Пристан за двама

24

Кевин Тиърни не отиде в Провинстаун през онзи уикенд, както каза на Кофи и на Рамирес. Остана си у дома със спуснати завеси и си припомняше как във Филаделфия почти бе успял да я пипне.

Нямаше да успее да я проследи чак дотам, обаче тя допусна грешка, като отиде на автогарата. Той знаеше, че това е единственият начин, по който би избрала да се придвижва. Билетите бяха евтини, не беше нужно да показваш документ за самоличност и макар да не беше сигурен колко точно е откраднала от него, надали беше значителна сума. Кевин държеше контрола над парите още от първия ден на брака им. Винаги я караше да пази касовите бележки и да му връща рестото, а след втория й опит за бягство бе започнал и да си заключва портфейла в сейфа при пистолетите преди лягане. Понякога обаче заспиваше на дивана и явно точно тогава тя бе измъквала портфейла от джоба му и беше крала от парите му. Представяше си как му се е присмивала безмълвно и как на сутринта му е поднасяла закуска и го е целувала, а вътрешно се е кикотела. На него. Беше крала от него, а това беше грях, понеже в Библията пише: не кради.

Кевин хапеше устни в тъмното и си спомняше как отначало се беше надявал, че Ерин ще се върне. Валеше сняг, така че не би могла да отиде далеч. Когато избяга първия път, нощта беше мразовита и няколко часа по-късно тя му се обади да я прибере, понеже нямаше къде другаде да отиде. У дома му се извини за стореното, а той й приготви чаша какао, докато жена му трепереше на дивана. Донесе й одеяло и когато тя спря да трепери, се приближи до нея и започна да я шамаросва, докато не ревна. На сутринта, когато той стана за работа, Ерин беше почистила разлятото какао от пода, но на килима беше останало петно, което не бе успяла да заличи и което понякога все още го дразнеше.

В януарската вечер, когато разбра, че е изчезнала, Кевин изпи две чаши водка в очакване тя да се върне, но телефонът не звънна и входната врата остана затворена. Надали беше тръгнала отдавна — беше говорил с нея само час преди това и му беше казала, че приготвя вечерята. Обаче във фурната не го чакаше никаква вечеря, а от съпругата му нямаше и следа нито в къщата, нито в избата, нито в гаража. Кевин излезе на верандата и огледа за следи в снега, но беше очевидно, че Ерин не е излязла през главния вход. По снега в задния двор също нямаше никакви следи — явно и оттам не беше минала. Сякаш беше отлетяла или се бе изпарила. Следователно трябваше да бъде някъде тук… обаче я нямаше.

През следващия половин час Кевин изпи още две водки. Изпадна в ярост и юмрукът му остави дупка във вратата на спалнята. Изхвърча от вкъщи и започна да хлопа по вратите на съседите и да ги разпитва дали някой не я е видял да излиза, но никой нищо не можеше да му каже. Метна се на колата, обиколи улиците на квартала и си блъскаше главата да се досети как е успяла да се измъкне, без да остави никакви следи. Вече беше решил, че тя има два часа преднина пред него, но понеже вървеше пеша и времето беше лошо, надали бе успяла да стигне далеч. Освен ако някой не беше дошъл да я вземе с кола. Някой неин близък човек. Мъж.

Кевин удари волана и лицето му се разкриви от ярост. През шест пресечки се намираше търговската част. Той обиколи магазините, показваше снимката й, която държеше в портфейла си, и разпитваше дали някой не я е видял. Никой. Подсказваше, че може да е била с мъж, но пак нищо, само клатеха глава. Мъжете бяха категорични: нямало как да не забележат такава красива блондинка, особено в нощ като тази.

Кевин три пъти обиколи всяка уличка в радиус от десет километра от дома си и накрая се прибра. Беше три часът през нощта и къщата беше празна. Изпи още една водка и заспа, облян в сълзи.

На сутринта отново се събуди вбесен и с чука натроши саксиите й в задния двор. Задъхан вдигна телефона, за да съобщи, че е болен и няма да ходи на работа, после се излегна на дивана и се помъчи да се досети как е успяла да се измъкне. Сигурно някой я беше взел и я бе откарал някъде. Някой неин познат. Приятел от Атлантик Сити? От Алтуна? Възможно е, размишляваше Кевин, само че той беше проверявал телефонните сметки всеки месец. Тя никога не звънеше извън града. Някой местен тогава? Но кой? Ерин никога никъде не ходеше, никога с никого не разговаряше. Беше се погрижил за това.

Отиде в кухнята и тъкмо си наливаше поредното питие, когато чу телефона. Метна се към апарата с надеждата да е Ерин. Обаче телефонът звънна само веднъж, а когато Кевин вдигна, даваше свободно. Втренчи се в слушалката и се помъчи да разгадае какво става, после затвори.

Как беше успяла да се измъкне? Пропускаше нещо. Дори да я беше взел някой местен, как беше излязла на улицата, без да остави следи? Кевин зарея поглед през прозореца, мъчейки се да възпроизведе последователността на събитията. Нещо не му се връзваше, но не можеше да установи какво. Отмести поглед от прозореца и го забоде в телефона. И тогава изведнъж парченцата започнаха да се наместват и той извади мобилния си. Набра домашния си номер и чу как апаратът в къщата звънна веднъж. Мобилният продължи да звъни. Когато вдигна слушалката на стационарния си телефон, в ухото му прозвуча сигнал свободно и Кевин разбра, че жена му е пренасочила разговорите към мобилен телефон. Значи не си е била у дома, когато й бе звъннал снощи. Това обясняваше и лошата връзка от последните два дни. И разбира се, липсата на следи от стъпки по снега. В този момент Кевин проумя, че Ерин я няма от вторник сутринта.

Ерин допусна грешка на автогарата, макар че всъщност просто нямаше избор. Понеже беше красива, а мъжете винаги помнят красивите жени, тя трябваше да си купи билета от жена. Нямаше значение дали е с къса или с дълга, с тъмна или с руса коса. Нямаше значение и дали се преструва на бременна.

Той отиде на автогарата. Показа значката си и нейна по-голяма снимка. Първите два пъти, когато бе идвал тук, нито един от продавачите на билети не я разпозна. Третия път обаче един се поколеба и каза, че сигурно е била тя, обаче косата й била по-къса и кестенява и жената била бременна. Не помнеше къде е заминала. Когато се върна у дома, Кевин намери снимка на Ерин в компютъра и с „Фотошоп“ направи русата й коса кестенява, а после я скъси. В петък отново се обади в участъка, че е болен. Продавачът на гишето потвърди, че е била тя, и Кевин усети прилив на енергия. Мислеше се за по-умна от него, но всъщност беше глупава и непредпазлива и беше допуснала грешка. Следващата седмица той си взе два дни отпуск и продължи да виси на автогарата и да показва снимката й на шофьорите. Отиваше сутринта и си тръгваше късно вечер, понеже различни шофьори идваха и си отиваха по цял ден. В колата имаше две бутилки, наливаше си водка в чашка от стиропор и пиеше със сламка.

В събота, единайсет дни, след като го беше напуснала, той откри шофьора. Беше я откарал във Филаделфия. Каза, че я запомнил, понеже била красива и бременна, и не носела багаж.

Филаделфия. Сигурно и оттам беше заминала кой знае къде, но само с това разполагаше. Знаеше също, че Ерин няма много пари.

Събра си един сак с багаж, качи се в колата и отпраши за Филаделфия. Паркира на автогарата и се помъчи да разсъждава като нея. Беше добър детектив и знаеше, че ако съумее да мисли като нея, ще успее да я намери. Беше научил, че хората са предсказуеми.

Автобусът пристигна няколко минути преди четири часа и той застана на автогарата и се заозърта на всички страни. Помисли си, че тя е стояла тук няколко дни по-рано, и се запита какво ли би направила в непознат град без пари, без приятели и без място, на което може да се приюти. Нямаше да стигне далеч с жълти монети и дребни банкноти, особено след като си е купила билета за автобуса.

Спомни си, че е било студено и че не след дълго е щяло да съмне. Едва ли й се е искало да ходи дълго, трябвало е да отседне някъде. Някъде, където приемат пари в брой. Но къде? Не тук, в този квартал. Прекалено скъпо е. Къде би отишла тя? Не би искала да се изгуби или да се запъти в неправилна посока, следователно най-вероятно е проверила в телефонния указател. Кевин се върна обратно в автогарата и провери в раздела за хотели — многобройни страници. Би могла да си избере хотел, а после какво? Принудена е била да отиде пеша, а това ще рече, че й е трябвала карта.

Той отиде до магазинчето на автогарата и си купи карта. Показа снимката на продавача, но той поклати глава. Във вторник не бил на работа. Кевин обаче беше сигурен. Усещаше, че Ерин е направила точно това. Разгърна картата и намери автогарата. В съседство се намираше китайският квартал и той допусна, че тя се е запътила натам.

Върна се в колата си, подкара по улиците на китайския квартал и отново изпита усещането, че е на прав път. Изпи си водката и тръгна пеша. Най-напред обиколи хотелите най-близо до автогарата и навсякъде показваше снимката й. Никой нищо не знаеше, но на него му се струваше, че някои от хората лъжат. Намери евтини стаи, места, на които той никога не би я завел, мръсни места с мръсни чаршафи, собственост на хора, които почти не говореха английски и приемаха само пари в брой. Намекваше им, че ако не я намери, я грози опасност. Откри първото място, където бе отседнала, но собственикът не знаеше къде е отишла после. Кевин опря пистолет в главата му и онзи се разрева, но не можеше да му каже нищо повече.

В понеделник трябваше да се върне на работа бесен, че тя му се е изплъзнала. Следващия уикенд обаче се върна във Филаделфия. И по следващия. Разшири търсенето, но проблемът бе, че местата бяха твърде много, а той беше сам и не всеки бе склонен да се довери на ченге от друг град.

Кевин обаче беше търпелив и прилежен, връщаше се отново и отново и си вземаше още дни отпуск. Разшири търсенето си, основавайки се на факта, че тя ще се нуждае от пари в брой. Спираше в барове, ресторанти и закусвални. Щеше да провери всяко заведение в града, ако се наложи. Накрая, една седмица след Деня на свети Валентин, се натъкна на келнерка на име Трейси, която му каза, че Ерин работи в някакво заведение под името Ерика. Трябвало да бъде на смяна следващия ден. Келнерката му се довери, понеже беше детектив, и дори пофлиртува малко с него и му даде телефонния си номер, преди той да си тръгне.

Нае си кола и на следващата сутрин преди изгрев-слънце зачака на една пресечка от заведението. Служителите влизаха през входа откъм пресечката. Отпиваше от стиропорената си чашка, седнал на предната седалка, и се оглеждаше за нея. В крайна сметка забеляза собственика, Трейси и още една жена да се отправят надолу по уличката. Ерин обаче така и не се появи, на следващия ден също, а никой не знаеше къде живее. Така и не дойде да си вземе чека за заплатата.

Броени часове по-късно той откри къде е живяла — в скапан мотел на неголямо разстояние от заведението, за да може да се придвижва пеша. Собственикът, който приемаше само пари в брой, не знаеше нищо, освен че бе излязла предния ден, върнала се и после напуснала бързешком. Кевин претърси стаята й, но вътре нямаше нищо, а когато накрая хукна към автогарата, служителите на гишетата бяха само жени и никоя от тях не помнеше Ерин. През последните два часа бяха заминали автобуси на север, на юг, на изток и на запад, във всички посоки.

Тя отново беше изчезнала и в колата Кевин се разкрещя и удря волана с юмруци, докато ръцете му не се насиниха и подуха.

През месеците на нейното отсъствие той усещаше как болката вътре в него става все по-отровна и всепоглъщаща и как с всеки изминал ден се разпростира като рак. Върна се във Филаделфия и през следващите няколко дни разпитва шофьорите на автобуси, но не постигна нищо съществено. В крайна сметка научи, че тя е заминала за Ню Йорк, но след това следата се губеше. Твърде много шофьори, твърде много автобуси, твърде много пътници, твърде много дни бяха минали оттогава. Твърде много възможности. Тя можеше да е къде ли не, а мисълта, че вече я няма, бе същинско изтезание за него. Получаваше гневни изблици и чупеше разни неща, плачеше, докато най-накрая не заспеше от умора. Изпълваше го отчаяние и понякога имаше усещането, че полудява.

Не беше честно. Обичаше я още от първата им среща в Атлантик Сити. Освен това бяха щастливи, нали така? В началото на брака им тя си тананикаше, докато се гримира. Кевин я водеше в библиотеката и тя си взимаше девет-десет книги. Понякога му четеше откъси, а той слушаше гласа й, наблюдаваше я как се обляга на плота и си казваше, че е най-красивата жена на света.

Беше й добър съпруг. Купи й къщата, която искаше, пердетата, които искаше, мебелите, които искаше, макар че едва смогваше да си ги позволи. След като се ожениха, често й купуваше цветя от уличните сергии на път за вкъщи, а Ерин ги слагаше във ваза на масата и двамата си правеха романтични вечери. Накрая понякога се любеха в кухнята, където той притискаше гърба й към плота.

Не я караше да работи и Ерин нямаше представа колко хубав е животът й. Не разбираше жертвите, които му се налагаше да прави заради нея. Беше разглезена и себична и това го ядосваше, понеже тя не проумяваше колко безметежно си живее. Да чисти къщата, да сготви нещо и през останалото време да чете глупавите книги, които си вземаше от библиотеката, да гледа телевизия и да си дремва, без да й се налага да се тревожи за сметките, за вноските по ипотеката, нито за това какво говорят хората зад гърба му. Не й се налагаше да вижда лицата на убити хора. Той й го спестяваше, понеже я обичаше, но какво от това? Не й разказваше за децата, изгорени с ютия или хвърлени от покрива на някоя сграда, нито за жените, наръгани с нож в някоя пресечка и изхвърлени в контейнерите за смет. Не й каза, че понякога му се налага да стърже кръвта от обувките си, преди да се качи в колата, и как когато се взре в очите на убийците, разбира, че се е озовал лице в лице със злото, понеже в Библията пише, че човекоубийството е убийство на същество, създадено по образ и подобие на Бога.

Той я обичаше и тя го обичаше, затова трябваше да се върне у дома, тъй като не можеше да я намери. Ерин можеше отново да се върне към щастливия си живот, а Кевин нямаше да я удря, да я налага с юмруци, да я шамаросва или рита, ако се прибереше у дома, понеже винаги е бил добър съпруг. Обичаше я и тя го обичаше… Помнеше как в деня, когато й предложи да се омъжи за него, тя му напомни за първата им среща пред казиното, когато двама мъже я следяха. Опасни мъже. През онази нощ Кевин не им позволи да я наранят, а на сутринта двамата поеха по дъсчената алея и той я заведе да пият кафе. Тя отговори: да, разбира се, че ще се омъжи за него. Обичала го, така каза. С него се чувствала в безопасност.

В безопасност. Точно тази дума използва. В безопасност.