Пристан за двама

9

След като се върна от магазина, Кейти остави колелото зад къщата си и влезе вътре да се преоблече. Нямаше бански, но не би го и облякла, дори да имаше. За едно младо момиче може и да беше напълно естествено да се разхожда пред непознати по бикини и сутиен, но тя нямаше да се чувства удобно, облечена в нещо такова пред Алекс и на излет с децата. Дори и ако децата ги нямаше, честно казано.

Съпротивляваше се на идеята, но трябваше да признае, че той предизвика интереса й. Не заради нещата, които бе направил за нея, колкото и трогателни да бяха. Дължеше се по-скоро на понякога тъжната му усмивка, на изражението му, когато й разказваше за жена си, на поведението му към децата. От него лъхаше самота, която не можеше да прикрие, а Кейти усещаше, че в известен смисъл неговата самота прилича на нейната.

Знаеше, че и той е заинтригуван от нея. Имаше достатъчно опит, за да познава кога мъжете я намират за привлекателна: продавач в магазина, който говори прекалено, непознат, който й хвърля поглед, или келнер в ресторант, който се навърта около масата им по-често от необходимото. След време Кейти се научи да се преструва, че не забелязва вниманието от страна на тези мъже, а друг път проявяваше явно презрение, понеже знаеше какво ще се случи, ако не го стори. По-късно. Когато се приберат у дома. Когато останат насаме.

Кейти си напомни, че с този живот вече е свършено. Отвори чекмеджетата, извади чифт къси панталонки и сандалите, които си беше избрала в „Анас Джийнс“. Предната вечер беше пила вино с приятелка, а сега отиваше на плажа с Алекс и семейството му. Обикновени събития в един обикновен живот. Струваше й се непознато, сякаш усвояваше традициите в чужда страна, и едновременно я въодушевяваше и смущаваше.

Тъкмо се облече и джипът на Алекс се зададе по чакълестия път. Кейти си пое дълбоко дъх, когато той спря пред къщата. Сега или никога, каза си тя и излезе на верандата.

— Трябва да си сложиш колана, госпожице Кейти — обади се Кристен зад нея. — Татко няма да потегли, ако си без колан.

Алекс я погледна така, сякаш питаше: готова ли си за това? Тя отвърна с най-смелата си усмивка.

— Добре, да тръгваме — каза той.

Пристигнаха в крайбрежния град Лонг Бийч, с типичните къщи — двуетажни отпред, едноетажни отзад — и със скъпите гледки към морето, за по-малко от час. Алекс спря на малък паркинг, сгушен между дюните. Недалеч талази от режещ кладиум се полюшваха на морския бриз. Кейти излезе от колата, вгледа се в океана и вдиша дълбоко.

Децата изскочиха от джипа и тутакси се втурнаха по пътеката между дюните.

— Ще видя как е водата, татко! — провикна се Джош, понесъл маската и шнорхела си.

— И аз! — пригласяше му Кристен, следвайки го по петите.

Алекс разтоварваше багажника на джипа.

— Чакайте малко! Просто почакайте, става ли!

Джош въздъхна и с видимо нетърпение запристъпва от крак на крак. Алекс посегна да извади хладилната чанта.

— Да ти помогна ли? — попита Кейти.

— Ще се справя — поклати глава той. — Но те моля да намажеш децата със слънцезащитен крем и да ги наглеждаш за няколко минути. Ужасно са въодушевени, че сме тук.

— Разбира се — обърна се Кейти към Кристен и Джош. — Готови ли сте?

През следващите няколко минути Алекс пренасяше разни работи от колата, устройваше бивак край масата до най-близката дюна, докъдето приливът нямаше да стигне. Имаше и други семейства, но този участък от плажа беше почти само на тяхно разположение. Кейти свали сандалите си и застана досами водата, докато децата се плискаха на плиткото. Беше скръстила ръце на гърдите и дори отдалеч Алекс забеляза необичайно за нея изражение на задоволство.

Той метна две кърпи през рамо и се доближи до нея.

— Да не повярваш, че вчера вилнееше буря, нали?

Тя се извърна, когато чу гласа му.

— Забравила бях колко ми липсва океанът.

— Отдавна ли не си идвала?

— Твърде отдавна — отговори тя, заслушана в монотонния ритъм на вълните, които плавно се носеха към брега.

Джош се втурваше да ги посрещне и после бягаше от тях, а Кристен беше коленичила отстрани и търсеше мидички.

— Сигурно не е лесно да ги отглеждаш сам — отбеляза Кейти.

Алекс се поколеба, размишлявайки над думите й.

— В повечето случаи не е чак толкова трудно — отвърна той тихо. — Установили сме си някакъв ежедневен ритъм. Затруднявам се само когато правим ето такива неща — извън обичайното.

Той се заигра с пясъка с крак и очерта малка бразда в краката им.

— Когато със съпругата ми обсъждахме дали да имаме трето дете, тя се помъчи да ме предупреди, че това ще означава промяна от „индивидуална“ към „зонова“ отбрана. Шегуваше се, че не е сигурна дали съм готов за това. Но ето че сега всеки ден съм в зонова отбрана… — Замълча и поклати глава. — Извинявай, не биваше да го казвам.

— Кое?

— Май всеки път, когато разговарям с теб, споменавам жена си.

Кейти за пръв път се извърна към него.

— А защо да не говориш за жена си?

Алекс побутна една купчинка пясък напред-назад и запълни браздата, която беше изровил.

— Защото не искам да си помислиш, че не съм способен да говоря за нищо друго. Че живея в миналото.

— Много си я обичал, нали?

— Да — отвърна той.

— Била е съществена част от живота ти и майка на децата ти, нали?

— Да.

— Значи е съвсем в реда на нещата да говориш за нея — увери го Кейти. — Тя е част от теб.

Алекс я удостои с признателна усмивка, но не знаеше какво да каже. Кейти явно прочете мислите му и попита благо:

— Как се запознахте?

— В бар, представяш ли си! Тя беше там с приятелки, празнуваха някакъв рожден ден. Беше горещо и претъпкано, осветлението бе приглушено, музиката гърмеше, а тя… просто се открояваше. Всичките й приятелки се държаха малко необуздано и очевидно се забавляваха превъзходно, обаче тя беше невероятно сдържана.

— И красива, нали?

— Това се подразбира — отвърна той. — Така че преодолях смущението си, приближих се до нея и се постарах да използвам всяка капчица от чара си.

Алекс замълча и забеляза по устните на Кейти да играе усмивка.

— И? — попита тя.

— Въпреки това ми трябваха три часа, за да изкопча името и телефона й.

Кейти се засмя:

— Чакай да отгатна. Обадил си се още на следващия ден, нали? И си я поканил на среща.

— Как се досети?

— Такъв тип ми се струваш.

— Говориш като жена, която са сваляли неведнъж.

Тя сви рамене и остави въпроса отворен за тълкуване.

— И после какво стана?

— Защо искаш да ти разкажа това?

— Не знам — призна тя. — Обаче искам.

Алекс я изгледа изпитателно.

— Добре де — отсъди той накрая. — Та както ти вече се досети по някакъв вълшебен начин, поканих я на обяд, а после цял следобед разговаряхме. В края на седмицата й казах, че трябва да се оженим.

— Не може да бъде!

— Знам, че звучи налудничаво. Повярвай, на нея също й се стори безумие. Обаче аз просто… си знаех. Беше умна, мила, двамата имахме много общи неща и искахме едно и също от живота. Тя много обичаше да се смее, разсмиваше и мен… Наистина от нас двамата късметлията бях аз.

Океанският бриз продължаваше да тласка вълните към брега и те се разбиваха край глезените на Кейти.

— Сигурно и тя е смятала, че е късметлийка.

— Само защото успях да я заблудя.

— Съмнявам се.

— Защото и теб успявам да заблудя.

— Не вярвам — засмя се Кейти.

— Казваш го само защото сме приятели.

— Мислиш, че вече сме приятели, така ли?

— Да — прикова погледа й Алекс. — Не си ли съгласна?

По изражението й отсъди, че тази мисъл я изненадва, но преди Кейти да успее да отговори, Кристен доцапа до тях, стиснала пълна шепа с миди.

— Госпожице Кейти! — провикна се тя. — Намерих няколко наистина хубави!

Кейти се наведе:

— Я да видя!

Кристен протегна ръчичка и стовари мидите в дланта й, а после се извърна към Алекс:

— Ей, тате, може ли да започваме с барбекюто? Умирам от глад.

— Разбира се, миличка.

Алекс се спусна малко по-надолу по плажа, наблюдавайки как синът му се гмурка под вълните. Когато Джош се показа на повърхността, той направи фуния с ръцете си край устата и се провикна:

— Ей, Джош! Ще запаля въглените, така че след малко излизай!

— Сега ли? — провикна се Джош.

— След мъничко.

Дори от разстояние Алекс видя, че раменете на сина му увисват отчаяно. Кейти явно също го забеляза, понеже побърза да се намеси:

— Мога да остана тук, ако искаш — увери го тя.

— Наистина ли?

— Кристен ще ми покаже мидите си.

Алекс кимна и отново се обърна към Джош:

— Госпожица Кейти ще те наглежда, ясно? Не влизай много навътре!

— Добре — ухили се момчето до уши.