Пристан за двама

29

Дойде август и Алекс и Кейти се наслаждаваха на горещите и лениви летни дни, които прекарваха заедно, но децата започваха да се отегчават. Искаше им се да направят нещо необикновено, затова Алекс заведе нея и хлапетата да гледат маймунското родео в Уилмингтън. За огромно учудване на Кейти мероприятието се оказа точно такова, каквото звучеше: маймуни, облечени с каубойски дрехи, яздиха кучета и насочваха стада овце почти цял час, преди да започнат фойерверки, съперничещи на илюминациите по случай националния празник. На излизане тя се обърна към него и се усмихна:

— Това е най-откаченото нещо, което съм виждала.

— Сигурно си смятала, че ние, южняците, сме адски некултурни.

Тя се засмя:

— Как изобщо на хората им хрумват такива неща?

— Нямам представа, но се радвам, че дойдохме. Шоуто е в града само за няколко дни.

Алекс огледа паркинга за колата си.

— Да, представям си колко празен щеше да е животът ми, ако не бях видяла как маймуни яздят кучета.

— На децата им хареса! — възрази Алекс.

— Да, много им хареса — съгласи се Кейти. — Не знам обаче дали на маймуните им хареса. Не ми изглеждаха никак доволни.

Алекс я погледна с присвити очи.

— Май не бих могъл да позная дали една маймуна е доволна или не.

— И аз това искам да кажа — отвърна тя.

— Ей, аз какво съм виновен, че има още цял месец до началото на учебната година, а идеите ми за интересни детски занимания се изчерпаха.

— Не е задължително всеки ден да правят нещо специално.

— Знам. Те и не правят. Обаче не ми се иска и само да гледат телевизия.

— Децата ти не гледат само телевизия.

— Понеже ги водя на маймунско родео.

— А следващата седмица?

— Фасулска работа — в града ще има карнавал и лунапарк. От онези, пътуващите.

— Коремът ми се свива от такива неща — призна тя с усмивка.

— Обаче децата са луди по тях. Което ме подсеща — на работа ли си другата събота?

— Не съм сигурна, защо?

— Може да не се возиш на атракциите, ако не желаеш, но искам да те помоля за услуга.

— Каква?

— Надявам се да можеш гледаш децата вечерта. Дъщерята на Джойс каца в Роли и Джойс ме помоли да отида на летището да я взема. Тя не обича момичето да шофира нощем.

— С удоволствие ще ги гледам.

— Трябва да е у дома, за да си легнат навреме.

— У вас ли? — погледна го тя. — Не съм идвала у вас.

— Да, обаче…

Алекс явно не знаеше какво да каже, но Кейти го спаси с усмивка:

— Няма проблем. Звучи забавно. Може да изгледаме някой филм и да хапнем пуканки.

Той направи мълчаливо няколко крачки и после попита:

— Някога искала ли си да си родиш деца?

— Не съм сигурна — поколеба се Кейти. — Не съм го обмисляла сериозно.

— Никога?

Тя поклати глава:

— В Атлантик Сити бях твърде млада, с Кевин тази мисъл просто ми беше непоносима, а през последните месеци съвсем други неща занимаваха мислите ми.

— Но ако трябва да се замислиш? — настоя той.

— Все още не знам. Мисля, че зависи от много неща.

— Например?

— Например дали съм омъжена. А както знаеш, не мога да се омъжа.

— Ерин не може да се омъжи, но Кейти вероятно може. Има си шофьорска книжка, забрави ли?

Кейти повървя мълчаливо и отговори:

— Сигурно би могла, но няма да го направи, докато не срещне подходящия човек.

Той се засмя и я прегърна през рамо.

— Знам, че работата в ресторанта на Айвън ти се е сторила съвсем подходяща в онзи момент, но замисляла ли си се за възможността да работиш нещо друго?

— Какво например?

— Не знам. Да се върнеш в колежа, да завършиш образованието си, да си намериш работа, която да обичаш?

— Защо мислиш, че не ми харесва да съм сервитьорка?

— Ами не знам — сви рамене той. — Просто бих искал да знам какво ти е интересно.

Тя се замисли.

— Като всяко друго дете като малка обичах животните и мечтаех да стана ветеринарен лекар. Но вече не е възможно да уча за това, ще отнеме твърде много време.

— Има и други начини да работиш с животни — може да дресираш маймуни за родео например.

— Съмнявам се. Не съм сигурна, че на маймуните им харесва.

— Много ги жалиш тези маймуни!

— И как не! Кой изобщо е родил тази идея, за бога!

— Поправи ме, ако греша, но те чух да се смееш.

— Не исках вие да се чувствате неудобно.

Той отново се засмя и я придърпа още по-близо. Пред тях Джош и Кристен вече се бяха облегнали на джипа, сигурно щяха да заспят още преди да пристигнат в Саутпорт.

— Така и не отговори на въпроса ми какво искаш да правиш с живота си — каза Алекс.

— Може би мечтите ми не са чак толкова големи. Може би просто искам да имам занимание.

— Това пък какво означава?

— Може би не искам работата да ме определя като личност, а просто да бъда такава, каквато съм.

Той се замисли над отговора й.

— Добре. Каква искаш да бъдеш?

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Иначе нямаше да питам.

Тя спря и го погледна право в очите.

— Бих искала да бъда съпруга и майка.

Той леко се смръщи.

— Нали каза, че не си сигурна дали искаш да раждаш деца?

Тя наклони глава на една страна — не беше я виждал по-красива.

— И какво общо има това?

Децата заспаха, преди да стигнат до магистралата. Обратното пътуване не беше дълго, може би половин час, но Кейти и Алекс не искаха да рискуват да ги събудят с разговора си. Просто се държаха за ръце мълчаливо, докато пътуваха обратно за Саутпорт.

Когато Алекс спря пред къщата й, Кейти забеляза, че Джо седи на стълбите на верандата й, сякаш я очаква. Не беше сигурна, че Алекс я е разпознал в тъмното, но в този момент Кристен се размърда и той се обърна, за да провери дали не се е събудила. Кейти се наведе и го целуна.

— Може би трябва да поговоря с нея — прошепна Кейти.

— С кого? С Кристен ли?

— Със съседката ми — усмихна се Кейти и посочи неопределено през рамо. — Или по-скоро тя иска да говори с мен.

— А, добре — кимна Алекс, отмести поглед към верандата на Джо и после обратно. — Прекарах страхотна вечер.

— Аз също.

Той я целуна, преди Кейти да отвори вратата, а когато джипът потегли, тя се запъти към съседната къща. Джо й се усмихна, махна й и Кейти се поуспокои. Не бяха разговаряли от онази вечер в бара. Докато Кейти се приближаваше, Джо се изправи и застана до перилата.

— Най-напред искам да ти се извиня за начина, по който ти говорих — каза тя без всякакви предисловия. — Прекалих. Не беше редно и няма да се повтори.

Кейти се качи по стълбите към верандата, седна и й даде знак да се настани до нея на стъпалото.

— Всичко е наред. Не ти се сърдя.

— Още се чувствам ужасно — призна Джо видимо разкаяна. — Не знам какво ми стана.

— Аз знам, очевидно е. Загрижена си за него. И искаш да ги предпазиш.

— Въпреки това не биваше да ти държа такъв тон. Затова не ти си обаждах. Срамувах се и бях сигурна, че никога няма да ми простиш.

Кейти докосна ръката й.

— Искам да ти кажа, че смятам да се позадържа в Саутпорт.

— Онзи ден те видях да шофираш.

— Не е за вярване, нали? Все още не се чувствам спокойна зад волана.

— Ще се почувстваш. По-удобно е от колелото.

— Още си карам колелото всеки ден. Не мога да си позволя да си купя кола.

— Бих ти предложила да използваш моята, но пак е в сервиза. Все нещо се разваля. Май и на мен ще ми е по-добре с колело.

— Внимавай какво си пожелаваш.

— Сега звучиш като мен. — Джо кимна към пътя. — Радвам се за вас двамата с Алекс. И за децата. Ти им се отразяваш добре.

— Откъде си толкова сигурна?

— Виждам как те гледа той. И как ти гледаш всички тях.

— Доста време прекарваме заедно — подметна Кейти.

— Става дума за нещо повече — поклати глава Джо. — Струва ми се, че вие двамата сте влюбени.

Малко се сви под строгия поглед на Кейти.

— Добре де, признавам. Вие не ме виждате, обаче аз съм ви виждала как се целувате за довиждане.

— Шпионираш ли ни? — възмутено възкликна Кейти.

— Разбира се — изсумтя Джо. — С какво друго да се занимавам? Тук не се случва нищо.

Замълча и после попита:

— Обичаш го, нали?

Кейти кимна.

— Обичам и децата.

— Много се радвам — притисна Джо длани като за молитва.

— Ти познаваше ли жена му? — попита Кейти след кратко мълчание.

— Да — отвърна Джо.

Кейти зарея поглед към пътя.

— Каква беше тя? Алекс говори за нея и аз си я представям някак си…

Джо не я остави да довърши:

— Съдейки по онова, което съм виждала, тя много приличаше на теб. В хубавия смисъл. Обичаше Алекс и децата. Те бяха най-важното нещо в живота й. Това е всичко, което ти трябва да знаеш за нея.

— Тя дали щеше да ме хареса?

— Да — увери я Джо. — Сигурна съм, че щеше много да те хареса.