Пристан за двама

35

Алекс, Кейти и децата отидоха на карнавала с велосипеди, понеже паркирането в центъра на града беше почти невъзможно. А прибирането щеше да е още по-трудно, понеже всички коли щяха да тръгнат да се изнасят едновременно.

От двете страни на улицата имаше сергии с произведения на занаятите и на различни изкуства, а във въздуха ухаеше на хотдог и на бургери, на пуканки и на захарен памук. На главната сцена местна група свиреше песента „Малкият кабриолет“ на групата „Бийч Бойс“. Имаше надбягвания с чували, а един афиш обещаваше следобед състезание за най-бързо ядене на диня. Имаше и всякакви игри на късмета — от мятане на стрелички до хвърляне на халки по бутилки и вкарване на три последователни коша, за да спечелиш плюшена играчка. Виенското колело в другия край на парка се извисяваше над всичко и привличаше цели семейства като маяк.

Алекс се нареди на опашката за билети, а Кейти го последва с децата, като се запъти към блъскащите се колички и наклонената въртележка. Навсякъде имаше опашки. Майки и бащи, стиснали децата си за ръце, и групи тийнейджъри. Във въздуха отекваше грохотът на генераторите и тракането на въртележките.

Човек можеше да види най-едрия кон на света само срещу един долар. Срещу още един получаваше достъп до съседната шатра, където пък се намираше най-дребният кон. Понитата, привързани за колело, обикаляха в кръг изморени и разгорещени, обронили глава.

Децата бяха нетърпеливи и искаха да се повозят на всичко, затова Алекс плати цяло състояние за пачка с билети. Въпреки това ги изразходваха бързо, понеже всяка атракция изискваше по три-четири билета. Общата им стойност беше направо невероятна, затова той опита да насочи вниманието на децата и към други възможности за забавление.

Наблюдаваха как един човек жонглира с бухалки и ръкопляскаха на куче, което умееше да върви по въже. Хапнаха пица в местен ресторант, като заради жегата предпочетоха да се нахранят вътре, под звуците на кънтри музика. След това наблюдаваха състезание по водни ски по река Кейп Фиър, преди да се върнат обратно на въртележките. Кристен поиска захарен памук, а Джош — татуировка ваденка.

Часовете се нижеха посред жега, шумотевица и удоволствията на малкия град.

Кевин се събуди два часа по-късно с хлъзгаво от пот тяло и силни болки в корема. Сънищата му, предизвикани от непоносимата топлина, бяха пъстри и ярки, беше му трудно да си спомни кой е. Главата му сякаш щеше да се сцепи на две. Залитайки, отиде в кухнята и утоли жаждата си направо от чешмата. Чувстваше се по-замаян и по-слаб, отколкото когато си легна.

Но не можеше да си позволи да се мотае. Изобщо не трябваше да спи, така че се върна в спалнята и оправи леглото, та Ерин да не забележи, че е идвал. Тъкмо се канеше да излезе, когато си спомни за гювеча с риба тон, който беше зърнал в хладилника, докато претърсваше кухнята. Беше много прегладнял и си спомни, че на него тя от месеци не е приготвяла вечеря.

В задушната колиба сигурно беше към четирийсет градуса, затова когато отвори хладилника, постоя цяла минута на хладния въздух, долетял отвътре. Извади купата и зарови в чекмеджетата за вилица. Обели найлоновото фолио и започна да нагъва. Това не помогна на главоболието му, но му стана по-добре на корема и спазмите намаляха. Можеше да омете целия гювеч, но се принуди да си вземе само още един залък, преди да прибере съда обратно в хладилника. Тя не би могла да разбере, че е идвал.

Изплакна вилицата, изсуши я и я прибра обратно в чекмеджето. Изпъна кърпата и отново провери леглото, за да е сигурен, че всичко е точно както е било, когато бе влязъл в къщата.

Доволен излезе и пое по чакълестата алея към магазина.

Покривът на колата му пареше болезнено, а когато отвори вратата, отвътре го лъхна като от пещ. На паркинга нямаше никого. Беше твърде горещо, за да стои човек на открито. Печеше, на небето нямаше нито едно облаче, не се усещаше нито повей. Кой би искал да живее на такова място, за бога?

В магазина Кевин сграбчи бутилка вода и я изпи прав до хладилниците. На касата плати и възрастната жена изхвърли празното шише. Попита го дали му е харесало на карнавала. Отговори на дъртата нахалница, че му е харесало.

Когато се върна в колата, пийна водка, нищо че беше гореща като кафе. Само да премахне болката. Беше твърде горещо, за да разсъждава, а вече би могъл да пътува обратно към Дорчестър, ако Ерин си беше у дома. Може би когато я отведе вкъщи и Бил види колко щастливи са двамата, ще му върне работата. Беше добър детектив и шефът му се нуждаеше от него.

Докато пиеше, пулсиращата болка в слепоочието започна да намалява, но Кевин започна да вижда двойно. Трябваше да запази бистротата на мисълта си, но му прилошаваше от болката и топлината и не знаеше какво да прави.

Запали колата и зави по главното шосе обратно към центъра на Саутпорт. Много улици се оказаха затворени и се наложи доста да заобикаля, преди да намери къде да паркира. На километри нямаше никаква сянка, само слънце и несекващ задушлив пек. Имаше чувството, че всеки момент ще повърне.

Зачуди се къде ли е Ерин. В ресторанта на Айвън? На карнавала? Трябваше да звънне и да попита дали е на работа днес, трябваше предната вечер да отседне в хотел… Нямаше причина да бърза, понеже тя не си беше у дома, но тогава Кевин още не го знаеше, затова сега се ядоса, че тя сигурно и заради това му се присмива. Хилеше се на горкия Кевин Тиърни, докато му изневеряваше с друг мъж.

Смени ризата си, пъхна пистолета в колана на джинсите и се запъти към брега. Знаеше къде се намира ресторантът на Айвън, беше го потърсил в интернет. Съзнаваше, че поема голям риск, като отива там, и се поогледа един-два пъти, обаче трябваше да я намери, трябваше да се увери, че тя все още е реална. Беше влязъл в къщата й и бе вдъхнал уханието й, но това не беше достатъчно.

Навсякъде имаше тълпи от хора. Улиците му приличаха на провинциален панаир, само че без свинете, конете и кравите. Купи си хотдог и се помъчи да го изяде, но коремът му се разбунтува и Кевин изхвърли по-голямата част от сандвича. Лъкатушейки между хората, забеляза морския бряг в далечината, а после и ресторанта на Айвън. Напредваше мъчително бавно през тълпата. Устата му беше пресъхнала, когато стигна входа на ресторанта.

Заведението беше претъпкано, хората чакаха дори отвън за маси. Трябваше да си донесе шапка и слънчеви очила, но не се беше сетил. Знаеше, че тя ще го познае тутакси, но въпреки това си проправи път до вратата и влезе.

Забеляза една сервитьорка, но не беше Ерин. Видя още една, но и тя не беше Ерин. Салонната управителка беше млада и в момента се мъчеше да измисли къде да настани следващата група клиенти. Беше шумно — разговори, звън на прибори по чиниите, плискане на чаши в коритата на мивките. Силни и объркващи шумове, а проклетото думкане в главата му не отминаваше. Коремът му гореше.

— Ерин на работа ли е днес? — провикна се той към салонната управителка, извисявайки глас над глъчката.

Тя примигна объркано.

— Кейти — поправи се той. — Имах предвид Кейти Фелдман.

— Не, днес е в почивка — провикна се в отговор жената. — Утре е на работа — додаде и кимна към прозореца. — Сигурно е някъде там с всички. Преди време я мярнах да минава оттук.

Кевин се обърна и излезе, блъскайки се в хората, без да им обръща внимание. Навън спря пред сергия на улицата. Купи си бейзболна шапка и чифт евтини слънчеви очила. И тръгна.

Виенското колело се въртеше ли, въртеше, Алекс и Джош седяха на едната седалка, а Кристен и Кейти — на другата. Горещият вятър духаше в лицата им. Кейти обгърна с ръка раменете на Кристен, понеже знаеше, че макар момиченцето да се усмихва, височината го плаши. Когато кабинката им се качи най-горе и се разкри гледката към града, тя си даде сметка, че макар да не се страхуваше от височината, виенското колело я притесняваше. Сякаш цялото съоръжение беше сглобено от телена мрежа и фиби за коса, нищо че сутринта беше издържало огледа за безопасност.

Запита се дали Алекс им беше казал истината за огледа, или просто я беше чул като размишляваше на глас дали не е опасно. Вече беше късно да се страхува, затова се загледа към тълпите долу. Карнавалът беше привлякъл още повече хора с напредването на следобеда, но в Саутпорт единственото развлечение бяха яхтите. Беше малко, сънливо градче и Кейти си даде сметка, че подобно събитие вероятно е кулминацията на годината.

Виенското колело забави ход и спря, а горе те трябваше да изчакат първата група пътници да слязат, за да се качат други. Колелото малко се врътна и тя се взря в тълпата по-отблизо и по-внимателно. Кристен се поуспокои и правеше същото като нея.

Кейти позна няколко редовни клиенти на ресторанта, които ближеха сладолед във фунийки, и се зачуди още колко ли като тях има. Започна да обхожда с поглед групите хора и кой знае защо, си спомни, че е правила същото, когато бе започнала работа при Айвън. Когато се озърташе тревожно за Кевин.

Кевин мина разсеяно покрай сергиите от двете страни на улицата, унесен в мисли за Ерин. Трябваше да попита салонната управителка дали тя е с някакъв мъж, тъй като беше сигурен, че не е отишла на карнавала сама. Трудно му беше непрекъснато да си напомня, че тя може да има къса кестенява коса, понеже се беше подстригала и боядисала. Трябваше да накара педофила от другия участък да му направи копие на снимката от шофьорската книжка, но тогава не разсъждаваше трезво, а сега вече нямаше значение, тъй като знаеше къде живее Ерин и просто щеше да се върне там.

Усещаше пистолета в колана си, притиснат към кожата. Неудобно му беше, защипваше кожата, а кепето му държеше топло, още повече че го беше нахлупил плътно надолу. Главата му сякаш щеше да експлодира.

Обикаляше покрай групи хора, сформиращи се опашки. Занаяти. Украсени шишарки, цветно стъкло в рамки, въздушни звънци. Старовремски играчки, издялани от дърво. Хората се тъпчеха с храна: гевречета и сладолед, начос, канелени кифлички. Видя бебета в колички и отново си спомни желанието на Ерин да има бебе. Реши, че ще й даде бебе. Момче или момиче, нямаше значение, но все пак предпочиташе момче, понеже момичетата са егоистки и не биха оценили живота, който им дава. Такива са си.

Навсякъде край него разговаряха и шептяха хора, а Кевин имаше чувството, че някои от тях го зяпат, както правеха Кофи и Рамирес. Той не им обръщаше внимание и се съсредоточи над издирването си. Семейства. Прегърнати двойки младежи. Един тип със сомбреро. Неколцина служители от карнавала, които просто стояха отстрани и пушеха. Слаби, татуирани и с лоши зъби. Сигурно бяха наркомани с дълги досиета. Предизвикаха у него лошо предчувствие. Кевин беше детектив и познаваше хората. Тези типове обаче не направиха нищо и той просто ги отмина.

Отклоняваше се наляво и надясно, проправяше си упорито път през тълпата и изучаваше лицата на хората. Спря, за да даде път на двойка клатушкащи се дебелаци, които се тъпчеха с пържен хотдог, а лицата им бяха подпухнали и зачервени. Кевин ненавиждаше дебелите хора, смяташе, че са слабохарактерни и недисциплинирани, че все се оплакват от диабет, високо кръвно налягане и проблеми със сърцето и хленчат колко скъпо е да се лекуваш, обаче нямат воля просто да оставят вилицата. Ерин винаги е била слабичка, но гърдите й бяха едри, а сега тя беше с друг мъж, който ги галеше нощем, и от тази мисъл Кевин целият пламна вътрешно. Мразеше я. Но и я желаеше. Обичаше я. Трудно му беше да запази мислите си ясни. Беше пил твърде много, а и жегата беше невероятна. Защо й трябваше да се мести на такова пъклено място?

Обиколи въртележките и забеляза виенското колело отпред. Приближи се, блъсна се в някакъв мъж по потник и подмина с пренебрежение недоволното му мърморене. Огледа кабинките на колелото, стрелкайки поглед по всяко лице. Ерин не беше тук, нямаше я и на опашката.

Продължи сред тълпата в силния пек, оглеждайки се за слабичката Ерин и за мъжа, който галеше гърдите й нощем. С всяка стъпка все повече мислеше за пистолета си.

Въртележката, която се въртеше шеметно по посока на часовниковата стрелка, беше страшен хит сред децата. Вече се бяха возили два пъти тази сутрин, но след виенското колело Кристен и Джош ги помолиха да се качат отново. Бяха им останали само няколко билета и Алекс се съгласи, като им обясни, че след това ще трябва да се прибират. Искаше да има време да ги изкъпе и може би да ги нахрани, преди да потегли за Роли.

Колкото и да се стараеше обаче, онзи многозначителен намек на Кейти просто не му излизаше от главата. Тя явно усещаше за какво мисли той, понеже току го поглеждаше и по устните й заиграваше предизвикателна усмивка.

Сега застана до него и засмяна погледна нагоре към децата. Той се присламчи до нея, обгърна раменете й с ръка и усети как тя се притиска до него. Не каза нищо, понеже нямаше нужда от думи. Тя също нищо не каза. Само наклони глава, облегна я на рамото му и Алекс смаяно си помисли, че това е най-прекрасното нещо на света.

Ерин я нямаше на наклонената въртележка, нито в огледалния лабиринт, нито в къщата на духовете. Кевин наблюдаваше от опашката за билети, стараейки се да се смеси с тълпата, за да я забележи, преди тя да забележи него. Имаше предимство, понеже знаеше, че тя е тук, а тя не подозираше за неговото присъствие, ама кой знае, понякога на хората просто им провървява и се случва нещо необикновено. Кевин си спомни за Карън Фелдман и за деня, когато тя му разкри тайната на Ерин.

Съжали, че е оставил водката си в колата. Май нямаше откъде да си купи, никъде не видя бар. Не видя дори будка за бира — не обичаше бира, но щеше да си купи, ако няма друг избор. От миризмата на храна му се гадеше и едновременно с това се почувства огладнял. Ризата беше залепнала за гърба и мишниците му.

Мина покрай игрите на късмета, разигравани от някакви мошеници. Чиста загуба на пари, защото игрите бяха нагласени, обаче глупаците се тълпяха. Огледа лицата. Ерин я нямаше.

Тръгна към въртележките. Имаше деца в блъскащи се колички, хора по опашките. Въртележките бяха отзад и Кевин се запъти натам. Заобиколи група хора, за да има по-добра видимост.

Въртележката започна да забавя ход, но Кристен и Джош още бяха широко ухилени от вълнение. Алекс имаше право, че трябва да си вървят — жегата беше източила силите на Кейти и щеше да е наистина хубаво малко да се поохладят. Един от недостатъците на къщата — е, сигурно имаше и други — беше липсата на климатик. Беше свикнала да държи прозорците отворени нощем, но ползата не беше голяма. Въртележката спря, Джош свали веригата и скочи. Кристен също бързо го последва и след малко децата припкаха обратно към Кейти и баща си.

Кевин видя как въртележката спира и група деца скачат от местата си, но вниманието му не бе насочено натам. Вместо това огледа внимателно възрастните, струпали се отстрани.

Продължи да върви, оглеждайки жените една по една. Руси, брюнетки, всякакви. Търсеше слабичката фигура на Ерин. От този ъгъл не можеше да види лицата на хората точно отпред, затова смени посоката. След броени секунди, когато децата стигнеха изхода, всички отново щяха да се пръснат.

Кевин ускори крачка. Пред него стоеше някакво семейство, държаха в ръце билети, спореха объркано на какво да се качат сега. Заобиколи ги и се вгледа в лицата близо до въртележката.

Нямаше слаби жени. Само една. Брюнетка с къса коса, която стоеше до прошарен мъж, обгърнал талията й с ръка. Не можеше да я сбърка. Същите дълги крака, същото лице, същите мускулести ръце.

Ерин.