Пристан за двама

26

В края на юни цветните градини в Дорчестър, които през пролетта грееха в ярки цветове, позавехнаха, цветовете покафеняха и се спаружиха. Влажността постепенно се повиши и по уличките в центъра на Бостън замириса на гниеща храна, на урина и на разложение. Кевин каза на Кофи и на Рамирес, че двамата с Ерин ще си останат у дома през уикенда, ще гледат филми и ще поградинарстват. Кофи го попита как са прекарали в Провинстаун, а той го излъга и му разказа за пансиона, в който уж бяха отседнали, и за ресторантите, в които уж бяха ходили. Кофи беше ходил по тези места и го попита дали в едно от заведенията са си поръчали пая с раци. Кевин отговори, че не са, но ще го опитат следващия път.

Ерин я нямаше, обаче той не спираше да я търси. Не можеше да се спре. Ако докато шофираше по улиците на Бостън, зърнеше златистата коса до раменете на някоя жена, усещаше как сърцето му се качва в гърлото. Диреше с очи деликатния нос, зелените очи и грациозната й походка. Понякога заставаше пред пекарната и се правеше, че я чака.

Трябваше да я намери, нищо че се бе измъкнала във Филаделфия. Хората оставяха следи. Хартията оставяше следи. Във Филаделфия тя беше използвала фалшиво име и фалшив номер на социална осигуровка, но не можеше да продължава така вечно, освен ако не искаше да продължи да живее в евтини хотели и да сменя работата си през няколко седмици. До този момент обаче Ерин не бе използвала номера на собствената си социална осигуровка. Полицай от друг участък, който имаше необходимите връзки, направи проверка. Той единствен знаеше, че Ерин го е напуснала, но си държеше устата затворена, защото Кевин пък знаеше за връзката му с непълнолетната бавачка на децата му. Кевин се чувстваше омърсен винаги, когато се налагаше да разговаря с него, понеже този тип беше перверзник и мястото му беше в затвора, тъй като в Библията пишеше: не прелюбодействай. Но в момента се нуждаеше от него, защото онзи можеше да намери Ерин и да я доведе у дома. Мъжът и жената трябва да бъдат заедно, защото са се врекли пред Бога и пред семействата си.

Беше сигурен, че ще я намери през март, после също толкова уверен, че тя ще се появи през април. Не се съмняваше, че името й ще изскочи отнякъде през май, но къщата си оставаше празна. Вече беше юни, мислите му бяха накъсани и понякога той просто действаше машинално. Трудно му беше да се съсредоточи, водката явно не помагаше, а и се налагаше да лъже Кофи и Рамирес и да се дърпа настрани, докато те клюкарстват.

Едно нещо обаче знаеше със сигурност: тя вече не бягаше. Не би се местила и не би сменяла работата си непрекъснато. Не беше такава. Обичаше красивите неща и й харесваше да се обгражда с тях. Което означаваше, че използва чужда самоличност. Освен ако не искаше непрекъснато да живее като беглец, й трябваше истински акт за раждане и истински номер на социална осигуровка — в днешно време работодателите изискват документ за самоличност. Но как беше успяла да си присвои самоличността на друг човек? Кевин знаеше, че най-често се намира някой починал неотдавна и се присвоява самоличността му. Първата част беше възможна, дори и само заради честите посещения на Ерин в библиотеката. Представяше си я как разглежда некролозите на микрофилм и си търси подходящо име. Беше кроила тайни планове в библиотеката, преструвайки се, че оглежда рафтовете с книги, и то при положение че той беше намирал време в натоварения си график, за да я кара там. Беше проявил към нея доброта, а тя му отвръщаше с предателство — направо излизаше от кожата си, като си помислеше как му се е надсмивала. Толкова се гневеше, докато си представяше тези неща, че строши с чук порцелановия сервиз, който им беше сватбен подарък. След като изпусна парата, вече можеше да се съсредоточи над онова, което имаше да прави. През целия март и април прекара часове наред в библиотеката, както сигурно беше постъпила и тя, опитвайки да си осигури нова самоличност. Но дори ако си беше намерила име, как се бе снабдила с документа? Къде беше сега? И защо не се беше прибрала у дома?

Ето тези въпроси го тормозеха и понякога толкова го объркваха, че Кевин плачеше, защото тя му липсваше, копнееше Ерин да се прибере у дома, мразеше да е сам… Друг път обаче мисълта, че го е напуснала, му напомняше колко е себична и направо му идеше да я убие.

Юли настъпи с драконовско дихание: горещ и влажен, а хоризонтът трептеше като далечен мираж. Празничният уикенд отмина и започна нова седмица. Климатикът в дома му се беше повредил, а Кевин не звънна на техника. Всяка сутрин отиваше на работа с главоболие. След процес на проба и грешка беше установил, че водката му действа по-добре от тиленола, но болката неизменно пулсираше в слепоочието му. Престана да ходи в библиотеката, а когато Кофи и Рамирес го попитаха пак за жена му, отговори, че тя е добре, но не добави нищо повече и смени темата. Дадоха му нов партньор, Тод Ванърти, който току-що беше получил повишение. Нямаше нищо против Кевин да задава повечето въпроси, докато разпитват свидетели или жертви, което напълно устройваше и самия Кевин.

Кевин му обясни, че почти винаги жертвата познава убиеца. Но невинаги познанството е очевидно. В края на първата им седмица като екип ги повикаха в апартамент на няма и три пресечки от участъка, където намериха десетгодишно момче, умряло от огнестрелна рана. Стрелецът се оказа неотдавна пристигнал от Гърция емигрант, който, докато празнувал победата на националния си отбор по футбол, стрелял с пистолета си към пода. Куршумът минал през тавана на долния апартамент и убил момчето, докато си отхапвало парче пица. Куршумът проникнал през темето му и детето се строполило по лице върху пицата. Когато го видяха, по челото му имаше размазано сирене и доматен сос. Майка му пищя и плака цели два часа и се опита да се нахвърли на гърка, докато го смъкваха с белезници надолу по стълбите. Накрая жената се свлече на стълбищната площадка и се наложи да извикат линейка.

След края на смяната си Кевин и Тод отидоха в един бар и Тод се престори, че би могъл да забрави какво е видял, но изпи три бири за по-малко от петнайсет минути. Разказа на Кевин, че веднъж се е провалил на изпита си за детектив, но после го издържал. Кевин пи водка, но понеже партньорът му беше с него, каза на бармана да добави и малко сок от боровинки.

Беше полицейски бар. Много ченгета, ниски цени, приглушени светлини и жени, които обичат да излизат с полицаи. Барманът позволяваше на клиентите да пушат въпреки законовата забрана, понеже повечето бяха пушачи. Тод не бе женен и често идваше тук. Кевин не бе посещавал бара досега и не беше сигурен, че мястото му харесва, но не му се прибираше у дома.

Тод отиде до тоалетната, а щом се върна, се приведе към Кевин:

— Мисля, че онези двете в края на бара ни бройкат.

Кевин се обърна. Жените бяха към трийсетте, като него. Брюнетката забеляза, че той ги гледа, и се обърна към червенокосата си приятелка.

— Жалко, че си женен, нали? Хващат окото.

Всъщност са доста захабени, помисли си Кевин. Не бяха като Ерин, която имаше чиста кожа и ухаеше на лимон, на мента и на парфюма, който той й купи за Коледа.

— Иди си поговори с тях, ако искаш — насърчи Кевин партньора си.

— Май ще отида.

Тод си поръча още една бира, приближи се до другия край на бара и се усмихна. Сигурно беше подметнал някоя глупост, обаче жените се засмяха. Кевин си поръча двойна водка без боровинков сок и се загледа към отражението им в огледалото. Брюнетката срещна погледа му, но той не се извърна. След десет минути тя се приближи и седна на високото столче, на което преди беше седял Тод.

— Не си много разговорлив тази вечер, така ли? — попита го жената.

— Не ме бива по светските разговори.

Брюнетката се замисли над думите му.

— Аз съм Амбър — представи се тя.

— Кевин — отговори той и не знаеше какво повече да каже. Отпи от напитката си, която му се стори страшно водниста.

Брюнетката се наведе към него. Миришеше на мускус, не на лимон и на мента.

— Тод каза, че двамата работите в отдел „Убийства“.

— Така е.

— Тежко ли е?

— Понякога.

Кевин допи питието си и вдигна чаша. Барманът му донесе пълна.

— А ти какво работиш?

— Секретарка съм в пекарната на брат си. Той прави хляб и тестени изделия за ресторанти.

— Звучи интересно.

Тя се усмихна скептично.

— Не звучи интересно и не е, но все някак трябва да си плащам сметките.

Зъбите й се бялнаха в полумрака.

— Не съм те виждала тук друг път.

— Тод ме доведе.

Тя кимна към партньора му и каза:

— Него съм го виждала. Мята се на всяка фуста, която още диша. Даже това с дишането не е задължително. Приятелката ми много обича да идва тук, но на мен не ми харесва. Идвам заради нея.

Кевин кимна и се размърда на стола си. Зачуди се дали Кофи и Рамирес идват в бара.

— Отегчавам ли те? — попита тя. — Мога да те оставя сам, ако предпочиташ.

— Не ме отегчаваш.

Жената отметна косата си и Кевин забеляза, че е по-хубава, отколкото му се беше сторило отначало.

— Искаш ли да ме почерпиш? — предложи тя.

— Какво ще пиеш?

— „Космополитън“ — отговори жената и Кевин направи знак на бармана.

Коктейлът тутакси пристигна.

— Не ме бива много в тия работи — призна Кевин.

— В кои работи?

— В тия.

— Само си говорим. И се справяш добре.

— Женен съм.

— Знам — усмихна се тя. — Видях халката.

— И това не те притеснява?

— Само си говорим, нали ти казах.

Жената прокара пръст по ръба на чашата си и той видя как на върха му се събира влага.

— Жена ти знае ли, че си тук?

— Жена ми е извън града — отговори. — Приятелката й е болна и тя й помага.

— И ти реши да отидеш на бар и да си свалиш някоя мадама, така ли?

— Не съм такъв — отговори напрегнато Кевин. — Обичам жена си.

— И би трябвало. Нали си се оженил за нея!

Пиеше му се още една водка, но не искаше да си поръчва пред нея, понеже веднъж вече го беше направил. Тя обаче сякаш прочете мислите му, даде знак на бармана и той му донесе пълна чаша. Кевин отпи голяма глътка, все още убеден, че питието е някак воднисто.

— Имаш ли нещо против, че ти поръчах? — попита жената.

— Не, нямам.

Тя впери поглед в него със знойно изражение.

— По-добре да не признаваш пред жена си, че си идвал тук.

— Защо? — попита той.

— Твърде си хубав за такова заведение. Не се знае кой може да ти налети.

— Ти налиташ ли ми?

— Ще се обидиш ли, ако призная, че е така? — отговори тя, след като се позамисли за миг.

Кевин бавно завъртя чашата си върху бара:

— Не, няма да се обидя.

След като пиха и флиртуваха още два часа, се озоваха в нейното жилище. Амбър разбираше желанието му за дискретност, затова му беше дала своя адрес. След като тя и приятелката й си тръгнаха, Кевин остана в бара с Тод още половин час и после му каза, че трябва да се прибере, за да се обади на Ерин.

Докато шофираше, виждаше доста замъглено. В мислите му цареше безпорядък, макар все пак да съзнаваше, че кара на зигзаг, но беше добър детектив и дори да го спрат, нямаше да го арестуват, понеже ченгетата не арестуват ченгета… Пък и какво толкова, само няколко питиета…

Амбър живееше на няколко пресечки от бара. Кевин почука на вратата и тя му отвори гола, увита само с един чаршаф. Той я целуна, занесе я в спалнята и усети пръстите й да разкопчават ризата му. Положи я върху леглото, съблече се и загаси лампата, защото не искаше нищо да му напомня, че изневерява на жена си. Прелюбодеянието беше грях и сега, когато вече беше тук, Кевин не искаше да прави секс с тази жена, но беше пиян, погледът му бе помътен, тя беше гола под чаршафа и всичко беше толкова объркващо…

Тя не беше като Ерин. Тялото й беше различно, формите й бяха различни, мирисът й беше различен. Имаше пикантна, почти животинска миризма, ръцете й се движеха прекалено много, всичко у Амбър беше ново и не му харесваше, обаче не можеше и да спре. Чуваше я да повтаря името му и да говори мръсотии и му идеше да й кресне да мълчи, за да може той да си мисли за Ерин, само че му беше трудно да се съсредоточи, толкова объркващо беше всичко.

Стисна ръцете й и я чу как изстена и каза:

— Не толкова силно!

Кевин отслаби хватката си, но после отново стисна ръцете й, понеже така му се искаше, и този път тя не се възпротиви. Той се замисли за Ерин: къде е, дали е добре, колко много му липсва…

Не биваше да удря Ерин, тя беше мила и добра и не заслужаваше да я удря или да я рита. Той беше виновен, че си бе отишла. Беше я прогонил, въпреки че я обичаше. Търси я, но не успя да я открие, ходи чак до Филаделфия, а сега беше с жена на име Амбър, която не знаеше къде да дене ръцете си, издаваше странни звуци и цялото преживяване му се струваше съвсем не както трябва.

Когато приключиха, на него не му се оставаше. Стана от леглото и започна да се облича. Амбър запали лампата и седна в леглото. Само като я погледна, отново си спомни, че тя не е Ерин, и изведнъж коремът му се сви. В Библията пишеше, че който извърши прелюбодеяние, е пълен глупак, защото унищожава собствената си душа.

Трябваше да се махне от Амбър. Не проумяваше защо изобщо е дошъл и докато я гледаше, коремът му се сви на топка.

— Добре ли си? — попита тя.

— Нямам работа тук — отговори той. — Не трябваше да идвам.

— Вече е малко късно.

— Трябва да тръгвам.

— Просто така?

— Женен съм — напомни й той.

— Знам — увери го тя с усмивка на досада. — Всичко е наред.

— Не, не е — възрази той, облече се, излезе от апартамента, спусна се бегом по стълбите и скочи в колата си. Подкара бързо, но без да лъкатуши, тъй като вината обостряше всичките му сетива.

Добра се до вкъщи, видя, че у семейство Фелдман свети, и беше сигурен, че ще надникнат, щом чуят колата му да спира на алеята. Семейство Фелдман бяха лоши съседи, никога не му махаха за поздрав и не пускаха децата да припарят до моравата им. Те щяха да надушат какво е направил, понеже бяха лоши хора, той също беше направил нещо лошо, а краставите магарета винаги се надушват.

Когато влезе вътре, имаше нужда от питие, но му се гадеше дори само от мисълта за водка, а мислите му трескаво препускаха. Беше изневерил на жена си, а в Библията пишеше, че безчестието му няма да се заглади. Беше нарушил една от Божите заповеди, беше престъпил клетвата си към Ерин и знаеше, че истината ще излезе на бял свят. Амбър знаеше, Тод знаеше, семейство Фелдман знаеха и щяха да кажат на някого, който щеше да каже на някой друг и Ерин щеше да разбере какво е сторил. Кевин закрачи из дневната, дишайки учестено, знаеше, че няма да може да обясни на Ерин така, че да го разбере. Тя му беше съпруга и никога нямаше да му прости. Щеше да му се разсърди и да го изпрати да спи на дивана, а на сутринта щеше да го гледа разочаровано, защото той беше грешник и тя повече никога нямаше да му има доверие. Той потръпна и му се догади. Беше спал с друга жена, а Библията съветваше човек да умъртви земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, похот. Всичко беше толкова объркващо, че му се искаше да престане да мисли, но не можеше. Искаше да се напие, но не можеше и имаше усещането, че Ерин най-неочаквано ще цъфне на вратата.

Къщата беше разхвърляна и мръсна, а Ерин щеше да разбере какво е направил — макар мислите му да бяха хаотични, съзнаваше, че тези две неща са свързани. Обикаляше стаята като обезумял. Мръсотията и изневярата бяха свързани, изневярата беше нещо мръсно и Ерин щеше да разбере, че той й е изневерил, защото къщата беше мръсна, а двете неща вървят ръка за ръка. Изведнъж Кевин се закова на място, устреми се към кухнята и измъкна торба за смет под мивката. Върна се в дневната, коленичи и започна да пълни торбата с празните кутии от храна за вкъщи, със списания, пластмасови съдове, празни бутилки от водка и кутии от пица. Беше доста след полунощ, но на сутринта не беше на работа, затова вместо да си легне, той почисти къщата, изми съдовете и пусна прахосмукачката, която беше купил за Ерин. Почисти, за да не разбере тя, понеже прекрасно знаеше, че изневярата и мръсотията вървят ръка за ръка. Напъха мръсните дрехи в пералнята, после ги навря в сушилнята и ги сгъна, докато переше и сушеше следващата партида. Слънцето изгря, а Кевин свали възглавниците от дивана и смука с прахосмукачката, докато не остана нито трошица. Докато работеше, току поглеждаше през прозореца, знаеше, че Ерин ще се прибере всеки момент. Изтърка тоалетната, изтри петната от храна по хладилника и изми линолеума с мокър парцал. Утрото напредна. Кевин изпра чаршафите, дръпна завесите и избърса праха от рамката на сватбената им снимка. Окоси моравата, изхвърли излишната трева в кофата за смет и когато приключи, отиде на пазар: взе пуйка, шунка, дижонска горчица и пресен ръжен хляб от пекарната. Купи цветя и ги подреди на масата. Сложи и свещи. Когато приключи, едва дишаше от умора. Наля си ледена водка във висока чаша, седна на масата в кухнята и зачака Ерин. Беше щастлив, понеже беше почистил къщата, следователно Ерин никога нямаше да узнае какво е направил и двамата щяха да имат брака, който винаги са искали. Щяха да си вярват един на друг и да бъдат щастливи, а той щеше да я обича вечно и никога повече да не й изневерява — та защо му е да прави нещо толкова отвратително, за бога?