Смъртоносно

34. Някъде там

Ариа плуваше в красив син океан. Обграждаха я пъстроцветни рибки. Корали се поклащаха под океанското течение. Една фигура пореше вълните в далечината и тя зарита с крака, приближавайки се към нея. Когато излезе на повърхността, видя Ноъл. Слънцето танцуваше по скулите му. Очите му блестяха. Но усмивката му беше тъжна и самотна. В очите му имаше сълзи.

— Ариа — каза той, а гласът му бе изпълнен с болка.

— Ноъл! — Ариа зацапа във водата към него. — Липсваше ми. Мислех, че повече няма да те видя.

Ноъл примигна и сви устни.

— Там е работата, Ариа, че няма. Това е за последен път.

— К-какво имаш предвид? — попита тя. Защо изглеждаше толкова нещастен?

След това си спомни. Стаята в мазето, пълна със снимки на Али. Отровният газ. Али и Ник, и онези пистолети. Силното бум.

Всичко това нахлу в паметта й, завързвайки я на възли. Тя погледна ужасено Ноъл и вълните, които се плискаха около тях.

— Аз… мъртва ли съм?

Брадичката на Ноъл трепереше. По бузите му се стичаха сълзи.

— Не! — възкликна Ариа и размаха ръце, внезапно усещайки недостиг на въздух. — Н-не може да съм мъртва. Чувствам се толкова жива. И още не съм готова. — Тя погледна към бившия си приятел, изпълнена с целеустременост. Тя не беше готова. Искаше да живее; искаше да си го върне. Повече не й пукаше за Али. Всички лъжат. Всички допускат грешки. Ще го преживеят, така, както се случваше с всичко останало.

Тя протегна ръце към него, но Ноъл се скри под водата.

— Ноъл! — извика Ариа. Той не се появи. — Ноъл! — Тя също се гмурна, но видя единствено мрак. Никакви риби. Нищо.

— Ариа? Скъпа?

Ариа примигна учестено. Когато отново отвори очи, тя лежеше на легло в светла стая. Тялото й беше покрито с чаршаф, отстрани писукаше някакъв монитор. Над нея се надвеси размазано лице. Когато погледът й се фокусира, тя видя, че това е агент Фуджи.

Ариа облиза сухите си устни. Това поредната халюцинация ли беше? Дали не се намираше в някакво място след смъртта?

— К-какво става? — чу се тя да казва.

Агент Фуджи погледна през рамо. Две други фигури изтичаха напред. Едната от тях беше Байрън, другата — Ила.

— О, господи — извикаха и двамата, хващайки ръцете на Ариа. — О, скъпа, толкова се притеснявахме.

Майк също се появи.

— Здрасти — рече смутено той. — Радвам се да те видя.

Ариа преглътна трудно. Когато се размърда, главата й запулсира. Мъртвите хора страдат ли от главоболие?

— Аз… жива ли съм? — попита колебливо тя.

— Разбира се, че си жива — разнесе се глас наблизо. Ариа погледна. Емили се беше облегнала на възглавницата си, с отворени очи и лека усмивка на лицето. До нея седеше сестра й Карълайн и очите й бяха пълни със сълзи. Хана лежеше на една страна, майка й държеше едната й ръка, а Кейт другата. Спенсър имаше превръзка на главата и изглеждаше доста отнесена, но когато засече погледа на Ариа, тя вдигна ръка и леко й махна.

Всички бяха живи. Някак си бяха успели, да се измъкнат.

— Колко време прекарах в безсъзнание? — попита Ариа с треперлив глас.

— Два дни — отвърна Майк. — Но усещането беше като за две години.

Фуджи се появи пред леглото на Ариа.

— Успяхме да ви измъкнем от стаята тъкмо навреме. Количеството цианид във въздуха беше поразяващо. Ако бяхме пристигнали само няколко минути по-късно, нямаше да оживеете. Добре че оставихме хора да ви наглеждат онази вечер. Един от тях ви е последвал до къщата. Когато повече не сте излезли, агентът ни се обадил за подкрепление. — Тя потупа Ариа по крака. — Но го хванахме, скъпа. Арестуван е. Всичко свърши.

— Него — рече Ариа с надебелял глас. Ник. Спомни си зловещата му, вълча усмивка. Насоченият пистолет в ръката му. Тялото му, което пада на земята, смътен спомен за това как Емили го събаря.

— Той едва не ви уби, момичета — рече Фуджи. — Сигурно е усетил, че приближаваме. Няколко членове от екипа ми разгадаха връзката към Ник горе-долу по същото време, когато той ви е хванал. Те ми съобщиха за него точно когато ви е вкарал в капана.

— Как разбрахте, че е бил Ник? — попита Ариа.

Фуджи разтърка уморените си очи.

— Група експерти работеха по компютърните извлечения и те успяха да проследят всичко до телефона на Ник — всичките съобщения от А. и пренасочването им до вашите телефони. — Тя погледна към Спенсър. — Послушахме те — проверихме всички пациенти от Убежището, за да видим дали някой от тях не е подозрителен. Ник беше в списъка ни. Други експерти работеха върху ДНК-анализите и името на Ник се появи и там — имахме неговото ДНК от предишно престъпление, отпреди изпращането му в Убежището. Накрая успяхме да идентифицираме и третото лице в трюма на круизния кораб, където избухна бомбата. И снощи намерихме Айрис Тейлър завързана в гората, полумъртва. Тя сподели, че той я е наранил. Бил е Ник. През цялото време е бил Ник.

— Айрис? — извика Емили. — Тя… добре ли е?

— Ще бъде — отвърна Фуджи. — Но беше на косъм.

— Почакайте. — Ариа усещаше празнота в съзнанието си. — Ами… Али? Намерихте ли я?

Байрън и Ила се спогледаха. Фуджи сви устни.

— Али я нямаше там, Ариа.

Ариа се опита да се надигне от възглавниците. Главата й пулсираше.

— Напротив, беше. Всички я видяхме. Казахте, че къщата е била наблюдавана от вашите хора. Те сигурно са чули гласа й.

— Скъпа — рече нежно Ила. — Просто си объркана.

— Не, вярно е — рече Спенсър с дрезгав глас. — Тя се опита да ни убие заедно с Ник Направиха го заедно.

— Тя ме простреля — каза Емили. Ариа я видя как докосва главата си. Рана нямаше. — Или поне си помислих, че го е направила — додаде след миг Емили.

Фуджи въздъхна.

— Момичета, Ник ви е дрогирал с опасна смесица от отрови. Видели сте Алисън, защото това е човекът, когото сте се страхували, че ще видите — и защото снимките й бяха залепени по целите стени. Ник си е направил олтар в нейна чест. Бил е обсебен от смъртта й и се е опитвал да си отмъсти.

— Ник и Алисън бяха гаджета. — Мелиса Хейстингс, която седеше до леглото на Спенсър, се надигна. — Той е тръгнал да си отмъщава, защото приятелката му е била убита. Познавал е Табита Кларк — с нея също са били приятели от болницата — и очевидно я е накарал да се представи за Алисън, за да ви изплаши. И оттам започна всичко.

— Но Айрис каза, че не е виждала Трип — Ник — от години — възрази Емили. — Тя просто ме накара да й помогна да намери къщата му.

— Хората лъжат — каза Фуджи. — А Айрис не е особено здрава психически.

Ариа я погледна, примигвайки учестено.

— Ами клипът от Ямайка? На който убиваме Табита?

Фуджи се размърда.

— Друг клип се появи същата вечер, когато се измъкнахте от къщите си; той доказва невинността ви. Той показва повече кадри от нощта, когато е била убита Табита, и се вижда само един човек, който пребива момичето до смърт — Ник. Нашите експерти са убедени, че това е истинският запис. Другият е фалшив.

Ариа беше разтърсена от шок.

— Кой е изпратил този клип?

Фуджи поклати глава.

— Не знам.

Ариа погледна към останалите и те изглеждаха също така зашеметени.

— Ами ако Али го е изпратила? — извика Емили. — Не разбирате ли? През цялото време го е държала в задния си джоб. Изпратила го е, за да натопи Ник, когато е разбрала, че ще бъдат заловени!

— Ами теорията ви за двамата души, които са вързали Ноъл? — попита Ариа. — Щом Али не е помагала на Ник, то кой е бил тогава?

— Всеки може да е бил — отвърна Фуджи. — Ник е имал и други приятели. Възможно е да ги е излъгал, че Ноъл го е ядосал, и че е решил да му скрои номер.

Ариа затвори очи и си спомни нощта, когато тя, Ноъл и останалите се бяха опитали да заложат капан на Али при библиотеката. Русокосото момиче беше послужило като примамка, очевидно помагаше на Ник. Ами ако този, който му помагаше в това налудничаво отмъщение, наистина не беше Али?

Но не. Те я бяха видели. Бяха разговаряли с нея. Ариа беше сигурна в това.

Фуджи пъхна ръце в джобовете си.

— Забравете го, момичета. Знам, че искате всичко това да приключи, но Алисън наистина не се вписва в картинката. Експертите ни ще изчеткат мазето за улики, но съм сигурна, че няма да намерим и следа от нея. Тя е мъртва — от много време. Наистина. По-добре просто го приемете и продължете напред. — Тя ги огледа. — Сега си починете, чувате ли? Скоро ще ви се наложи да отговаряте на много въпроси от репортерите.

След това жената излезе от стаята и затвори вратата след себе си. Ариа погледна към приятелките си. Всички я гледаха безизразно. Но и без това нямаше как да разговарят точно сега — не и когато семействата им бяха тук. А и всички смятаха, че те си бяха халюцинирали Али. Може би наистина трябва да я забравим, помисли си Ариа. Може би това наистина беше краят.

Вратата отново се отвори и Ариа обърна глава, притеснена, че може да е някой любопитен репортер, който иска да задава въпроси. Но вместо това в стаята влезе Ноъл. Веднага, щом зърна Ариа, лицето му се сгърчи. Той изтича до леглото й. Байрън и Ила отстъпиха встрани, за да му направят място.

— З-здрасти — рече той с треперещ глас.

— Здравей — отвърна Ариа. Внезапно сънят нахлу в главата й. Как се гмурна под водата и не откри Ноъл никъде. Мисълта, че никога повече няма да може да го докосне. Тя протегна ръка и стисна неговата; той направи същото. След това се наведе напред и приближи лицето си до нейното. В първия момент Ариа си помисли, че ще я целуне — и наистина искаше да го направи.

Вместо това той се приближи до ухото й.

— Видя я, нали? — прошепна Ноъл.

Очите на Ариа се разшириха. Тя кимна, после погледна към вратата, през която бе излязла Фуджи.

— Но никой не ни вярва.

— Аз ти вярвам. Винаги съм ти вярвал.

Той се отдръпна назад и Ариа го погледна, изпитвайки едновременно шок и благодарност.

Благодаря ти, произнесе само с устни тя и очите й се напълниха със сълзи.

Но искаше да каже на Ноъл да забрави за Али. Искаше всички да забравят за нея. Съзнанието й се гмурна в едно тъмно, ужасно място. Няма да намерим и следа от нея, беше казала Фуджи. Внезапно Ариа осъзна, че наистина ще стане така. Никакви отпечатъци по пистолета, който бе държала. Никаква кръв по пода. Никакви руси косми по килима. Но не защото Али не е била там.

А защото тя беше по-умна от всички тях.

Една сестра надникна през вратата и погледна намръщено гостите.

— Добре, всички посетители вън — рече тя строго. — Момичетата имат нужда от почивка.

Ноъл потупа Ариа по ръката.

— Ще бъда отвън — каза той. Ариа кимна, след което изпрати с поглед останалите. Сестрата загаси лампата и за миг в стаята се възцари мълчание. След това Хана взе дистанционното и включи телевизора, който висете от тавана. Серийният убиец е задържан, гласеше заглавието на Си Ен Ен. Естествено, случилото се беше по всички новини.

Камерата показа външността на старата къща. Едно ченге бутна Ник на задната седалка; ръцете му бяха оковани с белезници на гърба. Чуваше се вой на линейки. Ариа се зачуди дали не е била в някоя от тях, изпаднала в безсъзнание.

— Мразя го — каза тихо Спенсър, когато на екрана се появи снимка на Ник.

Ариа кимна, без да каже нищо. Той напълно го заслужаваше. Но всъщност представляваше само половината проблем. Ако само ченгетата бяха успели да заловят и Али!

Полицейската кола се отдалечи, но камерите продължиха да предават още няколко мига полицейските действия на терена. Беше пълно с полицаи, криминалисти и кучета. Ариа се ослуша за познатия издайнически кикот, за нещо, което да докаже, че Али все още е там. Но не чу нищо. Разбира се, че нямаше да чуе.

— Ами сега какво? — попита тя, когато новините прекъснаха за реклами.

Спенсър въздъхна.

— Трудно е да се каже. Изгубихме всичко. Но е възможно сега да можем да правим всичко.

Всичко. Те се спогледаха, обмисляйки възможностите.

Хана погледна към телефона си, който все още беше пъхнат в джоба й.

— Все още очаквам всеки момент да изпиука.

— Че има ново съобщение — прошепна Спенсър.

Ариа също погледна телефона си, но не се появи никакво съобщение. Естествено, че нямаше да се появи. Али не беше толкова тъпа, че да го направи точно сега.

Ариа погледна нервно приятелките си.

— Смятате ли, че отново ще чуем за нея?

Хана поклати глава; на лицето й бе изписана решителност.

— Не. Всичко свърши.

— Определено — съгласи се Спенсър.

Но Ариа знаеше, че те не го вярваха наистина. Известно време Али щеше да стои настрани — може би доста дълго време. Но тя не бе напуснала окончателно живота им. Все още беше някъде там… а те все още бяха живи… и това означаваше, че работата й не е приключила. Доколкото я познаваха, тя щеше да спре едва след като получи онова, което иска. Щеше да спре едва, след като те бяха мъртви.

Въпросът беше само кога.