Смъртоносно

3. Хана губи контрол

Час по-късно Хана Мерин и приятелят й Майк Монтгомъри седяха в приуса на Хана, попаднали в задръстване по пътя от болницата към Роузууд. Майк въртеше копчето на радиото, избирайки първо станция, по която въртяха рап, а след това се прехвърли на спортна станция. Той въздъхна и погледна през прозореца, като изглеждаше толкова изтощен, колкото се чувстваше и Хана. Предишната нощ беше останал до късно в болницата, отчасти заради Ноъл, отчасти заради нея. Хана дори не беше сигурна кога точно си е тръгнал, но беше някъде след полунощ, и се беше появил отново на сутринта, малко след като Ноъл се беше събудил.

Телефонът на Хана, който беше свързан с блутуута на колата, звучно изпиука. Без да поглежда кой я търси, тя натисна бутона за свързване, който се намираше в централната конзола.

— Хана? — разнесе се познат глас. — Обажда се Кели Кросби от клиниката по изгаряния.

— О. — Пръстът на Хана се насочи към бутона за прекъсване, който се намираше на волана. Тя усещаше вперения в нея поглед на Майк. — Здрасти.

— Обаждам се, за да ти кажа, че няма нужда да идваш другата седмица — продължи Кели. — Клиниката ще бъде затворена известно време заради… убийството.

Убийството. Хана преглътна тежко.

— Освен това исках да ти кажа, че погребението на Греъм Прат е утре — каза Кели. — Бяхте толкова добри приятели, затова реших, че ще те интересува.

— Ами, добре — отвърна Хана. — Трябва да затварям!

Тя прекъсна връзката и продължи да гледа пред предното стъкло, сякаш нищо не се беше случило. Единственият звук, който се чуваше, беше потропването на колелата от неравния паваж. Най-накрая Майк се прокашля.

— Не каза ли, че Греъм е бомбаджията, Хана?

Хана стисна здраво волана. Майк приемаше с подозрение доброволческата й работа в клиниката, защото смяташе, че тя иска да се сдобри с бившия си, Шон Ейкърд. Това беше абсурдно, но тя не можеше да му разкаже цялата истина — тогава трябваше да му обясни и ситуацията с А. Най-накрая му призна, че Ариа и Греъм са били заедно в котелното на кораба, когато бомбата бе избухнала и че тя шпионира Греъм, за да разбере какво знае. Но в историята й имаше много пробойни и Майк го знаеше много добре.

Тя сви рамене.

— Трябваше да кажа на хората в болницата, че с Греъм сме приятели. Само така щяха да ми позволят да бъда близо до него.

— А какви са тия приказки за убийство?

Хана впери поглед в регистрационната табела от Делауеър на колата, която се движеше пред тях.

— Нямам представа.

— Глупости.

— Не знам! — възрази Хана.

Но всъщност знаеше. Предишния ден в горичката край клиниката беше открит трупът на момиче и на болничната му гривна пишеше КАЙЛА КЕНЕДИ. То беше мъртво от дни, само че Хана беше разговаряла с Кайла — или с някой, който се беше представял за нея — предишната вечер. Леглото на Кайла се намираше пред стаята на Греъм. Имаше само едно момиче, което не искаше Греъм да се събуди и да признае кой всъщност беше поставил бомбата на кораба.

И това момиче беше Али.

Хана просто не я беше разпознала под всичките превръзки.

Колата й зави по алеята към къщата на майка й и спря. Хана слезе от колата и стигна почти до входната врата, преди да осъзнае, че Майк не върви заедно с нея. Той все още стоеше на алеята със странно изражение на лицето.

— Писна ми вече — каза той с тих глас.

Хана посърна.

— От кое?

— Знам, че ме лъжеш.

Хана погледна настрани.

— Майк… престани.

— Първо си играеш на детектив, напускаш бала — на който те избраха за кралица — за да отидеш в клиниката по изгаряния и да говориш с потенциалния бомбаджия, вместо да оставиш ченгетата да се разправят с това. — Майк изброяваше всичко на пръсти. — После, след като ми казваш, че момчето е мъртво, изчезваш заедно със Спенсър и останалите, без да ми се обадиш. И когато те намирам след това, си покрита цялата с кал.

Хана опря пръстите на крака си в декоративния камък, поставен до изтривалката. Калта по роклята й се беше появила, след като тя и приятелките й бяха отишли на гробищата, за да спасяват Ариа от Ноъл.

— А след това — продължи Майк, повишавайки тон, — ми казваш, че просто по случайност си се оказала там, когато ченгетата намериха Ноъл в бараката. Тази сутрин те чух да им казваш, че си получила заплашителна бележка, в която пише да отидеш там.

Гърлото й пресъхна. Тя беше скалъпила историята с намирането на Ноъл — и все още не знаеше какво да прави с предаването на бележката на Кайла на ченгетата.

— И не само с мен се държиш като ненормална — каза Майк. — Разговарях с Наоми Циглър за теб. Двете бяхте най-добри приятелки по време на пътуването, а после внезапно вече не сте.

Хана усети надигащата се в гърдите й ярост.

— Говорил си с Наоми за мен? — Двете с Наоми Циглър бяха врагове от години и нещата се бяха влошили още повече, когато Хана разбра, че Наоми е роднина на Мадисън, момичето, което беше наранила миналото лято.

— Просто се вкопчвах във всички сламки. — Майк опря ръце на кръста си. — Наоми каза, че по време на круиза си вършила доста странни неща. Преглеждала си имейлите в компютъра й. На моменти си бягала, сякаш си се страхувала от нея. — Той стисна зъби. — Нещо ми подсказва, че това има нещо общо с всичките останали луди работи, които се случват непрекъснато. Всичко е свързано. — Той я погледна мрачно. — Заради А. е, нали? Али. Върнала се е.

Хана замръзна.

— Не знам за какво говориш.

Майк пристъпи към нея.

— Това е единственото нещо, което се вписва. Просто ми кажи. Не ми ли вярваш?

Долната челюст на Хана потрепери.

— Може да съм имала добра причина да не ти кажа — избъбри тя. — Защото не искам да пострадаш, идиот такъв! Не искам да свършиш като Ноъл!

Лицата им бяха съвсем близо едно до друго, тя усещаше ментовия дъх на Майк върху бузите си. Той улови ръцете й.

— Искам да помогна. Обичам те. Не ме интересува какви са рисковете.

Тя затвори очи, чувствайки се напълно изтощена. Нямаше измъкване от това. Майк знаеше, че е прав, и изражението на лицето й напълно го потвърждаваше. Единственият начин да му попречи да научи повече, беше да скъса с него. Но тази мисъл не само че не й харесваше изобщо, а и сигурно едва ли щеше да предпази Майк. Той вече знаеше твърде много.

Тя си пое дъх на пресекулки и внезапно цялата история се изля от устата й. Тя разказа на Майк как са започнали да се появяват съобщенията на новия А., как бяха започнали да стават все по-зловещи, и как, по време на пътуването, съдържанието им се беше фокусирало изцяло върху бягството на Хана от мястото на катастрофата, където беше изоставила братовчедката на Наоми, Мадисън Циглър, мислейки я за мъртва.

— Известно време се страхувах, че Наоми е А. — каза тя. — Затова прерових компютъра й. Мислех си, че ще намеря нещо, което да го докаже. Но накрая дори Наоми ми каза, че катастрофата не е била по моя вина — някой ме засече на пътя. Спомням си го, но не видях лицето му. Двете с Мадисън се опитали да открият този човек.

Майк потрепна.

— Направила си катастрофа миналото лято и не си ми казала?

Хана сви рамене.

— Не можех да рискувам да кажа на когото и да било. Съжалявам.

Тя продължи да му разказва. Когато стигна до частта, където те бяха стигнали до извода, че А. е Али, Майк я погледна смутено.

— Сигурна ли си? Мислех, че не е оцеляла след пожара.

— Емили й оставила вратата отворена. Тя се измъкнала. — Хана наведе поглед и му разказа и за Табита — как се уплашили, че Али ги е последвала в Ямайка и искала да ги нарани. — Табита се качи след нас на покрива на хотела — каза тя на Майк. — И тръгна към Ариа. След това нещата се развиха много бързо — Ариа скочи напред, последва боричкане и Табита внезапно се спъна в парапета. Но след падането беше още жива — сигурни сме в това. Ала когато изтичахме долу на плажа, тя беше изчезнала. Не сме я убивали, но някой се беше погрижил да изглежда така, сякаш сме го сторили ние.

— Господи — прошепна Майк, ококорил очи. — Аз бях с теб на това пътуване, видях това момиче. Как си могла да го скриеш от мен?

— Съжалявам — рече тихо Хана. — Просто бях толкова уплашена. Исках да се престоря, че това никога не се е случило. Но след това започнахме да получаваме нови съобщения… — Гласът й заглъхна и тя скри лице в шепите си.

Майк седна на каменната ограда около къщата на Хана и се загледа в далечината. След известно време той каза:

— Да видим дали съм разбрал правилно. Али — или нейният помощник — са убили и онази жена Гейл, така ли?

Хана кимна, спомняйки си Гейл Ригс, богатата жена, която искаше да купи бебето на Емили. А. беше убил и нея.

— И А. е взривил бомбата на круизния кораб? — Гласът на Майк изтъня. Хана отново кимна и гърлото му издаде гъргорещ звук. — И всъщност А. е убил Табита?

— Почти сме сигурни в това, да.

— Значи, в общи линии А. се е опитала да убие теб и сестра ми поне шест пъти досега и се опитва да ви натопи заради гадостите, които е извършила. Трябва да намерим тази кучка. Веднага.

Хана огледа притеснено двора.

— Спенсър и Емили смятат, че това не е много добра идея. Последния път, когато се опитахме да намерим Али, Ноъл се озова в болницата.

Майк ритна с крак чакъла в цветната леха.

— Значи просто ще си седим и ще чакаме?

Хана огледа дърветата; изобщо не й харесваше, че къщата на майка й е толкова уединена. Всеки би могъл да ги наблюдава отблизо и те никога нямаше да го разберат.

— Просто се страхувам, че ако се доближим повече до мястото, където се намират тя или помощникът й, още някой ще пострада. Може би ти. Може би аз.

Майк присви леденосините си очи.

— Обещавам ти, Хана, че тя никога няма да те докосне. Първо ще трябва да мине през мен. Ако се наложи ще стоя на стража пред спалнята ти. Ще бъда до теб във всеки час. Дори ако искаш ще влизам заедно с теб в пробната на „Отър“.

Хана го плесна игриво по рамото.

— Направо копнееш да влезеш с мен в пробната на „Отър“.

— Естествено. — Майк се наведе напред и нежно я целуна по носа.

Хана повдигна глава и го целуна по устните. Почувства как нещо вътре в нея се счупва. По бузите й потекоха солени сълзи.

— Толкова се радвам, че научи всичко — прошепна тя в ухото му.

— И аз се радвам — отвърна Майк.

Те се целунаха отново, силно и продължително. Ръцете на Майк шареха по гърба й. Тя отстъпваше леко към страничната врата и след секунди те бяха вече вътре и лежаха на дивана във всекидневната. Единственото нещо, за което Хана искаше да мисли в този момент, бяха устните на Майк върху нейните, топлината на ръцете му, тежестта на тялото му. Тя се вкопчи в него така, сякаш той бе спасителен пояс, след което бързо издърпа тениската си през глава.

Кожата й настръхна. Майк също съблече тениската си, разголвайки силните си гърди и оформените от лакроса мускули. Надвеси се колебливо над нея. Внезапно Хана осъзна какво щеше да се случи. Нещо, около което и двамата танцуваха от дълго време, за което се дразнеха един друг, планираха от седмици… но до което още не бяха стигнали. Все пак и за двамата щеше да е първи път, и те като че ли осъзнаваха, че моментът трябва да е специален. Но може би тук, в тази празна къща, в този ужасен ден, беше настъпил подходящият момент.

Хана разкопча копчето на дънките си. Погледът му се плъзна надолу.

— Съгласна ли си? — прошепна той с напрегнат глас.

— Да — отвърна тя, изпълнена с чувства. Тя се вкопчи в Майк и го придърпа към себе си по-близо от всякога.