Не питай, не казвай

20. Нищо не може да се сравни със свежия планински въздух

Рейндж роувърът на семейство Кан, оборудван с вериги за сняг и натоварен със ски, спря на площадката пред вила „Козодой“ в планината Ленапе. Към колата се втурнаха няколко пикола и валета, облечени в дебели якета, и започнаха да разтоварват багажа. Ноъл и двамата му по-големи братя Ерик и Кристофър изскочиха навън да се поразтъпчат. Ариа ги последва, като едва не се подхлъзна на заледения асфалт. Ехо, някой тук да е чувал за сол?

Последна, но не на последно място, като облечена в кожи принцеса, от колата слезе Клаудия. Нослето й беше зачервено от студа и задничето й изглеждаше апетитно закръглено от ластичните дънки. Пиколатата се обърнаха към нея и я зяпнаха.

— Имате ли нужда от помощ? — изрекоха те в унисон. — Нещо, което да отнесем вътре?

— Колко сте мили! — пропя Клаудия и устните й се разтегнаха в победоносна усмивка, от която на Ариа й се повдигна.

Тя се обърна към Ноъл.

— Можем ли да влизаме вече? Направо замръзвам. — Цифровото табло над входа отчиташе два градуса по Фаренхайт.

Ноъл се засмя.

— Това е нищо — почакай само да се изкачим в планината!

— Няма да усещаш студ, когато хиихто! — каза й Клаудия с развълнуван глас. Ариа вече знаеше, че хиихто е финландската дума за ски. Защо Клаудия не го каза на английски? Въобще не беше трудно. Три кратки букви. Ски. Фасулска работа.

Ариа се усмихна студено на Клаудия и се извърна настрани, чувствайки се скована и наострена като ледените шушулки, които висяха от ръба на покрива. Това бе последното място, където искаше да отиде, но беше ужасена от перспективата за онова, което би се случило, ако изпусне Ноъл от погледа си. Клаудия щеше да се нахвърли върху него — и как би могъл да й устои? Все пак настоящата му приятелка беше просто един пейкко.

— Ариа?

Тя примигна и се огледа. Ноъл беше застанал до вратата на хижата. Братята Кан и Клаудия вече бяха влезли вътре.

Тя ги последва в обширното фоайе. Стените му бяха облицовани с дъбови панели и залата приличаше на грамадна сауна. Въздухът миришеше на канела и горещ шоколад, наоколо щъкаха хора с тежки скиорски боти, плетени шапки и топли ръкавици. Гостите бяха насядали на кафявите кожени дивани и се топлеха край камината. До големия панорамен прозорец с изглед към планинските склонове дремеше жълт лабрадор със завързано на врата му червено шалче.

— Суперско — промърмори Кристофър, приближавайки се до прозореца. Той беше с три години по-голям от Ноъл и Ариа и се беше прибрал от Колумбия за ваканцията. Имаше същите изсечени, красиви черти на лицето, но в него имаше нещо грубо, не толкова привлекателно.

— Снегът е перфектен — промърмори Ерик. И Ерик беше по-голям от Ноъл, с две години, и учеше в Холис, но за него това беше просто формалност. Истинската му цел беше да стане ски безделник в Монтана и инструктор по сърф в Барбадос.

— Махтава! — изчурулика Клаудия, която също гледаше през прозореца. Каквото и да означаваше това.

Ариа погледна към пейзажа. Планината като че ли се издигаше под ъгъл от деветдесет градуса. Скиорите се спускаха по склона на зигзаг. Когато едно момче падна, във въздуха се вдигна облак снежен прах. Ариа усети, че се изморява дори само от гледането им. Тя се обърна към спящото куче в ъгъла. Щастливец.

Семейство Кан се регистрираха и администраторът им подаде пет ключа, по един за всеки от тях — слава богу, че Ариа и Клаудия нямаше да бъдат в една стая. Щом Ариа се озова в стаята си, в която имаше гигантско легло, отрупано с възглавници, миниатюрна кухня и прозорец с изглед към ски пистите, тя се просна на леглото и затвори очи.

Есемесът на А. се беше набил в главата й като досадна песен. А. сигурно я беше видял как чете айфона на Клаудия. Но как? Да не би да се беше скрил зад рафтовете със скиорски костюми? Или я беше шпионирал през охранителните камери на магазина?

Ариа знаеше много добре, че написаното е истина — Ноъл наистина си падаше по блондинки. Той беше обичал Али — и определено беше забелязал Табита. Дори след като се прибраха от Ямайка, продължаваше да я споменава, подхвърляйки неща като: „Хей, онова русо момиче не ти ли напомня за някого? В нея има нещо, което не можах съвсем да уловя“.

Но макар да задаваше много въпроси, той не подозираше нищо. Никой не подозираше.

Досега.

На вратата се почука. Ариа скочи от леглото с опънати нерви.

— Д-да?

— Аз съм — обади се Ноъл. — Може ли да вляза?

Ариа отключи вратата. Ноъл тикна в лицето й голяма кошница с тигрови лилии, кафе и снаксове.

— За теб!

— Благодаря! — извика Ариа. Кошничката имаше дори плюшено прасенце, което й напомни за любимата й животинка Пигтуния. Но после изведнъж се вцепени. Нали момчетата поднасяха цветя на приятелките си само когато се чувстваха виновни? — Какъв е поводът? — попита тя.

— Видях я в магазина за сувенири и се сетих за теб. — Ноъл остави кошничката на телевизионния шкаф и я прегърна. Ухаеше на балсама за лице, който Ариа му беше купила за Свети Валентин. — Виж, знам, че не си падаш по карането на ски, но се радвам, че дойде. Това пътуване нямаше да е същото без теб.

Гласът му звучеше толкова искрено, че подозрителността на Ариа се разсея. Клаудия и А. направо я бяха подлудили.

— И аз се радвам, че дойдох — призна тя. — Това място е прекрасно.

— Ти си прекрасна. — Ноъл я придърпа към леглото. Започнаха да се целуват, първо колебливо, а след това все по-страстно. Ноъл издърпа блузата на Ариа през главата й и тя направи същото с неговата. Те притиснаха голите си гърди, усещайки топлината на телата си.

— М-м-м — измърка Ноъл.

Двамата застинаха за момент, после Ариа докосна талията на Ноъл и разкопча колана му. Той си пое дълбоко дъх, очевидно изненадан. След това Ариа разкопча дънките му и ги издърпа надолу. Погледна мускулестите му крака и се усмихна. Той носеше боксерките с щампи на златисти ретривъри, които му беше купила от „Джей Крю“.

След миг посегна към копчето на своите дънки. Ноъл хвана ръката й и я погледна с широко отворени очи.

— Сигурна ли си?

Ариа огледа малката стая, от телевизора с плосък екран до кофичката с шампанско в ъгъла и диванчето до прозореца. Сега, когато се намираха на непознат терен, задръжките й като че ли бяха паднали. Или просто искаше да докаже на Ноъл какво означава той за нея. Това може би бе единственият начин да го задържи за себе си.

— Сигурна съм — прошепна.

Ноъл издърпа дънките от краката й. Двамата се притиснаха един до друг, почти напълно разсъблечени, и устните им се сляха в целувка. Сърцето й подскачаше като полудяло. Наистина искаше да го направи. Време беше. Когато Ноъл се озова върху нея, тя го целуна страстно.

Чук-чук-чук.

И двамата замръзнаха, ококорили очи. След миг тишина се разнесе ново почукване.

— Ехо? — изчурулика Клаудия. — Ариа? Ноъл? Там ли сте?

Ариа потрепна.

— Не може да бъде.

— Ноъл? — Гласът на Клаудия звучеше приглушено. — Хайде! Време е за хиихто!

— Може би ако не й отговорим, тя ще си отиде — прошепна Ноъл и погали с пръст ключицата на Ариа.

Но чукането продължи.

— Ноъл! — извика закачливо Клаудия. — Знам, че си там! Трябва да хиихто!

Най-накрая Ноъл изпъшка, грабна дънките си от пода и бързо започна да ги обува.

— Добре — извика той. — Идваме.

— О, супер! — рече Клаудия от другата страна на вратата.

Ариа погледна изненадано Ноъл.

— Какво? — попита той, нахлул до коляно единия си крачол.

Ариа беше толкова ядосана, че в първия момент не успя да каже нищо.

— Ние правехме нещо. Наистина ли смяташ да се откажеш заради нея?

Лицето му омекна.

— Довечера ще имаме достатъчно време насаме, тогава никой няма да ни притеснява. А и Клаудия е права — след два часа спират лифтовете. Трябва да извадим нашите хиихто. Готова ли си за първия си урок по ски с нея?

— Всъщност не съм. — Ариа се извърна и притисна възглавницата към гърдите си. Гневът пулсираше в гърдите й като второ сърце. — Не искам да ме учи на каквото и да било!

Ноъл седна отново на леглото и пружините му изскърцаха.

— Мислех си, че сте приятелки. Клаудия те обожава!

Ариа се засмя горчиво.

— Силно се съмнявам в това.

— Какво искаш да кажеш?

Ноъл я гледаше с озадачено изражение на лицето. Ариа си мислеше за написаното от Клаудия. Трябваше ли да му каже… или това щеше да я накара да изглежда като някоя психопатка?

— Просто не й вярвам — каза Ариа. — Виждам как те гледа.

Лицето му се смръщи.

— Не говори така, Ариа. Хиляди пъти съм ти казвал, че няма повод да ревнуваш.

— Не ревнувам. Това си е чистата истина.

Ноъл навлече пуловера си през глава и обу ботушите си.

— Хайде. — Той й подаде ръка, но в гласа му се усети хлад.

Ариа се облече неохотно и го последва навън — имаше ли друг избор? Клаудия ги чакаше, седнала в креслото от другата страна на коридора, облечена с тесни скиорски панталони, бяло скиорско яке с розови ленти и съответните розови шапка и ръкавици. Щом видя Ноъл, тя скочи и го хвана за ръката.

— Готов ли за хиихто?

— Абсолютно — отвърна весело Ноъл. После смушка Ариа. — И двамата сме готови.

Клаудия стрелна Ариа с поглед. Цветът на ирисите й се промени от тъмносиньо в мастилено, отровно черно.

— Добре — каза тя с вледеняващ тон. По лицето й пробяга изражение, което Ариа не можа веднага да разгадае.

Но когато Клаудия се обърна, премина през фоайето и бързо скочи на седалката на лифта, без да я покани, Ариа веднага схвана посланието. Клаудия беше чула всичко, което Ариа бе казала на Ноъл в стаята. И изражението на лицето й казваше: Това е война.