Не питай, не казвай

16. Каква малка сладка пейкко е Ариа!

— Добре дошли в „Роки маунтин“! — каза едно високо, слабо момче, облечено със син вълнен пуловер и торбести дънки, когато Ариа и Клаудия влетяха през декорираната с изкуствени снежинки двойна врата на магазина за ски оборудване. — Мога ли да ви помогна с нещо, дами?

— Ще се справим — каза Ариа, докато вървеше покрай пълните рафтове и претъпканите със зимни якета закачалки. Беше вторник, училището беше свършило и Ариа и Клаудия пазаруваха за ски излета на семейство Кан през уикенда. Но след като вече се озова в магазина, чиито стени бяха украсени с плакати на скиори и сноубордисти, тя се зачуди дали това наистина е добра идея. Честно казано, Ариа винаги беше смятала карането на ски за… безсмислено. Спускаш се от върха на стръмен хълм със скорост, която може да те убие и после се изкачваш обратно, за да го направиш отново. И да, навън температурите са под нулата.

— Сигурни ли сте, че нямате нужда от помощ? — попита продавачът, без да сваля поглед от Клаудия. Днес тя беше облечена с къса розова рокля, сив клин и рошави ботуши „Ъгс“, които по някакъв начин успяваха да накарат краката й да изглеждат стройни и дълги. С подобни ботуши краката на Ариа винаги приличаха на пънчета.

Клаудия вдигна поглед от айфона си и запърха с мигли към момчето.

— О! Знам как да помогнеш! Отзад има яке за Клаудия Хууско. Ще донесеш ли?

— Клаудия Хууско? — повтори момчето. — Това ти ли си? Откъде си?

Клаудия му се ухили.

— Ако донесеш яке, ще ти кажа.

Момчето отдаде чест, завъртя се и изтича право в задната стаичка. Ариа погледна към Клаудия.

— Наистина ли си поръча яке?

— Не — изкиска се Клаудия. — Но така ще ни остави сами! Ще се върне след часове!

— Страхотно!

— Така. — Клаудия изпъна рамене и поведе Ариа към задната част на магазина. Тя бързо избра едно лилаво скиорско яке, черни скиорски панталони, подходящи ръкавици в черно и лилаво, чифт дебели скиорски чорапи и оранжеви скиорски очила с дебел ластик. Наниза очилата през главата на Ариа, а после, кискайки се, сложи едни сини.

— Секси, я?

Ариа погледна към отражението си в огледалото. Приличаше на насекомо.

— Я — съгласи се тя. След това забеляза един рафт с шутовски шапки, каквито носеха само момчетата от училищната група или учениците от класа по театрално изкуство. — Тези са по-секси.

— О, я! — отвърна Клаудия. Те хукнаха към рафта с шапките и започнаха да ги пробват, като правеха секси чупки пред огледалото. Всяка шутовска шапка, плъстена корона и шапка клоше изглеждаше по-зле от предишната.

— Усмивка! — извика Клаудия и извади айфона си, за да направи снимка на Ариа, която си беше сложила рунтава островърха шапка и оранжева ски маска, която я правеше да прилича на банков обирджия.

— Кажи зеле! — Ариа снима със своя телефон Клаудия, която беше надянала вълнена шапка с мечи уши. Невероятно, но тя успяваше дори с нея да изглежда сладка.

Те вадеха нови и нови шапки от рафта, снимаха се с дълги чорапи в ръце, с ботуши, които изглеждаха така, сякаш човек може да преброди тундрата с тях и с космати траперски шапки, които им падаха над очите. После Клаудия посочи нещо на закачалката.

— Опитай това. Ноъл ще хареса.

Ариа видя яркожълт гащеризон с подплънки на задника и се намръщи.

— Ноъл ще го хареса? С него ще изглеждам като огромен банан!

— Ще каже, че си истинско ски зайче! — настоя Клаудия.

— Но той е… жълт! — промърмори Ариа.

— Ще ви събере заедно. — Клаудия сбърчи вежди. — Какво общо имате? Какво едно и също нещо правите?

Ариа усети как косъмчетата по врата й настръхват.

— Ноъл ли ти каза това? — В съзнанието й се появи картина как те двамата седят на канапето и си споделят различни истории за гаджетата си. Може би Ноъл беше признал, че двамата с Ариа не си подхождат особено. Може би дори беше казал, че Ариа е ексцентрична, дума, която Али винаги използваше, когато казваше, че Ноъл посмъртно няма да тръгне с Ариа.

Ами ако Ноъл беше казал на Клаудия, че Ариа още не е спала с него? Би ли й признал нещо такова?

— Нищо не казва. — Клаудия прибра косата си зад ушите. — Просто се опитвам да помогна на това, което виждам! Като доктор Фил!

Ариа погледна към парцаливия чифт снегоходки, монтирани на стената. Клаудия се усмихваше толкова искрено, сякаш наистина смяташе, че й дава добър съвет. Може и да беше така. Ариа и Ноъл бяха доста различни. Тя ходеше на състезанията му по лакрос, но винаги си тръгваше някъде по средата. Никога не искаше да гледа с него най-новите филми на Джейсън Стейтъм и понякога намираше за досадни безкрайните му купони, когато техните бяха извън града. За разлика от нея Ноъл беше по-упорит: той придружаваше Ариа на поетични четения, макар да ги смяташе за нещо непоносимо. Водеше я в любимите й етно ресторанти, макар обикновено да си поръчваше ястия, които бяха най-близки до хамбургерите или пилешките хапки. Дори подкрепи Ариа в решението й да кандидатства в училището по дизайн в Роуд айлънд вместо в. „Дюк“, където той вече беше получил стипендия.

Може би Ариа не даваше достатъчно от себе си. Може би наистина не беше добра приятелка. В съзнанието й отново проблесна инцидентът в Исландия и тя затвори очи.

— Добре — съгласи се тя и взе гащеризона. — Ще го пробвам. Но ако задникът ми изглежда огромен с него, няма да го купя.

— Страхотно! — извика Клаудия.

Изведнъж тя зърна нещо в другия край на магазина и очите й се разшириха.

— Ей сега идвам — промърмори тя и се понесе към една дълга черна шуба с качулка, която изглеждаше досущ като онази, с която бе облечена. Ариа тръгна към съблекалнята, но изведнъж забеляза един айфон на рафта. На калъфчето му грееше голямо финландско знаме.

— Клаудия? — извика Ариа. Телефонът сигурно беше неин.

Но Клаудия беше твърде заета да търси шуба с нейния размер. Ариа взе телефона. Той леко пропя и я стресна. Тя чукна с пръст по екрана, за да го накара да млъкне. На екрана се появи съобщение от Таня, приятелката на Клаудия. Текстът беше на финландски, но Ариа забеляза името си в предишното съобщение от Клаудия. Ха.

Тя погледна към дъното на магазина. Клаудия беше облякла една шуба и се оглеждаше в огледалото. Ариа отново погледна към телефона. Той изведнъж натежа в ръцете й. Трябваше просто да го изключи. Приятелите не ровят из телефоните на приятелите си.

Но докато се приближаваше към съблекалнята, името й не спираше да я притеснява. Какво ли си говореха за нея? Лошо ли беше, или хубаво? Ще хвърля само едно око, реши тя. Плъзна пръст по айфона, за да го отключи. Съобщенията между Клаудия и Таня отново се появиха, безброй кутийки с думи, в които се виждаха умлаути и вътрешни тирета. Ариа огледа текстовете, забелязвайки името на Ноъл. И отново Ноъл. И отново. Но може би това си беше напълно нормално — та те живееха под един покрив. Може би Ариа също щеше да пише на приятелките си за своя домакин, ако отидеше някъде на разменни начала.

Най-накрая откри и своето име. Ариа он пейкко, беше написала Клаудия.

Пейкко? Ариа произнесе тихо думата на глас — пей-ко. Звучеше толкова сладко, като име на някой герой на Дисни. Какво ли означаваше? Весела? Лукава? Най-добрата приятелка?

Развълнувана, тя извади тефтерчето си и бързо записа думата. След миг реши да препише и изреченията, в които се споменаваше името на Ноъл. Може би Клаудия беше описвала някои смущаващи навици на Ноъл, които Ариа вече познаваше. Може да е нещо, с което двете да се шегуват: „Хей, без да искам видях, че си писала за Ноъл. Не е ли странно, че всеки следобед гледа «i-Карли»?“.

— Ариа?

Гласът беше на Клаудия. Ариа надникна през процепа на вратата на съблекалнята и я видя да стои на една-две крачки от нея.

— Ъ-ъ-ъ, здрасти — изпелтечи тя. Телефонът тежеше като граната в ръката й. Побърза да натисне бутона за скриване на съобщенията, отвори вратата на съблекалнята и го подаде на Клаудия. — Намерих го на пода. Не ми се искаше някой да стъпи върху него.

— О! — Клаудия погледна объркано Ариа, но после просто вдигна рамене и пусна телефона в джоба си. — Пробва ли костюма?

— Тъкмо ще го обличам. — Ариа затвори вратата. Погледна отражението си в огледалото, очаквайки да види изписаната на лицето й вина, но всъщност си изглеждаше както винаги — вълниста черна коса, леденосини очи и остра брадичка. Умираше от нетърпение да разбере какво означава пейкко. Може пък Клаудия да я научи на финландски и двете да го използват като таен код, когато искат да си кажат нещо тайно от типичните роузуудчани.

Тя извади своя телефон от чантата си и копира финския текст в универсалния транслатор на Яху. Малкото колелце се завъртя бавно, обработвайки резултатите. Когато най-после страницата се отвори, Ариа зяпна от изненада.

„Ноъл заслужава някоя по-добра“, гласеше английският превод на текста на Клаудия. „Той е толкова готин и секси по американски, и заслужава истинско момиче“.

„Като теб?“ — беше попитала Таня. Клаудия й отговаряше с усмихваща се, намигаща емотиконка.

Стомахът на Ариа се преобърна. Това не можеше да е истина. Програмата преводач сигурно беше объркала нещо. Тя преглътна тежко и написа:

„Ариа он пейкко“. Този път страницата се зареди още по-бавно.

— Ариа? — прозвуча гласът на Клаудия точно пред вратата на съблекалнята. — Добре ли е? Като супер ски зайче?

— Ами… — Ариа погледна стреснато към гащеризона, който висеше на закачалката в ъгъла. Беше толкова жълт, че почти я заслепи. Защо Клаудия го беше избрала за нея? Защото Ноъл щеше да го хареса… или защото с него щеше да изглежда като неоново жълт саскуоч? Защото той беше супер якият американец, който имаше нужда от подходяща приятелка, а не от мразеща ските, артистична ексцентричка?

Не трябва да мислиш така, каза си тя. Клаудия се държеше мило. Сигурно имаше някакво друго обяснение.

Но тогава се появи страничката с превода. Ариа го прочете бавно и устата й изведнъж пресъхна. Ариа е… трол.

Тя стисна здраво телефона си. Ариа он пейкко означаваше „Ариа е трол“.

— Добре ли е? — разнесе се приятелският чуруликащ глас на Клаудия.

Ариа прокара длани по лицето си и отново погледна телефона. Изведнъж той нададе силен тръбен звук и тя едва не го изпусна. На екрана се изписа: „НОВО СЪОБЩЕНИЕ ОТ НЕПОЗНАТ НОМЕР“.

Ариа усети как главата й се замайва. „Моля те, не“ — помисли си тя. Но когато отвори съобщението, пред очите й се появи точно онова, от което се страхуваше.