Пристан за двама

32

Кевин трудно съумяваше да не излиза от платното си на магистралата. Искаше му се да запази мисълта си бистра, но болката запулсира в главата му и започна да му се гади, затова той спря в един магазин за алкохол и си купи бутилка водка. Алкохолът притъпи болката, а докато пиеше през сламката, Кевин мислеше единствено за Ерин и за това как е сменила името си на Кейти.

Междущатската магистрала беше размазана пред очите му. Фарове, чифтове бели точици, които ставаха по-ярки, когато се приближаваха от отсрещната страна, а после изчезваха, щом го отминеха. Един след друг. Хиляди. Хората отиваха някъде, вършеха нещо. Кевин караше към Северна Каролина, пътуваше на юг, за да намери съпругата си. Излезе от Масачузетс, прекоси Роуд Айланд и влезе в Кънектикът. Ню Йорк и Ню Джърси. Луната изгря оранжева и гневна, после побеля и прекоси почернялото небе над него. Появиха се звезди.

През отворения прозорец духаше топъл вятър, Кевин здраво стискаше волана, а съзнанието му приличаше на огромен пъзел от разместени парченца. Кучката го беше напуснала. Беше зарязала брака им на бунището и се мислеше за по-умна от него. Той обаче успя да я намери. Карън Фелдман просто беше пресякла улицата и Кевин беше научил, че Ерин има тайна. Е, вече не. Той знаеше къде живее тя, знаеше къде се крие. Адресът й беше надраскан на едно листче на седалката до него, затиснато с глока, който беше взел от вкъщи. На задната седалка имаше брезентов чувал, пълен с дрехи, белезници и тиксо. На излизане от града спря на някакъв банкомат и изтегли няколкостотин долара. Копнееше да размаже лицето на Ерин с юмруци в мига, в който я намери, да го превърне в грозна кървава пихтия. Копнееше да я целуне, да я прегърне и да я умолява да се върне у дома. Напълни резервоара близо до Филаделфия и си спомни как я бе проследил дотам.

Направила го бе на глупак, водила беше таен живот, за който той не подозираше. Ще ми ходи на гости на семейство Фелдман, ще им чисти и ще им готви и през цялото време ще крои тайни планове… За какво ли още го беше лъгала? За мъж? Може би не тогава, но сега със сигурност имаше мъж. Който я целува. И я гали. Съблича дрехите й. Присмива му се. Сигурно дори в момента бяха заедно в леглото. Тя и онзи мъж. И двамата му се смееха зад гърба. Дадох му да се разбере, сигурно така говореше тя и се хилеше. А Кевин нищичко не беше заподозрял.

Вбесяваше се само като си го помисли. Изпадаше в ярост. Шофираше вече часове наред, но въпреки това не спря. Отпи от водката и примигна бързо, за да проясни зрението си. Не превишаваше разрешената скорост, не искаше да го спират. Не и с този пистолет на съседната седалка. Тя се страхуваше от оръжия, винаги го молеше да заключва пистолета си след смяна и той го правеше.

Но стига толкова. Беше й купил къща, мебели и красиви дрехи, водил я бе до библиотеката и до фризьорския салон, но и това не й стигаше. Как да я разбере човек? Толкова ли беше трудно да чисти къщата и да готви? Не искаше да я удря, правеше го само когато нямаше друг избор. Когато тя се държеше безразсъдно, глупаво или себично. Сама си беше виновна.

Двигателят боботеше равномерно в ушите му. Тя вече имаше шофьорска книжка и беше сервитьорка в ресторанта „При Айвън“. Преди да мине, Кевин порови в интернет и позвъни тук-там. Лесно я откри, понеже градчето беше малко. Само за двайсет минути установи къде работи — трябваше само да позвъни и да попита там ли е Кейти. На четвъртия път му отговориха положително. Тя си мислеше, че може да се крие вечно, но той беше добър детектив и я беше намерил. Идвам, каза си Кевин. Знам къде живееш и къде работиш и повече няма да ми избягаш.

Мина покрай билбордовете и изходните рампи, а в Делауер започна дъждът. Вдигна прозореца и усети, че вятърът побутва колата настрани. Някакъв камион пред него лъкатушеше и ремаркето му пресичаше линиите на платното. Кевин пусна чистачките и предното стъкло се проясни. Дъждът обаче се усили и той се приведе над волана и примигна по посока на неясните кръгове на насрещните фарове. Стъклото се замъгли от дъха му и Кевин включи парното. Щеше да шофира цяла нощ и на сутринта да намери Ерин. Щеше да я заведе у дома и двамата щяха да започнат отначало. Като съпруг и съпруга, щяха да живеят заедно, както си беше редно. Щастливи.

Някога бяха щастливи. Заедно вършеха забавни неща. Кевин помнеше, че в началото на брака им двамата с Ерин ходеха на огледи на къщи през уикенда. Тя се вълнуваше и искаше да си купят къща, а той я слушаше как разговаря с агентите по недвижими имоти и как гласът й кънти звънливо в празните помещения. Ерин разглеждаше имотите, без да бърза, стая по стая, и той беше сигурен, че тя си представя къде ще сложат мебелите. Когато намериха къщата в Дорчестър, позна, че жена му я иска, само по начина, по който заискриха очите й. Същата нощ лежаха в леглото, тя описваше кръгчета по гърдите му, докато го молеше да направи предложение за цена, и Кевин си каза, че е готов да изпълни всяко нейно желание, защото я обича.

С изключение на децата. Тя му каза, че иска деца, че иска да си има семейство. През първата година от брака им го повтаряше непрекъснато. Той се мъчеше да не й обръща внимание, не искаше да й признае, че не желае да я вижда дебела и подпухнала, че според него бременните жени са грозни, че не желае да я слуша да се оплаква, че краката й са подути или че е адски изморена. Не искаше да слуша мрънкането и рева на някакво бебе, когато се прибере вкъщи, и да настъпва разхвърляни навсякъде играчки. Не желаеше Ерин да заприлича на размъкната повлекана, нито да го пита дали според него задникът й е наедрял. Ожени се за нея, понеже искаше да има съпруга, а не майка. Тя обаче непрекъснато повдигаше темата, мелеше на главата му ден след ден, докато накрая той не я шамароса и не й нареди да си затваря устата. Повече не отвори дума за деца, но ето че сега Кевин се питаше дали не е трябвало да изпълни желанието й. Ако имаше дете, тя нямаше да го напусне, изобщо нямаше да може да избяга.

Кевин реши, че ще имат дете, че тримата ще живеят в Дорчестър и той ще бъде детектив. Вечер щеше да се прибира при красивата си съпруга и когато хората ги видеха в магазина за хранителни стоки, щяха да им се възхищават и да ги хвалят какво прекрасно американско семейство са.

Питаше се дали косата й отново е руса. Надяваше се да е дълга и руса, за да може да прокарва пръсти през нея. На нея й харесваше той да прави така, винаги му шептеше думите, които обичаше да чува, възбуждаше го. Само дето не е било реално, не и ако е планирала да го напусне завинаги. Беше го лъгала през цялото време. Седмици наред. Дори месеци. Кражбата от семейство Фелдман, мобилният телефон, парите от портфейла му. Беше кроила и планирала, без той нищичко да подозира, а сега вече бе вкарала в леглото си и друг мъж. Беше прокарвал пръсти през косата й, беше слушал стоновете й, бе усещал ласките й. Кевин прехапа устни, вкуси кръвта и я намрази, прииска му се да я рита и да я удря, да я метне надолу по стълбите. Отпи отново от бутилката на съседната седалка, за да изплакне металическия вкус от устата си.

Беше го заблудила, понеже беше красива. Всичко в нея беше красиво. Гърдите й, устните й, кръстът й. В казиното в Атлантик Сити, когато я зърна за пръв път, Кевин си каза, че не е виждал по-красива жена, и след четири години брак още мислеше така. Тя знаеше, че той я желае, и го използваше в своя полза. Обличаше се сексапилно. Правеше си косата. Носеше дантелено бельо. И така го принуждаваше да сваля гарда, заблуждаваше го, че го обича.

А всъщност не го обичаше. Дори пет пари не даваше за него. Не й пукаше за счупените саксии и за строшения порцеланов сервиз, не й пукаше, че той е отстранен от работа, не й пукаше, че вече месеци наред заспива, облян в сълзи. Не й пукаше, че неговият живот се разпада. Имаше значение само какво иска тя, открай време си беше себична, а сега му се и присмиваше. Присмиваше му се от месеци и мислеше единствено за себе си. Той я обичаше и я ненавиждаше… и не го проумяваше. Усети, че в очите му бликват сълзи, и примигна, за да ги овладее.

Делауер. Мериленд. Покрайнините на Вашингтон. Вирджиния. Часове, изгубени в безкрайната нощ. Отначало валеше поройно, но постепенно дъждът намаля. Кевин спря близо до Ричмънд на зазоряване, за да закуси. Две яйца, четири парченца бекон, пшеничена препечена филийка. Изпи три чаши кафе. Наля още бензин в колата и отново излезе на магистралата. Прекоси Северна Каролина под синьо небе. По предното му стъкло мушиците бяха като циментирани, гърбът го заболя. Налагаше се да носи тъмни очила, за да не примижава, бакенбардите започнаха да го сърбят.

Идвам, Ерин, помисли си той. Скоро ще съм при теб.