Така ми харесва

Б се опитва да не свежда поглед от наградата

Вратата на къщата на Джорджи стоеше отворена. Музиката на No Doubt гърмеше и от вътрешните, и от външните говорители, а навсякъде по стълбите имаше разпилени дрехи. Четири момчета се разхождаха там по бельо, като дъвчеха диви гъби13 и показваха мускулите си от спускания със сноубордовете. Когато Блеър и Серена влязоха вътре с Ерик и Ян и момчетата от ски патрула, те се обърнаха, зяпнаха и се усмихнаха след това.

— Къде е Джорджи? — попита Серена, която отчайващо се опитваше да намери истинския купон преди Ян зъболекарят да я остави сама.

— В горещата вана — отговориха момчетата в един глас.

Блеър остана в хола, а Серена, следвана от Ян, излезе през вратите към вътрешния двор, за да потърси домакинята. Ерик отиде на бара и започна да смесва различни питиета. Той беше изкарал курс за барман миналия семестър — най-полезното нещо, което беше научил в колежа досега.

Блеър забеляза, че Нейт седи сам на кожения диван в единия ъгъл на хола и си чопли пръстите на краката. Той носеше захабена тъмносиня жилетка от „Браун“ и чифт раздърпани, спортни, жълти гащета от „Сейнт Джуд“. Със златистокафявите си къдрици и искрящо зелени очи той приличаше на тъжно малко момче. Блеър искаше да седне до него и да го попита защо си чопли пръстите и изглежда тъжен на купона на приятелката си, но тогава дойде Ерик и й подаде чаша, пълна с нещо оранжево-розово на цвят и блудкаво на вкус.

— Май тай. Внимателно, не е много вкусно, но е само от ликьор.

— Благодаря. — Блеър взе чашата. Обикновено предпочиташе водка с тоник, но щеше да пие всичко, което Ерик направи за нея.

— Излизам, за да се топна във ваната — каза Ерик. — Идваш ли?

Блеър поклати глава.

— Не, благодаря. — Идеята да скочи в горещата вана, където бяха Джорджи и кой ли още не, не беше чак толкова привлекателна. А и тя не искаше Ерик да мисли, че не може да се грижи за себе си на купона. Освен това имаше цяла маса с храна само на десет крачки от нея. Ако Ерик излезеше, тя щеше да има възможността да си похапне, без да се притеснява дали някой ще я помисли за голяма свиня, или не.

Едно момиче се нуждае от енергия, особено когато й предстои дълга нощ.

Веднага щом Ерик тръгна, тя грабна чиния с пролетни ролца и се тръсна на прекрасно място до едно момче с дълга до раменете кестенява коса, което пушеше джойнт.

Той я погледна и се усмихна.

— Караш ли сноуборд?

Блеър нямаше представа за какво говореше той.

— Не. — Тя си пое дълбоко дъх през ноздрите. Никога не се беше напушвала, но понякога се беше чувствала доста нервно, а всичките й познати, които пушеха трева, бяха толкова любезни. Може би няколко дръпвания от цигарата на това момче бяха точно това, от което се нуждаеше сега. — Това трева ли е?

Момчето се усмихна отново и погледна към свитата хартия в ръката си.

— Беше. Съжалявам, но се скапа. — Той не носеше нито риза, нито обувки, но все още беше със скиорските си панталони. Тя бяха в яркозелено, с наколенници.

— Е, откъде познаваш Джорджи? — попита Блеър като все още дъвчеше храната си.

— Кой?

Блеър можеше да усети как Нейт я наблюдава от другия край на стаята. Може би си мислеше, че тя ще пуши джойнта на това момче заедно с него.

О, малко ирония.

— Къде ходиш на училище? — попита тя, като смяташе, че момчето е на около двадесет и е в колеж.

— Не ходя на училище — каза й той. — Карам сноуборд от март до декември и после отивам да карам сърф на Северния бряг цяла зима.

Блеър пъхна една дива гъба в устата си и започна да дъвче.

— Къде можеш да караш сноуборд цяло лято?

— Чили. Аржентина.

— А Северният бряг е на Хаваите, нали?

Не питайте откъде знаеше това. Беше едно от нещата, които едно момиче с братя няма как да не знае.

Момчето кимна.

— Караш ли сърф?

Блеър поклати глава, заинтригувана от идеята. Тя си се представи в новия розов бански „Ерес“ и с хавайски венец от бели орхидеи и червени цветове от хибискус да балансира на дъската за сърф и да се издига над една изключително огромна вълна. Имаше прекрасен тен и невероятни мускули на задните части, като онези, които всъщност стоят добре, ако си с прашка. И след дълъг ден сърфиране Ерик я масажираше с кокосово масло и й даваше да си хапва от прясната риба, която беше уловил през деня. Може би наистина нямаше нужда да ходи в „Йейл“ или някой друг колеж изобщо — можеше просто да… кара сърф.

Изведнъж Нейт стана и дойде при нея. Смарагдовозелените му очи не блестяха толкова много, по-скоро тлееха. Изглеждаше така, като че ли имаше много да казва.

— Здравей — каза той.

— Здравей — отвърна тя. — Как така не си в горещата вана?

Нейт сви рамене.

— Твърде е горещо?

Блеър скочи и изхвърли хартиената чиния в боклука. Не й допадаше да си говори с Нейт, когато Ерик беше навън с Джорджи и Серена. Не се връзваше просто.

— Хайде — каза тя, като тръгна да излиза.

— Ще се видим по-късно — напушеното момче извика след тях.

По-рано през деня за няколко часа беше валял сняг и задният двор на Джорджи блестеше на лунната светлина с хладния, свеж, сух сняг. No Doubt бяха отстъпили място на Missy Elliott и момчетата от ски патрула танцуваха с група момичета от местната гимназия на платформата около горещата вана.

Серена винаги беше обичала да се кисне в горещи вани навън в нощта на студа, особено ако валеше леко и всички бяха голи. Този път тя беше наистина благодарна, че се мушна между брат си и Чък Бас докато Ян — холандският зъболекар, я гледаше замечтано от другата страна на ваната.

Джорджи беше сдъвкала прекалено много диви гъби или нещо подобно и правеше стойки на ръце в средата на ваната, като не оставяше и част от тялото си неразгадана.

— О — каза Блеър, наблюдавайки сцената тревожно. Добре де, тя беше планирала да се съблече гола тази вечер, но не пред Нейт и Джорджи и целия холандски олимпийски отбор по сноуборд. И определено не мислеше да прави тъпите стойки на ръце.

— Влизаш ли? — извика Ерик от ваната.

Серена премигна с дългите си тъмни мигли.

— Хубаво е.

Блеър смъкна ръкавите на взетия назаем пуловер до китките.

— Не точно сега.

Джорджи се показа над водата и избърса носа си.

Кожата й беше като на призрак на лунната светлина.

— Оставете я. Може би е в цикъл.

Блеър се изчерви ядосано.

— Дали и Нейт не е също в цикъл? — присмя се Чък.

Нейт извади кутия цигари от джоба на гащетата си, запали една цигара и после подаде кутията на Блеър. Тогава той закрачи по тъмната заснежена поляна зад къщата, облечен само с жилетка, гащета и тенис обувки.

Блеър запали цигара, като й се прищя да не й беше толкова жал за Нейт. Съчувствието, което изпитваше към него, беше странно. И вероятно крайно незаслужено.

— Влизам вътре — каза тя остро.

Серена сбута Ерик в ребрата.

— Мисля, че това беше за теб.

Зад себе си Блеър чу, че някой излезе от ваната.

— О, уау! — чу тя Джорджи да писка и знаеше, че гледа към Ерик.

Съжалявам, скъпа. Беше неговото извинение.

— Почакай, Блеър.

Блеър се спря в кухнята и си взе шоколадова ореховка от подноса на келнера. Тя си отхапа от нея и се обърна, за да се окаже лице в лице с Ерик. Той носеше само бяла кърпа, точно като в момента, в който го беше видяла за пръв път в хотела, когато бяха пристигнали в Сън Вали и беше осъзнала, че това е мъжът, на който да се отдаде за пръв път.

Сега беше най-подходящият момент.

Тя грабна бутилка охладено шампанско Veuve Clicquot от кухненския плот, пъхна я под мишница и взе чинията с ореховките.

— Да се качим горе.