Пристан за двама

36

Хванати за ръце, Алекс и Кейти тръгнаха заедно с децата към ресторанта на Айвън. Оставиха велосипедите си до задния вход, където обикновено държеше колелото си Кейти. На тръгване Алекс купи вода за Кристен и за Джош, преди да потеглят към дома.

— Хубав ден, нали, деца? — попита той и се наведе, за да отключи велосипедите.

— Страхотен ден, тате — отговори Кристен със зачервено от горещината лице.

Джош изтри устата си с ръка.

— Може ли да дойдем и утре?

— Може би — отговори неопределено Алекс.

— Моля те! Искам пак да се возя на въртележката.

Алекс се справи с катинарите и преметна веригите през рамо.

— Ще видим.

Един навес зад ресторанта хвърляше сянка, но въпреки това беше горещо. Кейти видя колко претъпкано е заведението, докато минаваше покрай прозорците, и се зарадва, че не е на работа, въпреки че щеше да се наложи да вземе двойни смени на следващия ден и в понеделник. Но си струваше. Прекарала беше приятно, а сега щеше да си почине и да гледа някой филм с децата, докато Алекс е извън града. А когато се върне…

— Какво? — попита Алекс.

— Нищо.

— Гледаш ме така, като че се каниш да ме глътнеш.

— Просто се отнесох за няколко секунди — намигна му тя. — Сигурно е от жегата.

— Аха — кимна той. — Като че ли не знам…

— Напомням ти, че млади ушички се въртят като пеленгатори, така че внимавай какви ги говориш.

Тя го целуна и лекичко го потупа по гърдите.

Нито един от двамата не забеляза мъжа с бейзболното кепе и тъмни очила, който ги наблюдаваше от платформата на съседния ресторант.

Кевин усети как му се завива свят, докато наблюдаваше Ерин и прошарения мъж да се целуват, докато я гледаше да флиртува с него. Видя я как се наведе и се усмихна на момиченцето. Как разроши косата на момчето. Забеляза как прошареният мъж я плесна лекичко по задника, когато децата не гледаха. И Ерин, неговата съпруга, участваше в играта. Харесваше й. Насърчаваше го. Изневеряваше му с новото си семейство, като че ли Кевин и бракът им изобщо не съществуваха.

Качиха се на велосипедите си и потеглиха, заобиколиха сградата и се отдалечиха от него. Ерин караше до прошарения. Беше по шорти и сандали, разголена и сексапилна заради друг мъж.

Кевин ги последва. Косата й беше руса, дълга, развята… но после той примигна и тя отново стана кестенява и къса. Ерин се преструваше, че не е Ерин, караше колело с новото си семейство, целуваше се с друг мъж и се усмихваше, непрекъснато се усмихваше безгрижно. Това не е истина, напомни си Кевин, а е просто сън. Кошмар. Вързаните на пристана лодки се поклащаха, докато минаваха покрай тях.

Кевин зави. Те бяха на колела, а той — пеша, но групата се движеше бавно, за да може момиченцето да не изостава. Кевин приближи достатъчно, за да чуе смеха на Ерин — звучеше щастливо. Пресегна се и измъкна пистолета от колана си, после го пъхна под ризата и го притисна към кожата си. Свали бейзболното кепе и с него скри пистолета от хората.

Мислите му отскачаха като топче за пинбол, мятаха се стремглаво наляво-надясно, нагоре-надолу, Ерин лъжеше, мамеше, кроеше лукави планове. Избяга, за да си намери любовник. Говореше и се присмиваше зад гърба му. Шепнеше на мъжа с прошарената коса, говореше му мръсотии, ръцете му върху гърдите й, учестеното й накъсано дишане. Преструваше се, че не е омъжена, пренебрегваше всичко, което Кевин бе направил за нея, жертвите му, факта, че му се налагаше да стърже кръв от обувките си, клюките на Кофи и на Рамирес, орляците мухи над бургерите на онова барбекю, на което му се наложи да отиде сам, без нея, за да каже тя на Бил, капитана, че Кевин не е просто едно от момчетата.

И ето я сега тук, върти си педалите безгрижно с късата и подстригана коса, красива както винаги, без изобщо да се замисля за съпруга си. Без да дава и пет пари за него. Забравила за него и за брака им, за да си живее с мъжа с прошарената коса, да го потупва по гърдите и да го целува със замечтано изражение. Щастлива и спокойна, напълно безгрижна. Ходи на карнавал, кара колело. Сигурно си пее под душа, докато той плаче и си спомня какъв парфюм й е подарил за Коледа, обаче всичко това нямаше никакво значение, защото тя беше себична негодница и си въобразяваше, че може да изхвърли брака им на боклука като празна кутия от пица.

Кевин неволно ускори крачка. Хората ги забавяха и той прекрасно знаеше, че може още сега да вдигне пистолета и да я застреля. Пръстът му се плъзна към спусъка и дръпна предпазителя, понеже в Библията пише, че всички трябва да тачат брака, че брачното ложе трябва да остане неосквернено… обаче в този момент той осъзна, че ще се наложи да убие и мъжа с прошарената коса. Можеше да го застреля пред очите й. Трябваше само да натисне спусъка, но е почти невъзможно да улучиш движеща се мишена от разстояние с глок, освен това навсякъде имаше хора. Щяха да видят пистолета и да се разкрещят, така че не беше разумно да стреля сега и той дръпна пръст от спусъка.

— Престани да се отклоняваш към сестра си! — провикна се мъжът с прошарената коса и гласът му се изгуби някъде далеч отпред.

Думите му обаче бяха реални и Кевин си представи мръсотиите, които той шепнеше на Ерин. Усети как в гърдите му заклокочи ярост. После най-неочаквано децата завиха зад ъгъла, а Ерин и прошареният мъж ги последваха.

Кевин спря задъхан. Прилоша му. Докато Ерин завиваше, слънцето за миг силно освети профила й и той отново си помисли колко е красива. Винаги му бе приличала на нежно цвете, много красиво и изискано. Спомни си как я бе спасил от онези насилници, когато си беше тръгнала от казиното, и как тя го уверяваше, че с него се чувства в безопасност, но дори това не й попречи да го напусне.

Постепенно той започна да чува гласовете на хората, които крачеха от двете му страни. Не си говореха нищо особено, не бяха тръгнали конкретно за никъде, но го подтикнаха да действа. Той хукна към мястото, където те бяха завили, и на всяка крачка под палещите лъчи на слънцето имаше чувството, че ей сега ще повърне. Ръката му, стиснала пистолета, беше хлъзгава от пот. Зави зад ъгъла и погледна нагоре по улицата.

Нямаше жива душа, но през две пресечки улицата беше преградена заради панаира. Сигурно бяха завили по предната пресечка. Нямаха друг избор. Кевин реши, че са завили надясно — единствения изход от центъра на града.

Имаше избор. Да ги преследва пеша и да рискува да го забележат, или да изтича обратно до колата и да ги последва така. Помъчи се да разсъждава като Ерин и си представи как двамата ще влязат в къщата, където живее прошареният мъж. Къщата на Ерин беше прекалено тясна и прекалено гореща за четиримата, а и тя би предпочела красива къща със скъпи мебели, понеже смяташе, че заслужава такъв живот, вместо да оцени и да се задоволи с живота, който има.

Какво да избере? Пеша или с колата? Кевин стоеше, премигваше и се мъчеше да мисли, но беше твърде горещо и объркващо, чукове блъскаха по главата му и единствената му мисъл беше как Ерин спи с прошарения мъж, а от това направо му се гадеше.

Сигурно се обличаше с дантели и му танцуваше, шепнеше му думи, които го възбуждат. Умоляваше го да й позволи да му достави удоволствие, за да може да живее в къщата му с красивите вещи. Беше се превърнала в проститутка, продаваше душата си за луксозни джунджурии. Продаваше се за перли и хайвер. Сигурно вече спеше в голямата къща, а прошареният мъж я водеше на изискани вечери.

Догади му се, като си го представи. Почувства се засегнат и предаден. Яростта прочисти мислите му и той си даде сметка, че стои на едно място, а те все повече се отдалечават. Колата му беше през няколко пресечки, но Кевин се обърна и хукна. Разбута бясно хората от карнавала, без да обръща внимание на протестите им. „Дръпнете се, дръпнете се!“, крещеше и някои се отместваха, а други той сам избутваше. Стигна до място без тълпи от хора, но беше страшно задъхан и трябваше да спре и да повърне до един противопожарен кран. Неколцина момчетии му се изсмяха и на него му се прииска тутакси да ги разстреля, но след като избърса уста, просто извади пистолета, насочи го към тях и те бързо-бързо млъкнаха.

Сякаш шило за лед прободе мозъка му и той залитна напред. Бодване и болка, бодване и болка. На всяка проклета стъпка усещаше бодване и болка, а в същия момент Ерин сигурно описваше на прошарения мъж какво ще правят в леглото. Разказваше на прошарения мъж за Кевин, шепнеше му: „Кевин не умееше да ми доставя удоволствие като теб“. Нищо че не беше вярно.

Стигна до колата си след цяла вечност. Слънцето я беше опекло като франзела. Горещината изригна отвътре на облаци, а воланът пареше страшно. Пъклена дупка. Ерин беше избрала да живее в пъклена дупка. Кевин запали колата и отвори прозорците, направи обратен завой към карнавала и започна да разгонва хората по улиците с клаксона си.

Отново отклонения. Барикади. Идеше му да профучи през тях, да ги натроши на парчета, но и тук имаше ченгета, които щяха да го арестуват. Тъпи ченгета, дебели и мързеливи ченгета. Провинциални малоумници. Идиоти. Нито един от тях не беше добър детектив, но имаха пистолети и значки. Кевин подкара по страничните улички, мъчейки се да отгатне накъде се е запътила Ерин. Ерин и нейният любовник. И двамата бяха прелюбодейци, а в Библията пише, че ако имаш нечестиви помисли към жена, вече си извършил прелюбодеяние в сърцето си.

Навсякъде гъмжеше от народ. Пресичаха опасно улицата. Принуждаваха го да спира. Кевин се приведе над волана, напрегнато впери поглед през предното стъкло и ги видя — дребни фигурки в далечината. Бяха точно зад втората барикада и вървяха по пътя към нейната къща. На ъгъла имаше ченге, поредният провинциален малоумник.

Кевин се понесе напред, но спря заради човека, появил се неочаквано пред колата му, който думкаше по капака й. Бачкатор с къса отпред и дълга отзад коса, риза на черепи и татуировки. Дебела жена и мазни деца. Загубеняци.

— Гледай къде караш! — кресна бачкаторът.

Кевин мислено изпозастреля и четиримата: бум, бум, бум, бум, но се овладя и не реагира външно, понеже ченгето на ъгъла го наблюдаваше. Бум, помисли си отново накрая.

Зави, ускори и тръгна да прекосява квартала. Зави наляво и отново натисна газта. После пак обърна наляво. Отпред имаше още пътни блокади. Кевин направи поредния обратен завой, зави надясно и на следващата пресечка отново завъртя наляво.

Още пътни блокади. Беше попаднал в лабиринт като опитно мишле. Градът заговорничеше срещу него, а Ерин щеше да се измъкне. Рязко даде на заден. Зави по улицата, после профуча до следващото кръстовище. Сигурно вече беше близо, зави наляво и видя пред себе си движещи се коли, при това в желаната посока. Зави и успя да се пъхне между два камиона. Искаше да ускори, но не можеше. Пред него имаше автомобили и камиони, някои с лепенки със знамето на Конфедерацията, а други — с багажници за пушки. Бачкатори. Заради хората по улицата колите почти не можеха да напредват — мотаеха се, като че ли не забелязваха уличното движение. Подминаваха го, движейки се по-бързо от него. Дебели хора, които продължаваха да нагъват. Сигурно цял ден се тъпчеха и забавяха движението, а Ерин се отдалечаваше все повече и повече. Колата му напредна с една дължина и отново спря. И пак, и пак. Идеше му да се разкрещи, да заблъска по волана, но беше пълно с хора. Ако не внимаваше, някой щеше да издрънка нещо, тъпото провинциално ченге щеше да разследва, да си спомни номера на колата му от друг щат и вероятно тутакси да го арестува само защото не е местен.

Напред и пак спря, отново и отново, придвижвайки се със сантиметри, докато не стигна до ъгъла. Там движението щеше да се поотпуши, така поне допускаше, но уви, грешеше, а Ерин и прошареният мъж вече бяха изчезнали. Пред него имаше само дълга редица автомобили и един път, който водеше навсякъде и никъде.