Пристан за двама

12

— И какво стана после?

Джо седеше на масата срещу нея, а кухнята бе обгърната от жълтеникаво сияние, осветена само от лампата над печката. След като Кейти се прибра, Джо се отби при нея с опръскана с боя коса. Кейти сложи кафеника на печката и две чаши на масата.

— Всъщност нищо особено. Изядохме си десерта, поразходихме се по плажа за последен път, качихме се в колата и се прибрахме у дома.

— Той изпрати ли те до вратата?

— Да.

— А ти покани ли го вътре?

— Трябваше да откара децата у дома.

— Целуна ли го за лека нощ?

— Не, разбира се.

— Защо не?

— Не ме ли слушаш? Той планираше да заведе децата си на плажа и ме покани да отида с тях. Не беше среща.

Джо вдигна чашата си с кафе.

— На мен ми звучи като среща.

— Беше семеен ден.

Джо се замисли над тези думи.

— Струва ми се, че през повечето време вие двамата сте разговаряли.

Кейти се облегна в стола си и отсъди:

— Според мен на теб ти се иска да е било среща.

— От къде на къде?

— Нямам представа. Обаче откакто се познаваме, ти успяваш да го споменеш във всеки разговор. Все едно се опитваш… не знам. Да ме накараш да го забележа.

Джо разклати съдържанието на чашата си, преди отново да я остави на масата.

— А ти забеляза ли го?

Кейти вдигна отчаяно ръце:

— Ето това имам предвид.

Джо се засмя и поклати глава.

— Добре де. Виж сега — поколеба се тя и продължи, — срещала съм се с много хора и с течение на времето съм развила инстинкти, на които се научих да се доверявам. Както и двете знаем, Алекс е страхотен мъж, а след като те опознах, мисля, че и ти си страхотна. Нищо повече не съм направила, само те подкачам. Не съм била наблизо, когато те е поканил на плажа — покана, която ти охотно си приела…

— Кристен ме покани…

— Знам, каза ми го — изви вежда Джо. — Сигурна съм, че си отишла само заради нея.

Кейти се намръщи:

— Много интересно извърташ нещата.

Джо отново се засмя:

— Не ти ли хрумва, че е така, понеже ти завиждам? Не че си отишла с Алекс, а че си се озовала на плажа в такъв прекрасен ден, а аз стоях завряна вътре и боядисвах… вече два дни? И никога повече да не пипна валяк през живота си, пак ще ми се стори твърде скоро. Раменете и ръцете ме болят.

Кейти се надигна от масата и се приближи до плота. Наля си още една чаша кафе и вдигна каната.

— Искаш ли още?

— Не, благодаря. Тази вечер трябва да се наспя, а кофеинът ще ме държи будна. Смятам да си поръчам китайска храна. Ти искаш ли?

— Не съм гладна — каза Кейти. — Днес преядох.

— Не го намирам за възможно, обаче си доста почерняла. Отива ти, нищо че по-късно може да ти се появят бръчки.

— Много ти благодаря — изсумтя Кейти.

— За какво са приятелите! — изправи се Джо и се протегна като котка. — А, забравих да те попитам. Ще задържиш ли колелото?

— Да.

— Браво на теб — похвали я Джо след кратък размисъл.

— Какво искаш да кажеш?

— Че според мен не бива да го връщаш. Очевидно ти трябва, а той ти го подарява с желание. Защо да не го задържиш? — сви рамене тя. — Проблемът е, че понякога придаваш прекалено значение на нещата.

— Например на думите на манипулативната си приятелка?

— Наистина ли ме мислиш за такава?

Кейти се позамисли и отсъди:

— Може би малко.

— Е, какъв ти е графикът тази седмица? — попита Джо с усмивка. — Ще работиш ли много?

— Шест нощи и три дни — кимна Кейти.

— Гадост — начумери се Джо.

— Няма нищо, парите ми трябват, пък и съм свикнала.

— Пък и си прекарала страхотен уикенд.

Кейти се замисли и призна:

— Да, така е.