Пристан за двама

15

В събота Кейти са събуди по-късно от обикновено. През последните няколко дни неистово пазаруваше и украсяваше къщата си — ново дантелено перде за прозореца на дневната, няколко евтини репродукции на стената, няколко малки килимчета и истински подложки за сервиране и чаши за вечерята. В петък вечер приключи след полунощ — набухна новите си възглавници на канапето и почисти къщата за последно. Слънцето вече грееше косо през прозорците и чертаеше ивици по леглото й, но тя се събуди едва след като чу, че навън някой чука. Погледна часовника и установи, че вече минава девет.

Измъкна се от леглото, прозя се и се запъти към кухнята, за да натисне копчето на кафеварката, преди да излезе на верандата и да примижи на сутрешното слънце. Джо беше на своята веранда, вдигнала чука за поредния удар, когато забеляза Кейти. Свали инструмента.

— Не съм те събудила, нали?

— Събуди ме, но няма нищо. Бездруго трябваше да ставам. Какво правиш?

— Опитвам се да попреча на капака да се откачи. Снощи, когато се прибрах, висеше накриво и бях абсолютно сигурна, че ще падне посред нощ. И разбира се, понеже очаквах трясъкът да ме събуди всеки момент, часове наред не успях да заспя.

— Да ти помогна ли?

— Не, почти привършвам.

— Едно кафе?

— Прекрасно. Идвам след няколко минутки.

Кейти се върна в спалнята, съблече пижамата си и надяна чифт къси панталонки и една фланелка. Изми си зъбите и се среса надве-натри. През прозореца видя, че Джо приближава към къщата. Отвори входната врата.

Наля две чаши кафе и подаде едната на Джо още щом тя прекрачи прага.

— Ама тук наистина заприличва на къща. Много ми харесват килимчетата и картините.

Кейти скромно сви рамене:

— Ами… сигурно започвам да се чувствам у дома в Саутпорт. Мислех си, че мога да започна да превръщам къщата в нещо като по-постоянен дом.

— Наистина е забележително. Най-сетне започваш да си свиваш семейно гнездо.

— А при теб как е?

— Все по-добре. Ще те поканя, когато съм готова.

— Къде се губиш? Напоследък не те виждам.

Джо махна небрежно с ръка.

— Бях извън града по работа за няколко дни, после ходих на гости на един човек миналия уикенд, а след това работих. Знаеш как е.

— И аз доста усилено работих напоследък. Изкарах десетки смени.

— Довечера на работа ли си?

Кейти отпи от кафето си и отговори:

— Не, поканила съм един човек на вечеря.

Очите на Джо грейнаха:

— Да позная ли кой?

— Вече знаеш — помъчи се Кейти се да спре червенината, плъзнала нагоре по шията й.

— Знаех си! Браво на теб. Реши ли вече какво ще облечеш?

— Още не.

— Е, сигурна съм, че ще бъдеш красива на каквото и да се спреш. Ти ли ще готвиш?

— Ако щеш вярвай, но всъщност съм доста сносна готвачка.

— Какво ще приготвиш?

Когато Кейти й каза, Джо изви вежди:

— Звучи вкусно. Супер, радвам се за теб. Всъщност и за двамата. Вълнуваш ли се?

— Това е само една вечеря…

— Ще го приема за „да“ — намигна й Джо. — Жалко, че не мога да остана и да ви шпионирам. Много ми е приятно да гледам как се развиват любовните ви отношения, но за съжаление заминавам извън града.

— Да, наистина е жалко, че няма да си тук.

Джо се засмя:

— Между другото, сарказмът не ти отива. Но бъди сигурна, че няма да ми се измъкнеш толкова лесно. Щом се върна, искам пълен разказ — дума по дума.

— Това е само една вечеря — повтори Кейти.

— И точно затова няма защо да се притесняваш да ми разкажеш.

— Според мен трябва да си намериш друго хоби.

— Вероятно — съгласи се Джо, — обаче в момента много се забавлявам да живея чрез теб, понеже моят любовен живот е доста позамрял. Жената трябва да мечтае, нали разбираш?

Кейти се отби най-напред във фризьорския салон. Там млада жена на име Британи я подстрига и стилизира косата й, като не спря да бърбори през цялото време. На отсрещния тротоар се намираше единственият бутик за дамски дрехи в Саутпорт и след като си направи прическа, Кейти се отби там. Беше минавала покрай магазина, но досега не беше влизала. Не допускаше, че ще иска или ще й се наложи да посети такъв магазин, но се зае да разглежда дрехите и се изненада приятно не само от богатия избор, но и от някои цени. Е, най-вече на дрехите на разпродажба, към които насочи вниманието си.

Странно й беше да пазарува сама в такъв магазин за дрехи. Не беше го правила от доста време и докато се преобличаше в пробната се почувства безгрижна, което не се беше случвало от години.

Купи си няколко дрехи от разпродажбата: една жълтокафеникава прилепнала блуза с мъниста и тегели, леко изрязана отпред, не драстично, но достатъчно, за да подчертава фигурата й. Намери и една превъзходна щампована лятна пола, която идеално отиваше на блузата. Полата беше въздълга, но Кейти знаеше, че ще успее да я скъси. Плати за покупките си и отиде малко по-нататък, в единствения магазин за обувки в града, където си избра чифт сандали. И те бяха на разпродажба и макар че обикновено Кейти се ужасяваше от пазаруването, напоследък получаваше добри бакшиши и беше решила да се поглези. В рамките на разумното, естествено.

След това се отби в дрогерията да купи това-онова и накрая отиде в бакалницата в другия край на града. Бавно и доволно оглеждаше рафтовете и усещаше как стари и мъчителни спомени се опитват и не успяват да изплуват властно на повърхността.

Когато най-сетне приключи, се прибра с колелото у дома и се зае с вечерята. Щеше да приготви скариди с пълнеж от раци, поднесени със сос скампи. Помнеше рецептата наизуст, през годините я беше приготвяла десетки пъти и беше сигурна, че нищо няма да забрави. Реши да поднесе и пълнени чушки и царевичен хляб, а като предястие искаше да приготви сирене бри, увито в бекон и залято с малинов сос.

Отдавна не беше готвила толкова сложно меню, но открай време обичаше да изрязва рецепти от разни списания, още от дете. Готварството беше единствената страст, която от време на време споделяше с майка си.

През остатъка от следобеда хвърчеше насам-натам. Замеси хляба и го пъхна във фурната, после подготви съставките за пълнените чушки. Прибра ги в хладилника заедно с увитото в бекон бри. Когато царевичният хляб се изпече, Кейти го остави върху плота и се зае с малиновия сос. Не беше сложно — захар, малини и вода — но когато приключи, в кухнята ухаеше божествено. И сосът се озова в хладилника. Всичко останало можеше да почака.

В спалнята си Кейти подгъна полата точно над коляното, после отново обиколи къщата, за да се увери, че всичко е на мястото си. Накрая се съблече.

Докато се пъхаше под душа, мислеше за Алекс. Представи си неподправената му усмивка, грациозната му походка и споменът започна да дълбае дупка в корема й. Неволно се запита дали и той не си взима душ в същия момент. Имаше нещо еротично в тази представа, обещание за вълнуващо и ново преживяване. Напомни си, че това е просто вечеря, но все пак съзнаваше — не беше напълно откровена пред себе си.

Намираше се под въздействието и на друга сила, на нещо, което се опитваше да отрече. Алекс я привличаше повече, отколкото й се искаше да признае, и докато излизаше от душа, съзнаваше, че трябва да бъде предпазлива. Той беше мъж, в когото би могла да се влюби, и тази мисъл я плашеше. Не беше готова. Още не.

Но после чу нечий глас в съзнанието си — може пък да беше готова.

Кейти се избърса, навлажни кожата си с благоуханен лосион за тяло, облече новите си дрехи, обу сандалите и се пресегна към грима, който си беше купила от дрогерията. Не се нуждаеше от сериозна намеса — само малко червило, спирала за мигли и леки сенки. Среса се и си сложи дълги обеци, чиято покупка беше просто приумица. Когато приключи, отстъпи назад и се огледа.

Ето това е, каза си. Завъртя се на едната страна, после на другата и подръпна блузата си. Най-накрая се усмихна. Отдавна не беше изглеждала толкова красива.

Слънцето най-сетне се спусна към хоризонта на запад, но в къщата още беше топло и Кейти отвори прозореца на кухнята. Бризът щеше да я разхлажда достатъчно, докато подрежда масата. По-рано през седмицата, когато си тръгваше от магазина, Алекс я беше попитал дали да донесе бутилка вино, затова сега тя сложи на масата две чаши. В средата постави свещ, а когато отстъпи назад, за да огледа масата, чу шума от двигател на автомобил. С един поглед към часовника се увери, че Алекс пристига точно навреме.

Пое си дълбоко дъх и се постара да овладее нервите си. Прекоси стаята, отвори вратата и излезе на верандата. Облечен с джинси и със синя риза с навити ръкави, Алекс беше застанал до вратата на шофьора и се бе навел вътре в колата — явно се пресягаше да вземе нещо. Косата му още беше влажна близо до яката.

Той извади две бутилки вино и се обърна. Щом я видя, застина и доби невярващо изражение. Тя стоеше в последните лъчи на залязващото слънце и цялата сияеше, затова за миг той просто не бе в състояние да откъсне очи от нея.

Удивлението му беше очевидно и Кейти се гмурна в усещането, обзета от желание то да продължи вечно.

— Ти дойде — рече тя.

Гласът й наруши магията, но Алекс все така не откъсваше поглед от нея. Съзнаваше, че трябва да каже нещо остроумно, нещо очарователно, за да премахне напрежението, но вместо това си помисли: „Загазил съм. Здравата съм загазил“.

Не беше сигурен точно кога се е случило. Нито кога е започнало. Може да е било сутринта, когато видя как Кристен се е вкопчила в Кейти, след като Джош падна в реката, или през дъждовния следобед, когато я откара у дома, или дори в деня, който прекараха на плажа. Алекс знаеше единствено, че тук и сега той се влюбва в тази жена, и можеше само да се моли и тя да изпитва същото.

След известно време най-сетне успя да се прокашля.

— Да, дойдох — каза.