния курс на „Роузууд дей“, както и много познати на семейство Кан.

— Ами, всички ходят в моето училище.

Амилия изпъшка презрително.

— Изглеждат ми много смотани. Особено момичетата.

Спенсър трепна. С изключение на Келси, тя не беше излизала с други момичета от „Света Агнес“. Но в прогимназията беше ходила на няколко техни партита; всяка групичка се кръщаваше на някоя европейска принцеса или кралица — имаше „Кралица София Испанска“, „Принцеса Олга Гръцка“ и „Шарлът Монакска, дъщерята на принцеса Каролина“. Ехо, смотанячки?

Зак пресуши остатъка от питието си и остави чашата си на стълбището.

— Тези мацки определено изглеждат така, сякаш крият по някоя малка срамна тайна в ръкава си.

— Как се досети? — подкачи го Спенсър.

— Всичко е въпрос на наблюдение, да обръщаш внимание на това, което правят хората. Както когато се срещнахме в ресторанта в неделя — знаех, че седиш на бара, защото се опитваш да избягаш от някого. Да си поемеш дъх.

Спенсър го плесна закачливо.

— Голям си лъжец.

Зак скръсти ръце на гърдите си.

— Искаш ли да се обзаложим? Понякога играя една игра, която се нарича „Тя не е онази, за която се представя“. На бас, че ще успея да открия повече тайни от теб.

Щом чу името на играта, Спенсър потръпна. Незнайно защо тя й напомни за пощенската картичка, която бяха получили предишната нощ. И въпреки че Спенсър се преструваше, че тя не означава нищо, вътрешно беше доста притеснена. Възможно ли е някой да знае за Ямайка? В курорта бяха отседнали много хора — Ноъл, Майк, онази групичка от Калифорния, с които ходеха да карат сърф, някакви щури купонджии от Англия и, разбира се, персоналът — но след случилото се Спенсър и останалите огледаха целия плаж и не видяха жива душа. Сякаш бяха последните хора на Земята. Освен ако…

Тя затвори очи и прогони тази мисъл от главата си. Никакви „освен ако“! Нямаше никакъв нов А.! Пощенската картичка беше чисто и просто съвпадение, късметлийско налучкване.

Група момичета от екипа на училищния вестник преминаха бързешком във всекидневната, понесли чинии, отрупани с кюфтета, картофи и сардини. Спенсър се обърна към Зак.

— Съгласна съм да играя на игричката ти. Но нали осъзнаваш, че аз познавам тези хора? Имам предимството да се намирам на мой терен.

— Тогава ще избираме хора, които не познаваш добре. — Зак се наведе напред и огледа стаята. После посочи госпожа Байерс, майката на Мейсън, изтупана от глава до пети в „Кейт Спейд“. — Знаеш ли нещо за нея?

Амилия, която ги наблюдаваше отстрани, изсумтя.

— Тя ли? Същата е като останалите! Футболно майче, кара Лексус. Нищо сложно.

Зак цъкна с език.

— Точно тук грешиш. Тя може и да прилича на обикновена домакиня от луксозните предградия, но всъщност предпочита млади любовници.

— Защо смяташ така? — попита скептично Спенсър.

— Погледни. — Зак посочи госпожа Байерс, която нетърпеливо пълнеше чашата на Райън Зейс, един от съотборниците на Мейсън. Ръката й полегна на рамото на Райън и остана там известно време. Доста време.

— Леле! — прошепна Спенсър. Нищо чудно, че госпожа Байерс винаги се кандидатираше за мястото на родителя, който придружаваше отбора по време на гостуване.

Беше ред на Спенсър. Тя огледа стаята, опитвайки се да намери своята жертва. Мисис Циглър, елегантната майка на Наоми, се понесе с балетна стъпка по веселяшкия под с десен на черни и бели карета. Бинго.

— Тя тайно се подлага на процедури с ботокс — каза Спенсър и я посочи.

— О, я стига. — Амилия завъртя очи. — Всички тези жени ходят на подобни процедури. Както и някои от децата.

— … под мишниците — додаде Спенсър, спомняйки си как няколко години по-рано петната от пот по тениската й винаги си личаха, когато госпожа Циглър вдигаше ръце да ръкопляска при гол на отбора по хокей на трева. Но през този сезон петната бяха изчезнали като по магия.

— Много добре — подсвирна Зак.

Те огледаха гостите, разкривайки все повече тайни. Зак посочи Лиъм Олсън и каза, че момчето изневерява на приятелката си Девън Арлис. Спенсър си избра една сервитьорка с вид на готик рокерка и каза, че тя адски си пада по Джъстин Бийбър и всяка вечер се лигави над портрета му. Зак каза, че Имоджин Смит прилича на типа момичета, които крият, че имат венерическа болест, а Спенсър предположи, че Бо Бакстър, готиният самотник, който й партнираше в „Макбет“, има любовни връзки с по-възрастни жени. Тогава Амилия с неохота посочи някого в тълпата.

— А тя прилича на ония, които се свалят с учителите си.

Спенсър погледна с присвити очи към човека, когото Амилия сочеше и едва не ахна на глас. Това беше Ариа. След като момичетата отново се бяха сближили, Ариа беше разказала на Спенсър и останалите всичко за връзката си с Езра Фиц, учителя й по английска литература. Как би могла Амилия да знае за това?

После Амилия погледна Спенсър с малките си кръгли очички.

— А твоята тайна каква е?

— Ами… — Спенсър усети как я побиват тръпки. Изведнъж Амилия се оказа странно интуитивна личност, която като че ли знаеше всичко. Ямайка. Как успях да вляза в Принстън. Какво причиних на Келси. Със сигурност имаше доста неща, с които Спенсър въобще не се гордееше.

Зак завъртя очи.

— Не й отговаряй. Всички имаме някакви тайни, които не искаме да споделяме с останалите — включително й аз.

Малко след това Амилия се отдалечи от тях, за да разговаря с две момичета, които се оказа, че познава. Партито премина в гигантски пиянски финландски танц — долнокачествената полка гърмеше от тонколоните, а в средата на стаята бясно танцуваха Ариа и новата чуждестранна ученичка.

Чаша и половина шнапс по-късно Спенсър и Зак все още играеха на „Тя не е онази, за която се представя“.

— Шон Ейкърд е сериен мастурбатор — заяви твърдо Спенсър и го посочи.

— Онази жена, която е облечена от главата до петите в „Гучи“, пазарува марковите си дрехи от „Канал стрийт“ в Ню Йорк — върна й удара Зак.

— Селесте Ричардс обича миризмата на собствената си пръдня — изкиска се Спенсър.

— Новото момиче от Финландия всъщност е травестит — проплака Зак.

— Лори, Кендра и Мадисън си падат по оргиите! — извика Спенсър, говорейки за трите солистки на хора, които апатично потракваха с токове в ъгъла.

Тя се смееше толкова силно, че по бузите й бяха започнали да се стичат сълзи и най-вероятно бяха размазали грима й. Двамата със Зак отново се бяха доближили един до друг, ръцете и коленете им често се докосваха, често накланяха глави към раменете на другия.

Най-накрая партито започна да утихва и хората взеха да се разотиват по домовете си. Двамата повикаха Амилия и се качиха в колата на Зак. Спенсър обсеби айпода му, наду до дупка Сейнт Винсънт и запя заедно с певицата „Actor Out of Work.“ Амилия седна отзад и се намуси.

Зак зави в алеята пред къщата на Хейстингсови и дръпна ръчната спирачка. Спенсър се обърна към него, едновременно натъжена, че вечерта е към края си и нервна, защото бе настъпил моментът, който бе очаквала с нетърпение — целувката за лека нощ. Зак сигурно щеше да слезе от колата и да я изпрати до вратата — по-далеч от сестра му.

— Знаеш ли, така и не решихме какъв ще е залогът за твоята игра на малки тайни — каза Спенсър с копринен глас. — Аз мисля, че спечелих — със сигурност открих повече тайни от теб.

Зак повдигна вежда.

— Au contraire5. Мисля, че аз заслужавам награда. — Той се наведе към нея и сърцето на Спенсър затупка бързо.

Амилия изсумтя шумно и се надигна от задната седалка.

— Ще спрете ли да флиртувате? Нали осъзнавате, че се намираме на една романтична среща разстояние от това да станем доведени брат и сестри? Ако тръгнеш с нея, това практически ще бъде кръвосмешение.

Зак се вцепени и се отдръпна от Спенсър.

— Че кой е споменавал за нещо такова?

Опа. Спенсър стрелна Амилия с възможно най-гадния поглед, който успя да сътвори. Страхотен начин да съсипе вечерта.

Когато се обърна отново към Зак, той я целуна учтиво по бузата.

— Обади ми се. Трябва да закусим някой път заедно в Кънтри клуба. Там има толкова много хора с тайни.

— О, определено — отвърна Спенсър, опитвайки се да скрие разочарованието си.

Тя тръгна към входната врата, заобикаляйки купчините сняг и лед по пътеката. Докато ровеше за ключовете в чантата си, телефонът й изпиука. Извади го, с надеждата да види есемес от Зак. „Надявам се да се видим, без сестра ми да е наоколо“, например. Или дори „Много исках да те целуна. Надявам се да го направя скоро“.

Но вместо това видя съобщение от неизвестен подател. Шнапсът автоматично се изпари от главата й и тя се почувства напълно трезва. Огледа се, търсейки проблясващи очи в храстите или силует, който се движи между дърветата. Но не забеляза нищо.

Тогава си пое дълбоко дъх и натисна ПРОЧЕТИ.