Така ми харесва

Б се увлича в карането на ски

Веднага щом стигнаха до хотел „Сън Вали“, Блеър легна на леглото си в тяхната стая, загледана в оголените клони на дърветата и снега, чудейки се защо, в края на краищата, не бе отишла на Хаваите. Поне можеше да хване тен.

— Чук, чук! — викна Серена на вратата на съседната стая. — Почистване на стаите!

Тя изписка развълнувано, когато брат й, с когото отдавна не се бяха виждали, отвори вратата и те се прегърнаха. Ерик беше целият потен от сауната, но той си оставаше нейният голям обожаван шишко. Нейното плюшено мече.

— Чакай, ей сега ще се преоблека — чу го да казва Блеър.

— На Блеър не й пука с какво си облечен — отвърна Серена. — Ела да й кажеш здрасти.

Тогава Блеър чу боси крака да шляпат по килима.

— Здрасти.

Тя се надигна на лакти и намигна. Ерик беше гол, с изключение на бялата кърпа, препасана около кръста. Русата му коса бе мокра и стигаше до врата му. Имаше малък белег на брадичката от падане на игрището, когато е бил на девет. С изключение на това той беше безупречен.

Блеър вече си падаше по него, след като бе прочела дневника му и бе спала с ризите му. Тя никога не си беше представяла ефекта, който той би оказал върху нея, когато се видеха лично. Неговите огромни сини очи! Неговите тъжни, но секси устни! Перфектните му гърди! Дори краката му бяха съвършени.

Изведнъж тя се раздвижи, седна и кръстоса крака, разроши коса и умишлено си придаде вид на отегчена.

— Здравей. — Блеър изпъна ръцете си над главата и изви гърба си. — Е, ходи ли вече да караш ски? — прозина се тя.

Ерик се ухили. Той беше свикнал с начина, по който влияеше на момичетата и беше готино да види приятелката на малката си сестра вече пораснала и с гърди, насочени право към него. Всъщност той не беше виждал Блеър, откакто Серена бе отишла в пансион, а той беше заминал в колеж преди две години. Винаги е била красива, но сега, със сладката й палава прическа, хубаво пропорционално малко тяло и вирната нагоре аристократична брадичка, се беше превърнала в истинско гадже.

— Снегът е невероятен сега, изглежда е валяло цяла нощ, а сега е около 15 градуса на слънце, така че може да караш ски по къси гащета. Някои момичета дори карат ски по бански. А и поддръжката на пистите е отлична.

Блеър кимна с престорено удивление. Тя беше карала ски през целия си живот, но обичаше да го прави хубаво и бавно и да не се чувства неудобно, ако падне. Беше донесла любимия си бански костюм „Ерес“ за горещата вана, но от това, което й каза Ерик, тя можеше да го носи дори и по склоновете! Серена я беше предупредила, че той е дяволски бърз скиор по неравностите, но може би ако го помолеше много учтиво, той би помислил да си почине малко от бясното спускане. Щяха да бъдат страхотна двойка, тя в нейния бански и той в неговите гащета за сърф, спускайки се грациозно надолу по планината за завист на всички.

— Мислиш ли, че утре можеш да ме разведеш наоколо? — попита тя. — Досега само веднъж съм карала ски тук.

Ерик се ухили.

— Разбира се.

Хотелската им стая беше огромна и обзаведена в старовремски стил, с тежки бежови кадифени пердета, дъбови тоалетки и нощни шкафчета, както и с достатъчно голям гардероб. Но в същото време имаше и всички модерни удоволствия: CD и DVD плейър, достъп до интернет и минибар, който Серена току-що беше открила. Седнала на пода пред отворения хладилник, тя хапваше лакомо трюфел „Годива“, подарък от хотела, и отпиваше глътка шампанско. Дали Блеър флиртуваше с Ерик?! А той отвръщаше ли й всъщност? Странно.

— Не ми обръщайте внимание — промърмори тя задъхано, докато отпиваше друга голяма глътка от минибутилката „Veuve Clicquot“. — Виж, телефонът мига. Имаме съобщения! — Тя скочи към телефона до леглото и вдигна слушалката, прослушвайки инструкциите, за да си проверят гласовата поща.

— Здрасти, аз съм Нейт. Надявам се, че сте пътували добре. Искате ли да се срещнем утре сутринта към десет и половина и да караме ски? Кажете ми, ако сте навити. А, не знам номера тук. Всъщност това място е доста откачено. Но ми звъннете на мобилния. Добре, ами доскоро.

Серена си помисли, че Нейт звучи като останал без дъх, някак странно нервен, но това може би се дължеше на напушването и тя не бе свикнала с нормалния му глас. Държеше телефона и гледаше Блеър и Ерик. Той сочеше прозореца и обясняваше нещо на Блеър за трасето по снега и кои писти се огряват от слънцето сутрин и кои — следобед. Като че ли на нея й пукаше.

Серена набра номера на мобилния на Нейт и му остави съобщение: „Напълно сме навити да караме ски утре. Въпреки че няма да съм във форма и ще трябва да спираме за топъл шоколад и цигари на всяка писта, но ако се отегчиш, винаги можеш да ни задминеш. Нямам търпение да се запозная с Джорджи. Ще се видим в подножието на «Ривър Ран» в десет и половина. Чао, Нейти.“ Тя затвори, напъха още един шоколад в устата си и после пропълзя на пода, издавайки ръмжащ звук, преди да си отвори устата и да захапе Ерик отзад по крака.

— Аууу! — изпищя Ерик.

Серена седна на бедрата си.

— Може ли да правим нещо? — попита тя. — Или сте толкова заети да разговаряте в тази скучна хотелска стая, че не искате да излезем?

Блеър погледна гневно към приятелката си от леглото и едва се сдържа да не я ритне в главата. Не можеше ли Серена просто да се разкара и да ги остави да си говорят?

Серена скочи на крака и грабна козметичната си чанта от разтворения наполовина куфар на леглото й.

— Ще си взема душ — заяви тя. — И ако след това искате да ме придружите за един коктейл, добре. Ако не, просто ще си намеря забавни, интересни хора, с които да се мотая, а вие можете да си седите тук и да гледате прогнозата за времето и да си чоплите носовете. — Тя знаеше, че звучи малко досадно, но също така си беше доста тактично от нейна страна да даде на Ерик и Блеър достатъчно време, за да го направят на леглото, докато тя се къпе, ако искаха.

Блеър опули очи. Серена изпитваше ревност, защото изведнъж Ерик прояви желание да разговаря с нея по-дълго, отколкото с малката си сестра. А Блеър не искаше да изпусне възможност като тази. Ерик и Серена можеха да се видят по всяко време.

— По-добре да отида да се облека — каза Ерик, придърпвайки нагоре кърпата си. — Ти вероятно трябва да си разопаковаш нещата.

Блеър отиде до чантата си и я разтвори. Извади банския си и няколко чифта дантелено бельо и ги разпръсна на леглото, за да се видят добре.

— Не съм донесла много. Всъщност трябва да си наема ски и ски екипировка от магазина долу.

— Да — спря се Ерик на вратата. — Мога да ти помогна с това. Кажи на сестра ми, че ще се видим долу в бара след около половин час. След това може да хапнем нещо.

— А родителите ви? — попита Блеър, спомняйки си, че беше поканена на тази почивка и въпреки че всичко, което искаше, бе да остане в стаята на Ерик, да поръчват рум сървис, да гледат романтични черно-бели филми и да се отърват от дрехите си, тя не бе забравила обноските си. — Няма ли да вечеряме с тях?

— Не. Те имат купища приятели тук. Почти винаги си имат собствена програма. Сигурен съм, че ще искат да вечеряме само веднъж или да направим лек обяд заедно. Но основно сме си самостоятелни. — Погледът му и този на Блеър се разбраха взаимно: колко добре звучеше това.

— Ще бъде забавно — каза тя.

— Да, така е — съгласи се Ерик преди да се отправи към стаята си.

Е, поне се очертаваше да бъде забавно!