Пристан за двама

13

Следващите няколко дни преминаха без особени събития, поради което се сториха още по-дълги на Алекс. Не беше разговарял с Кейти, откакто я остави пред къщата й в неделя вечер. Не че бе съвсем неочаквано — той знаеше, че тя има натоварена седмица, но неведнъж излизаше от магазина, вперваше поглед към пътя и изпитваше смътно разочарование, когато не я видеше да се задава.

Това беше достатъчно, за да смаже илюзията му, че я е омагьосал толкова, та тя да не издържи на изкушението да се отбие. Учуди го обаче почти юношеското въодушевление, което изпитваше пред вероятността да я види отново, дори и Кейти да не се чувстваше по същия начин. Представяше си я на брега, с развята на вятъра кестенява коса, с фино лице и очи, които сякаш променяха цвета си всеки път, когато се взреше в тях. Тя постепенно се бе отпуснала с напредването на деня и той остана с впечатлението, че посещението на плажа някак е смекчило съпротивата й.

Задаваше си въпроси не само за миналото й, но и за всички други неща, които все още не знаеше за нея. Опита да си представи каква музика обича тя, каква е първата й мисъл сутрин, дали харесва бейзбол. Чудеше се дали спи по гръб или настрани и дали би предпочела вана или душ. Колкото повече се питаше, толкова по-любопитен ставаше.

Искаше му се тя да му се довери и да му разкаже подробности за миналото си не защото хранеше илюзията, че би могъл по някакъв начин да я спаси, а защото ако изречеше миналото си на глас, Кейти щеше да отвори врата към бъдещето. А двамата щяха да проведат истински разговор.

В четвъртък Алекс се подвоуми дали да не се отбие в къщата. Искаше му се и веднъж дори посегна към ключовете си, но накрая се сдържа, тъй като нямаше представа какво да й каже, щом иде там. Нито пък можеше да предвиди как ще реагира тя. Дали щеше да се усмихне? Или да се нервира? Щеше ли да го покани да влезе, или щеше да го помоли да си върви? Колкото и да се опитваше да си представи какво може да се случи, Алекс все не успяваше и накрая просто остави ключовете.

Сложно положение. Но пък тя беше много загадъчна жена, напомни си той.

Не след дълго Кейти призна, че велосипедът е същински божи дар. С него не само можеше да се прибира у дома в промеждутъците, когато вземаше двойни смени, но и за пръв път имаше чувството, че наистина започва да опознава града, а и точно това правеше. Във вторник влезе в няколко антикварни магазина, полюбува се на акварелните морски пейзажи в една местна картинна галерия. Минаваше през различни квартали и се възхищаваше на широките веранди и на портиците пред старите крайморски къщи. В сряда отиде в библиотеката, разглежда стелажите няколко часа, чете анотациите по кориците и накрая натовари колелото с романите, които я бяха заинтригували.

Обаче вечер, докато лежеше в леглото и четеше книгите, които си беше взела, мислите й понякога се насочваха към Алекс. Пресявайки спомените си от Алтуна, Кейти си даде сметка, че той й напомня бащата на приятелката й Кали. Когато беше в девети клас, Кали живееше малко по-надолу на нейната улица и макар двете да не се познаваха много добре — Кали беше няколко години по-малка — Кейти си спомняше как е седяла на стълбите на верандата й всяка събота сутрин. Бащата на Кали като по часовник отваряше гаража и си подсвиркваше, докато изваждаше косачката. Много се гордееше с двора си — несъмнено бе най-поддържаният в квартала — и тя го наблюдаваше как прокарва косачката напред-назад с военна точност. От време на време спираше, за да премести някой паднал клон, и изтриваше лицето си с кърпа, която държеше в задния си джоб. Когато приключеше, се облягаше на капака на форда на алеята пред къщата и изпиваше чаша лимонада, която жена му неизменно му поднасяше. Понякога и тя се облягаше на колата до него и Кейти наблюдаваше с усмивка как той потупва бедрото на съпругата си, когато иска да привлече вниманието й.

Задоволството, с което бащата на Кали отпиваше от напитката и докосваше съпругата си, я караше да смята, че е доволен от живота си и че всичките му мечти са се осъществили. Докато го опознаваше, Кейти често се чудеше какъв би бил нейният живот, ако се беше родила в това семейство.

Алекс също излъчваше доволство, когато децата му бяха край него. Той не само беше успял да преодолее трагедията от загубата на съпругата си, но го бе направил с достатъчно сила, за да помогне и на децата си да я превъзмогнат. Кейти се бе опитала да долови горчивината на самосъжалението, докато той разказваше за смъртта на съпругата си, но такава нямаше. Разбира се, изражението му излъчваше тъга и самота, но в същото време Алекс разказваше на Кейти за жена си, без да създава у нея усещането, че сравнява тях двете. Явно я беше приел, а Кейти осъзна, че той я привлича, макар да не беше сигурна точно кога се е появило влечението.

Във всяко друго отношение обаче чувствата й бяха сложни. След Атлантик Сити беше проявила непредпазливост и бе допуснала някого твърде близо до себе си, което се превърна в кошмар. Колкото и да се мъчеше да остане резервирана обаче, при всяка среща между нея и Алекс се случваше нещо, което ги привличаше един към друг. Понякога случайно, както когато Джош беше паднал в реката и тя остана да се погрижи за Кристен, но друг път сякаш ставаше по предначертание. Като връхлитането на бурята. Или когато Кристен излезе навън и я помоли да отиде с тях на плажа. Засега бе проявила достатъчно здрав разум, за да не поема почти никаква инициатива, но толкова. Колкото повече време прекарваше с Алекс, толкова по-силно усещаше, че той знае много повече, отколкото показва, и това я плашеше. Чувстваше се разголена и уязвима и това беше част от причините, поради които избягваше да ходи в магазина вече цяла седмица. Нужно й беше време да размисли, време да реши какво да предприеме, ако изобщо предприеме нещо.

За съжаление твърде често си припомняше как бръчиците в ъгълчетата на очите му се вдълбават, щом се усмихне, или колко грациозно бе излязъл от прибоя. Как Кристен се протяга към ръката му и пълното доверие, което се четеше в този простичък жест. Преди време Джо подметна, че Алекс е свестен човек, на когото може да се разчита, че ще постъпи правилно, и макар Кейти да не можеше да твърди, че го познава добре, инстинктът й подсказваше, че е мъж, на когото може да има доверие. Че каквото и да му разкрие, той ще я подкрепи. Че ще пази тайните й и никога няма да ги използва, за да я нарани.

Беше ирационално и нелогично и противоречеше на всичко, което си бе обещала, когато се беше преместила тук, но Кейти осъзнаваше желанието си Алекс да я опознае. Искаше той да я разбере, дори и само защото имаше странното усещане, че е мъж, в когото би могла да се влюби, даже против волята си.