Пристан за двама

39

Кейти накара децата да се изкъпят, преди да навлекат пижамите си. След това самата тя си взе душ и се забави нарочно под струята, за да се наслади на шампоана и на сапуна, които отмиха солта от тялото й след цял ден на слънце.

Приготви на децата любимите им макарони, а след вечеря прегледаха колекцията от дискове, за да открият нещо, което им се гледа, и накрая се спряха на „Да откриеш Немо“. Кейти се настани между Джош и Кристен на дивана с купа пуканки в скута, към която ръчичките им се пресягаха механично от двете й страни. Беше облечена с удобно долнище на анцуг, което Алекс й беше извадил, и износено горнище на „Пантерите“ от Каролина. Подпъхна крака под тялото си, докато гледаха филма, и за пръв път този ден се отпусна напълно.

Небето навън разцъфваше като фойерверк, грейна в ярки цветове, после стана по-убито пастелно, а накрая — синкавосиво и после индигово. Когато последната гореща вълна се надигна от земята, заблещукаха звезди.

Кристен започна да се прозява още по време на филма, но всеки път, когато Дори се появяваше на екрана, момиченцето изчуруликваше:

— Тя ми е любимата, но не мога да си спомня защо!

От другата страна на Кейти Джош с мъка успяваше да остане буден.

Когато филмът свърши и Кейти се приведе напред, за да спре телевизора, Джош вдигна глава и после тежко я отпусна на дивана. Беше твърде тежък, за да го носи, затова тя го смушка по рамото и му заяви, че е време да си ляга. Той промърмори недоволно и седна. Прозя се, стана на крака и се заклатушка към спалнята, подкрепян от Кейти. Сгуши се в леглото без никакви оплаквания и тя го целуна за лека нощ. Тъй като не знаеше дали оставят да свети през нощта, Кейти не угаси лампата в коридора, но притвори вратата.

Сега беше ред на Кристен. Тя помоли Кейти да полежи малко до нея в тъмното и Кейти го направи, вперила поглед в тавана и усещайки как жежкият ден започва да й се отразява. Кристен заспа след броени минути и Кейти едва държеше очите си отворени, когато се изниза на пръсти от спалнята.

После почисти остатъците от вечерята им и изпразни купата от пуканките. Огледа хола и навсякъде откри следи от присъствието на децата: кутии с пъзели на една от лавиците, кош с играчки в ъгъла, удобни кожени дивани, по които за щастие не оставаха петна. Разгледа и пръснатите из стаята дреболии: старомоден часовник, който трябваше всекидневно да се навива, стар комплект енциклопедии на една лавица до удобното кресло, кристална ваза на масичката до прозореца. По стените висяха рамкирани черно-бели снимки на рушащи се хамбари за тютюн. Бяха много южняшки и Кейти си спомни, че е виждала множество подобни селски кътчета по време на пътуването си през Северна Каролина.

Имаше и следи от безредния живот, който водеше Алекс: червено петно върху килимчето пред дивана, хлътнатини по дървения под, прах по первазите. Само че докато оглеждаше къщата, Кейти не можеше да сдържи и усмивката си, тъй като същите тези неща отразяваха същността на Алекс. Той беше овдовял баща, който правеше всичко по силите си да отглежда децата си и да поддържа къщата чиста, макар и не съвсем безупречна. Къщата беше като отделен кадър от живота му и на нея й харесваше атмосферата на удобство и непринуденост тук.

Угаси светлините и тежко се отпусна на дивана. Взе дистанционното и премина през каналите, опитвайки да си намери нещо интересно, но не прекалено взискателно. Забеляза, че наближава десет. Още един час. Излегна се на дивана и се загледа в някакво предаване за вулканите по „Дискавъри“. На едно място екранът блестеше и Кейти се пресегна да изключи лампата на съседната масичка и да затъмни помещението. Отново се облегна. Така беше по-добре.

Гледа няколко минути почти без да си дава сметка, че всеки път, щом примигне, очите й остават затворени мъничко по-дълго. Дишането й се забави и тя буквално се разтопи върху възглавниците. В съзнанието й започнаха да пробягват образи, отначало несвързани, мисли за въртележки, за гледката от виенското колело. За хора, скупчени на случайни групи, млади и стари, младежи и двойки. Семейства. И някъде отзад един мъж с бейзболна шапка и слънчеви очила, който се промъкваше през тълпата, преди тя отново да го изгуби от поглед. У него имаше нещо познато: походката, извивката на челюстта му, начина, по който размахваше ръце.

Кейти се унесе, отпусна се и се отдаде на спомените, образите започнаха да се сливат в съзнанието й, а звукът на телевизора заглъхна. В стаята стана по-тихо и по-тъмно. Тя се унесе още по-дълбоко, само от време на време в съзнанието й просветваше гледката от виенското колело. И разбира се, онзи мъж, когото беше забелязала, мъжът, който се движеше като ловец през храсталак, търсейки дивеч.