Оцеляване

Глава 21

Библиотеката в Мисула представляваше относително безлична тухлена постройка в центъра на града. Марк се допита до служителя в заемната и се отправи към секцията за юношеска литература. Огледа внимателно рафтовете, забеляза белите стикери в долния ъгъл върху гръбчетата на книгите, върху които бе отбелязан авторът и библиотеката, а жълтият стикер по средата с голям номер върху него показваше за какъв срок се заема книгата. Харпър беше права.

Наблизо една жена стоеше пред библиотекарска количка, преподреждайки книгите и Марк се отправи към нея. Когато приближи, жената вдигна глава и свали очилата си, които увиснаха на верижката около врата й.

— Здравейте.

— Здравейте, госпожо. Агент Галахър от Департамента по правосъдието в Монтана. — Отвори портфейла си и й показа значката. Библиотекарката й хвърли бърз поглед и очите й се разшириха. — Надявам се, че ще можете да ми помогнете.

— О, ще се опитам. С какво мога да ви бъда полезна?

Марк извади мобилния си телефон и й показа снимките, които бе направил на книгите върху нощното шкафче в стаята в къщата за гости в Ларкспър.

— Можете ли да ми кажете нещо за тези заглавия и дали би могло да са взети от тази библиотека?

Тя огледа внимателно снимките, погледът й се местеше върху тази със заглавията и другата, върху която се виждаха гръбчетата. Вдигна глава към Марк и му върна мобилния телефон.

— Да, от тази библиотека са. Аз лично помогнах на жената да ги избере, след като тя ме помоли за помощ. А после, вместо да ги регистрира, тя ги е откраднала.

Марк извади бележника от джоба си, в който имаше снимка на жената в моргата, и й я подаде.

— Това тя ли е?

Библиотекарката се взря в снимката.

— Да. — Когато вдигна поглед към Марк, очите й се бяха ококорили. — Тя мъртва ли е? — прошепна, а ръката й се стрелна към корема, сякаш внезапно й бе призляло.

— Съжалявам да го кажа, но, да, мъртва е. Всяка информация, която можеше да ми дадете за поведението й или нещо, което ви е казала, може да бъде много полезна.

Жената заклати глава.

— Хм, да, ами тя ме попита дали бих могла да й помогна да избере някакви книги за млад мъж. Попитах за конкретната възраст или какво обича да чете, но тя, изглежда, не знаеше как да отговори на това, затова й избрах няколко от най-популярните книги за юноши. Тя, изглежда, остана доволна, но по-късно видях, че тези книги липсват. Имах някакво странно предчувствие, затова проверих в компютъра и видях, че не са регистрирани в заемната. — Замълча за миг. — Можете ли да ми кажете какво се е случило с нея, агенте?

— За съжаление, е била убита.

— О. О, това е ужасно! Мили боже…

Тя не довърши и Марк кимна.

— Има ли нещо друго, което можете да ми кажете за нея?

— О, хм… о, да, едно нещо. Тя използва ето онзи компютър. — Служителката посочи към единия от двата монитора. — Всъщност използваше компютъра малко преди да помоли за помощта ми и затова ми направи впечатление. Тя стана и дойде при мен до стелажа, на който подреждах книгите.

— В библиотеката има ли охранителни камери?

Библиотекарката поклати глава.

— Не, няма камери.

— Добре — кимна Марк. — А дали историята на търсенето се пази върху компютъра?

— Ако е използвала интернет, мисля, че да. Все пак не трия редовно историята. Това беше преди… две седмици?

— Да, приблизително.

Жената излезе иззад бюрото си и Марк я последва до монитора, където тя седна, влезе в интернет и щракна върху настройките, за да се покаже историята на търсенията.

— Да видим — промърмори тихо, — трябва да е било понеделник… не, вторник. — Усмихна се на Марк. — Върнах се по-рано от обяд със сестра ми, а във вторник ние винаги обядваме в мексиканския ресторант надолу по улицата. — Извърна се отново към монитора. — Добре, хм… този компютър не е бил използван много, но при посещенията на страниците не е отбелязано времето. Както и да е, изглежда, че всички тези търсения са свързани с Древен Китай… вероятно за някакво журналистическо проучване, а след това има влизане в страницата с контактите на Дърводобивна компания „Феърбанкс“, а след това е посетена страницата с контактите на изпълнителния директор на компанията Холстън Феърбанкс.

— Можете ли да ми разпечатате списъка с историята на търсене?

— Мога да ви разпечатам екрана.

— Това би било много полезно, госпожо.

Десет минути по-късно Марк излезе от сградата на библиотеката с разпечатката в ръка. Дали убитата жена в Ларкспър бе посетила страницата с контактите на Холстън Феърбанкс, изпълнителния директор на местната дърводобивна компания? И ако е така, защо? А което беше още по-интересно, защо бе откраднала книгите от библиотеката, които навярно са били предназначени за млад мъж? Следата с откраднатите книги явно нямаше да го доведе до никъде, но щеше да се свърже с Холстън Феърбанкс и силно се надяваше, че мъжът ще му съобщи информация, която би придвижила разследването.