Смъртоносно

20. Тя е мъртва за нас

Емили се беше връщала у дома след доста неприятности — смъртта на Али, разкриването на лесбийските й наклонности пред цялото училище, наказанието в Айова, признанието за тайното й раждане. Всяко завръщане бе неестествено и странно, но нищо, нищо не можеше да се сравни със завръщането в дома Фийлдс след като бе арестувана за убийство.

Семейството й мълча през цялото време, докато пътуваха към къщи. Майка й гледаше право напред, без да мига, а баща й стискаше волана толкова силно, че кокалчетата на пръстите му бяха побелели. Емили се осмели само веднъж да заяви невинността си, но родителите й не отговориха нищо. Телефонът й изжужа и тя го погледна. За нейно огромно удивление Джордан й беше изпратила лично съобщение. Много съм разочарована от теб, Ем.

Емили се стъписа. Нима Джордан беше чула? Наистина ли бе повярвала на новините?

Към съобщението беше прикрепена снимка в Инстаграм. Емили очакваше да види кадър от фалшивия клип, но вместо това се появи тъмна нейна снимка на дансинг. Емили държеше в ръката си чаша с шампанско. Красиво чернокосо момиче танцуваше с нея.

„Пегас“? Емили изпусна телефона в скута си. Нощта, в която бе отишла с Карълайн в бара. Танцът с Ривър. Кой я беше снимал и качил снимката? Али?

Пръстите й увиснаха над клавиатурата. Не е това, каквото изглежда! — написа тя. — Просто танцувахме. Обичам само теб, наистина.

Но Джордан не й отговори.

Домът на семейство Фийлдс беше студен и повечето лампи бяха угасени. Емили последва родителите си в кухнята и се озова очи в очи с Карълайн, която вадеше прибори и чинии от шкафчетата. За миг й олекна.

Но Карълайн дори не отвърна на погледа й.

— Взела съм китайско — обяви тя, тръсвайки голяма хартиена торба на масата.

Госпожа Фийлдс се намръщи.

— Колко струва…

— Няма проблем, мамо — прекъсна я Карълайн и остави вилиците на масата.

Емили взе няколко вилици от купчината и ги подреди по местата им. Тя погледна сестра си.

— Нали знаеш, е всичко това е голяма грешка? Някой ни е натопил за убийството на това момиче.

Карълайн се извърна настрани. Сърцето на Емили се сви.

Тя изчака всички да си вземат от спагетите ло мейн и пилето кунг пао, след което си сипа мъничка порция ориз и седна на обичайното си място. Единствените звуци, които се чуваха край масата, бяха дъвчене и стържене на ножове и вилици.

Тя затвори очи. Как може Фуджи да си помисли, че те са убили не само Табита, но и Гейл, и Греъм? И защо изведнъж се оказа толкова убедена, че Али е мъртва? Искаше й се да може да поговори с агента, но господин Хейстингс им беше забранил да разговарят с когото и да било, освен с правния им екип.

Тя реши да опита отново и се обърна към Карълайн.

— Всъщност ние мислим, че е Али. Тя е жива. Всъщност се страхувахме, че Табита Кларк е Али… но не беше и…

Карълайн погледна отчаяно към баща им.

— Татко, кажи й да престане.

— Карълайн, казвам ти истината. — Емили знаеше, че трябва да млъкне, но не можеше да контролира устата си. — Али оцеля. Наистина е тя.

Емили огледа семейството си с надеждата, че поне някой ще каже, че я разбира. Но всички просто гледаха в чиниите си.

На вратата се позвъни. Главите на всички се обърнаха към коридора и господин Фийлдс стана, за да отвори. Разнесе се тихо мърморене и входната врата се затръшна.

Емили стана от масата и надникна през прозореца. Два буксирни камиона бяха спрели на алеята. Един мъж в син гащеризон закачи волвото към единия камион, а друг, облечен с черно яке, направи същото с минивана. Господин Фийлдс просто стоеше на моравата с ръце в джобовете и изражение на отчаяние.

— Защо ни взимат колите? — извика Емили на майка си.

Отговор не последва. Тя се върна в стаята. Госпожа Фийлдс и Карълайн продължаваха да се хранят. Сърцето на Емили заби ускорено.

— Мамо. Какво става?

— Как може да ни пита такива неща? — Гласът на Карълайн се извиси до писък. — Как може да не знае?

Погледът на Емили шареше между двете.

— Да знам какво?

Госпожа Фийлдс стисна зъби.

— Трябваше да продадем и двете коли, за да ти платим гаранцията — отвърна спокойно тя. — Освен останалите неща.

Емили примигна.

— Така ли?

Карълайн скочи от масата и се приближи до Емили.

— А ти какво очакваше? Убила си човек.

Нещо избухна в главата на Емили.

— Н-не, не съм!

Ноздрите на Карълайн потрепнаха.

— Видяхме те на онзи клип. Приличаше на чудовище.

— Това не съм аз! — Емили погледна отчаяно към майка си. — Мамо? Нали ми вярваш?

Госпожа Фийлдс наведе очи.

— Онзи клип. Толкова беше ужасен.

Емили я погледна умолително. Дали това означаваше, че майка й й вярваше… или че я смята за виновна?

Карълайн изсумтя.

— Всичките ти лъжи най-после се стоварват върху теб. Но цената я плащаме ние. Можем дори да изгубим къщата.

Емили се върна до прозореца и погледна към баща си, който продължаваше да стои с гръб към нея и да гледа камионите.

— Ще се наложи да си потърся работа — ако изобщо някой ме наеме — каза Карълайн от кухнята. — И то заради теб, Емили. Всичко винаги е заради теб, нали? Ти винаги съсипваш всичко.

Госпожа Фийлдс притисна пръсти към слепоочията си.

— Карълайн, моля те. Не сега.

Карълайн удари силно с ръка по масата.

— Защо не сега? Тя трябва да разбере. Тя не живее в истинския свят и на мен вече наистина ми писна. — Тя се обърна към Емили. — Ти винаги имаш извинение. Най-добрата ти приятелка беше убита. Получаваше есемеси от Мона Вандерваал, на която аз лично видях, как ти и приятелките ти се подигравахте, когато Али беше жива. Но хей, нещата са съвсем различни, когато тормозят теб, нали? От всички се очаква да зарежат всичко и да се държат с теб като с някое деликатно цвете.

Емили се върна обратно до масата и я погледна със зяпнала уста.

— Шегуваш ли се? Тя се опита да ни убие.

Карълайн завъртя очи.

— А когато забременя, не посмя да си признаеш. Не, скри се във Филаделфия. Използва ме цяло лято, направи живота ми ад, а след това отново ти си пострадалата, аз съм те наранила, трябвало е да приема проблемите ти без да се разстройвам и страхувам от нищо.

Емили притисна длан към гърдите си.

— Мислех, че си ми простила за това!

Карълайн сви рамене.

— Може би нямаше да ти простя, ако знаех, че продължаваш да го правиш, Емили. Сега си убила човек и общо взето продължаваш да обвиняваш всички, освен себе си. Но повече не можеш да си търсиш извинения. Съжалявам, че Али се опита да те убие в Поконос миналата година. Съжалявам, че си я обичала, а тя те е отхвърлила. Но е време да го преодолееш. Да поемеш някои отговорности.

— Да го преодолея? — изпищя Емили, връхлетяна от гняв, какъвто не бе изпитвала досега. — Как мога да го преодолея, когато тя продължава да го прави?

— Нищо не прави! — изкрещя в отговор Карълайн. — Тя е мъртва! Приеми го! Няма я и вината за всичко това е само твоя и ничия друга!

Емили нададе животински рев, хукна към сестра си и я сграбчи за раменете.

— Защо не можеш да ми повярваш? — изпищя тя. Как може Карълайн да не разбира? Как може семейството й да вярва, че тя си е измислила всичко, че е извършила нещо толкова ужасно?

Карълайн отблъсна Емили настрани и тя се удари в стената. После отново се хвърли срещу сестра си и внезапно двете се озоваха на земята. Силното тяло на Карълайн се притискаше в тялото на Емили. Ноктите й драскаха лицето на Емили. Тя изпищя и опря коленете си в корема на Карълайн, след което обви ръцете си около нея и я събори настрани. Очите на Карълайн проблеснаха. Тя оголи зъби и ухапа силно ръката на сестра си. Емили изкрещя и се отдръпна, вперила поглед в белезите от зъби и обелената си кожа.

— Момичета! — проплака госпожа Фийлдс. — Момичета, престанете!

Две ръце сграбчиха Емили през кръста и я изправиха на крака. Емили почувства горещия дъх на баща си, но беше толкова ядосана, че го изблъска с лакти. Протегна ръце и сграбчи кичур от косата на Карълайн. Сестра й изпищя и се изскубна, но Емили успя да изтръгне няколко косъма от главата й. Карълайн се блъсна с цяло тяло в Емили, запращайки я в другия край на стаята, където тя се блъсна в скрина с фигурките, които колекционираше майка й.

Разнесе се скърцащ звук, скринът се наклони на една страна и бавно, бавно, бавно започна да пада. Госпожа Фийлдс изтича към него, опитвайки се да го хване, но пристигна твърде късно, а той беше твърде тежък.

Подът се разтрепери. Разнесе се трясък на счупено стъкло и всички фигурки се пръснаха по пода. Внезапно настъпи пълна тишина. Емили и Карълайн спряха и се обърнаха. Госпожа Фийлдс се отпусна на колене, вперила поглед в разрухата. Или поне това си мислеше Емили, че прави, докато майка й не се обърна. Лицето й беше станало призрачно бяло. Устата й беше отворена и тя се опитваше да си поеме въздух. Ръцете й се бяха вкопчили в гърдите, а на лицето й бе застинал израз на ужас.

— Мамо? — Карълайн изтича до нея. — Какво става.

— Мисля… моето… — Това беше всичко, което успя да произнесе госпожа Фийлдс. Тя се вкопчи в лявата й ръка и се срина настрани.

Карълайн издърпа безжичния телефон от гнездото му на бюрото. Пръстите й бързо набраха 911.

— Помощ! — извика тя, когато някой се обади. — Майка ми получи сърдечен пристъп!

Емили коленичи безпомощно до майка си.

— Мамо, съжалявам — произнесе тя през сълзи, вперила поглед в ококорените, отчаяни очи на майка си.

Господин Фийлдс се приближи и пъхна един аспирин в устата на съпругата си, след което я накара да го глътне. Секунди по-късно откъм улицата се разнесе вой на сирени. Парамедиците връхлетяха през входната врата. Те избутаха Емили и останалите настрани и започнаха да прикачат към госпожа Фийлдс разни монитори и кислородна маска. Двама силни мъже я прехвърлиха в една носилка и преди Емили да се усети, вече я изнасяха навън.

Всички изтичаха пред къщата, където беше спряла линейката. Двама съседи бяха излезли на моравите си да позяпат.

— Само двама могат да дойдат с нас — каза главният парамедик на господин Фийлдс. — Останалите могат да карат след нас.

Господин Фийлдс погледна към Емили.

— Остани тук — изръмжа той. — Хайде, Карълайн.

Емили се скри в къщата, сякаш бе получила ритник от него. Баща й никога досега не й беше говорил по този начин.

Тя затвори вратата и се облегна на нея, дишайки тежко. В кухнята всичко беше така, както го бяха оставили. Вилиците лежаха в чиниите. Кафемашината писукаше силно, показвайки, че кафето е готово. Скринът в дневната лежеше разбит на пода, а около него бяха пръснати начупените фигурки. Емили отиде при тях и коленичи. Любимата краварка на майка й беше обезглавена. До отдушника се въргаляше отчупена ръка, стиснала котле. Малките балерини бяха останали без крака, спокойно изглеждащите кравички нямаха рога и опашки.

Искаше й се да намери Али и да я удуши с цялата си сила. Но единственото, което й оставаше, бе да гледа натрошените останки от най-ценните притежания на майка й и да плаче.