Пристан за двама

16

Ранното вечерно небе беше призма от цветове, когато Кейти поведе Алекс през малката дневна към кухнята.

— Не знам за теб, но аз бих изпила чаша вино — каза тя.

— Идеята е добра — съгласи се той. — Не знаех какво ще вечеряме, затова донесох совиньон блан и зинфандел. Имаш ли предпочитания?

— Ти избери.

В кухнята тя се облегна на плота, кръстосала крак върху крак, докато Алекс навиваше тирбушона в тапата. Поне веднъж изглеждаше по-нервен от нея. С няколко бързи движения отвори бутилката совиньон блан. Кейти постави чашите върху плота до него, давайки си ясна сметка колко близо един до друг са застанали.

— Знам, че трябваше да го кажа още щом пристигнах, но все пак — много си красива.

— Благодаря — отвърна тя.

Той наля малко вино, после остави бутилката настрани и й подаде чашата. Докато Кейти я поемаше, Алекс усети аромата на кокос от лосиона й за тяло.

— Струва ми се, че виното ще ти хареса. Поне се надявам.

— Сигурна съм, че страшно ще ми хареса — надигна тя чаша. — Наздраве — чукна я звънко в неговата.

Отпи и изпита необикновено удоволствие от всичко: от начина, по който изглежда и по който се чувства, от вкуса на виното, от долавящия се във въздуха аромат на соса от малини, от начина, по който Алекс я оглеждаше и в същото време се мъчеше да не го прави толкова очевидно.

— Искаш ли да поседнем на верандата? — предложи тя.

Той кимна. Навън седнаха на люлеещите се столове. Малко по малко ставаше все по-прохладно и щурците подеха хора си, приветствайки настъпващата нощ.

Кейти се наслади на виното, на стипчивия плодов вкус, който то остави върху небцето й.

— Как са Кристен и Джош днес?

— Добре — сви рамене Алекс. — Водих ги на кино.

— Но навън беше толкова красиво.

— Знам, но понеже в понеделник е Денят в памет на загиналите, реших, че ще имаме възможност да прекараме няколко дни на открито.

— Магазинът работи ли в този ден?

— Разбира се. Това е един от най-натоварените дни през годината, понеже всички искат да прекарат празника в морето. Сигурно ще работя поне до един часа.

— Бих изразила съчувствие, обаче и аз ще работя.

— Може да дойдем и пак да ти досадим.

— Изобщо не сте ми досадили — стрелна го тя с поглед над ръба на чашата си. — Е, поне децата. Доколкото си спомням, ти се оплака от обслужването.

— Ние, старите, така правим — подметна саркастично той.

Тя се засмя и се залюля на стола.

— Когато не съм на работа, обичам да седя тук и да чета. Толкова е спокойно… Понякога имам чувството, че съм единственият човек на километри околовръст.

— Наистина си единствената на километри. Живееш в пущинака.

Тя закачливо го перна по рамото.

— Внимавай в картинката, харесвам си къщата.

— И би трябвало. В по-добро състояние е, отколкото предполагах. Уютно е.

— Ще стане. Още не съм приключила. А най-хубавото е, че е моя и никой не може да ми я вземе.

Алекс впери поглед в нея. Кейти се бе загледала към тревистото поле отвъд чакълестата алея.

— Добре ли си? — попита той.

Тя не отговори веднага.

— Мислех си колко се радвам, че си тук. А дори не ме познаваш.

— Според мен те познавам достатъчно добре.

Кейти не отговори. Алекс забеляза, че тя свежда поглед.

— Мислиш си, че ме познаваш, но не е така — прошепна тя.

Алекс усети, че тя се бои да говори повече. Възцари се мълчание и той се заслуша в скърцането на столовете, докато двамата се полюшваха.

— Какво ще кажеш да споделя какво си мисля, че знам, а ти да ми кажеш дали съм прав, или греша? Съгласна ли си?

Тя кимна със стиснати устни.

Алекс продължи тихо:

— Според мен си интелигентна и обаятелна, имаш добро сърце. Знам, че стига да поискаш, можеш да изглеждаш по-красива от всяка друга жена. Ти си независима, имаш приятно чувство за хумор и проявяваш удивително търпение към децата. Права си, не знам конкретни неща от миналото ти, знам обаче, че едва ли всички са толкова важни, освен ако не пожелаеш да ми ги разкажеш. Всеки има минало, но то е само това — минало. Можеш да се поучиш от него, но не можеш да го промениш. Освен това аз не познавам онази личност. А личността, която вече познавам, искам да опозная още по-сериозно.

Докато Алекс говореше, по устните на Кейти пробяга мимолетна усмивка.

— От теб звучи толкова просто — каза тя.

— Може да бъде.

Тя завъртя столчето на чашата си, размишлявайки над думите му.

— А ако миналото не е в миналото? Ако все още се случва?

Алекс продължи да се взира в нея и прикова очите й.

— Искаш да кажеш… ако той те намери?

Кейти потръпна.

— Какво каза?

— Чу ме — повтори той. Говореше спокойно, почти нехайно, както се беше научил от детективската си работа. — Предполагам, че си била омъжена… и че той вероятно се опитва да те открие.

Кейти застина ококорена. Изведнъж започна да се задушава, скокна от стола и разля остатъка от виното си. Отдръпна се от Алекс, втренчи се в него и кръвта се отече от лицето й.

— Откъде знаеш толкова за мен? Кой ти каза? — настойчиво попита тя, мъчейки се да свърже парченцата. Нямаше откъде да е узнал тези неща. Невъзможно беше. На никого не беше казвала.

Освен на Джо.

Когато си даде сметка за това, Кейти притаи дъх и метна поглед към отсрещната къщичка. Реши, че съседката й я е предала. Приятелката й я беше предала…

Мозъкът й щракаше бързо, но и този на Алекс също. Той прочете страха по лицето й, но вече го беше виждал. Твърде много пъти. И съзнаваше, че е време да престанат да си играят игрички, ако искат да се придвижат напред.

— Никой не ми е казвал — увери я той. — Но от реакцията ти съдя, че съм прав. Не това е важният въпрос. Не познавам тази личност, Кейти. Ако искаш да ми разкажеш за миналото си, с радост ще те изслушам, но няма да те разпитвам за него. А ако не искаш да ми разкажеш, няма проблем, понеже пак ти казвам, не познавам онази личност. Сигурно имаш основателна причина да го пазиш в тайна, а това означава, че и аз няма да кажа на никого. Каквото и да се случи или да не се случи помежду ни. Ако искаш си измисли съвсем нова история и аз ще подкрепя всяка твоя дума. Разчитай на мен за това.

Кейти го наблюдаваше, докато говори, едновременно объркана, уплашена и гневна, но попиваше всяка дума.

— Но… как…

— Научил съм се да забелязвам неща, които другите хора не забелязват — продължи той. — Имаше период от живота ми, когато само това правех. Не си първата жена в това положение, която виждам.

Тя продължи да се взира в него, а умът й бързо съобразяваше.

— Докато си служил в армията — направи извод тя.

Той кимна, без да откъсва очи от лицето й. Накрая се изправи и пристъпи предпазливо към нея.

— Да ти налея ли още вино?

Все още силно смутена, тя не можа да отговори, но когато Алекс се пресегна към чашата й, го остави да я вземе. Вратата на верандата се отвори и проскърца, после се затвори зад гърба му и тя остана сама.

Кейти се приближи до перилата на верандата, но в мислите й цареше пълен хаос. Бореше се с инстинкта да си събере нещата, да си вземе кутията за кафе и да напусне града възможно най-скоро.

А после какво? След като Алекс се е досетил за истината само като я е наблюдавал, значи е възможно някой друг да се досети. А ако — просто ако — този друг не е като него?

Чу как зад гърба й вратата отново изскърца. Алекс излезе на верандата и застана до нея пред перилата. Постави чашата отпред.

— Реши ли вече?

— Какво да реша?

— Дали при първа възможност да отпрашиш накъдето ти видят очите.

Кейти се извърна слисана към него.

Той разпери ръце.

— Какво друго може да си мислиш? Но да знаеш, че те питам, понеже съм малко гладен. Хич не ми се иска да заминаваш, преди да вечеряме.

Тя не схвана веднага, че той я подкача, и макар да не мислеше, че е възможно, предвид последните няколко минути, установи, че се усмихва с облекчение.

— Ще вечеряме — обеща тя.

— Ами утре?

Вместо да отговори, Кейти посегна към виното си.

— Искам да разбера как се досети.

— Не беше нещо конкретно — отговори той. Спомена няколко неща, които бе забелязал, и накрая поклати глава. — Повечето хора не биха събрали две и две.

— Ти обаче го направи — отбеляза тя, взирайки се в дъното на чашата си.

— Стана от само себе си. Втора природа.

Кейти се замисли над това.

— Значи знаеш от известно време. Или поне си имал подозрения.

— Да — призна той.

— И затова никога не си ме разпитвал за миналото ми.

— Да — отново призна той.

— И все още искаш да излезеш на среща с мен?

Изражението му стана сериозно.

— Искам да изляза с теб от мига, в който те видях. Просто трябваше да почакам, докато си готова.

Последните слънчеви лъчи избледняха на хоризонта, спусна се здрач и обагри равното безоблачно небе в бледовиолетово. Двамата стояха до перилата и Алекс съзерцаваше как южният бриз нежно повдига кичурчета от косата й. Кожата й доби прасковено сияние, гърдите й едва доловимо се надигаха и спускаха, докато дишаше. Кейти зарея поглед в далечината с непроницаемо изражение и Алекс усети как гърлото му се стяга, докато се питаше какво ли си мисли.

— Така и не отговори на въпроса ми — каза той най-накрая.

Тя помълча и после на устните й се появи срамежлива усмивка:

— Мисля да поостана в Саутпорт, ако това ме питаш.

Алекс вдъхна уханието й.

— Можеш да ми вярваш.

Кейти се облегна на него и усети силата му, когато той я обгърна с ръка.

— Май ще се наложи, нали?

Няколко минути по-късно се върнаха в кухнята. Кейти остави чашата с виното си настрани и пъхна предястието и пълнените чушки във фурната. Все още смутена от тревожно проницателната преценка на Алекс за миналото й, тя с радост се зае с неща, които да ангажират вниманието й. Трудно й беше да повярва, че той все още иска да прекара вечерта с нея. А което беше по-важно, и тя искаше да прекара вечерта с него.

Дълбоко в сърцето си не беше сигурна, че заслужава да бъде щастлива, нито пък вярваше, че е достойна за мъж, който изглежда… нормален. Това бе неприличната тайна, свързана с миналото й. Никой не я беше оскърбил, но тя кой знае защо смяташе, че точно това заслужава заради случилото се. Все още се срамуваше от него, а понякога се чувстваше грозна и отблъскваща, сякаш белезите, които й бяха останали, бяха видими за всички.

Обаче тук и в този момент всичко това не беше толкова важно, както някога, понеже Кейти подозираше, че Алекс разбира срама й. И го приема.

Извади предварително приготвения малинов сос от хладилника и го пресипа в малка тенджерка, за да го подгрее. Стана бързо и когато го дръпна от огъня, извади от фурната увитите в бекон парчета сирене бри, заля ги със соса и ги поднесе на масата. Изведнъж си спомни за виното, взе чашата си от плота и седна при Алекс на масата.

— Това е само за начало — обясни тя. — Чушките ще станат след малко.

— Ухае божествено — надвеси се той над платото.

Кейти сложи парченце бри в чинията му и Алекс го опита.

— О! — възкликна.

— Вкусно е, нали? — усмихна се тя лъчезарно.

— Страхотно е. Къде се научи да го правиш?

— Преди време имах приятел главен готвач. Той ме увери, че от това ще блесне погледът на всеки.

Алекс си отряза още едно парченце с вилицата.

— Радвам се, че ще останеш в Саутпорт. Като нищо ще свикна да си хапвам от това редовно, дори ако трябва да правя бартер със стоки от магазина, за да си го осигурявам.

— Рецептата не е сложна.

— Не си ме виждала аз как готвя. С децата съм страхотен, обаче във всяко друго отношение съм гола вода.

Алекс взе чашата си и отпи още една глътка.

— Според мен със сиренето повече ще върви червено вино. Нещо против да отворя другата бутилка?

— Ни най-малко.

Той се приближи до плота и отвори зинфандела, а Кейти извади още две чаши от бюфета. Алекс наля вино и й подаде едната. Стояха толкова близо един до друг, че почти се докосваха, и той с мъка устоя на порива да я придърпа към себе си и да я притисне в прегръдките си. Вместо това само се прокашля.

— Искам да ти кажа нещо, но не ми се ще да го възприемеш превратно.

Тя се поколеба.

— Защо не ми харесва как прозвучаха тези думи?

— Просто исках да знаеш с какво нетърпение очаквах тази вечер. Искам да кажа… Цяла седмица мисля за това.

— И защо да го възприемам превратно?

— Не знам. Защото си жена? Понеже сигурно звуча отчаяно, а жените не харесват отчаяните мъже?

За пръв път тази вечер Кейти се засмя непосредствено.

— Според мен не си отчаян. Понякога ми се струва, че си претоварен заради бизнеса и децата, но определено не ми звъниш всекидневно.

— Само понеже нямаш телефон. Между другото, исках да ти кажа, че това означава много за мен. Нямам кой знае какъв опит с тези неща.

— С вечерите ли?

— С ходенето по срещи. Доста време мина.

Добре дошъл в клуба, помисли си Кейти, но въпреки това се почувства добре от думите му.

— Заповядай — подкани го тя с жест към предястието. — По-вкусно е топло.

След като приключиха с него, Кейти стана от масата и отиде до фурната. Надникна да провери чушките и изплакна тигана, който беше използвала. Взе съставките за соса скампи и се зае да го приготвя, а после леко задуши скаридите. Докато станат готови, сосът също беше сварен. Тя сложи по една чушка в чиниите и добави основното. После приглуши осветлението и запали свещта в средата на масата. Уханието на масло и на чесън и треперливото пламъче на свещта изпълниха старата кухня с нови обещания.

Нахраниха се и се заговориха, а навън звездите започнаха да излизат от скривалищата си. Алекс похвали храната неведнъж и твърдеше, че никога не е ял нищо по-вкусно. Докато свещта се смаляваше и бутилката с вино почти се изпразни, Кейти разкри откъслеци от миналото си в Алтуна. Не беше казала на Джо цялата истина за родителите си, но на Алекс разказа неукрасената версия: непрекъснатото местене от място на място, алкохолизмът на родителите й, фактът, че живее сама от осемнайсетгодишна. Въпреки това не беше сигурна какво е мнението му за всичко това. Когато най-накрая се смълча, се притесни да не би да е разкрила твърде много. В този момент обаче той се пресегна и постави ръка върху дланите й. Тя не бе в състояние да го погледне в очите, но продължиха да се държат за ръце през масата и не искаха да се пуснат, сякаш бяха единствените двама човека на света.

— Май трябва да започна да подреждам кухнята — каза Кейти най-накрая и наруши магията. Стана от масата.

Алекс чу как столът й изскърца по пода, даде си сметка, че моментът е отминал, и единственото му желание беше да го върне.

— Искам да знаеш, че тази вечер прекарах великолепно — поде той.

— Алекс… аз…

— Не е нужно да казваш нищо — поклати глава той.

Тя не го остави да довърши:

— Но аз искам, ясно? — Изправи се до масата с искрящи от някаква непозната емоция очи. — И аз прекарах великолепно. Обаче знам накъде отиват нещата и не искам да те нараня.

Тя въздъхна, за да събере сили за онова, което предстоеше да каже.

— Не мога да обещая. Не мога да ти кажа със сигурност къде ще бъда утре, камо ли след една година. Когато избягах първия път, си въобразявах, че ще успея да загърбя всичко и да започна отначало, представяш ли си? Че ще си живея живота и ще се преструвам, че нищо не се е случило. Но нима е възможно? Смяташ, че ме познаваш, обаче дори самата аз не съм сигурна, че се познавам. Освен това, колкото и да знаеш за мен, има и много неща, които не знаеш.

Алекс усети как нещо се срива вътре в него.

— Да не би да ми казваш, че не искаш да се виждаме повече?

— Не — поклати тя глава отривисто. — Казвам ти всичко това, защото искам да се видим отново и се плаша, тъй като дълбоко в сърцето си знам, че заслужаваш нещо по-добро от мен. Заслужаваш човек, на когото можеш да разчиташ. На когото и децата ти могат да разчитат. Както вече ти казах, има неща, които не знаеш за мен.

— Тези неща нямат значение — настоя Алекс.

— Как можеш да го твърдиш?

В последвалото мълчание Алекс долови тихото бръмчене на хладилника. Навън, зад прозореца, луната се бе издигнала на небето и висеше над върховете на дърветата.

— Защото се познавам — каза той най-сетне, осъзнавайки, че е влюбен в нея. Обичаше онази Кейти, която беше опознал, и другата, която не бе имал шанса да срещне. Стана от масата и се приближи до нея.

— Алекс… не може…

— Кейти — прошепна той и за един кратък миг никой от двамата не помръдна. Накрая Алекс положи длан на хълбока й и я придърпа към себе си.

Кейти въздъхна, сякаш сваляше отколешен товар, а когато вдигна поглед към него, неочаквано се оказа лесно да си представи, че страховете й са безпочвени. Че той ще я обича, каквото и да му каже, че той вече я обича и ще я обича вечно.

В този миг тя осъзна, че също го обича.

И се отпусна, долепена до него. Усети как телата им се притискат, когато той вдигна ръка към косата й. Докосването му беше нежно и внимателно, не бе усещала друго подобно досега и смаяно забеляза, че той затваря очи. Наклони глава и лицата им се доближиха.

Когато устните им най-сетне се докоснаха, тя усети вкуса на виното по езика му. Тогава се предаде, позволи си да целуне бузата и шията му, а после се облегна назад, наслаждавайки се на усещането. Чувстваше влажните му устни, които се плъзгаха по кожата й, и обгърна врата му с ръце.

Значи това е чувството истински да обичаш някого, помисли си тя, и самият ти да бъдеш обичан. В очите й бликнаха парещи сълзи. Кейти примигна, за да ги прогони, но неочаквано това се оказа невъзможно. Тя го обичаше и го желаеше, но по-силно от това желаеше той да обича истинската Кейти с всичките й недостатъци и тайни. Искаше той да узнае цялата истина.

Дълго се целуваха в кухнята, долепили телата си едно до друго, а ръката на Алекс се плъзгаше по гърба и косата й. Тя потръпна, когато наболата му брада лекичко я одраска по бузата. Когато той плъзна пръст по кожата на ръката й, усети, че по тялото й плисва гореща вълна.

— Искам да бъда с теб, но не мога — прошепна Кейти най-накрая, надявайки се да не го разгневи.

— Няма нищо — прошепна Алекс. — Няма как тази вечер да стане по-прекрасна, отколкото вече е.

— Но си разочарован.

Той отметна кичур коса от лицето й.

— Не е възможно да ме разочароваш — увери я.

Кейти преглътна, мъчейки се да се отърве от страховете си.

— Има нещо, което трябва да знаеш за мен — прошепна.

— Каквото и да е, сигурен съм, че ще го понеса.

Тя отново се притисна към него.

— Не мога да бъда с теб тази вечер — прошепна — по същата причина, по която не мога да се омъжа за теб.

Въздъхна.

— Имам съпруг.

— Знам — прошепна в отговор той.

— И това не те смущава?

— Не е идеалният вариант, но повярвай ми, и аз не съм идеален, така че най-добре да караме стъпка по стъпка. А когато си готова, ако изобщо станеш готова, аз ще те чакам.

Плъзна пръст по бузата й.

— Обичам те, Кейти. В момента може и да не си готова да чуеш тези думи, а може и никога да не си в състояние да ги изречеш, но това не променя чувствата ми към теб.

— Алекс…

— Няма нужда да го казваш.

— Може ли да обясня? — помоли тя и най-сетне се откъсна от него.

Той не понечи да скрие любопитството си.

— Искам да ти кажа нещо — каза тя. — Искам да ти разкажа за себе си.