Скъпи Лео,
Знам, че звучи странно да го кажа, но наистина усещам, че криеш нещо от мен и не знам какво. Наистина те харесвам много и смятам, че и ти ме харесваш. Как така никога не си ме канил у вас? Проблемът е, че аз знам къде живееш. Така че ще намина утре към шест часа, времето, по което обикновено приключваш разходката на Дафни. Добре. Ще се видим тогава.
Скъпи Даниел,
Първо, смятам, че си пълна отрепка, задето ме подлъга, защото знаеш, че съм по-малка от теб и с по-малко опит и че трябва да внимаваш чие сърце разбиваш, защото то може да ти отвърне със същото и да ти разкаже играта. Също така е очевидно, че все още си луд по първото и единствено момиче, което е било доста глупаво, за да бъде твое гадже. Дори не се наложи сестра ти да ми го казва — толкова си прозрачен, като че ли пишеш на копирна хартия. Ето, аз също мога да се изразявам поетично. Запиши си това, глупако!
Твоя неприятелка и най-добър критик.