Не питай, не казвай

3. Поредният политик и идеалното му семейство

В събота вечерта Хана Мерин и приятелят й Майк Монтгомъри седяха в някогашния остъклен склад в центъра на Холис, който бе превърнат във фотографско студио. По високия таван на промишлената сграда бяха окачени ярки прожектори, множество камери и няколко различни платнени екрана — със син фон, есенен пейзаж и екран с развяващото се американско знаме, което според Хана бе изключително безвкусно.

Баща й Том Мерин стоеше сред групата си политически съветници, поправяше вратовръзката си и повтаряше репликите си. Той възнамеряваше да се кандидатира за американския Сенат на изборите през ноември и днес трябваше да заснеме първата си политическа реклама, която трябваше да покаже на Пенсилвания сенаторското му излъчване. До него стоеше новата му съпруга Изабел, която побутваше бухналата си кестенява коса и приглаждаше официалния си червен костюм, подчертаващ вида й на жена на политик — особено с подплънките си, гадост — и оглеждаше оранжевеещата си кожа в малко огледалце „Шанел“.

— Уф — прошепна Хана на Майк, който нагъваше поредния сандвич от шведската маса. — Защо някой не посъветва Изабел да се откаже от изкуствения тен? Честно, прилича на умпа-лумпа!

Майк се изкиска и стисна ръката й, когато доведената й сестра Кейт премина край тях. За нещастие Кейт изобщо не приличаше на майка си — тя изглеждаше така, сякаш бе прекарала деня си в козметичния салон, където бе освежила цвета на косата си, беше си сложила изкуствени мигли и си беше избелила зъбите, така че да изглежда перфектно за рекламата на баща си. Втори баща, не че Кейт правеше някаква разлика. Не че това имаше значение и за бащата на Хана.

Изведнъж, сякаш усетила гадните мисли на Хана, Кейт се обърна наперено.

— Няма да е зле да помогнете малко. Има толкова много неща за вършене.

Хана отпи апатично глътка от кутийката си с диетична кола, която бе измъкнала от хладилника. Кейт се беше самоназначила за мини асистент на баща си и се държеше като някой стажант от „Западното крило“.

— Какво, например?

— Например можеш да ми помогнеш да си отрепетирам репликите — предложи Кейт с началнически глас. Тя вонеше на смокиновия лосион за тяло на Джо Малоун, който според Хана миришеше на мухлясала синя слива. — Имам три реплики в рекламата и искам да звуча перфектно.

— Имаш реплики? — попита изненадано Хана и прехапа език. Кейт очакваше да чуе точно това.

Както беше предположила, очите на Кейт се изпълниха с престорено съчувствие.

— О, Хана, нима ти нямаш никакви? Чудя се защо ли? — Тя им обърна гръб и тръгна към снимачната площадка. Бедрата й се полюляваха. Вързаната на опашка лъскава коса подскачаше насам-натам. Устните й несъмнено бяха разтеглени в тържествуваща усмивка.

Трепереща от гняв, Хана грабна шепа чипс от купата и го натъпка в устата си. Беше с лук и сметана, не точно любимият й, но в този момент не й пукаше. Хана бе започнала война с доведената си сестра от мига, в който Кейт отново влезе в живота й и се превърна в едно от най-популярните момичета на „Роузууд дей“. Най-добрите й приятелки продължаваха да бъдат Наоми Циглър и Райли Улфи, две кучки, които имаха зъб на Хана от момента, в който Али/Кортни ги беше зарязала в началото на шести клас. Когато Хана отново се събра със старите си приятелки, популярността на Кейт вече не я притесняваше толкова много, но след като Спенсър, Ариа, Емили и тя вече не си говореха, Хана просто не можеше да не се дразни на Кейт.

— Не й обръщай внимание — докосна я Майк по ръката. — Тя изглежда така, сякаш си е натикала американското знаме отзад.

— Благодаря — отвърна с равен глас Хана, но думите му не я успокоиха кой знае колко.

Днес тя просто се чувстваше… унила. Ненужна. Тук имаше място само за една блестяща дъщеря и това бе момичето, което бе получило цели три реплики в рекламата.

В този момент телефонът на Майк изпиука.

— Есемес от Ариа — промърмори той, пишейки бързо отговор. — Искаш ли да я поздравя?

Хана се извърна настрани, без да каже нищо. След Ямайка Ариа и Хана се опитаха да си останат приятелки и да отидат заедно в Исландия, защото Ноъл вече беше купил билети. Но в края на лятото между тях се бяха натрупали твърде много неприятни спомени и тайни. Напоследък Хана се опитваше въобще да не мисли за старите си приятелки. Така беше по-лесно.

Някакъв дребен тип с кръгли очилца, розова раирана риза и сиви панталони запляска с ръце и стресна Хана и Майк.

— И така, Том, готови сме за теб. — Това беше Джеремая, основният съветник на господин Мерин в кампанията му — или както Хана обичаше да го нарича, неговото „кученце“. Джеремая се движеше неотлъчно до баща й и вършеше всичко необходимо. Всеки път, когато го видеше, Хана се изкушаваше да извика „къш, къш“.

Джеремая се засуети наоколо, нагласи бащата на Хана в центъра на синия екран.

— Сега ще ви запишем как казвате, че сте бъдещето на Пенсилвания — каза той с момичешки носов глас. Когато навеждаше глава, Хана виждаше нарастващото оплешивяващо петно на темето му. — Не забравяйте да опишете всички обществени дела, с които сте се занимавали досега. И не пропускайте да споменете обещанието си да сложите край на пиенето на тийнейджърите.

— Определено — отвърна господин Мерин с президентски тон.

Хана и Майк се спогледаха и се опитаха да потиснат смеха си. Най-забавното беше, че господин Мерин бе обявил за своя основна цел да сложи край на пиенето на тийнейджърите. Защо не си беше избрал нещо, което нямаше да има такова директно влияние върху живота на Хана? Като Дарфур, например? По-добри условия за работниците в „Уол март“? Колко забавен щеше да е един купон без пиячка?

Господин Мерин изговори репликите си със сериозен, предизвикващ доверие глас, който внушаваше на хората посланието „гласувайте за мен“. Изабел и Кейт се хилеха и се издуваха от гордост, от което на Хана й се повдигаше. Майк показа мнението си за рекламата, като се оригна шумно по време на една от сесиите, за което получи възторжен поглед от Хана.

След това Джеремая отведе господин Мерин пред екрана с американското знаме.

— Сега да заснемем семейния сегмент. Ще го залепим към края на рекламата — всички ще видят, че сте истински семеен човек. И какво прекрасно семейство имате. — Той намигна на Изабел и Кейт, които захихикаха с престорена скромност.

„Семеен човек — друг път“ — помисли си Хана. Странно как никой не споменаваше, че Том Мерин е разведен, преместил се е да живее в Мериленд и цели три години бе забравил за предишната си жена и дъщеря. Странно как всички бяха забравили, че предишната година баща й се беше нанесъл заедно с Кейт и Изабел в къщата на Хана и едва не съсипа живота й. Слава Богу, майка й се върна от Сингапур и ги изрита от дома си. Те се преместиха в къща в Девън, която не можеше да стъпи и на малкия пръст на готината къща на Хана. Но присъствието им все още се усещаше: когато вървеше по коридора или сядаше върху дивана, Хана продължаваше да надушва миризмата от парфюма на Кейт.

— Добре, семейство! — Режисьорът, дългокос испанец на име Серхио, светна прожекторите. — Всички да застанат до знамето! Преговорете репликите си!

Кейт и Изабел послушно тръгнаха към прожекторите и застанаха до господин Мерин. Майк смушка Хана.

— Отивай!

Хана се поколеба. Не че не искаше да застане пред камерата — винаги си беше представяла, че става известна водеща или модел, — но не искаше да участва в рекламата заедно с доведената си сестра и да се преструва, че са едно голямо, щастливо семейство.

Майк отново я смушка.

— Хана, отивай!

— Добре — изръмжа тя, стана от стола и тръгна към снимачната площадка.

Няколко от асистент-режисьорите се обърнаха и я погледнаха объркано.

— Коя си ти? — попита Серхио с гласа на пушещата наргиле гъсеница от „Алиса в страната на чудесата“.

Хана се засмя неловко.

— Ами аз съм Хана Мерин, биологичната дъщеря на Том.

Серхио се почеса по рошавата глава.

— Единствените членове на семейството в списъка ми са Изабел и Кейт Рандъл.

Настъпи продължително мълчание. Няколко от асистентите се спогледаха смутено. Кейт се ухили още по-широко.

— Татко? — обърна се Хана към баща си. — Какво става тук?

Господин Мерин посегна смутено към микрофона, който един от асистентите беше прикачил под сакото му.

— Ами, Хана, просто… — Той се извърна и изгледа асистента си.

Джеремая се приближи до нея и я погледна раздразнено.

— Хана, ние предпочитаме просто да гледаш.

Ние?

— Защо? — попита тя с изтънял гласец.

— Просто се опитваме да ти спестим срещите с любопитните журналисти — обясни господин Мерин с нежен глас. — Ти преживя много през последната година. Не знаех, че искаш да привлечеш допълнително вниманието към себе си.

Или пък самият той не искаше да привлича вниманието към нея. Хана присви очи, осъзнавайки, че баща й се притеснява от грешките, които бе допуснала в миналото. Как я бяха хванали да краде в „Тифани“ и как бе задигнала и блъснала колата на гаджето си Шон Ейкърд. Как втората А. — истинската Али — беше изпратила Хана в „Убежището“, психиатрична клиника за проблемни тийнейджъри. И, черешката на тортата, как някои хора наистина вярваха, че Хана и приятелките й бяха убили Али — тяхната Али, момичето, което бе изчезнало в седми клас.

Както и случилото се в Ямайка, не че господин Мерин знаеше за това. А и никой нямаше да разбере за него — никога.

Хана отстъпи назад с усещането, че подът се проваля под краката й. Баща й не искаше да я свързва с кампанията си. Тя не се вписваше в семейния портрет. Тя беше предишната му дъщеря, прокудената, скандалното момиче, което той предпочиташе да забрави. Внезапно си спомни едно стара бележка от А.: Дори татко не те обича вече!

Хана се врътна на токчетата си и тръгна обратно към Майк. Майната им. И без това не искаше да участва в тъпата реклама на баща си. Замесените в политиката хора имат грозни прически, изкуствени усмивки и ужасно чувство за мода — с изключение на Кенеди, разбира се, но те бяха изключението, което потвърждава правилото.

— Да вървим — изръмжа тя и грабна чантата си от стола.

— Но, Хана… — Майк ококори сините си очи.

— Да се махаме оттук.

— Хана, почакай — извика баща й.

„Не спирай да вървиш — каза си Хана. — Нека види какво изпуска. Никога повече не му проговаряй“.

Баща й отново я извика по име.

— Върни се — каза той с натежал от вина глас. — Има място за всички ни. Дори ще ти дадат няколко реплики, ако поискаш. Може да вземеш някои от репликите на Кейт.

— Какво? — изпищя Кейт, но някой й изшътка.

Хана се обърна и видя умолителния поглед на баща си. След минутка колебание тя подаде чантата си на Майк и тръгна към него.

— Том, според мен това не е добра идея — предупреди го Джеремая, но господин Мерин просто го игнорира. Когато Хана застана под прожекторите, той й се усмихна широко, но тя не отвърна на усмивката му. Чувстваше се като смотаното хлапе, с което всички бяха принудени да играят през междучасието по заповед на учителката. Баща й я беше извикал обратно само защото отсъствието й щеше да го накара да изглежда като пълен задник.

Серхио набързо преговори репликите със семейството, разпределяйки думичките на Кейт между двете дъщери. Когато камерата се обърна към Хана, тя си пое дълбоко дъх, прогони негативизма си и се сля с героинята си.

— Пенсилвания има нужда от силен лидер, който да работи за вас — каза тя, опитвайки се да прозвучи естествено. Серхио снимаше дубъл след дубъл, докато устните на Хана не я заболяха от непрекъснатото усмихване. Час по-късно всичко бе готово.

Щом прожекторите угаснаха и Серхио обяви край на снимките, Хана изтича при Майк.

— Да се махаме оттук.

— Беше много добра, Хан — каза Майк, скачайки от стола.

— Прав е — разнесе се втори глас.

Хана се обърна. На няколко крачки от нея стоеше един от асистентите на Серхио, стиснал два куфара с оборудване. Сигурно беше само няколко години по-голям от Хана. Косата му беше артистично разрешена, беше облечен с тесни дънки, изтъркано кожено яке и си беше сложил авиаторски очила, които носеше вдигнати на главата си. Светлокафявите му очи одобрително огледаха Хана от глава до пети.

— Пълно спокойствие — добави той. — С внушаващо респект държание. Напълно засенчи другото момиче.

— Ъ-ъ-ъ, благодаря. — Хана и Майк размениха подозрителни погледи. Дали комплиментите към клиентите влизаха в задълженията на този тип?

Мъжът порови в джоба си и й подаде визитната си картичка.

— Наистина си страхотна. Ако пожелаеш, можеш да станеш модел от висша класа. — Той посочи визитката си. — С удоволствие бих те снимал за портфолиото си. Дори мога да ти помогна да избереш някои снимки, които да изпратиш на агентите. Обади ми се, ако представлява интерес за теб.

Той вдигна отново куфарите и излезе от студиото, пошляпвайки тихо с маратонките си по прашния дървен под. Хана погледна към визитката, която й беше дал. Патрик Лейк, фотограф. На гърба й беше написан телефонен номер, уебсайт и страница във Фейсбук.

Вратата на студиото се затръшна. Останалите хора от екипа събираха оборудването си. Джеремая отвори малкия портфейл, който съдържаше бюджета за дребни разходи за кампанията на господин Мерин и подаде на Серхио пачка банкноти. Хана повъртя в ръце визитката на Патрик Лейк и изведнъж се почувства по-добре. Когато вдигна глава, видя че Кейт я гледа с набърчени вежди и свити устни. Очевидно беше чула разговора между Хана и Патрик.

„Как се чувстваш сега, кучко?“ — помисли си замаяно Хана и пъхна визитката в джоба си. Може и да не беше спечелила битката за татко, но все още имаше шанса да спечели войната на красавиците.