Музеят „Фрик“ бил нюйоркската резиденция на Хенри Клей Фрик, виден индустриалец, производител на кокс и стомана. Господин Фрик бил най-големият колекционер на творби на европейското изкуство и след като починал, имението било превърнато в музей.
Благотворителната вечер под надслов „Добродетел срещу порок“ бе в гостната, огромна стая с дъбови стени, застлана с персийски килим, а по стените бяха изложени картини главно от шестнадесети век на художници като Ел Греко, Холбайн и Тициан. В средата на една от стените бе поставена една от бронзовите скулптури на Солдани, „Добродетелта триумфира над порока“, а в центъра на всяка една от големите кръгли маси, постлани с ленени покривки с кремав цвят, имаше по едно копие на същата скулптура, обградено с венец от виолетови лалета.
Не че някой обръщаше внимание на изкуството.
Жени, облечени в ушити по поръчка рокли, и мъже в смокинги обикаляха масите или стояха на бара, похапвайки късчета патешко месо, мариновано със сладко от сливи, и разговаряха за всичко с изключение на изкуството.
— Видя ли момичето на семейство Ван дер Удсен в рекламата на онзи нов парфюм? — прошепна Тити Коутс на Мисти Бас.
— Фалшивата сълза беше малко преиграване. Мисля, че снимката е била ретуширана, не мислиш ли? — заяви Мисти. Тя кимна многозначително, а точно в този момент Серена и Блеър влязоха с родителите на Серена в залата. Двете момичета се запътиха към бара, за да си вземат нещо за пиене.
— Твоите гърди трябва да изпъкват повече от моите. — Серена повдигна черната си рокля без презрамки „Дона Карън“, която бе заела от Блеър. Те носеха един и същ размер сутиен, така че тя си бе помислила, че роклята ще й стои добре, но всеки път, когато направеше стъпка, усещаше, че роклята се смъква надолу.
— Да, но ти си по-слаба. — Блеър не искаше да го признае, но розовата вечерна рокля „Мили“ на Серена постоянно се опъваше до скъсване под ръцете й и по шевовете на корсажа, откакто го бе закопчала. Тя все по-често чуваше едно малко пук, което конците издаваха, но роклята обещаваше да издържи, докато се приберат вкъщи.
Изглежда всички пиеха коктейли, но сервитьорите не можеха да бъдат открити никъде.
— Защо отново сме тук? — захленчи Блеър.
— Не знам. Това е просто едно от онези неща — отговори Серена разкаяно.
— Ами добре, ако тази година нямат водка „Кетъл уан“, си тръгвам — измрънка Блеър. Миналата година трябваше да се задоволи с „Абсолют“, която бе толкова старомодна, на практика праисторическа.
— Не е ли чудесно да видим тези две момичета отново заедно? — въздъхна майката на Блеър в ухото на госпожа Ван дер Удсен. — Никак не беше хубаво Серена да стои в онзи пансион толкова далече. Ние, жените, имаме нужда да бъдем близо до приятелките си.
— Да, така е — съгласи се госпожа Ван дер Удсен хладно и отклони поглед от коремчето на бременната Елинор. Тя и Елинор винаги са били приятелски настроени една към друга, но да имаш бебе почти на петдесетгодишна възраст беше просто вулгарно. А този дебел, шумен, мустакат инвеститор в недвижими имоти, за когото бе омъжена, — това беше трудно за възприемане.
— О, виж, ето я Мисти Бас. Да отидем и да я поздравим.
Мисти беше изоставила Тити Коутс, която спореше с дъщеря си Изабел за това дали трябваше да получи кола за дипломирането, или не и сега Мисти седеше сама със сина си Чък и клюкарстваха както обикновено. Тя беше студена блондинка, в златиста рокля на Каролина Ерера и с изключителни бижута на Хари Уинстън, а той беше тъмен, примамливо дяволски красив, облечен в сив костюм „Прада“ на зелени райета и с жакет.
Всъщност Чък наистина беше дявол и винаги търсеше нови начини да покаже злото у себе си. Но потърпете малко, ще стигнем и дотам.
— Наближава петдесетте, а е почти в седмия месец — прошушна Мисти на сина си. — Какво мисли приятелката ти Блеър за това?
Чък сви рамене, като че ли въобще го беше грижа. На невероятния новогодишен купон на Серена той се бе промъкнал до Блеър и й беше предложил да му се отдаде и така да загуби девствеността си, тъй като бил доста добър в тези работи. След категоричния й отказ, той бе побеснял. По-късно беше пробвал да бъде хомосексуален единствено за да преодолее скуката.
Или просто за извинение, за да си оскубе веждите.
— Навярно е повръщала на няколко пъти — отбеляза Чък грубо, имайки предвид проблема на Блеър с постоянния й глад, което не бе тайна за никого. — Така или иначе, скоро след като се роди бебето, тя ще се махне от къщата.
— Чух, че Блеър ще ходи в клиника след дипломирането, за да се погрижи за проблема си веднъж завинаги — отбеляза Мисти Бас. — Вярно ли е?
Но Чък бе престанал да я слуша. В другия край на залата се разразяваше малка драма и той не искаше да я пропусне.
Нейт дори и не беше поглеждал Блеър, откакто тя го беше придружила наперено до клиниката за рехабилитация в Гринич, Кънектикът преди няколко седмици. По време на първата й и единствена групова терапия, терапевтът я бе принудил да потвърди на висок глас пред групата, че страда от булимия, въпреки че Блеър настояваше да нарича проблема „връщане на храна, причинено от стрес“. Нейт вероятно се бе забавлявал при вида на Блеър в клиниката, но по онова време тъкмо бе започнал да излиза с Джорджи и му бе доста трудно да се справи с две луди момичета наведнъж. Слава богу Блеър веднага осъзна, че планът й за атака беше провален и бързо реши, че рехабилитацията е под нейното ниво.
Тя като че ли наистина искаше да прекарва съботните следобеди в обяснения как често вкарва пръст в гърлото си, вместо да пазарува обувки със Серена. Не, благодаря.
А какво да кажем за Серена? Нейт дори не можеше да си спомни кога за последно я бе виждал, но както винаги тя изглеждаше великолепно и спокойна по един очарователен и сдържан начин. По принцип Нейт обичаше да стои на едно място на партита и да позволява на хората да го заговарят, ако желаят, но сега реши да отиде и да ги поздрави. Защо не, по дяволите? Дори и Блеър да не искаше да му говори, Серена щеше да го направи.
Серена първа го видя, че идва. Тя изтръска цигарата си върху безценния мраморен под в имението.
— Натаниел Арчибалд — заяви тя, като от една страна искаше да предупреди Блеър, а от друга да покаже истинска изненада. — Нашият отдавна изгубил се Нейт.
— По дяволите. — Блеър стъпка цигарата „Мерит ултра лайт“ със заострения ток на черните атлазени вечерни обувки „Маноло Бланик“. — Господи.
Серена не беше сигурна дали Блеър проклина, защото Нейт бе последният човек на земята, когото искаше да види, или защото той изглеждаше толкова ослепително в класическия смокинг на „Армани“.
Няма нищо по-спиращо дъха от сладко момче в смокинг, дори да го мразиш.
— Привет. — Нейт целуна Серена бързо по бузата и пъхна ръце в джобовете на сакото си, усмихвайки се предпазливо на Блеър. Тя въртеше рубинения си пръстен на малкия си пръст, както правеше винаги, когато бе нервна. Късата й прическа караше скулите й да изглеждат по-издадени или може би бе отслабнала малко. Както и да е, изглеждаше някак… гневна. Гневна и в същото време нежна. — Здравей, Блеър.
Тя стисна ръце и ноктите й се забиха в дланта. Имаше нужда от още едно питие.
— Здравей. Как върви лечението ти?
— Приключи. Поне за мен. Онова момиче, с което се виждам, Джорджи, е още там.
— Защото е зависима от наркотиците ли? — отговори Блеър, като глътна набързо остатъка от водката в чашата си.
Шумната музика на групата, която никой дори не бе забелязал, че свири, изведнъж спря и вниманието на цялата зала бе приковано.
— Май ще се напием — намеси се Серена преди Блеър да може да направи нещо лудо, като да отсече главата на Нейт с един карате удар. — Само още един ден и сме във ваканция!
Нейт кимна на един минаващ келнер и взе още водка и за двете.
— Ще ходите ли на някое хубаво място?
— Сън Вали — както винаги — отговори Серена.
Блеър просто стоеше там, наливайки се с втора водка и си мечтаеше: първо, Нейт да се разкара; второ, да не изглеждаше толкова ослепителен и недрогиран; трето, да спре да се държи толкова абсурдно приятелски и четвърто, и Серена да спре да бъде толкова любезна.
— Блеър ще дойде с нас. Току-що си купи билет.
Нейт извади кутия „Марлборо“ от джоба си и пъхна една цигара между устните си. Запали я внимателно, като се вглеждаше в Блеър през пламъка, а после погледна настрани.
— Изглежда, че и аз ще съм там — най-накрая каза той. — Майката на Джорджи има къща близо до планината. Ще караме ски заедно.
Блеър усети как стомахът й започва да се бунтува и тя опръска твърде тясната рокля на Серена.
— Ей сега се връщам. — Тя бутна празната чаша към Серена. — Може би трябва да намериш нашата маса, за да можем да седнем.
— Блеър живее вкъщи от известно време — обясни Серена на Нейт, докато наблюдаваха как тя се отправя бързо към дамската тоалетна. Изведнъж Серена се почувства като по-голяма сестра, която покровителства Блеър и бе радостна, че можеше да помогне. — Майка й превръща стаята й в детска за бебето, което ще е момиченце. Хора без работа, какво да правиш?
Нейт се опита да си представи какъв трябва да е животът й сега, когато тя имаше нов доведен баща, доведен брат и сестриче на път да се роди. Не беше стигнал далече.
— Изглеждаш различно — отбеляза Серена, измервайки го с поглед от горе до долу. Тя повдигна перфектно оформена вежда и се ухили. — Изглеждаш добре.
Нейт и Серена винаги бяха изпитвали привличане един към друг. Дори веднъж се бяха отдали един на друг и бяха правили секс, загубвайки девствеността си през лятото преди десети клас, точно преди Серена да замине за пансиона. Това беше страстно прекарване за развлечение, но без всякаква обвързаност и не го бяха повтаряли отново оттогава насам.
— Чувствам се добре — потвърди Нейт. Той се замисли дали да не й каже, че е отказал пушенето на трева, но все пак не бе успял да стане капитан на отбора по лакрос. Как не можеше да дочака да се види с Джорджи, защото те определено щяха да са заедно. Но Нейт въобще не беше човек, който си излива душата. — Страхотно е, че и вие ще ходите там — каза той просто. — Ще си прекараме добре.
— Дали ще си прекараме добре? — попита Серена, като се хвърли към него със спонтанна прегръдка — нещо типично за нея, и остави розов блясък за устни по бузата му. — Обикновено карам ски само със скучния си по-голям брат. Така че ще е супер!
Нейт понесе прегръдката и направи опит да не се размеква. Но сега, когато беше чист от марихуаната, най-лекият полъх на женски парфюм или докосване от женска страна бе достатъчен, за да го накара да се изчерви, особено ако момичето бе толкова красиво като Серена.
Серена взе цигара от кутията от горния му джоб и мина покрай него.
— По-добре да видя какво става с Блеър. Ще се видим по-късно, нали?
Нейт я гледаше как се отдалечава, усещайки телефона в джоба на панталоните си. Джорджи вероятно беше в стаята си в „Брейкауей“ и си почиваше или правеше онова, което караха пациентите да правят след вечеря, но може би сестрата на смяна щеше да бъде достатъчно мила да ги остави да правят секс по телефона.
Той набра номера и доближи телефона до ухото си преди да погледне нагоре. Чък Бас го зяпаше от мястото си до неговата обсипана с бижута майка и всъщност наистина имаше вид на хомосексуалист. И само мисълта, че Чък вероятно можеше да му налети, беше достатъчна, за да прекъсне неотложното обаждане до Кънектикът. Нейт пъхна телефона обратно в джоба си и тръгна да намери своята маса, като въобще не го бе грижа за слуховете, които Чък вече разпространяваше за него и Серена.