Не питай, не казвай

15. Хана Мерин, модел за подражание

— Така. Моля всички да заемат местата си! — Джеремая сновеше из задната стаичка на предизборния щаб на господин Мерин, голям офис в луксозна сграда, в която се помещаваше и кабинетът на пластичен хирург, офисът на престижна компания за интериорен дизайн и няколко лекари психиатри. Очилата му бяха килнати накриво, а под очите му се забелязваха тъмни торбички. Хана си помисли, че Джеремая определено се нуждае от един продължителен ден в спа салона.

Тя се опитваше да избягва сблъсъците с членовете на екипа, консултантите и водачите на групи, които се стичаха в стаята. Беше сряда вечерта и всички се бяха събрали, за да видят окончателния вариант на рекламата на баща й.

Асансьорът прозвъня, а и Изабел и Кейт влязоха, ухилени до уши, с блестящи коси. Изабел изглеждаше оранжева и абсурдна както винаги, но Кейт беше свежа и красива в кораловата си вълнена рокля „Рейчъл Пали“ и черни обувки „Кейт Спейд“ на платформа. Щом зърна Хана, тя й се усмихна самодоволно.

— Здрасти, Хана! Вълнуваш ли се от крайния резултат?

Хана погледна с пренебрежение към Кейт и нейния сладникав ентусиазъм. Да, да, да, Кейт щеше да бъде звездата на политическата реклама. Няколко дни по-рано това сигурно щеше да я жегне, но сега не й пукаше.

— Ами, да. — Хана извади копринения шал, който си беше купила следобед от „Отър“, любимия й бутик, и го уви около раменете си. Всички модели на „Фул фронтал фешън“ носеха прозрачни шалове зад кулисите. — Всяка експонация е добре дошла за кариерата ми на модел.

Усмивката на Кейт се стопи.

— Каква кариера?

— О, не знаеш ли? Един фотограф ме откри по време на заснемането на рекламата — отвърна небрежно Хана, сякаш това бе нещо съвсем обикновено. — Направихме фотосесия във Филаделфия. Висша мода. Той веднага ще изпрати портфолиото ми на няколко агенции в Ню Йорк. Има много връзки.

Очите на Кейт зашариха насам-натам и бузите й пламнаха. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се взриви.

— О! — каза най-накрая тя. — Ами, успех. — След което се отдалечи вцепенено. Бинго.

На вратата се появи бащата на Хана и всички заръкопляскаха. Той застана пред тях и вдигна ръце, за да ги успокои.

— Благодаря ви, че дойдохте! С нетърпение очаквам да видите рекламата! Но нека първо ви представя някои хора, които помогнаха при създаването й…

След което започна да благодари на около един милион души, от видео монтажниците до стилиста му и жената, която чистеше офиса. Хана се огледа с надеждата, че Патрик ще бъде тук, но Серхио бе единственият представител на фотографите. През последните двайсет и четири часа чувствата й към Патрик бяха разцъфнали: тя му беше изпратила няколко есемеса от училище и той веднага й беше отговорил, че снимките й са красиви като самата нея. Тя вече си представяше как те двамата ще превземат Ню Йорк с щурм, предприемчивият моден фотограф и приятелката му супермодел.

Бащата на Хана даде думата на Джеремая, който скромно се поклони. После изнесе прочувствена серенада, в която благодареше на Изабел за това, че през цялото време е била до него. Тя стоеше и се усмихваше блажено с насълзени очи. През полата й прозираше ластичният й колан.

Светлината угасна и екранът на телевизора проблесна. Господин Мерин стоеше пред съдебната палата в Роузууд, изглеждайки шикозно със синия си костюм, вратовръзка на червени и бели райета и игла с формата на американското знаме на ревера. Последваха снимки, на които разговаряше с граждани, ръкуваше се с тях, оглеждаше строителни площадки и разговаряше с ученици в клас за опасностите от употребата на алкохол. Всичко това беше озвучено с вдъхновяваща оркестрова музика и говорителят уверено настояваше, че Том Мерин е правилният избор за Пенсилвания. Дрън-дрън.

Последва семейната сцена пред развяващото се знаме. Хана изненадано се наведе напред, когато собственият й образ се появи на екрана. Камерата дори се задържа известно време върху нея. Да не би някой да беше объркал нещо? Или това не беше окончателният вариант?

След това обективът се насочи към Кейт, която издекламира на висок глас репликите си, сякаш рецитираше клетвата за вярност пред знамето на Съединените щати. После на екрана се появи лицето на Хана, която гледаше право в обектива с проблясващи очи и трапчинка на бузата. Тя се държеше естествено и уравновесено. Нямаше двойна гуша. Зъбите й не бяха криви. Косата й имаше красив меден оттенък, а не беше противно кафява. Няколко души от публиката се обърнаха към нея и й се усмихнаха широко.

Рекламата завърши с логото на Том Мерин, заемащо целия екран. Когато екранът потъмня, всички започнаха да ръкопляскат. Няколко души се приближиха до баща й и го потупаха по гърба. Чу се изпукването от отварянето на бутилка шампанско и единият от помощниците на баща й започна да разлива питието в чаши. Останалите започнаха да пишат есемеси на блекбъритата си.

— Изненадана ли си, Хана?

Хана подскочи и се огледа. До стола й стоеше Джеремая, навел острия си нос към нея.

— Да, но приятно — призна си тя.

— Ами, решението не беше мое — рече високомерно Джеремая. — Да речем, че гласовете „за“ бяха повече.

Две жени, които Хана не познаваше, се появиха иззад него и я потупаха по раменете. И двете носеха официални костюми и черни обувки на токчета.

— Ето те и теб! — изграчи едната от тях в лицето на Хана. Дъхът й миришеше на бонбонки „Тик-так“ с канела. — Здравей, Хана, аз съм Полин Уейс от „Уейс консулт“.

— Аз съм Триша Маклийн от „Райт фокус труп“. Толкова се радвам да се запозная с теб. — Другата жена тикна визитката си в ръката на Хана.

— З-здрасти? — Хана ги погледна развълнувано.

— Ние ръководим групите за проучване на общественото мнение — обясни Полин. Тя имаше грозни зъби и голяма синкава бенка на бузата. — Хората направо са влюбени в теб! Ти се котираш страхотно сред потенциалните избиратели на Том!

— Ти си свежа и естествена — продължи Триша. Тя беше поне с десет сантиметра по-ниска от Полин и закръглена като топка за боулинг. — Досега снимала ли си се за телевизията?

Хана примигна.

— Ами, малко. — Микрофоните, които тикаха в лицето й по време на процеса за убийството на Иън брояха ли се? Ами репортерите, които буквално спяха на стълбите пред входната им врата, когато пресата заклейми Хана и нейните приятелки като Малките сладки лъжкини?

— Хората те разпознават като една от тях — каза Триша. — Ти веднага привличаш вниманието им, което е страхотно за един кандидат.

— Всички ти съчувстват за онова, което преживя през последната година, Хана! — пропя Полин. — Ти привличаш емоционалния вот.

Хана впери поглед в двете консултантки.

— Ами какво казват за… грешките ми? — попита тя, поглеждайки Джеремая, който слухтеше до тях.

— Казват, че точно те те правят по-земна. — Триша млъкна за миг и прегледа листите в бележника си. Тя започна да чете направо от него. — „Всички сме имали случки в миналото ни, с които не се гордеем и целта е да се поучим от тях и да станем по-добри личности“.

— Обществото те смята за разкаяна и скромна — додаде Полин. — Това влияе особено добре на кампанията на баща ти против употребата на алкохол от малолетни — ти си идеалният пример какво не трябва да се прави. Обмисляме дори да организираме срещи с избиратели, на които да говориш в подкрепа на кампанията!

— Леле. — Хана се отпусна назад в стола си. Пример! Срещи с избиратели? Сериозно ли говореха?

Бащата на Хана изникна отнякъде.

— Явно са ти казали новините. — Той я прегърна през раменете и веднага проблеснаха няколко светкавици на фотоапарати. — Страхотно е, нали? Оказва се, че ти си ценна придобивка за екипа ми!

Той отново я притисна към себе си. Хана се ухили налудничаво, чувствайки се като в извънтелесно преживяване. Баща й наистина ли й казваше тези неща? Наистина ли се радваше, че му е дъщеря?

— Ъ-ъ-ъ… татко?

Кейт стоеше притеснена зад двете жени.

— Ами моите реплики? Казаха ли нещо за тях?

Усмивките на Полин и Триша увехнаха.

— А. Да.

Те се спогледаха нервно. Най-накрая Триша заговори.

— Хората те смятат за малко… вдървена. Не те приемат толкова положително, скъпа.

— С някой добър медиен инструктор ще се научиш да се чувстваш по-удобно пред камерата — додаде Полин.

— Но аз се чувствам удобно пред камерата! — проплака Кейт. — Нали, татко?

Всички започнаха да хапят нервно устни и избягваха да я гледат, включително бащата на Хана.

— Защо всички харесват нея? — Кейт посочи с пръст Хана. — Тя открадна колата на един човек! Обвиниха я, че е убила най-добрата си приятелка!

— Да, но тя не я е убила — скара й се баща й. Хана за пръв път го чуваше да държи такъв тон на Кейт. — Скъпа, няма нищо лошо в това човек да има нужда от медиен инструктор. Сигурен съм, че след няколко упражнения ще се представиш отлично.

Беше толкова възхитително, че думите не стигаха да го опише. Кейт рязко затвори уста и ядосано се отдалечи. Хана се накани да подхвърли някоя подигравателна реплика — как би могла да устои? — когато телефонът й изпиука. Усмихна се извинително на жените от групите за социологически проучвания.

— Извинете ме.

Тя излезе от конферентната стая и отиде в офиса на баща си, в който имаше масивно дъбово бюро, сива каса и черна дъска, обсипана с бележки, кампанийни стикери и флаери. Може би това беше съобщение от Патрик, който иска да я уведоми, че портфолиото й е готово. А може би беше от възхитената публика, която бързаше да покаже любовта си към нея.

Вместо това съобщението се оказа от неизвестен подател. Хана усети как кръвта й се вледенява. Не може всичко да започва от начало. Не и точно сега.