Така ми харесва

Онзи скучният, дето ще учи право, изглежда доста секси

— Да знаеш, че той наистина те харесва, щом е изминал целия този път в такава нощ — прошушна Руби на ухото на Ванеса точно преди да започне представянето на групата й Sugar Daddy в понеделник вечер.

— Той е тук само заради музиката — отвърна Ванеса саркастично.

Джорди Розенфелд стоеше на вратата на тъмния, претъпкан клуб, без дори да разкопчае зеления си анорак за ски „Колумбия“. Странно дългият му нос беше зачервен и бе протекъл от студа, а светложълтото му поло и сиво-кафявите панталони изпъкваха като диско светлини на фона на облечените в черно местни хора от Уилямсбърг.

Обикновено видът на момче като него навярно щеше да я накара да се свие, но що се отнася до това, на Ванеса не й пукаше колко жълто беше полото му. И носът му всъщност беше някак привлекателен и го отличаваше от другите, ако го погледнете от различен ъгъл. Тя стана и му помаха.

— Здравейте, госпожо Ейбрамс — поздрави той Габриела. — Как сте, господин Ейбрамс?

Родителите на Ванеса бяха облечени еднакво: с тениски с надпис Greenpeace, тесни черни гамаши, платненки „Биркенсток“ с бели чорапи във формата на фуния. Биха могли да бъдат творби в една от своите изложби.

Натюрморт с хипи особняци.

Габриела стрелна дъщеря си с поглед, който изразяваше едновременно объркване и учудване.

— Здравей, Джорди. Ванеса не ни каза, че ще идваш тази вечер.

— Може би защото исках да го запазя в тайна. — Ванеса се усмихна на Джорди някак примамливо, което всъщност си беше съвсем нормално, тъй като тя не се усмихваше много.

Джорди разкопча якето си и седна до нея.

— Завърших доклада си.

— Тогава заслужаваш питие — му каза Ванеса. Тя даде знак на бармана, като потупваше носа си и дърпаше ушите си в поредица от превземки. Sugar Daddy свиреха доста често във „Файв енд Дайм“, на практика това бе техният втори дом. Ванеса дори имаше връзка с предишния барман, който сега се бе отдал на рафтинг спускания в Нова Зеландия.

Барманът дойде да види какво иска новият приятел на Ванеса.

— Имате ли бейлис? — попита Джорди.

Арло наблюдаваше членовете на групата, които тестваха звуковата уредба. Sugar Daddy се състоеше от четири ирландски момчета с бледи лица и някак блуждаещи очи, и Руби, която викаше и твърде много си въртеше задника, въпреки че не беше главният певец.

— Да ядеш фъстъци — каза Руби тихо на микрофона си, като изпробва звука. Изключително горд, Арло се ухили.

Габриела стана и се запъти към тоалетната.

— Надявам се скоро да започнат. Арло и аз обещахме на тези приятни хора да ги чакаме в метрото, за да попеем с тях в полунощ.

Барманът донесе чаша с нещо като тъмно мляко с лед и Джорди отпи една глътка.

— Харесва ми — простичко отвърна той.

Габриела се върна от тоалетната. Беше сплела наново дългата си сива коса и я беше вдигнала нагоре с фиба в стил Хайди. Беше си сложила червило, нейната версия за грим, и си беше свалила чорапите във форма на фуния.

Светлината постепенно намаля и Руби започна да вие на микрофона и да дрънка на китарата си. После бандата избухна с едно от основните си парчета: „Канада е бъдещето“.

Джорди се огледа из претъпкания бар, а огромните му тесни ноздри направо горяха. Ванеса забеляза, че от яката на жълтото му поло стърчи етикет, на който пишеше „Произведено в Китай“.

Габриела го посочи.

— Знаеше ли, че повечето текстилни изделия, произведени в Китай, са изработени от тайландски затворници, които са били измъчвани и оставяни да гладуват?

Джорди се втренчи в нея.

— Твоята риза е направена от жертвите на масовата търговия — поучи го Габриела.

Ванеса знаеше, че в думите на майка й има частица истина, но ризата на Джорди беше достатъчно грозна, така че не беше нужно да разговарят къде е била направена.

Sugar Daddy засвириха един от популярните си дълги джазови рефрени. Руби викаше наред със звука на барабаните нещо за смотаняците в миниванове.

— Не знаеш колко разочарована бях, като чух майка ти да казва, че не рециклира — каза Габриела вяло. — Мислех си, че ти и семейството ти бихте могли да дойдете във Върмонт за малко отдих. Там е толкова чисто, може да им припомни кои са важните неща.

Джорди се усмихна учтиво.

— Ще им кажа. Но в действителност единствената причина родителите ми да не рециклират, е, че сградата, в която живеят, има пещ за горене на отпадъци и е много по-лесно да изхвърлиш всичко в шахтата. Аз обикновено карам на спагети с овче месо, с вкус на скариди и кафе, така че не трябва да рециклирам нищо.

Габриела го погледна и в погледа й се четеше тревожност.

Ванеса се ухили. Да, Джорди беше антихрист и ставаше все по-готин и по-сладък с всяка изминала минута. Тя приближи стола си малко по-близо до неговия, докато Sugar Daddy изгърмяха с едно от техните чудати парчета с множество подскоци на сцената.

Ванеса се наведе и прошушна в ухото на Джорди:

— Всеки момент ще те целуна.

Крайчецът на устните му се надигна леко и той отпи глътка бейлис.

Габриела сбута Арло по крака с палеца на своя.

— Ела да танцуваме, скъпи. Имам нужда да изпусна парата.

Но Арло беше толкова запленен от музикантите, че по ъгълчетата на устата му се стичаха лиги. Ванеса си помисли, че той изглежда като бебе, което гледа цирк за първи път.

Тя се приближи още по-близо до Джорди и надигна глава, но се наведе малко, за да избегне сблъсъка с неговия нос.

— Сега ще те целуна — прошушна тя, преди майка й да успее да измъкне Арло от мястото му.

Тогава притисна устни към неговите, усещайки ликьора и разликата между това да целува него и Дан. И се оказа някак… сладко.