Пристан за двама

40

Кевин вдигна поглед към прозореца, стиснал полупразната бутилка с водка, третата за тази нощ. Никой не му обръщаше внимание. Стоеше на пристана зад къщата, беше се преоблякъл с черна риза с дълъг ръкав и тъмни джинси. Виждаше се само лицето му, но той стоеше в сянката на един кипарис, скрит зад ствола на дървото. Наблюдаваше прозорците. Наблюдаваше светлината, оглеждаше се да зърне Ерин.

Дълго време нищо не се случи. Той се наливаше и почти бе изпил бутилката. През няколко минути от магазина идваха хора и често си наливаха гориво на колонката с помощта на кредитните си карти. Заети, заети, дори тук, насред тази пустош. Кевин разпозна потрепващата синя светлина на телевизора. Четиримата гледаха телевизия досущ като щастливо семейство. Или пък децата вече си бяха легнали, изморени от карнавала, изтощени от велопохода. Може би бяха останали само Ерин и прошареният мъж, гушнати на дивана, целуваха се и се докосваха, докато Мег Райън или Джулия Робъртс се влюбваше на екрана.

Всичко го болеше, беше страшно изморен и коремът му не спираше да се бунтува. Можеше да се качи по стълбите и да изрита вратата, вече десетки пъти бе имал възможност да ги убие и наистина му се искаше да приключи с всичко, обаче в магазина още имаше хора. И коли на паркинга. Беше избутал своята на изключен двигател под едно дърво близо до задната част на магазина, за да не се вижда от минаващите автомобили. Искаше му се да насочи пистолета си и да натисне спусъка, искаше да ги види как умират, но освен това му се щеше и да легне и да заспи, защото никога през живота си не се беше чувствал толкова изморен, а когато се събуди, искаше Ерин да бъде до него и той да може да си помисли, че всъщност никога не го е напускала.

По-късно забеляза профила й на прозореца, видя я да се обръща усмихната и знаеше, че тя си мисли за мъжа с прошарената коса. Мислеше за секс, а в Библията пишеше, че онези, които блудстват и налитат на друга плът, стават за пример с това, че биват наказани с вечен огън.

Той беше ангел Божи. Ерин беше съгрешила, а в Библията пишеше, че ще бъде измъчвана с огън и жупел пред светите ангели.

В Библията постоянно се говореше за огън, понеже той пречиства и заклеймява, и Кевин разбираше това. Огънят беше мощен, беше оръжието на ангелите. Допи бутилката с водка и я изрита под храстите. Една кола спря до бензиновата колонка и от нея излезе мъж, който пъхна кредитната си карта и започна да си налива гориво. На табела отстрани пишеше, че пушенето е забранено, защото бензинът е запалим. Вътре в магазина се продаваше запалителна течност, която можеше да се използва с въглища. Кевин си спомни, че на опашката пред него един мъж държеше цял флакон с такава течност.

Огън.

Алекс се размърда и нагласи ръцете си на волана, мъчейки се да си намери удобно положение. Джойс и дъщеря й седяха на задната седалка и не бяха спрели да бъбрят, откакто се качиха в колата.

Часовникът на таблото показваше, че става късно. Децата или вече си бяха легнали, или скоро щяха да го направят, което в момента му се струваше чудесно. Докато шофираше обратно, той изпи бутилка вода, но още беше гладен и се чудеше дали да не спре отново. Беше сигурен, че нито Джойс, нито дъщеря й ще имат нещо против, но не му се спираше. Искаше само да се прибере.

Докато шофираше, остави мислите си да се реят на воля. Замисли се за Джош и Кристен, за Кейти, превъртя през главата си спомените за Карли. Опита да си представи какво би казала Карли за Кейти, дали би искала той да даде писмото на нея. Спомни си деня, в който бе видял Кейти да помага на Кристен с куклата, припомни си колко красива беше вечерта, когато го покани на вечеря. Само като си помисли, че тя е в дома му и го очаква, му се прииска да натисне педала на газта докрай.

От другата страна на магистралата на хоризонта се появяваха далечни точици светлина, които постепенно се разделяха и се разрастваха — фаровете на насрещните коли. Ставаха все по-ярки и просветваха покрай него. А после в огледалото за обратно виждане Алекс наблюдаваше как задните червени светлини се смаляват в далечината.

На юг изтрещя светкавица и небето примигна като при прожекция на диапозитиви. Отдясно имаше селска къща с осветен първи етаж. Алекс подмина пикап с регистрационни номера от Вирджиния и раздвижи рамене, за да прогони умората. Мина покрай табела, на която пишеше колко километра има до Уилмингтън, и въздъхна. Чакаше го още път.

Клепачите на Кейти потръпваха, докато сънуваше — подсъзнанието й работеше на пълни обороти. Парченца и откъслеци, късчета, които се опитваха да се свържат едно с друго.

Сънят свърши и след няколко минути тя сви крака, обърна се на една страна и почти се събуди. Дишането й отново се забави.

В десет часа паркингът почти се изпразни. Беше точно преди края на работното време и Кевин заобиколи до предната част на магазина и примигна на светлината, която струеше от входа. Бутна вратата и чу дрънченето на звънче. На касата имаше мъж с престилка. Кевин смътно го позна, но не знаеше къде го е виждал. Престилката на служителя беше бяла и от дясната страна пишеше „Роджър“.

Кевин се доближи до касата и се постара да не заваля думите.

— Свърши ми бензинът на път.

— Тубите за бензин са подредени покрай стената в дъното — отговори Роджър, без да вдига поглед. Когато най-сетне погледна нагоре, примигна и попита: — Добре ли сте?

— Само съм изморен — отговори Кевин от пътеката, като се мъчеше да не привлича вниманието на мъжа, който сигурно го наблюдаваше. Пистолетът беше затъкнат в колана му, така че от Роджър се искаше просто да си гледа работата. До далечната стена Кевин видя пластмасови двайсетлитрови туби и взе две. Занесе ги на касата и остави пари на плота. — Ще платя, след като ги напълня — каза.

Навън наля бензин в едната туба, наблюдавайки как се превъртат цифрите. Напълни и втората и се върна вътре. Роджър го наблюдаваше и се колебаеше.

— Доста бензин, за да го мъкнете на ръка.

— На Ерин й трябва.

— Коя е Ерин?

Кевин примигна.

— Може ли да купя проклетия бензин или не?

— Наистина ли сте в състояние да шофирате?

— Зле ми е — изломоти Кевин. — Цял ден повръщам.

Не беше сигурен дали Роджър му е повярвал, но след малко той взе парите и му върна ресто. Кевин бе оставил тубите близо до бензиновите колонки и излезе да си ги вземе. Все едно бяха пълни с олово. Напрегна се, коремът му се разбунтува и между ушите му запулсира болка. Тръгна по пътя и светлините на магазина останаха зад гърба му.

В тъмното остави тубите във високата трева покрай пътя. След това заобиколи и се върна зад магазина. Зачака Роджър да затвори и светлините да угаснат. Зачака всички горе да заспят. Извади още една бутилка водка от колата и отпи.

В Уилмингтън Алекс живна, понеже вече наближаваше. Малко оставаше до Саутпорт, може би половин час. Още няколко минути, докато остави Джойс и дъщеря й, и после се прибира у дома.

Дали Кейти щеше да го чака в дневната, или щеше да я завари в леглото си, както го бе подкачила.

Карли говореше така. Може да разговаряха по делови въпроси или колко приятно е на родителите й да живеят във Флорида и тя най-неочаквано да оповести, че й е скучно, и да го попита дали не иска да отидат в спалнята и да се позабавляват.

Алекс погледна часовника. Десет и четвърт. Кейти го чакаше. Отстрани на пътя той забеляза десетина сърни, застинали сред тревата, а очите им отразяваха фаровете и светеха неестествено. Като на привидения.

Кевин видя как флуоресцентните светлини над бензиновите колонки примигнаха. Магазинът също угасна. От тайната си наблюдателница наблюдаваше как Роджър заключва вратата. Натисна бравата, за да се увери, че е заключена, и си тръгна. Приближи си до един кафяв пикап, паркиран в далечния край на застлания с чакъл паркинг, и се качи.

Двигателят запали с вой и цвърчене. Разхлабен ремък. Роджър форсира, включи фаровете и даде на скорост. Зави по главния път и тръгна към центъра на града.

Кевин изчака пет минути, да не би Роджър да обърне и да се върне. Пътят пред магазина вече беше притихнал — нито коли, нито камиони и в двете посоки. Кевин притича до храстите, където беше скрил тубите. Отново огледа пътя, после занесе едната туба в задния край на магазина. Същото направи и с втората, а после намести и двете до няколко метални контейнера за смет, пълни с остатъци от храна. Вонята беше нетърпима.

Горе светлината от телевизора още къпеше единия прозорец. Нищо друго не светеше и Кевин беше сигурен, че двамата вече са голи. Усети как в гърдите му се надига ярост. Сега, каза си. Сега е моментът. Когато се пресегна към тубите с бензин, видя четири. Затвори едното си око и те отново станаха две. Препъна се по стълбите и политна напред, за малко да изгуби равновесие и се олюля, докато опитваше да се вкопчи в ъгъла на стената, за да не падне. Не успя и се строполи тежко, а главата му се удари в чакъла. Искри и звездички, остра болка. Трудно му беше да диша. Опита да се изправи и отново падна. Превъртя се по гръб и впери поглед към звездите.

Не беше пиян, никога не се напиваше, но нещо не беше наред. Премигващите светлинки се въртяха в кръг, завихрени във все по-устремно торнадо. Кевин стисна здраво очи, но въртенето се усили. Търкулна се на една страна и повърна на чакъла. Някой явно му бе пробутал наркотик, понеже днес не беше пил почти нищо, а никога не му бе прилошавало така.

Пресегна се слепешката към контейнера за смет. Стисна капака и се помъчи да го използва за опора, но дръпна твърде силно. Капакът издрънча, една торба със смет падна навън и се вдигна адска врява.

Горе Кейти се сепна от някакъв трясък. Беше се унесла, затова клепачите й не се отвориха веднага. Капнала беше и се ослуша, но не беше сигурна дали не е сънувала тази какофония. Нищо не се чуваше.

Тя отново се облегна назад, предаде се на съня и той я увлече. Беше на карнавала, на виенското колело, но до нея не седеше Кристен.

А Джо.

Кевин най-сетне успя да стъпи на крака и да се изправи. Не можеше да проумее какво му се случва, защо не може да пази равновесие. Съсредоточи се над старанието да диша равномерно — вдишваше и издишваше, вдишваше и издишваше. Забеляза тубите с бензин, пристъпи към тях и едва не се строполи отново.

Но не падна. Вдигна едната туба, после, залитайки, се отправи към стълбите в задната част на къщата. Пресегна се към перилата, но не ги улучи и опита повторно. Този път успя. Помъкна тубата с бензин към някаква врата нагоре по стълбите като шерп в Хималаите. Най-сетне се добра до площадката горе и задъхан се наведе да развърти капачката. Главата му се напълни с кръв и му се зави свят, но той се подпря на тубата и не падна. Отне му известно време да развърти капачката, защото пръстите му все се плъзгаха по нея.

След като я отвори, вдигна тубата и поля площадката. С всяко разклащане тубата ставаше все по-лека, бензинът се стичаше на дъгообразни струи и мокреше стената. Вече му стана по-лесно. Заливаше наляво и надясно, стараейки се да му стигне и за двете страни на сградата. Тръгна надолу по стълбите и продължи да полива в двете посоки. Догади му се от изпаренията, но не спря.

Когато слезе долу, в тубата не беше останал много бензин и Кевин я остави на земята. Дишаше учестено и пак му прилоша от изпаренията, но отново се задейства целенасочено. Решително. Метна празната туба настрани и се пресегна за другата. Не можеше да достигне горната част на стените, но се постара максимално. Заля едната страна и заобиколи отзад до другата. Над него прозорците продължаваха да премигват, осветявани от телевизора, но цареше тишина.

Кевин изпразни тубата от другата страна на сградата и не му остана нищо за отпред. Огледа пътя — отникъде не се задаваха коли. Горе Ерин и прошареният мъж бяха голи и му се присмиваха, Ерин беше избягала във Филаделфия и той за малко да я намери, ама тогава тя се казваше Ерика, не Ерин, а сега се представяше като Кейти.

Той застана пред магазина и се замисли за витрините. Може да имаха аларма, но може и да нямаха. Пет пари не даваше. Трябваше му запалителна течност, моторно масло, терпентин, каквото и да е, само да гори. Но строшеше ли витрината, нямаше да разполага с много време.

Строши стъклото с лакът, ала не чу никаква аларма. Извади парченцата стъкло, но почти не усещаше, че пръстите му са порязани и кървят. Натроши още парчета и от витрината се срутиха големи късове. Реши, че отворът е достатъчно голям, за да се промуши вътре, обаче назъбено късче стъкло се вряза дълбоко в ръката му. Кевин го дръпна и разкъса плътта. Но вече не можеше да спре. От ръката му шурна кръв, капеше и се смесваше с раните по пръстите му.

Фризерите до задната стена още светеха и той прекоси пътеките, питайки се дали чипсът гори, дали шоколадовите десертчета горят… Ами дивидитата? Намери въглените и запалителната течност — само две кутии, не беше много. Не беше достатъчно. Примигна и се огледа за нещо друго. Забеляза грила в задната част на магазина.

Природен газ. Пропан.

Приближи се до грила, вдигна разделителната преграда и застана с лице. Пусна едната горелка, после другата. Някъде трябваше да има клапа, но Кевин не знаеше къде да я открие, а и нямаше време да я търси, понеже някой можеше да дойде, а Кофи и Рамирес в момента клюкарстваха по негов адрес, смееха се и се чудеха дали е опитал пая с морски дарове в Провинстаун.

Престилката на Роджър висеше от един рафт и Кевин я хвърли в пламъците. Отвори кутията със запалителната течност, която държеше, и напръска стената на грила. Кутията беше станала хлъзгава от кръвта и Кевин недоумяваше откъде пък се е взела тя. Скочи върху плота, пръсна малко запалителна течност по тавана, и пак слезе долу. Проточи следа от течността в предната част на магазина и забеляза, че престилката е пламнала сериозно. Изпразни кутията и я захвърли настрани. Отвори втората кутия и я изцърка към тавана. Пламъците от престилката заподскачаха към стените и нагоре. Кевин се приближи до касата, потърси запалка и намери цял куп в пластмасова тавичка близо до цигарите. Напръска касата и ниската масичка зад нея със запалителна течност. Кутията се изпразни и той залитна към витрината, която беше натрошил преди малко. Изпълзя навън, като стъпваше по счупените стъкла и ги чуваше как пукат и скърцат. Застана отстрани до къщата, щракна запалката, поднесе я към напоената със запалителна течност стена и загледа как дървото пламва. От задната страна на къщата докосна с пламъка стълбите и огнените езици се извисиха бързо, стрелнаха се нагоре към вратата и се разпространиха по покрива. След това дойде ред на далечната стена.

Навсякъде лумнаха пламъци, отвън огънят обгърна цялата постройка, понеже Ерин беше грешница, любовникът й също беше грешник, а в Библията пишеше, че те ще бъдат наказани с вечна погибел.

Той отстъпи назад и загледа как пожарът обхваща цялата къща. Изтри лице и остави кървава диря по него. Приличаше на чудовище на фона на оранжевото сияние.

В съня й Джо се усмихваше, когато седна до нея на виенското колело. Като че ли оглеждаше навалицата долу, съсредоточено смръщила лице.

Ето там, посочи тя. Там, виждаш ли го? Какво правиш тук? Къде е Кристен? Спи. Но ти трябва да си спомниш, веднага. Кейти погледна, но долу имаше толкова много хора, такова движение… Къде, попита тя, нищо не виждам. Той е тук, отговори Джо.

Кой? Знаеш кой. В съня й виенското колело рязко спря. Шумът беше силен, приличаше на чупене на стъкло и явно беше знак за промяна. Цветовете на карнавала започнаха да избледняват, сцената долу се разтвори в гъсти облаци, които само допреди миг ги нямаше. Сякаш светът бавно се заличи, а после изведнъж всичко помръкна. Тя се оказа заобиколена от непрогледен мрак, нарушаван единствено от някакво блещукане в периферията на зрителното й поле и от нечий говор.

Кейти чу отново гласа на Джо, почти шепот.

Усещаш ли миризмата?

Кейти помириса, все още като в мъгла. Очите й потрепнаха и се отвориха, но кой знае защо засмъдяха, докато тя се мъчеше да проясни зрението си. Телевизорът още работеше и Кейти си даде сметка, че явно е заспала. Сънят вече избледняваше, но тя чуваше гласа на Джо съвсем ясно в главата си.

Усещаш ли миризмата?

Кейти си пое дълбоко въздух, надигна се, седна и тутакси се закашля. Само след миг разбра, че стаята е пълна с пушек. Скокна от дивана.

Имаше ли пушек, значи имаше и огън — вече наистина видя през прозореца оранжевите пламъци, които се извиваха и танцуваха. Вратата гореше, кухнята бълваше пушек на гъсти облаци. Кейти чу боботенето — като от влак, чу пукота, пращенето и разцепването — съзнанието й обхвана всичко едновременно.

О, боже, децата!

Хукна към коридора и изпадна в паника, като видя кълбетата пушек и от двете спални. Стаята на Джош беше по-близо и тя се втурна натам, размахвайки ръце в щипещата черна мъгла.

Стигна до леглото и стисна ръката на момчето.

— Джош! — задърпа го тя. — Джош, събуди се! Къщата гори. Трябва да излезем.

Той понечи да захленчи, но Кейти го дръпна нагоре и го прекъсна:

— Хайде! — кресна.

Момчето веднага се закашля и се преви надве, когато Кейти го замъкна навън. Коридорът се беше превърнал в непреодолима стена от пушек, но тя въпреки това се втурна напред, теглейки Джош подире си. Пипнешком намери бравата на спалнята на Кристен отсреща.

Тук положението не беше толкова сериозно, колкото в спалнята на Джош, но Кейти усети огромното покачване на температурата зад тях. Джош продължаваше да кашля и да стене, мъчейки се да я следва плътно, но тя не се отказваше. Спусна се към Кристен, разтърси я и с другата си ръка я измъкна от леглото.

Огънят бумтеше толкова силно, че Кейти не чуваше дори собствения си глас. Наполовина влачейки, наполовина носейки децата, тя се върна в коридора и видя оранжевото сияние, едва различимо насред пушека, на мястото, където беше изходът от коридора. Стената пълзеше заедно с огъня, пламъците от тавана се спускаха към тях. Кейти нямаше време да мисли, а само да реагира. Обърна се и избута децата обратно в коридора към голямата спалня, където пушекът не беше толкова гъст.

Втурна се в стаята и запали лампата. Още работеше. Леглото на Алекс беше до едната стена, а до другата имаше скрин с чекмеджета. Точно пред себе си тя видя люлеещ се стол и прозорци, за щастие още незасегнати от пожара. Кейти затръшна вратата зад гърбовете им.

Разкъсвана от спазматична кашлица, тя политна напред, помъкнала Джош и Кристен. И двамата стенеха между пристъпите на дрезгава кашлица. Кейти опита да се освободи, за да отвори прозореца на спалнята, но децата се вкопчиха в нея.

— Трябва да отворя прозореца! — провикна се тя и опита да се освободи от детските ръчички. — Това е единственият ни изход!

Те бяха изпаднали в паника и не я разбраха, но Кейти нямаше време да обяснява. Като обезумяла издърпа старомодното резе и се помъчи да вдигне нагоре тежкия прозорец. Той не помръдна. Кейти го разгледа по-внимателно и си даде сметка, че дървенията е залепнала от боята вероятно още преди години. Не знаеше какво да прави, но щом зърна двете деца, вперили ужасени погледи в нея, главата й се проясни. Огледа се трескаво и грабна люлеещия се стол.

Беше тежък, но успя някак да го вдигне над рамото си и с всичка сила го запокити към прозореца. Той се напука, обаче не се счупи. Тя опита отново, хлипайки от последния прилив на адреналин и страх, и този път люлеещият се стол полетя навън и се строполи върху навеса долу. Кейти трябваше да действа бързо — хукна към леглото и раздра завивката. Уви с нея Джош и Кристен и ги забута към прозореца.

Под нея нещо гръмко се разцепи, част от стената избухна в пламъци, които облизаха тавана. Кейти се извърна паникьосана и забеляза портрета на стената. Впери поглед в него, но вече си знаеше, че е на съпругата на Алекс, чий друг можеше да бъде. Примигна и си каза, че е някаква илюзия, разкривен образ заради пушека и страха й. Неволно пристъпи към зловещо познатото лице, когато чу боботенето горе и покривът започна да поддава.

Завъртя се рязко и се притисна към прозореца, обгърнала децата с ръце и молейки се юрганът да ги предпази от острите парчета стъкло. Сякаш цяла вечност висяха във въздуха, а Кейти се изви, докато падаха, така че децата да се приземят върху нея. Тупна, стенейки, върху навеса. Не беше много високо, може би метър и половина, обаче ударът я остави без дъх, преди болката да връхлети на вълни.

Джош и Кристен хълцаха от страх, стенеха и кашляха. Но бяха живи. Кейти примигна, мъчейки се да не припадне, напълно сигурна, че си е счупила гръбнака. Но не беше — раздвижи единия си крак, после и другия. Тръсна глава, за да проясни погледа си. Джош и Кристен се боричкаха върху нея, мъчеха се да се измъкнат от завивката. Над нея огнените езици изскочиха от счупения прозорец на спалнята. Пламъците вече бяха навсякъде, цялата къща гореше, и Кейти прекрасно съзнаваше, че не съберат ли сили да помръднат, им остават броени секунди живот.

Докато се прибираше от къщата на Джойс, Алекс забеляза, че небето оранжевее точно над черната линия от короните на дърветата в покрайнините. Не му беше направило впечатление, когато влизаха в града и обикаляха улиците към дома на Джойс. Сега обаче свъси вежди, когато се обърна натам. Инстинктът му подсказваше опасност и той се позачуди само секунда, преди да натисне газта до дупка.

Джош и Кристен вече бяха седнали, когато Кейти се претърколи. Земята беше на около три метра от навеса, но трябваше да рискува. Нямаха време. Джош продължаваше да хлипа, но не се възпротиви, когато тя набързо им обясни какво предстои да направят. Стисна ръчичките му и се постара гласът й да звучи овладяно:

— Ще те спусна колкото мога по-ниско, но след това ще трябва да скочиш.

Той кимна, видимо в шок, и тя бързо се примъкна до ръба, влачейки го подире си. Джош се приближи до края на козирката и Кейти стисна ръката му. Навесът вече се тресеше, пламъците пълзяха нагоре по двете опорни колони. Джош пропълзя с краката напред, стиснал ръцете й, а тя се плъзна по корем към ръба. Спусна го… Боже, колко я боляха ръцете… на метър и двайсет, не повече, така си каза. Нямаше да падне далеч и щеше да се приземи на краката си.

Пусна момчето, когато покривът се разтърси. Кристен пропълзя до нея.

— Така, скъпа, сега е твой ред — подкани я Кейти. — Дай ръчичка.

Направи същото и с Кристен, притаила дъх, докато я пускаше. След миг и двамата бяха прави, вдигнали поглед нагоре към нея. Чакаха я.

— Бягайте! — провикна се Кейти. — Дръпнете се назад!

Поредният пристъп на спазматична кашлица погълна думите й и Кейти осъзна, че трябва да действа. Стисна ръба на навеса и провеси първо единия си крак, после и другия. Повися само секунда, но хватката й отслабна.

Падна на земята и усети как коленете й се подгъват, преди да се търкулне към входа на магазина. Краката адски я боляха, но трябваше да заведе децата на безопасно място. Запълзя към тях, хвана ги за ръце и ги задърпа.

Огънят танцуваше, подскачаше, стрелкаше се към небето. Съседните дървета се запалиха, а горните им клони припламваха като фойерверки. След това се разнесе силно пукане, чак ушите й забучаха. Осмели се да хвърли поглед през рамо, тъкмо навреме, за да види как стените на сградата рухват навътре. След това се разнесе оглушителна експлозия и палеща гореща вълна повали Кейти и децата.

Когато тримата успяха да си поемат въздух и се обърнаха да видят какво става, от магазина не беше останало нищо, беше се превърнал в огромен огнен конус.

Но те бяха успели да се измъкнат. Кейти придърпа Джош и Кристен към себе си. Те стенеха, когато тя ги прегърна и целуна теметата на главичките им.

— Добре сте, вече те в безопасност — промърмори Кейти.

В този момент пред тях се изпречи нечия сянка и тя осъзна, че греши.

Беше той, надвесен над тях с пистолет в ръка.

Кевин.

В джипа Алекс беше натиснал докрай педала на газта и тревогата му растеше с всяка изминала секунда. Беше все още далеч от пожара, за да определи с точност къде е, но стомахът му се бе свил на топка. В онази посока нямаше много сгради, предимно изоставени фермерски къщи. И разбира се, магазинът.

Приведе се над волана, сякаш за да подкани колата да се движи напред. По-бързо.

Кейти не вярваше на очите си.

— Къде е той? — хрипливо попита Кевин.

Думите му звучаха заваляно, но тя разпозна гласа, въпреки че лицето му беше отчасти скрито. Адът гореше зад гърба му и лицето му беше цялото в сажди и в кръв. По ризата му също имаше кървави петна. Пистолетът в ръката му лъщеше, все едно е бил потопен във варел с масло.

Той е тук, каза Джо във видението на Кейти.

Кой?

Знаеш кой.

Кевин вдигна пистолета и го насочи към нея.

— Искам само да поговоря с него, Ерин.

Кейти се изправи. Кристен и Джош се притиснаха към нея с изопнати от страх лица. Очите на Кевин бяха хищни, движенията му — резки. Пристъпи напред и едва не политна. Пистолетът се залюля. Нестабилно.

Кейти разбра, че той е готов да ги убие. Вече се беше опитал с пожара. Беше много, много пиян. Повече, отколкото го бе виждала някога. Не можеше да се контролира, не бе подвластен на разума.

Тя трябваше да отведе децата, трябваше да им даде шанс да избягат.

— Здравей, Кевин — измърка и се насили да се усмихне. — Защо държиш този пистолет? Дойде да ме вземеш ли? Добре ли си, скъпи?

Кевин примигна. Гласът, толкова нежен и страстен, толкова сладостен. Харесваше му, когато тя му говори така. Помисли си, че сънува. Но не сънуваше, Ерин наистина стоеше пред него. Тя се усмихна и пристъпи напред.

— Обичам те, Кевин. Сигурна бях, че ще дойдеш.

Той впери поглед в нея. Ту виждаше две жени, ту само една. Беше казал на хората, че Ерин е в Ню Хампшър и се грижи за болна приятелка, обаче в снега нямаше следи от стъпки, обажданията му бяха пренасочени, едно момче беше застреляно и по челото му имаше сос от пица, а сега Ерин беше тук и го уверяваше, че го обича.

По-близо, помисли си Кейти, почти стигнах. Пристъпи още малко напред и избута децата зад себе си.

— Ще ме заведеш ли у дома? — попита тя умолително, както правеше Ерин, обаче косата на тази жена беше къса и кестенява, тя се приближаваше и той се озадачи защо не е уплашена и му се прииска да дръпне спусъка, но я обичаше… Само чуковете да престанат да блъскат в главата му!

Внезапно Кейти се метна напред и избута пистолета. Оръжието стреля и изстрелът прозвуча като жестока плесница, но тя продължи да приближава, стисна китката му, не я пускаше. Кристен се разпищя.

— Бягайте! — провикна се Кейти през рамо. — Джош, вземи Кристен и бягайте! Той има пистолет! Бягайте колкото може по-надалеч и се скрийте.

Паниката в гласа на Кейти явно подтикна Джош към действие, той стисна Кристен за ръката и двамата хукнаха. Насочиха се към пътя, хукнаха към къщата на Кейти. Бягаха, за да спасят живота си.

— Кучка! — изврещя Кевин и се помъчи да откопчи ръката си.

Кейти се наведе, ухапа го с всичка сила и той нададе страховит рев. Помъчи се да издърпа ръката си и стовари другия си юмрук в слепоочието й. Пред погледа й просветна бяла светкавица. Отново го ухапа и този път улучи палеца му, Кевин изпищя и пусна пистолета. Той тупна шумно на земята, а Кевин пак удари Кейти — този път я улучи в скулите и я повали долу.

Ритна я в гърба и тя се изви от болка, но продължи да се движи, вече обзета от паника, тласкана от мисълта, че той е твърдо решен да убие нея и децата. Трябваше да им спечели време да се измъкнат. Надигна се на четири крака и запълзя, набирайки бързина. Накрая се изправи като спринтьор на старта и хукна.

Тичаше с всичка сила, устремена напред, но усети как тялото му я връхлита в гръб и отново се озова на земята без дъх. Кевин стисна едната й ръка и я изви, мъчейки се да я издърпа зад гърба й, обаче изгуби равновесие и Кейти гъвкаво се изви по гръб. Пресегна се към очите му, закачи ъгълчето на едното и силно го одра.

Бореше се за живота си и в тялото й рукна адреналин. Сега се бореше заради всички онези случаи, в които не се бе съпротивлявала. Бореше се да спечели време на децата да избягат и да се скрият. Проклинаше го, крещейки, ненавиждаше го, отказваше да му позволи отново да я удари.

Той замахна към пръстите й, но изгуби равновесие и тя се възползва от възможността да се отскубне. Усети, че Кевин дращи по краката й, но хватката му не беше достатъчно силна и успя да измъкне единия си крак. Вдигна коляно към брадичката си и го ритна с все сила, а ударът й го зашемети. Кейти го ритна отново и този път тялото му се катурна настрани и ръцете му безсилно се размахаха.

Тя се изправи и хукна, но той се надигна също толкова бързо. Кейти забеляза пистолета няколко метра встрани и се хвърли да го докопа.

Алекс вече караше като обезумял, молеше се Кристен, Джош и Кейти да са в безопасност, нашепваше панически имената им.

Подмина чакълестия път, зави и коремът му се сви, понеже най-лошото му предчувствие се оказа вярно. През предното стъкло на джипа пред очите му се ширна цялата гледка, същинска пъклена сцена.

Забеляза движение отстрани на пътя, малко по-напред. Две дребни фигурки по пижами. Джош и Кристен. Скочи върху спирачките.

Изхвърча от колата и хукна към тях още преди джипът да спре напълно. Те се провикнаха, тичайки, а той се приведе и ги пое в обятията си.

— Добре сте — заповтаря Алекс отново и отново, стиснал децата здраво с ръце. — Вие сте добре, добре сте.

Кристен и Джош плачеха, хълцаха и за пръв път той не разбираше какво говорят, понеже не беше за пожара. Говореха за някакъв мъж с пистолет, че госпожица Кейти се биела с него, и тогава Алекс се смрази, прозря какво се случва всъщност.

Вкара децата в джипа, рязко обърна и се стрелна към къщата на Кейти, а в това време пръстите му натискаха бутона за бързо набиране. Джойс вдигна смаяна на второто позвъняване и Алекс помоли дъщеря й веднага да я откара в къщата на Кейти, обясни й, че е много спешно и че трябва незабавно да извика полицията. После затвори.

Ситни камъчета се разхвърчаха, когато Алекс спря рязко пред къщата на Кейти.

Свали децата, поръча им да влязат вътре и ги увери, че ще се върне при тях възможно най-бързо. Отброяваше секундите, докато обръщаше колата и я насочваше към магазина, молейки се да не е твърде късно.

И Кейти да е жива.

Кевин забеляза пистолета едновременно с нея, метна се към него и го стигна първи. Грабна го и го насочи към жена си вбесен. Стисна косата й, опря дулото в главата й и я помъкна през паркинга.

— Ще ме напуска! Не можеш да ме напуснеш!

Кейти видя колата му с масачузетските номера зад едно дърво зад магазина. Горещият въздух от пожара парна лицето й и опърли косъмчетата по ръцете й.

Кевин крещеше неистово със завалян и дрезгав глас:

— Ти си ми съпруга!

В далечината Кейти смътно чуваше полицейските сирени, но й се струваха ужасно далеч.

Когато стигнаха до колата, тя отново се помъчи да се бори, обаче Кевин блъсна главата й в покрива на колата и тя едва не припадна. Той отвори багажника и опита да я натика вътре. Тя успя да се извърти и го ритна с коляно в слабините. Той изстена и тутакси отслаби хватката си.

Кейти блъскаше слепешката, измъкна се и хукна да се спасява. Знаеше, че ще последва куршум, знаеше, че всеки момент ще умре.

Той не проумяваше защо тя се съпротивлява и едва дишаше от болка. Никога досега не му се беше опъвала, не беше опитвала да му избоде очите, да го хапе или да го рита. Сега не се държеше като негова съпруга и косата й беше кестенява, обаче крещеше като Ерин… Пое подире й, олюлявайки се, вдигна пистолета, прицели се, но виждаше две Ерин, и двете тичаха.

Натисна спусъка.

Кейти изстена, когато чу изстрела, и зачака болката, но тя не дойде. Продължи да тича и изведнъж осъзна, че той не е улучил. Зави наляво, после надясно, все още беше на паркинга и отчаяно търсеше някакво убежище. Но нямаше такова.

Кевин я последва, залитайки, с хлъзгави от кръвта ръце, които се плъзгаха по спусъка. Усещаше, че отново ще повърне. Тя се отдалечаваше, бягаше на зигзаг и той не успяваше да я следи с поглед. Опитваше да се измъкне, но нямаше да успее, защото му беше съпруга. Той щеше да я отведе у дома, понеже я обича, а после щеше да я застреля, понеже я мрази.

Кейти видя фаровете на кола, която се приближаваше с огромна скорост, като на рали. Искаше да излезе на пътя, да махне на шофьора, но съзнаваше, че няма да стигне навреме. За нейно учудване колата започна да намалява и неочаквано тя разпозна джипа, който влезе в паркинга, и Алекс зад волана…

Профуча покрай нея към Кевин.

Сирените вече се приближаваха. Идваха хора и Кейти усети прилив на надежда.

Кевин видя джипа и вдигна пистолета. Започна да стреля, но джипът продължи да приближава. Кевин отскочи настрани, колата профуча покрай него, но улучи ръката, натроши костите му и пистолетът изхвърча някъде в тъмното.

Той изврещя от болка и инстинктивно притисна ръката си, а джипът се стрелна напред, покрай развалините на магазина, плъзна се по чакъла и се заби челно в склада.

В далечината се чуваха сирени. Кевин искаше да погне Ерин, но съзнаваше, че остане ли тук, ще го арестуват. В плен на страха, закуцука с все сила към колата си, за да опита да избяга, като не спираше да се чуди как така всичко се обърка толкова ужасно.

Кейти видя как Кевин излиза от паркинга, как изпод гумите се разхвърчава чакъл и колата му поема по шосето. Обърна се и зърна джипа на Алекс, наполовина хлътнал в склада, с все още работещ двигател, и хукна нататък. Пожарът треперливо озаряваше задницата на колата и Кейти усети как в гърдите й се надига паника, докато се молеше горещо Алекс да се покаже.

Наближаваше джипа, когато кракът й се натъкна на нещо твърдо и тя се спъна. Забеляза пистолета, вдигна го и продължи към колата.

Пред нея вратата на джипа се открехна, но той беше отвсякъде затиснат от развалини. Заля я облекчение — Алекс беше жив, но в същия момент осъзна, че Джош и Кристен ги няма.

— Алекс! — провикна се Кейти. Стигна до задницата на джипа и заблъска по нея с юмруци. — Трябва да излезеш! Децата са някъде там… трябва да ги намерим!

Вратата си оставаше затисната, но той успя да свали стъклото на прозореца. Измъкна се навън с кървящо чело.

— Те са добре — немощно каза Алекс. — Заведох ги в твоята къща…

Кръвта се смрази във вените й.

— О, боже! — дрезгаво възкликна Кейти и си помисли: не, не, не! — Излизай! Кевин току-що потегли!

Долавяше животинския страх в гласа си.

— И тръгна точно натам!

Болката в ръката му беше неочаквано силна, свят му се зави. Не проумяваше нищичко, а и ръката му вече бе станала безполезна. Чу сирените, но щеше да изчака в къщата на Ерин, знаеше, че тя рано или късно ще се прибере.

Паркира зад другата, празната къща. Странно защо, видя Амбър да стои зад едно дърво и да го пита няма ли да я почерпи с питие, но после образът й изчезна. Спомни си как почисти къщата и окоси тревата, но така и не се научи да пере, а ето че сега Ерин се беше кръстила Кейти.

Нямаше нищо за пиене и умората му ставаше непоносима. Панталоните му бяха изцапани с кръв и Кевин установи, че пръстите и ръката му също кървят, но не можеше да си спомни какво се е случило. Толкова му се спеше. Трябваше да си почине за малко, полицията щеше да го търси и той трябваше да е бодър, когато затегнат примката.

Светът край него избледняваше и се отдалечаваше, сякаш го гледаше през обратния край на телескоп. Чуваше как дърветата се поклащат напред-назад, но не усещаше вятър, а само горещия летен въздух. Затрепери, а се потеше. Толкова много кръв, течеше от ръцете му неспирно. Трябваше да си почине, не можеше да остане буден… очите му започнаха да се затварят.

Алекс рязко даде на заден, форсира двигателя и чу гумите да се въртят, но колата не помръдна. Мислите му препускаха бясно, ясно съзнаваше, че Джош и Кристен са в опасност.

Вдигна крак от газта, включи режима четири по четири и отново опита. Този път джипът помръдна, страничните огледала се откъртиха, развалините одраха ламарината и я огънаха. С едно последно силно хрущене колата се освободи. Кейти безуспешно задърпа предната врата, но тя се отвори едва след като Алекс се завъртя на мястото си я изрита. Кейти скокна вътре.

Алекс направи обратен завой, ускори силно и се стрелна на пътя точно когато пожарните коли пристигнаха. Нищо не си казаха, той просто натисна педала до дупка — за пръв път през живота си изпитваше такъв ужас.

Зад завоя се появи чакълестата алея. Алекс зави рязко и колата поднесе. Задницата изхвърча настрани и той отново ускори. Отпред видя къщите — у Кейти светеше. Нямаше и следа от колата на Кевин и Алекс въздъхна с облекчение — едва тогава усети, че е притаил дъх.

Кевин чу бученето на приближаващия се двигател по чакълестия път и сепнато се събуди.

Реши, че е полицията, и механично се пресегна за пистолета с осакатената си ръка. Изкрещя от болка и объркан установи, че оръжието го няма. Беше на предната седалка, но вече го нямаше и Кевин нищичко не проумяваше.

Излезе от колата и тръгна по пътя. Появи се джипът, онзи от паркинга пред магазина, дето едва не го уби. Спря и отвътре изскочи Ерин. Отначало той не можеше да повярва на късмета си, но после си спомни, че тя живее тук и че точно по тази причина е дошъл и той.

Здравата му ръка силно трепереше, докато отваряше багажника и вадеше лоста. Видя как Ерин и любовникът й хукват към верандата. Олюля се и закуцука към къщата, но не искаше да спира, понеже Ерин му беше съпруга, той я обичаше, а прошареният мъж трябваше да умре.

Алекс спря рязко пред къщата и двамата едновременно изскочиха и хукнаха към вратата, викайки децата по име. Кейти още стискаше пистолета. Стигнаха до входната врата точно когато Джош отвори, а Алекс грабна сина си в мига, в който го зърна. Кристен се показа иззад дивана и също се спусна към тях. Алекс разпери ръце, за да прегърне и нея, и с лекота я пое. Кейти просто стоеше вътре до вратата и в очите й бликнаха сълзи на облекчение. Кристен протегна ръчички към нея и тя пристъпи и прие прегръдката в изблик на сляпо щастие.

Потънали в прилива на силните чувства, те не забелязаха Кевин, който застана на прага, вдигнал лоста. Той замахна силно и Алекс рухна на пода, а децата политнаха назад и паднаха до стената, ужасени и шокирани.

Кевин чу доволно глухия удар на лоста, усети вибрацията в ръката си. Прошареният лежеше свит на пода, а Ерин пищеше.

В този момент Алекс и децата бяха единственото, което имаше значение за нея, и Кейти инстинктивно се хвърли към Кевин и го избута навън през вратата. Верандата имаше само две стъпала, но бяха достатъчни — той се катурна заднишком в пръстта.

Кейти се завъртя.

— Заключете вратата! — провикна се тя и този път първа реагира Кристен, нищо че пищеше.

Лостът беше паднал отстрани, а Кевин се мъчеше да се търкулне настрани и да се изправи. Кейти вдигна пистолета и го насочи към него, когато той най-сетне стъпи на крака, олюля се и едва не падна с пребледняло лице. Явно не виждаше ясно, а Кейти усети как очите й се пълнят със сълзи.

— Някога те обичах — отрони тя. — Омъжих се за теб, защото те обичах.

Кевин си помисли, че това е Ерин, но косата й беше къса и тъмна, а Ерин беше руса. Кракът му се плъзна напред и той едва не падна отново. Тя защо му говореше такива работи?

— Защо започна да ме удряш? — кресна му тя. — Не знаех, че не би могъл да престанеш, колкото и да обещаваш.

Ръката й трепереше, а пистолетът й се струваше много, много тежък.

— Удари ме по време на медения ни месец, защото си бях забравила очилата до басейна…

Гласът беше на Ерин и той се усъмни дали не сънува.

— Обичам те — изломоти Кевин. — Винаги съм те обичал. Не проумявам защо ме напусна.

Тя усети, че в гърлото й се надигат ридания и я задушават. Думите й рукнаха като поток, неудържими и нелогични, плод на стаявана с години мъка:

— Не ми позволи да се науча да шофирам, нито да имам приятели, криеше парите и ме принуждаваше едва ли не да прося. Защо смяташе, че можеш да ми го причиняваш? Аз ти бях съпруга и те обичах!

Кевин едва се държеше на крака. От пръстите му капеше лепкава кръв, разсейваше го. Искаше да поговори с Ерин, искаше да я намери, но това тук не беше реално. Той спеше, Ерин беше до него в леглото и се намираха в Дорчестър. После мислите му направиха скок, той се озова в някакъв мръсен апартамент и някаква жена плачеше.

— По челото му имаше сос от пицата — избъбри и залитна напред. — На момчето, което беше застреляно, обаче майката падна по стълбите и ние арестувахме гърка.

Кейти не разбираше какви ги дрънка Кевин, не проумяваше какво иска от нея. Изпитваше към него омраза, трупана с години.

— Готвех ти и ти чистех, но нищо нямаше значение! Ти само пиеше и ме удряше!

Той се олюляваше, сякаш всеки момент ще падне. Думите му бяха заваляни и неразбираеми.

— В снега нямаше следи от стъпки. Обаче саксиите бяха счупени.

— Трябваше да ме пуснеш да си отида! Не биваше да ме търсиш! Не трябваше да идваш тук! Защо просто не ме пусна? Никога не си ме обичал!

Кевин се метна към нея, но този път посегна към пистолета и се опита да го избие от ръката й. Обаче силите му бяха изчерпани и тя успя да задържи оръжието. Той се опита да я хване, но изкрещя от болка, когато осакатената му ръка докосна нейната. Инстинктивно я блъсна с рамо и я запрати отстрани на къщата. Трябваше да й вземе пистолета и да го опре в слепоочието й. Втренчи се в нея с ококорени и пълни с омраза очи, придърпа я към себе си и се пресегна към пистолета със здравата си ръка, притиснал тялото й с цялата си тежест.

Усети цевта под пръстите си и механично потърси спусъка. Помъчи се да избута оръжието към нея, но то не се движеше накъдето трябва и сочеше надолу.

— Обичах те! — изхълца тя, борейки се с него с всяка капка ярост и решителност, които й бяха останали, и усети, че нещо отстъпва на заден план, и за миг възвърна бистротата на мисълта си.

— В такъв случай не биваше да ме напускаш — прошепна той и от устата му се разнесе силен дъх на алкохол. Дръпна спусъка и оръжието изтрещя силно — всичко вече бе към края си. Тя щеше да умре, понеже той я предупреди, че ще я намери и ще я убие, ако избяга отново. Че ще убие всеки друг мъж, който я обича.

Странното обаче беше, че Ерин не падна, дори не трепна. Просто го гледаше с пламналите си зелени очи, приковали немигащо неговия поглед.

И тогава той усети нещо, някакво парене в корема, огън. Левият му крак се огъна и макар да се помъчи да остане прав, тялото вече не го слушаше. Строполи се на верандата, притиснал корема си с ръка.

— Върни се при мен, моля те — прошепна той.

От раната между пръстите му рукна кръв. Кевин виждаше горе Ерин ту ясно, ту размазано. С руса коса, после пак с кестенява. Видя я каквато бе по време на медения им месец, с бански, преди да забрави слънчевите си очила, и беше толкова красива, че той не проумяваше защо се е съгласила да се омъжи за него. Красива. Винаги е била страшно красива, помисли си, после отново почувства умора. Дишаше накъсано, после му стана студено, страшно студено, и целият се разтрепери. Въздъхна още веднъж, а звукът бе сякаш от изпуснат от гума въздух. Гърдите му престанаха да се надигат. Очите му останаха широко отворени, невиждащи.

Кейти се надвеси над него разтреперана. Не, помисли си тя, за нищо на света не бих тръгнала с теб.

Кевин обаче не разбра какво си помисли тя, понеже него вече го нямаше. Най-сетне всичко приключи. Наистина.