Пристан за двама

18

Снегът се беше усилил, когато Кевин Тиърни спря колата на алеята пред къщата. На задната седалка имаше торби с покупки и той взе и трите, преди да се запъти към входа. Не продума по целия път от салона, почти не й проговори и в магазина за хранителни стоки. Просто вървеше до нея, докато тя оглеждаше рафтовете, търсеше изгодни предложения и се мъчеше да не мисли за телефона в джоба си. Парите не достигаха и Кевин щеше да се ядоса, ако похарчеше твърде много. Почти половината му заплата отиваше за погасяването на ипотеката, а кредитните им карти поглъщаха останалото. Налагаше се да се хранят предимно у дома с едно основно, две допълнителни блюда и понякога салата. Той отказваше да яде претоплена храна от предния ден и това затрудняваше бюджета им. Налагаше се Кейти да планира менюто много внимателно и да изрязва от вестниците купони за намаление. Кевин плати покупките, а тя му подаде рестото от салона и касовата бележка. Той преброи парите, за да се увери, че всички са тук.

У дома тя потърка длани, за да се стопли. Къщата беше стара и студеният въздух се промъкваше на топло през пролуките около прозорците и под входната врата. Подът на банята беше толкова студен, че стъпалата я заболяваха, но Кевин се оплакваше колко скъпо е горивото за парния котел и не й позволяваше да върти термостата. Когато той беше на работа, тя ходеше по анцуг и чехли, но докато си беше у дома, съпругът й изискваше от нея да изглежда секси.

Кевин стовари торбите с покупките върху кухненската маса. Кейти остави своите торби до неговите, а той се запъти към хладилника. Отвори фризера, извади бутилка водка и няколко кубчета лед. Пусна кубчетата в чаша и наля водка, почти пълна чаша. Остави я сама, отиде в дневната и Кейти го чу да пуска телевизора на спортния канал. Говорителят съобщаваше нещо за „Патриотите“, за плейофите и за шансовете им да спечелят отново Суперкупата. Миналата година Кевин бе ходил на мач на „Патриотите“, беше им фен още от дете.

Кейти свали палтото си и бръкна в джоба. Подозираше, че разполага с няколко минути, и се надяваше да й стигнат. Надникна в дневната и бързо застана на мивката. В шкафа под нея имаше кутия с кърпи за бърсане. Остави мобилния телефон най-отдолу и го покри с кърпите. Тихо затвори шкафа, взе палтото си и с надеждата лицето й да не е пламнало, се помоли горещо Кевин да не е видял какво прави. Пое си дълбоко въздух, за да се успокои, преметна палтото си през ръка и го понесе през дневната към гардероба си в коридора. Стаята сякаш се удължи, докато я прекосяваше, като че ли гледаше през криво огледало от онези смешни зали по панаирите, но тя се помъчи да пренебрегне усещането. Знаеше, че той е способен да вижда през нея, сякаш е прозрачна, че чете мислите й и знае какво е направила, но Кевин не откъсваше поглед от телевизора. Дишането й се нормализира едва когато се върна обратно в кухнята.

Зае се да разопакова покупките, все още зашеметена, но съзнавайки, че трябва да се държи както обикновено. Кевин обичаше в къщата да е чисто и подредено, особено в кухнята и в баните. Кейти прибра сиренето и яйцата в съответните отделения на хладилника. Извади старите зеленчуци от чекмеджето и го избърса, преди да сложи новите отдолу. Остави навън малко зелен фасул и намери десетина червени картофа в кошница на пода на килера. Извади краставиците върху плота заедно с айсберга и доматите за салата. Основното ястие щеше да бъде маринован стек.

Накиснала беше пържолите в марината още предния ден: червено вино, портокалов сок, сок от грейпфрут, сол и черен пипер. Киселите сокове правеха месото крехко и му придаваха допълнителен вкус. То беше в глинен съд на най-долния рафт на хладилника.

Кейти прибра останалата част от покупките си, премести по-старите продукти отпред, после сгъна торбите и ги прибра под мивката. Извади нож от едно чекмедже, дъската за рязане беше под тостера и тя я намести близо до плочата на печката. Разряза картофите на две — само колкото за тях двамата. Намаза с мазнина една тавичка за печене и подправи картофите с магданоз, сол, черен пипер и чесън. Щеше да ги пъхне във фурната преди пържолите и после да ги притопли. Пържолите щеше да изпече на скара.

Кевин обичаше салатата му да е нарязана на дребно, с трохички от синьо сирене, кротони и италиански дресинг. Кейти сряза домата на две, отряза и четвърт от краставицата, а останалото уви в найлоново фолио и го прибра в хладилника. Докато отваряше вратата, забеляза, че Кевин е влязъл в кухнята и е застанал зад гърба й, облегнат на рамката на вратата към трапезарията. Той надигна продължително чашата си, допи водката, продължи да я наблюдава, присъствайки властно и вездесъщо.

Кейти си напомни, че той няма как да знае, че тя е излизала от салона. Нито че си е купила мобилен телефон. Иначе щеше да каже нещо. Щеше да направи нещо.

— Пържоли ли ще има тази вечер? — попита я най-накрая.

Тя затвори вратата на хладилника и продължи да се движи, мъчейки се да изглежда заета и да не се отдава на страховете си.

— Да. Току-що включих фурната, така че ще станат след малко. Най-напред ще изпека картофите.

Кевин я огледа.

— Косата ти е хубава — отсъди той.

— Благодаря. Момичето се справи добре.

Отново застана пред дъската за рязане. Зае се с домата и направи първия дълъг срез.

— Не много едро — кимна към нея Кевин.

— Знам — отвърна тя и се усмихна, когато той отново се приближи към хладилника. Кейти чу кубчетата лед да подрънкват в чашата.

— За какво си говорихте, докато ти правеше косата?

— Не говорихме много. Обичайните дрънканици. Знаеш какви са фризьорките, бъбрят за каквото им падне.

Той разклати чашата си. Кейти отново чу звъна на кубчетата лед по стъклото.

— Ти каза ли й за мен?

— Не.

Знаеше, че това не би му харесало. Кевин кимна. Отново измъкна отвътре бутилката водка и я остави до чашата върху плота, преди да застане зад Кейти. Стоеше и наблюдаваше над рамото й как реже доматите. На малки парченца, колкото грахчета. Тя усещаше дъха му на шията си и се постара да не трепне уплашено, когато той обхвана с длани хълбоците й. Знаеше какво трябва да направи, затова остави ножа и обгърна шията му с ръце. Целуна го малко с език, както предпочиташе той, и изобщо не очакваше плесницата, която изневиделица опари бузата й. Пламна червена и гореща. Болезнена. Като ужилване.

— Заради теб си пропилях целия следобед! — кресна й той. Хвана ръцете й грубо и здраво ги стисна. Устата му беше разкривена, очите му вече се бяха налели с кръв. Кейти усети мириса на алкохол в дъха му и капчици слюнка опръскаха лицето й. — Единственият ми почивен ден и избра точно него, за да си направиш проклетата коса в центъра на града! А после да отидем и на покупки!

Тя се извъртя в опит да се откопчи и той най-накрая я пусна. Поклати глава и мускулчето на челюстта му запулсира:

— Не ти ли хрумна, че може днес да ми се иска да се поотпусна? Просто да си помързелувам в почивния си ден?

— Съжалявам — каза Кейти, притиснала бузата си. Не му припомни, че по-рано през седмицата на два пъти го беше попитала дали ще има нещо против, нито че тъкмо той я накара да смени салона, понеже не искаше тя да се сприятелява с никого. Не искаше никой да узнава за техните работи.

— Съжалявам — имитира я той. Впери поглед в нея и отново поклати глава. — Боже всемогъщи! Толкова ли е трудно да помислиш и за някой друг, освен за себе си?

Протегна ръка в опит да я стисне, а тя се извърна и се помъчи да избяга. Той обаче беше подготвен, а и път за бягство нямаше. Удари я бързо и силно, а юмрукът му, подобно на бутало, се стовари в кръста й. Кейти изохка, периферното й зрение се замъгли и тя се почувства така, сякаш са я наръгали с нож. Строполи се на пода, бъбрекът й гореше, а болката плъзна светкавично по краката и по гръбнака й. Светът се завъртя пред очите й, а когато се помъчи да се изправи, положението стана още по-мъчително.

— Ужасно си себична! Постоянно! — заяви той, надвесен над нея.

Тя не отговори. Не можеше. Не можеше да диша. Прехапа устна, за да не се разпищи, и се запита дали утре ще пишка кръв. Болката беше като бръснач, който режеше нервите й, но Кейти нямаше да се разплаче, защото това го вбесяваше още повече.

Той постоя още малко надвесен над нея, после въздъхна отвратено. Пресегна се към празната си чаша и я взе заедно с бутилката водка на излизане от кухнята.

Нужна й беше най-малко минута, за да събере всичките си сили. Когато отново се зае да реже зеленчуците, ръцете й трепереха. В кухнята беше студено, а болката в гърба й — адски силна и пулсираща при всеки удар на сърцето. Предната седмица беше я ударил толкова силно в корема, че тя бе повръщала цяла вечер. Тогава се беше свлякла на пода, а той я стисна за ръката и я изправи. Синината на китката й беше пръстовидна. Пъклени отпечатъци.

По бузите й се стичаха сълзи и трябваше непрекъснато да мести тежестта на тялото си, за да овладее болката, докато приключи с домата. Наряза и краставицата. На дребно. После и марулята — ситно и тънко. Така обичаше той. Изтри сълзите си с опакото на ръката и бавно се придвижи до хладилника. Извади пакет синьо сирене, после намери и кротоните в бюфета.

В дневната той отново увеличи звука на телевизора.

Фурната беше готова, Кейти пъхна плоската тавичка и нагласи таймера. Когато топлината я блъсна в лицето си даде сметка, че кожата й още смъди, но се съмняваше, че Кевин е оставил следи там. Той знаеше точно колко силно да удря и тя се чудеше къде ли се е научил, дали всички мъже го могат, дали има тайни курсове с инструктори, които се специализират в преподаването на такива неща. Или само Кевин е такъв.

Болката в гърба й най-накрая започна да отшумява до неприятно пулсиране. Отново можеше да диша нормално. През пролуките на прозорците духаше вятър и небето беше станало тъмносиво. По тревата нежно се посипа снежец. Кейти надникна към дневната, видя Кевин да седи на дивана, и отиде да се облегне на плота. Свали едната си обувка и разтри пръстите на крака си, за да раздвижи кръвта и да стопли стъпалото. Направи същото с другото стъпало и отново си обу обувките.

Изплакна ръце, наряза зеления фасул и сипа зехтин в тигана. Щеше да се заеме с фасула, когато пъхне пържолите във фурната. Отново се помъчи да не мисли за телефона под мивката.

Тъкмо вадеше тавичката, когато Кевин се върна в кухнята. Държеше в ръка полупразната си чаша. Очите му вече се бяха оцъклили. Досега беше изпил четири или пет чаши, Кейти не знаеше точно колко. Остави тавичката върху печката.

— Още съвсем малко — съобщи тя с неутрален тон, преструвайки се, че нищо не се е случило. Знаеше, че ако се сърди или се обижда, той се ядосва още повече. — Трябва да приключа с пържолите и вечерята ще е готова.

— Съжалявам — изломоти той. Леко се олюляваше.

— Знам — усмихна се тя. — Няма нищо. Последните няколко седмици бяха трудни. Много беше натоварен в работата.

— Това нови джинси ли са? — попита той заваляно.

— Не — отговори тя. — Просто не съм ги носила отдавна.

— Много са хубави.

— Благодаря.

Той пристъпи към нея.

— Красива си. Знаеш, че те обичам, нали?

— Знам.

— Не ми е приятно да те удрям. Просто понякога не разсъждаваш.

Кейти кимна, отмести поглед и се опита да се сети какво още да свърши, понеже имаше нужда да прави нещо. Сети се, че още не е подредила масата. Запъти се към шкафа до мивката.

Той застана зад нея, докато тя се пресягаше към чиниите, завъртя я и я придърпа плътно към себе си. Тя си пое въздух, преди да измайстори доволна въздишка, понеже знаеше, че той иска от нея да издава такива звуци.

— Би трябвало и ти да кажеш, че ме обичаш — прошепна той.

Целуна я по бузата, а тя обгърна шията му с ръце. Усещаше го притиснат до себе си и знаеше какво ще поиска.

— Обичам те — каза Кейти.

Дланите му се плъзнаха към гърдите й. Тя зачака стискането, но то не последва. Вместо това той ги погали нежно. Против волята й зърната й започнаха да се втвърдяват и тя го мразеше, но нищо не можеше да направи. Дъхът му беше горещ. Пиянски.

— Боже, красива си! Винаги си била красива, още откакто те зърнах за пръв път.

Притисна се към нея още по-силно и тя усети възбудата му.

— Не слагай още пържолите във фурната. Вечерята може да почака малко.

— Мислех, че си гладен — каза тя уж шеговито.

— В момента съм гладен за нещо друго — прошепна той. Разкопча ризата й и я разтвори, после дръпна ципа на джинсите й.

— Не тук — каза тя и наведе глава назад, а той продължи да я целува. — Нека да отидем в спалнята.

— Ами на масата? Или на плота?

— Моля те, скъпи — промърмори тя и отметна глава назад, докато той я целуваше. — Не е много романтично.

— Ама е секси — възрази Кевин.

— А ако някой ни види през прозореца…

— Не си забавна.

— Моля те! — примоли се тя отново. — Заради мен? Знаеш колко ме възбуждаш в леглото.

Той я целуна още веднъж и ръцете му се насочиха към сутиена й. Разкопча го отпред; не обичаше сутиени със закопчалката отзад. Тя усети студения въздух в кухнята с гърдите си, разпозна похотта по лицето му, докато им се любуваше. Кевин облиза устни и я поведе към спалнята.

Той почти откачи, когато стигнаха там, смъкна джинсите й до хълбоците, а после и до глезените. Стисна гърдите й, а тя прехапа устна, за да не се разплаче, после двамата се строполиха на леглото. Кейти дишаше учестено, стенеше и изричаше името му — знаеше, че той иска тези неща от нея, и не желаеше да го ядосва, понеже не искаше да я шамаросва, рита или удря, понеже не искаше той да узнае за телефона… Бъбрекът й продължаваше да изпраща болезнени сигнали, но тя започна да стене, да говори неща, които не искаше да изрича, да го възбужда, докато тялото му се разтресе спазматично. Когато всичко приключи, Кейти стана от леглото, облече се и го целуна, след което се върна в кухнята и приключи с подготовката на вечерята.

Кевин се върна в дневната и пи още водка, преди да седне на масата. Разказа й за работата си, а после се върна пред телевизора, докато тя оправи кухнята. След това настоя Кейти да седне до него, за да гледат заедно телевизия, и тя се подчини, докато не стана време да си лягат.

В спалнята той захърка след броени минути, без да подозира за беззвучните сълзи на Кейти, за омразата й към него, за омразата й към самата себе си. Без да подозира и за парите, които тя събираше почти година, нито за боята за коса, която тайно пъхна в количката в магазина преди месец, а после скри в килера, нито за мобилния телефон под мивката в кухнята. Без да подозира и факта, че само след няколко дни, ако всичко минеше както се надяваше тя, никога повече няма да я види.