Не питай, не казвай

30. Тя е по-умна, отколкото изглежда

Медицинският център представляваше просто една ниска квадратна сграда, която миришеше на антисептици и сироп за кашлица. По телевизора в ъгъла вървеше някаква реклама за невероятна картофобелачка, столът, в който седеше Ариа, беше толкова удобен, че започна да й се придрямва, за което помагаше и монотонният глас на човека от Националната метеорологична служба, който се носеше от радиото. Очевидно в района очакваха нови силни валежи от сняг. Не че щяха да останат още един ден. Не и след случилото се с Клаудия.

Ариа се напрегна, за да дочуе нещо откъм стаята за прегледи — стонове от болка, агонизиращи писъци, равен сигнал от апарата за следене на сърдечния ритъм. Но стаята беше абсолютно тиха. Ерик и Кристофър Кан се бяха изпънали на дивана и четяха стари броеве на „Спортс илюстрейтид“. Ноъл крачеше напред-назад в тясното пространство и говореше по телефона с майка си.

— Да, мамо… тя просто падна, не знам… ски патрулът я прибра… сега сме в медицинския център… Надявам се, че е добре, но все още не знам със сигурност.

На Ариа й бе достатъчно да чуе думите на Ноъл, за да се почувства зле. Последните няколко часа й изглеждаха наистина сюрреалистични. След като Клаудия падна от лифта и повече не помръдна, няколко скиори се събраха около нея. След това се появи ски патрулът, който повика сноумобил със спасителна шейна. Някой коленичи до Клаудия и провери за пулс. Те викаха нещо в ухото й, но Ариа не можа да разбере, дали тя им отговаря — в този момент лифтът стигна до върха на хълма и тя слезе от гондолата.

И сега всички очакваха да разберат какви са пораженията. Очевидно ски патрулът беше успял да свести Клаудия, преди да я натоварят на шейната и да я свалят от планината, но тя изпитваше силни болки. В подножието я чакаше линейка и когато Ариа най-после успя да се спусне, плъзгайки се по задник по криещия опасности склон, всички вече бяха отишли в медицинския център. Той обаче не изглеждаше особено подходящ за лечението на травми.

Ноъл седна на пластмасовия стол до Ариа.

— Мама е откачила. Иска да дойде тук и да се погрижи за Клаудия, но аз й казах да изчака.

— Сигурно е ужасно разтревожена — промърмори Ариа и затвори списанието, което лежеше в скута й. През последните двайсет минути беше препрочитала безброй пъти едно и също изречение за това как се приготвя чийзкейк, от който да си оближеш пръстите.

Ноъл се наведе към нея.

— Какво се случи точно? Как падна Клаудия?

Ариа го погледна, изпълнена със смесица от вина и страх. Ноъл беше пристигнал на мястото няколко минути след случилото се; той не беше видял нищо. По пътя за насам не бяха в настроение за разговор, но той не спираше да хвърля изпълнени с подозрение погледи към Ариа, сякаш усещаше, че тя е направила нещо ужасно.

— Не съм съвсем сигурна. — Това беше истината — тя нямаше намерение да блъска Клаудия от лифта. Да я отблъсне от себе си, да. Но не и да я нарани.

— Да не би да сте се скарали нещо? — Ноъл я погледна в очите. — Дали тя не скочи сама?

Ариа поклати глава.

— Тя просто… се подхлъзна. Беше много странно.

Ноъл скръсти ръце и я погледна толкова проницателно, че Ариа усети как настръхва. Не й вярваше. Но какво очакваше от нея, да му разкаже истината? Как Клаудия й каза на перфектен английски, без следа от акцент: „Аз смятам да спя с гаджето ти“? Как се нахвърли върху нея с налудничав поглед в очите? Ноъл просто щеше да я обвини отново, че ревнува.

Тя се извърна настрани, страхувайки се, че ако продължи да го гледа, накрая ще му разкаже всичко — и то не само онова, което се беше случило на лифта. Всичко за А. Всичко за Ямайка. Ужасното нещо, което беше сторила и за което А. знаеше.

Но пък от друга страна може би не беше чак толкова ужасно, колкото си мислеше. Ако А. беше Али — а кой друг би могъл да бъде? — то тогава Ариа не я беше убила.

Вратата на стаята се отвори и в чакалнята се появи лекарка, облечена с бяла престилка.

— Госпожица Хууско си почива — каза тя. — Вече можете да я видите.

Всички станаха и я последваха в стаята. Лекарката дръпна една розова завеса и пред тях се появи Клаудия, която лежеше на носилка с гипсиран глезен. Русата й коса беше разпиляна върху възглавницата. Памучната й нощница подчертаваше гърдите й. Устните й бяха розови и блестящи, сякаш току-що си беше сложила червило. Дори в болницата успяваше да изглежда готова за секс.

— О, Господи, Клаудия — каза Ариа, която изпитваше угризения въпреки наперения вид на финландката. — Добре ли си?

— Боли ли? — попитаха Ноъл и момчетата, събирайки се около леглото.

— Аз добре. — Клаудия им се усмихна престорено, всички следи от перфектния й английски бяха изчезнали. — Само малко ранена.

— Тя е със счупен глезен. — Една сестра застана до леглото, за да измери кръвното й налягане. — Сравнително незначително нараняване, предвид височината, от която е паднала. За щастие се е случило близо до върха. Ако е било по средата, тогава е щяла здраво да загази.

— Да, луда работа! — Клаудия се престори, че избърсва потта от челото си. — Досега не падала от лифт! Уф!

— Какво се случи всъщност? — Ноъл приседна на ръба на леглото й.

Клаудия облиза устните си и погледна Ариа. Единственият звук в стаята беше съскането на помпичката на апарата за кръвно. Всеки мускул в тялото на Ариа се напрегна в очакване на предстоящия удар. Естествено, че Клаудия щеше да я натопи. Тя искаше да спи с Ноъл — това щеше да премахне Ариа от пътя й.

Най-накрая финландката се надигна в леглото.

— Всичко мъгла. Не помня.

— Сигурна ли си? — Ноъл се подпря на коленете си. — Струва ми се много странно, че си се подхлъзнала на лифта. Та ти караш ски от години.

Клаудия сви рамене с изморено изражение на лицето.

— Не знам — каза тя със слаб глас и притвори очи.

Ерик ощипа Ноъл по ръката.

— Пич, не я притеснявай.

— Може да е получила амнезия — обади се Кристофър.

Ариа се подпря на леглото с разтуптяно сърце. Това ли беше наистина? Беше ли изгубила Клаудия паметта си?

Лекарката дръпна завесата.

— Не я затрупвайте с въпроси, момчета. Госпожица Хууско е ударила главата си, затова ще се наложи известно време да я наблюдаваме, за да сме сигурни, че няма сътресение на мозъка. Ако се окаже, че има, ще трябва да я прехвърлим в болницата. Иначе най-вероятно ще я изпишем утре сутринта.

Всички закимаха с глави.

— Ще отида да резервирам стаите за още една нощ — подхвърли небрежно Ноъл и извади айфона си.

— О! — Ариа го погледна. — Аз не мога да остана. Обещах на татко, че ще гледам Лола.

— Добре. — Ноъл дори не вдигна поглед от телефона си. — Нещо против да се прибереш с автобуса?

Ариа зяпна изненадано. Беше се надявала, че Ноъл ще я откара до Роузууд. Не можеше ли братята му да останат с Клаудия? Не можеше ли да се върне на следващия ден и да ги прибере?

Но Ноъл не й предложи, затова Ариа се загърна в палтото си и извади телефона си, за да провери разписанието на автобусите.

— Кога мислиш, че ще се върнеш утре? — попита тя Ноъл. — Може да излезем някъде вечерта.

Ноъл рязко вдигна глава.

— Дори не знаем още дали Клаудия е наред. Мисля, че не трябва да правим каквито и да било планове, докато не стане ясно.

— Аха. — Ариа отстъпи назад. — Добре. Извинявай.

— Освен това най-вероятно през следващите няколко дни ще бъда край нея. — Ноъл погледна към спящата Клаудия. — Това е най-малкото, което мога да направя. Вероятно ще я боли много. Ще има нужда от някой, който да й помага да се придвижва наоколо.

— Р-разбира се. — Ариа се опита да преглътне сълзите си.

Следващият автобус до Филаделфия тръгваше след час. Ариа можеше да отиде директно на спирката, а Ноъл да прибере по-късно багажа й от хотела и да го докара на следващия ден у тях. Докато Ариа се отдалечаваше от леглото, нещо я накара да се обърне. Очите на Клаудия бяха отворени и тя гледаше право в нея. Устните й бяха разтеглени в тънка, победна усмивка. Умишлено бавно тя вдигна слабата си бледа ръка и показа на Ариа среден пръст.

Ариа ахна. Почувства се като залята със студен душ. Клаудия нямаше амнезия — тя помнеше ясно всичко, което се беше случило на лифта. И сега беше получила точно онова, което искаше. Ариа беше в нейната власт. Тя я държеше в ръцете си.

Точно като А.