Така ми харесва

Те не могат да стоят разделени

— Петдесет долара, че няма да се появи — Антъни Авалдсен предизвика приятелите си. Нейт, Антъни, Чарли и Джереми бяха отишли до „Шийп Медоу“ веднага след като свършиха училище, просто да видят дали една известна онлайн персона в действителност щеше да си покаже лицето.

Времето беше хубаво и няколко момчета вече играеха на фризби. Нейт разпозна Джейсън Пресман, първокурсник от отбора по лакрос в „Сейнт Джуд“, и отиде да го поздрави.

— Чу ли за Холмс? — попита Джейсън. Говореше се, че открили голям плик с марихуана в палтото му, а той бил зает да свива малки цигари с нея и да ги подрежда в една стара тенекиена кутия от „Алтоидс“17.

— Чух, че бил изчезнал. — Нейт облиза устни, докато наблюдаваше как Джейсън вади малко марихуана от добре сгъната хартия за свиване на цигари.

— Арестуван — каза Джейсън. — Глупакът бил хванат на летището в Маями с хашиш. — Той извади джойнта и го пусна в тенекиената кутийка. — Сега е отстранен. Треньорът казва, че ти ще си новият капитан на отбора.

Антъни, Чарли и Джереми свиваха техните цигари малко встрани. Нейт се обърна към тях и им се ухили. Беше се получило много по-добре, че се беше отказал да бъде капитан на отбора по лакрос само за да получи мястото най-накрая. Освен това той си го беше спечелил.

Джейсън се приближи и плесна ръката на Нейт, като му подаде един джойнт.

— Добра работа, човече. Поздравления.

— Ами, благодаря. — Нейт взе джойнта в юмрука си. — Какъв ден — отбеляза той, като отново подаде главата си на слънце.

Хубаво беше, че наоколо имаше повече момчета отколкото момичета, иначе тревата щеше да се намокри от лигавенето им.

Поляната се пълнеше с момчета от частни училища, които се преструваха, че са в парка съвсем случайно по едно и също време и то без никаква причина. Чък Бас седеше със скръстени крака на едно червено одеяло за къмпинг, с черна бейзболна шапка с надпис „Ски патрул Сън Вали“. На рамото му беше застанала малка бяла маймунка.

Да, точно така. Жива маймунка.

Чък беше задник, но никога не спираше да се забавлява. Нейт беше твърде заинтригуван, за да не провери нещата. Той запали джойнта, който Джейсън му даде, и отиде при него.

— Какво е това? — попита той, дръпвайки от цигарата.

— Снежна маймунка. От Южна Америка. — Чък почеса маймунката под брадичката, докато тя гледаше към Нейт с доверчиви златисти очи. — Суити, запознай се с Нейти. Нейти, това е Суити.

— Откъде я взе?

Чък кихна и издуха носа си в розова копринена кърпичка.

— Него. Майката на Джорджи го изпрати на родителите ми като благодарствен подарък — нали знаеш, задето я измъкнаха от цялото това неприлично фиаско? — Той погали дългата бяла опашка на Суити, която се спускаше по лявото му рамо, като че ли той носеше скъп кожен шал, само дето беше жив. — Всъщност има снежни маймунки в зоологическата градина, тук в Сентръл парк, но доста рядко ги вземат за домашни любимци. Майка ми мисли, че Суити мирише, но сега си имам собствен апартамент на „Сътън Плейс“. Така че ще го взема да го гледам.

Ами не е ли най-големият щастливец?

— Хубаво. — Нейт вече беше задоволил любопитството си за маймунката и сега беше готов да смени темата.

— Хей, Нейт! — извика му Джереми. — Това момче се среща с бившата ти приятелка. Деветокласничката с големите гърди!

На двадесет крачки от него Джереми, Чарли и Антъни разговаряха с едно момче с платинено руса коса, което се стори познато на Нейт, но не беше сигурен. Той се приближи и Нейт се здрависа с него, като държеше джойнта между устните си, както правеше преди, точно като Хъмфри Богарт, например.

— Не сме се виждали — заяви Лео нервно. — Запознахме се онлайн и после станахме приятели и тогава… — Той спря и се смръщи към Нейт. — Хей, въобще не знаех, че сте ходили заедно. — Той пъхна ръце в джобовете на джинсите си и затъпка по тревата. — Както и да е, сега дори не си говорим.

Точно тогава Серена ван дер Удсен и Блеър Уолдорф дойдоха на поляната, следвани от пет по-малки момичета, включително Джени Хъмфри, известната „деветокласничка с големите гърди“. Момичетата помогнаха на Серена да разпъне огромно, червено, меко одеяло. Тогава всички седнаха на одеялото с кръстосани крака в тесен кръг. Блеър раздаде на всяко момиче кълбо бледожълта прежда и чифт розови игли за плетене.

— Първо трябва да прехвърлим преждата на една игла — даде инструкции Джени. Тя направи примка от преждата, прокара върха на иглата си през нея и започна да я премята. Останалите момичета се наведоха и гледаха отблизо.

На не повече от петдесет крачки Нейт продължаваше да пуши джойнта си.

— Но ти я харесваш. Имам предвид, признаваш си. Тя е прекалено хубава, за да не я харесваш.

Лео се изчерви.

— Да.

— Е, какво ще правиш? Защо просто не отидеш там — Нейт посочи кръга от момичета на червеното одеяло — и не я целунеш? Аз поне бих постъпил така. — Веднага щом каза това, той осъзна, че точно това трябваше да направи той с Блеър — просто да отиде и да я целуне. Искаше му се през цялото време, когато беше отказал марихуаната, но когато беше напушен, той беше романтичен. Това беше едно от нещата, които Блеър харесваше в него.

— Не знам — каза Лео тихо. — Може би някой друг път.

— Да — съгласи се Нейт. Сега наистина не беше подходящо време.

Петте момчета все още наблюдаваха групата плетящи момичета, когато се приближи Дан. Изглеждаше дрипав и тъпкан с кофеин както обикновено и от бледите му треперещи пръсти висеше една влажна цигара „Кемъл“.

— Хей, ти и моята сестра скъсахте ли? — попита той Лео.

Лео погледна към него безпомощно.

— Не съм сигурен.

Дан извъртя главата си да види гледката. Неговият съученик и загубен чудак, Чък Бас, седеше на земята с бялата си маймунка на рамо. Чък дори я беше занесъл в училище тази сутрин, но учителите го бяха накарали да си я заведе вкъщи. Тогава Дан видя нещо, което го накара да си изпусне все още димящата цигара на мократа трева.

Ванеса беше коленичила на едно червено одеяло на десет крачки зад Чък, а лицето й беше закрито от камерата й. Пред нея стоеше розовата пластмасова летяща чиния, която й беше изпратил, като се въртеше и мигаше лудо на едно малко разгънато столче. Дан успя да разпознае откачената японска поп песен, излизаща от играчката, и на него му се прииска да затанцува бързо.

Не че наистина щеше да пристъпи напред и да затанцува.

Нейт дръпна за последно от джойнта си и кимна към Ванеса.

— Мислиш, че това е тя?

— Няма начин — каза Дан. Въпреки че той тайно се надяваше, че Ванеса може да е сексапилната господарка на мрежата, която всички бяха дошли да видят. Щеше да бъде типично в неин стил да направи нещо толкова различно от нея самата и да подлуди всеки.

— Може би тя няма да дойде.

Нейт хвърли угасената цигара в посока на Чък.

— Освен ако вече не е тук.

Шестте момчета се загледаха в Чък за момент, като се подсмихваха един на друг. Въпреки факта, че това изглеждаше като събитие само за момчета, определено имаше и много момичета наоколо. Кати Фаркас и Изабел Коутс бяха отишли до маймунката на Чък и следяха малката група плетящи момичета на Блеър и Серена.

— Какво правят те? — замънка Кати. Тя почеса Суити зад ушите и маймунката си показа зъбите.

— Той има чувствителни уши! — предупреди я Чък.

— Може би плетат някакви неща, в които да крият наркотици. Чувала съм, че контрабандистите използват бебета, за да пренасят наркотици в други държави — предположи Изабел, надявайки се отчаяно да се присъедини към кръга.

— Не ти ли харесва как всички гледат към нас, като че ли сме… вещици? — подшушна Серена.

Другите момичета се изкикотиха заговорнически.

Блеър издуха носа си и си сложи отново от блясъка за устни. Тя не беше пропуснала факта, че Нейт беше сред наблюдателите.

— Нямат си ни най-малка представа — съгласи се тя, въпреки че тя и останалите момичета в групата напълно поглъщаха вниманието на всички.

Нейният доведен брат, Арън Роуз, дойде с китарата си и седна в ъгъла на одеялото на момичетата.

— Какво да изсвиря? — попита ги той.

— Каквото и да е. — Тъкмо вече схващаха чалъма на плетене, но музиката от розовата пластмасова играчка на Ванеса направо ги подлудяваше.

— Разклати го, скъпа, разклати го — Арън започна да пее любимата си реге песен. Той се беше появил само за да види дали Блеър не беше момичето, за което всички вдигаха толкова шум. От това, което знаеше, можеше да е всяка една от тях.

— Никога не знаеш — отбеляза не едно от момчетата на поляната.

Точно така. Никога не знаеш.