Не питай, не казвай

Благодарности

Първо искам да призная колко съм развълнувана, че сагата „Малки сладки лъжкини“ продължава. Веднага, щом написах първите изречения от тази книга, аз се почувствах толкова… добре, толкова развълнувана и поласкана, че отново съм допусната до обърканите животи на Спенсър, Ариа, Емили и Хана. И както винаги дължа огромни благодарности на прекрасните, умни хора, които ми помогнаха да сътворя новата мрежа от лъжи и заплахи за нашите лъжкини: Лес Моргенстерн, Джош Банк, Сара Шандлър и Дейни Дейвис от „Алой“. За мен беше истинско удоволствие да работя с вас по тази поредица — истина е, че всеки път, когато се съберем заедно, се случва нещо вълшебно.

Освен това огромни благодарности на невероятните хора в другия край на страната, които превърнаха „Малки сладки лъжкини“ в огромен успех и на малкия екран — по-точно Марлийн Кинг, Оливър Голдстик, Боб Ливай и Лида Кокрън-Нийлън; великолепните актриси Люси Хейл, Ашли Бенсън, Троян Белисарио и Шей Мичъл, както и всички останали от екипа; на отличните сценаристи, които вникнаха толкова пълно в поредицата и успяха да й предадат свое закачливо, страховито и вълнуващо различно развитие; както и на всички останали, които работят по проекта, дори и в най-малките роли. Искам да благодаря и на Фарин Джейкъбс и Кери Съдърланд от „Харпър Тийн“, които винаги са имали невероятен усет (и добри спомени) за поредицата, както и на Кристин Маранг и Алисън Ливайн от „Алой“ за невероятната работа по всичко свързано с Лъжкините в интернет — включително поддържането на свежия, забавен и интересен блог! Огромно благодаря на Анди Макникъл и Дженифър Рудолф-Уолш от „Уилям Морис“ за реализирането на „Малки сладки лъжкини“ 9–12. Сигурно забравям страшно много хора — списъкът продължава да расте!

Както обикновено, изпращам цялата си любов на моето семейство и съпруга ми Джоъл, който винаги е до мен с някой юридически съвет. Но най-вече искам да посветя тази книга на всички читатели на поредицата, от най-първите момичета, които решаха да дадат шанс на „Малки сладки лъжкини“ след първото ми представяне на книгата в „Карли палас“, Ню Йорк, до многото фенове, с които се срещнах, изнемогваща от горещината във Форт Майерс, Флорида, и прекрасните момичета и библиотекари в Еврейската библиотека в Монреал, на всички, дошли на междинните събития, както и на читателите, с които общувам в Туитър и Фейсбук, чатовете и скайп. Без вашия неугасващ ентусиазъм и любов към поредицата „Не питай, не казвай!“ нямаше да съществува. Ценя всеки един от вас повече, отколкото бих могла да го изразя с думи.