Смъртоносно

13. Крилатият кон

Сряда вечерта Емили облече тениска с емблемата на щафетата Марпъл Нютън и розов анцуг на „Викторияс Сикрет“, любимата й спална комбинация. Точно когато отмяташе завивката от леглото, тя усети нечие присъствие на вратата. Изписка и се обърна, почти убедена, че това е А. Карълайн отстъпи назад.

— Боже, аз съм! — каза сестра й с обида в гласа.

— Извинявай — бързо рече Емили. — Мисля, че се бях отнесла.

Двете останаха така неподвижно за няколко секунди. Емили очакваше, че Карълайн ще продължи да върви по коридора — когато си идваше, тя спеше в стаята за гости, така че двете вече не деляха стаята — но сестра й остана на мястото си. Емили пристъпи от крак на крак. Трябваше ли да я покани? Вече не се караха, но… бяха ли приятелки? Предишния ден, след вечеря, Емили се оттегли в дневната и пусна Ен Би Си Екстрийм, любимия канал на Карълайн, за да гледа състезание по сноуборд. Сестра й седна до нея, но през цялото време двете не обелиха ни дума, даже когато един от състезателите се прекатури ужасно през рампата. Това ли беше голямото им сестринско сдобряване?

Сега Карълайн се облегна на касата на вратата.

— Мислех си да отида на бар.

Емили така се изненада, че седна на леглото.

— Сега?

Устните на Карълайн се разтеглиха в усмивка.

— Не бързай да се въодушевяваш. Мислех си да излезем заедно, но просто забрави.

— Карълайн! — проплака Емили, скачайки от леглото. — Чакай! Бар… с алкохол? — Предишната година, по време на Френския фестивал в „Роузууд Дей“, който се проведе през обедната почивка, на учениците беше позволено да опитат по чаша вино, с уговорката след това никой да не шофира. Карълайн беше отказала дори това и се задоволи с „Д-р Пепър“.

Емили улови сестра си за ръката.

— Ще дойда на бар с теб. Къде?

Карълайн влезе в банята.

— Изненада. Чакай ме след десет минути. Ще излезем през задната врата и ще вземем минивана. Паркиран е на алеята.

Емили повдигна вежди. Задната врата се намираше най-далеч от спалнята на родителите им — така те нямаше да ги чуят. Същото се отнасяше и до колата на алеята: работата на двигателя в гаража винаги се чуваше на горния етаж. Да не би послушната, спазваща правилата Карълайн да се измъкваше от къщи?

Сестра й затвори вратата на банята преди Емили да успее да попита. Тя се усмихна, чудейки се защо ли е влязла вътре. Но пък какво ли я интересуваше? Емили просто се радваше, че след толкова много време сестра й отново се опитваше да се сближи с нея.

* * *

— „Пегас“? — изтърси Емили трийсет минути по-късно, когато Карълайн спря на паркинга. Пред тях се издигаше ниска, дълга сграда с панорамни прозорци и огромен неонов крилат кон, който висеше над входната врата. Три жени в еднакви карирани ризи отиваха наперено към входа. През прозореца се виждаха две слаби момичета с къси поли, които се държаха за ръце.

Емили и Карълайн се намираха в гористия квартал на Западен Холис, наричан Пурпурния триъгълник… по очевидни причини. Емили така и не се беше осмелила да отиде в лесбийската книжарница „Колекцията на Лилит“, в „Почти изящно“, лесбийската чайна или „Пегас“, единственият лесбийски бар в района, но беше изпълнена с любопитство. Но никога не беше предполагала, че този квартал е известен на Карълайн.

Сестра й дръпна ръчната спирачка.

— Тази вечер имат добра певица. — Тя тръгна по чакъла към входната врата.

Емили се затича след сестра си и я хвана за ръката.

— Можем да отидем в обикновен бар в Холис. Не е нужно да влизаме тук.

Веждите на Карълайн образуваха едно V.

— Съквартирантката ми в Станфърд е гей. Няколко пъти ходих заедно с нея в един лесбийски бар в Пало Алто.

Карълайн отново говореше с онзи отбранителен тон, който казваше „ще се престоря, че не съм ти сърдита, но въпреки това съм бясна“, сякаш очакваше от Емили да й се извини заради това, че я е сметнала за твърде тесногръда. Емили примирено вдигна ръце към небето.

— Добре. Да вървим.

Бяха стигнали до средата на паркинга, когато Емили чу кискане. Автомобилите хвърляха дълги сенки по земята. Зад масата за пикник се чу шумолене. Дори да е Али, аз съм в безопасност, помисли си тя, поглеждайки към черната кола, която беше паркирала дискретно в дъното на паркинга.

Въпреки това имаше нещо страховито в мисълта, че може би наистина беше Али. Ако в този момент тя се приближеше до Емили, щеше ли Емили да реагира разгневено или просто щеше да се усмихне леко и да приеме извинението й? В дните след като си признаха на полицията, Емили бе изпитвала леко чувство за вина. Беше им разказала всичко. Сега ченгетата щяха да търсят Али. Но Емили вече не я обичаше — вината беше повече инстинктивна реакция. Тя се зачуди колко ли време ще е необходимо, за да отшуми.

От вътрешността на бара се чуваше пеещ женски глас и звуци на акустична китара. Емили последва Карълайн в залата, която представляваше гигантски тропически аквариум с плюшени кресла — които бяха заети от момичета. В дъното имаше сцена с дансинг пред нея. Няколко двойки танцуваха. Две момичета се натискаха край перваза на прозореца. Но с изключение на това барът не изглеждаше по-различен от което и да е друго заведение в Холис — наливната бира беше все същата, както и дъските за дарс и масите за билярд до стената. На малкия телевизор над бара дори вървеше хокеен мач.

Карълайн се доближи до бара. Емили застана до нея, без да знае какво да каже. Красиво тъмнокожо момиче улови погледа на Емили. Тя вдигна ръка и й махна. Емили наведе очи, внезапно засрамена. Карълайн не каза нищо. Там ли щяха да стоят цяла вечер?

Певицата изпя кавър на Бийтълс, след това нещо на Боб Марли. Внезапно Карълайн се обърна към Емили.

— Добре ще е да се поразвеселим малко. Искаш ли да танцуваме?

Емили едва не избухна в смях. Карълайн изобщо не обичаше да танцува. Но сестра й изглеждаше напълно сериозна, беше разперила ръце и поклащаше хълбоци.

— Добре — отвърна Емили и я последва.

Двете излязоха на дансинга и започнаха да танцуват в ритъма на едно реге-парче. Красивото чернокожо момиче, което беше махнало на Емили, се промъкна до нея и я хвана за ръката, но Емили й се усмихна с престорена скромност.

— Имам си приятелка.

— Всички си имаме. — Чернокожото момиче се усмихна, разкривайки най-равните зъби, които Емили беше виждала някога. — Това е просто танц, скъпа. Необвързващ. — След това й подаде чаша за шампанско, пълна с пенлива течност. — Казвам се Ривър. И това е от мен.

Емили погледна към сестра си, която й се хилеше. Внезапно, застанала сред държащите се за ръце, опрели бузи, бавно танцуващи двойки, Емили сякаш почувства меката кожа на Джордан и усети жасминовия аромат на парфюма й. Джордан й липсваше ужасно, но това наистина беше само един танц и чаша шампанско. Както и да е.

Песента премина в нещо по-бързо с техно-ритъм. Ривър хвана ръцете на Емили и я завъртя. Емили отпи от шампанското и газираните балончета й накараха да се почувства по-лека и свободна. Високо момиче с вързана на конска опашка коса успя да накара Карълайн да се включи в конга-колоната. Те започнаха да обикалят дансинга със зачервени бузи и грейнали очи. Емили и новата й приятелка също се включиха. Някой вдигна телефона си и направи снимка. Барманката, мускулесто момиче с татуирани ръце, отметна главата си назад и се разсмя.

Внезапно Емили забеляза позната слаба блондинка в тълпата. Айрис?

Тя се откъсна от Карълайн и си проправи път през тълпата. Блондинката стоеше пред един банкомат с гръб към Емили. Тя докосна слабото й рамо с разтуптяно сърце. Момичето се обърна. Имаше по-остра брадичка и кафяви, вместо зелени, очи.

— Да? — рече тя с приятелски глас. Но това не беше гласът на Айрис.

Емили посърна.

— Извинявай. Помислих те за някой друг. — Изпълни я отчаяние. Моля те, нека Айрис се появи — помоли се тя на вселената. — Нека всичко с нея е наред.

Тя се върна при Карълайн, опитвайки се да не мисли за това. Те продължиха да танцуват още три песни, докато плувнаха в пот. Най-накрая Карълайн се оттегли настрани, дишайки тежко. Ривър целуна леко Емили по бузата и се изгуби в тълпата. Емили се отпусна на дивана до сестра си, осмелявайки се да се облегне на рамото й. Карълайн не се отдръпна.

— Благодаря — рече Емили. — Това беше добра идея.

Погледът на Карълайн омекна.

— Значи… мир?

— Мир — отвърна Емили. — Определено.

Карълайн вдигна чашата си с питие и чукна празната чаша от шампанско на Емили. Тя погледна към високата чаша на сестра си, пълна с тъмна течност. Тя миришеше познато и Емили избухна в смях.

— Това да не е „Д-р Пепър“?

— Абсолютно е това.

Емили се чукна със сестра си, прикривайки усмивката си. Все пак Карълайн си оставаше все същото момиче от Френския карнавал в „Роузууд Дей“.

И знаете ли какво? На Емили това й харесваше.